МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

leafborder.gif (3441 bytes)

На следващите страници ще можете да прочетете автентични записи от Военния фронтови дневник на дядо ми Полковник Никола Батоев, които са запазени в оригинал, а също и писмата, писани по същото време от него, и кореспонденцията на баба ми Пенка Радкова-Батоева. Те двамата се сгодяват по време на една от отпуските му от фронта през 1918 година, когато тя завършва гимназия,
и същата година създават семейство.

Полковник Никола Батоев (1888-1951)
участник в Балканската война, Междусъюзническата война и
в Първата световна война

26 години от живота на дядо ни Полковник Никола Батоев преминават на военна и трудова служба и за отличната си мирновременна служба и участие във войните е получил следните ордени, медали и значки:

Орден за храброст ІV степен, ІІ класа
Орден за храброст ІV степен, І класа
Орден за военна заслуга на военна лента
Народен орден за военна заслуга V степен на военна лента
Народен орден за военна заслуга V степен с корона
Народен орден за военна заслуга ІV степен с корона
Народен орден за военна заслуга ІІІ степен с корона на шия
Орден Св. Александър ІV степен
Ореден за 10-годишна отлична служба
Медали за участието в Балканската и Европейската войни
Сребърен медал за заслуга от Червения Кръст
Значки на Инженерната инспекция и Трудови войски
Германски Железен кръст за храброст от Европейската война
Унгарски медал - сребърен за заслуги в Европейската война

Из автобиографичните бележки
на Никола Батоев в родовата книга

След завършване на Балканската война 1913 г. се преведох по мое желание в гр. Русе - Девети Конен полк, гдето останах цели 16 години и гдето можах да си създам добро материално положение. С този полк взех участие, като Командир на Конния Картечен ескадрон в Добруджа, а по-късно с Конната дивизия на Генерал Колев, във всичките й боеве в Добруджа. Най-после в Румъния от Букурещ до Браила в състава на германската конна бригада фон Волф, гдето бях награден с железния кръст за храброст.

След изтласкване на противника зад р. Серет нашият полк се прибра на Св. Георгиевския Дунавски канал (ръкав), гдето останахме до пролетта на 1918 г. да охраняваме Дунава.

В началото на 1918 г. пожелах да ме изпратят на Южния фронт при Солун. Това стана. Бях назначен за Командир на 9-ти дивизионен ескадрон при 9-та пехотна Плевенска дивизия, която се намираше при Дойранското езеро - Македония. Тук войната беше позиционна и много по-тежка от тази в Добруджа и Румъния. А освен това върлуваше тежка тропическа малария.

На 14 юни 1918 г. получих един месец отпуск, заминах за България и се венчах за дъщерята на Полковник Руси Ил. Радков от гр. Разград Пенка Р. Радкова, за която бях сгоден през 1917 г. Като младоженци прекарахме един месец на бани Вършец и трябваше да оставя младата си булка и се върна отново на фронта.

 

 

1916 година

От военния фронтови дневник на Никола Батоев

24 май 1916 г., с. Кеманлар, Разградско

През средата на м. юли 1915 г. по разпореждане на Кавалерийската инспекция се формира картечен взвод при 9-ти конен полк.
За командир на взвода бе назначен Поручик Батоев.
За обучението на взвода се взе една картечница "Максим", образец 1901 г. от 2-ри пехотен Искърски полк, но обучението вървеше бавно, едно, че нямаше обучен кадър и второ, че ескадроните при отделянето на войници за картечния взвод дадоха най-лошите войници. Обаче при дохождането на новия набор, благодарение на заинтересоваността на Командира на полка г-н полковник Манджуков, се набраха събудени момчета и след една седмица младите войници знаеха повече от старите офицери и младите подофицери. При обявяването на мобилизацията (10 септември 1915 г.) взводът се разформира.
На 3 май 1916 г. съгласно предписанието на Кавалерийската инспекция № 785 се изискаха от ескадроните да определят 26 човека и 34 коня за картечния ескадрон. Съгласно заповедта на 9-ти конен полк от 20 май 1916 г. под № 132 се назначаваше съставът на ескадрона, а именно.
За Командир на ескадрона - Поручик Батоев, за взводен командир - Подпоручик Георгиев и 104 долни чина и 136 коня и 2 мулета. За вахмистър на ескадрона се назначаваше взводният подофицер от 1-ви ескадрон - Вахмистър Косерков, а за взводни подофицери - Младши подофицер Гетов Марин Русев и Дъров Ст. Маринов.
И тук ескадроните дадоха най-лошите си хора и коне. Въпреки че командирът на полка искаше да дадат добри хора поне за прислугата.
На 10 май получих предписание от Командира на полка да замина за София и получа от Софийския артилерийски арсенал картечници за полка.
На 22 май се завърнах, като донесох 4 картечници с всички принадлежности с изключение на апаратите за пълнене на лентите и инструменталните снаряжения, за което подадох рапорт.
Днес, 24 май 1916 г., Кеманлар, съгласно заповедта на Командира на полка сдадох 2-ри ескадрон на Поручик Милеров и почнах формирането на картечния ескадрон.

