МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

Начало
Историчеки бележки и хроники
От спомените на Пенка Батоева
Военни дневници
и писма
Писма
Родословно дърво
Контакт
и отзиви

Инж. Асен Христов Йорданов
(1896–1967)

Асен Йорданов (1896–1967) е български авиоинженер със световна известност. Той е първи братовчед на Пенка Радкова-Батоева, техните майки Дочка Йорданова и Руцка Радкова са сестри - големите дъщери на Фудул Марийка. В сайта съм публикувала няколко писма и картички от него до баба ми Пенка Батоева от младежките им години и от фронта по време на Балканската война.
Асен Йорданов е роден в София. През 1912 г. учи в училището за авиация на Луи Блерио в Етaмп, Франция. През Балканските войни 1912-1913 г. служи в Първото аеропланно отделение в Мустафа паша (днес Свиленград). Асен Йорданов конструира първия български моторен самолет, който на 15 август 1915 г. е записан като изобретение. За първи път той въвежда допълнително крило, което стабилизира самолета при ъгли на полета над 45 градуса.
През Първата световна война Асен служи като боен пилот на летището Белица и взема участие в 84 бойни полета. Награден е с офицерски Кръст за храброст.
След 1921 заминава с приятеля си от фронта Александър Стоянов за САЩ за да вземат участие в конкурс за обиколка на света. Първата награда е един милион долара. Българското Военно министерство им отпуска 6000 долара за участието. Но конкурсът е отменен поради липса на участници. Йорданов решава да остане в САЩ. След няколко години става сътрудник на инженерните екипи на Къртис-Райт, Локхийд, Дъглас, Пайпър, Шаблон:Боинг и МакДоналд. Като инженер участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на известни самолети, като например летящата крепост Боинг Б-17, изтребителите Локхийд P-38 Лайтнинг и Къртис Хоук 81, бомбардировачите Б-24 и Б-29, както и за транспортния самолет Дъглас DC-3.
Йорданов е автор на много книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост. В САЩ са продадени 750 000 екземпляри от книгите му. Те са преведени в много страни, включително и СССР. Текстът в тях е сбит, точен и е придружен от илюстрации. Това може да се определи като визуално преподаване. В текста си Йорданов използва обикновено разговорен стил, сякаш се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. Той често добавя към своите технически илюстрации някои комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене.
След войната Йорданов престава да работи в сферата на авиацията и се насочва съм нови области. През 1950-е години Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата "Джордафон" - предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.
През 1929 г. Йорданов се жени за Алис Грант Патън, която е 10 години по-въэрастна от него. Те се развеждат през 1942 г. През 1942 г. се жени за Даяна, която го изоставя през 1950 г. след финансовия му крах. През 1955 г. той се жени за Люсил Ендрюс, която се оказва добра негова другарка до края на живота му през 1967 г.
В софийския район Искър един булевард е кръстен на бележития летец и авиоконструктор Йорданов.