Това е сайт за живота на хора, повечето от които са ми много близки и добре помня, а други - чувствам близки, защото те сами разказват за себе си. Тук съм публикувала писма, архивни материали, семейни хроники , снимки, дневници и документи, които доста години подреждахме и които, слава Богу, баба ми Пенка Русева Батоева е събирала и запазила независимо от всички премеждия на дългия се живот. Огромна е заслугата на майка ми Дора Батоева-Винарова Тя с неимоверен труд и огромно постоянство реализира компютърния набор и подготви за публикуване целия текстов материал. Искам да добавя, че този сайт не е довършен. Постоянно го допълвам, защото материалите и снимките са извънредно много и включването им отнема време. Така че, ако разглеждате понякога тези страници, вероятно всеки път ще откривате нови неща. Надявам се, че онези, които се интересуват от българската история, ще намерят тук интересни факти.
В началото помествам кратки исторически бележки за село Арбанаси, Разградско, откъдето произхожда родът на прабаба ни Руцка Радкова и за който се помни, че е в родство с молдовския княз Василий Лупу - българин, роден в същото село през 1597 г.
Събраната семейна кореспондеция, разказите за нашите прадеди, снимките, хрониките от родовата ни книга и родословното дърво с повече от хиляда имена - всичко това е следа от човешкия живот и неговия смисъл - след толкова много години, виждаме техните лица, чуваме гласовете и мислите им днес ние, а утре - децата ни, а всяко познание и замисляне е от полза.
Използвала съм спомените на баба ми Пенка Русева Батоева, част от дневниците на нейния брат полковник Георги Радков и военните дневници на дядо ми полковник Никола Батоев, а също и откъси от хрониките, записани в родовата ни книга. Още нещо за родословното дърво - на места информацията не е съвсем пълна, но мисля, че с времето ще се открият още имена.
Най-богата е кореспонденцията между баба ми Пенка Батоева и найната майка Руцка Радкова, която всички нежно наричахме МАМИНКА. Тези писма са истински неподправен  разказ за живота, любовта и страданието, възторга и отчаянието, страстта и всепрощаващата доброта на майката - тази майка, чиито деца сме всички ние - вчера, днес и утре, тази майка, която ни внушава добродетелите, съхранявани и предавани на поколенията от дълбоките корени на националната ни памет.
Надявам се този сайт да бъде интересен за всички, които се разхождат в магическия виртуален свят и чрез него да успеем да съпреживеем миналото и, ако можем, да се поучим малко от него. Ако това се случи, ще публикувам постепенно всички материали, за които споменавам в началото.

Любов Винарова