 

 

Писма

26 юни 1916 г., военна поща

До Г-ца Пенка Радкова, Разград

"Deine wussen Lilienfinger,
Kont ich sie noch einmal kussen,
Und sie druken an mein Herz,
Und vergehn in stilen Weinen!
Deine klaren Veilchenaugen
Schweben vor mir Tag und Nacht,
Und mich geilt es: was bekenten
Dise sussen blauen Retsel?"
Пътуването бе цяло приключение, дъжд, светкавици, тъмнина, падане, ставане и
най-после в 10 ч. пристигнахме кални и мокри дори до кости.
Моите сърдечни поздрави,
Никола


 

1 юли 1916 г., военна поща

До Г-ца Пенка Р. Радкова

Jch bin gestern gut angekommen, aber sehr traurig. Da bin ich so weit von dir Kleine susse schatz. Denkst du an mich, foer hast du mich schon vergessen?
Herzliche grusse, N.


 

1 юли 1916 г., военна поща

До Г-ца Пенка Р. Радкова

Един от най-опасните номера. Във въздуха е офицер, при това от картечния ескадрон. Моите поздрави на всички,
Никола

 

 

От военния дневник на Никола Батоев

1 юли 1916 г., Кеманлар

Към 5 ч. преди пладне, идещ от посока на Тутракан, на височина повече от 1200 м, се забеляза да лети един балон, вероятно чужд (неприятелски), който направи един кръг в разстояние на 15 минути над Кеманлар и веднага взе посока на север, откъдето беше обстрелван.
Към 8 ч. преди пладне командирът на бригадата с командира на полка обиколиха коновръза (конете) и след един час си заминаха. Видя се, че от вчерашното поведение имаше два набити коня и три прожулени коня, и двама каруцари остават в Кеманлар.

 

 

Писма

 

16 август 1916 г., пощенска картичка

До Г-ца Пенка Р. Радкова, Разград

 

Ето ни с Тодор, когото вчера изпратих за Плевен.
Никола


 

17 август 1916 г., Разград

До Ротмистър Н. Батоев,
Командир на картечния ескадрон,
9-ти конен полк, 4-та пех. дивизия

О не, не казвай, не са прочетени. Защо ме плашиш; това не може да бъде.
Предчувствам някаква голяма радост, това е на добро.
Много хубави неща от лошото момиче. (Пенка)
P.S. Пликът на картата ти пристигна отворен, скъсан; не мога да разбера.
Meme


 

24 август 1916 г., Разград


До Ротмистър Н. Батоев,
Командир на картечния ескадрон,
9-ти конен полк, 4-та пех. дивизия

Получих фотографията, благодаря много, чудно братче имаш, много ми хареса, а как много прилича на теб.
А ние защо сме толкова отслабнали?
П.

 

 

От военния дневник на Ротмистър Никола Батоев

 

1 септември 1916 г., с. Хюсеинлар, Разградско

Обявяването на войната с Румъния завари Първи картечен ескадрон от 9-ти конен полк на румънската граница в с. Хюсеинлар в състав 2 офицери, 106 долни чина и 140 коня. Ескадронът остана на мястото си, като се взеха мерки да бъде готов за поход всеки момент.

 

2 септември 1916 г.

Боят при с. Хаскьой, Силистернско
На 2 септември 1916 г. в един часа преди пладне командирът на ескадрона Ротмистър Батоев бе извикан на телефона от командира на полка Полковник Топалджиков и му се заповяда да бъде с ескадрона в три и половина часа преди пладне на сборния пункт в с. Кеманлар, готов за поход.
Войниците се събудиха в един и половина преди пладне, даде им се топла храна и порции на ръце за през деня, а така също конете се напоиха и нахраниха.
В 2.45 ч. преди пладне ескадронът потегли за Кеманлар, гдето пристигна в 3.25 ч. преди пладне и влезе в състава на полка. Тук командирът на полка говори относно действията, които предстоят на полка и даде съвети на войниците относно опазването им и на конете им. След което в 4 ч. преди пладне полкът потегли за с. Кадър (границата).
Към 5.30 ч. преди пладне, на разсъмване ескадронът пристигна в с. Кадър, гдето командирът на полка съобщи задачата за настъпление през с. Ени-махале и да достигне и овладее с. Добрулар, след което полкът премина границата.
При с. Докчилар разездите на авангардния ескадрон започнаха престрелка с неприятелските части. И тук прегазихме първите неприятелски трупове.
Скоро пушечната стрелба се усили и понеже пътят минаваше през гора, то полкът се раздели на три колони, като нашият ескадрон бе средната колона и тръгна по средния път със задача да излезе напред и поддържи авангарда. Понеже противникът отстъпваше бързо, то ескадронът се увлече доста напред, за което командирът на полка прати заповед ескадронът да спре и да чака.
След като се продължи движението към 9.15 ч. преди пладне главните сили на полка влязоха в с. Добрулар, обстрелвани от скрити в къщите неприятелски войници, които скоро бяха изловени и изсечени. При излизането на другия край на селото (северния) срещнахме части от авангардния ескадрон, които бяха атакували една неприятелска рота и тук се дадоха първите жертви.
След около един час почивка полкът потегли за с. Хаскьой.
Противникът в състав една пехотна дружина и една батарея заемаше североизточния хребет на с. Хаскьой, като левият му фланг достигаше до пътя. Батареята нагази и зад левия фланг на неприятелската дружина.
В 12 ч. преди пладне, когато вторият взвод заемаше позицията вляво, западно от първия взвод, противникът откри пушечна стрелба по ескадрона, но без резултат. Началникът на авангарда искаше картечниците да открият огън, но понеже разстоянието до противника бе около 3-4 хил. крачки, то командирът на ескадрона не откри огън.
В това време се получи заповед авангардът да настъпи североизточно по посока на каменната кариера, като се яви във фланг на противника. А полкът в това време ще направи обход западно от селото.
Полкът се беше спешил и откри огън по неприятелските вериги, но скоро прекрати стрелбата и се загуби зад селото.
Четвъртият ескадрон излезе напред, като премина в конен строй през гората и се спеши около каменната кариера югоизточно от с. Хаскьой и завърза бой с противника.
Нашият ескадрон също настъпи, но придвижването беше бавно, понеже ескадронът се движеше пеш и картечниците и товарите изнуряваха хората. Най-после ескадронът се промъкна до кариерата, премина през разположението на четвърти ескадрон и настъпи на север през лозята.
Неприятелската пехота откри силен пушечен огън и нашата артилерия също се обади. Поради силният пушечен огън ескадронът бе принуден да настъпва по групи и с прибежки, като се използваха рововете около лозята.
С пристигането до окраината на лозята, ескадронът зае окопа край пътя, нагласи картечниците и в 1 ч. след пладне откри автоматически огън по редове с мерник 800 по неприятелските вериги. Скоро картечният огън накара неокопаният противник да се оттегли по на североизток, като при оттеглянето си хвърляше раниците и снаряжението си.
В 2 ч. след пладне командирът на ескадрона реши да настъпи и заеме изоставената първа позиция на противника. С това ескадронът зае своята трета позиция. Оттук ескадронът откри отново огън по неприятелските вериги с мерник 1200. Противникът сега се беше оттеглил още по на североизток и към 3 ч. след пладне започна своето ново отстъпление и се изгуби зад хребета. В тоя момент забелязахме, че ескадронът е подаден много напред и съвършено изолиран от полка. Коноводите на ескадрона също бяха изостанали на повече от 1.5 км назад. Въпреки новото отстъпление на противника, не можехме повече да вървим напред, понеже бяхме съвършено сами и не знаехме какво можем да срещнем горе на платото.
В момент, когато ескадронът бе достигнал до северната чешма в долината между първия и втория хребет североизточно от с. Хаскьой, се чу силна безпорядъчна стрелба и громко "Ура". Разбрахме, че полкът атакува отстъпващия противник и ние увеличихме крачката. Ескадронът бързо излезе на платото, полето на атаката бе осеяно с коне и хора, виждаха се коне, които се мъчеха да станат, а други на три крака бързаха да се приберат към полка. Населението беше българско и бързо хората и конете бяха настанени и нахранени. В 7.5 ч. след пладне командирът на полка заповяда да се оседлае, понеже се беше взело решение за нощуване в с. Догрулар.
Към 9 ч. след пладне ескадроните тихо се измъкнаха от селото и под проливен дъжд и силен мрак чакаха тръгването. Цял час се измина в чакане. Дъждът все повече се усилваше и хората, въпреки че бяха на конете, спяха, а полкът още не тръгваше.
Най-после командирът на ескадрона изпрати човек да види, защо полкът не тръгва. Оказа се, че полкът отдавна е заминал, но вторият ескадрон бил прекъснат през средата и понеже войниците спели и от голямата тъмнина не забелязали кога половината от ескадрона заминали. Като продължавали да спят, стояха на пътя и никому не идвало на ума, че полкът заминал.
Тогава командирът на ескадрона мина напред и поведе цялата колона. Картечният ескадрон и половината от втория ескадрон. Като още преди тръгването той вече си беше взел водач, въпреки че полкът имаше такъв. Почна се движението. Но поради поройния дъжд целият път беше изпълнен с вода и голямата тъмнина затрудняваше движението и никой, освен водача, не знаеше къде отива. Никаква ориентировка не бе възможна. Тъкмо изминахме около два километра и командирът на ескадрона запита: "Тук ли е опашката на картечния ескадрон?".
Оказа се, че половината от ескадрона пак се беше откъснала. Колоната спря и водачът с подпоручик Георгиев бяха върнати да доведат откъсналите се. Паднал един товарен кон. Това задържало вървящите зад него. И след като натоварили, не могли да намерят пътя, по който заминала колоната, поради голямата тъмнина. След като бяха доведени, маршът наново продължи.
Движението ставаше бавно, постоянно падаха товарните коне, вследствие, че почвата беше станала хлъзгава, умората и голямата тъмнина. Повече от носа си не виждахме. Почти всички хора спяха и цялата колона се движеше в полусънено състояние.
Една част от офицерите и войниците започнаха да повръщат. Беше ги хванала морска болест, предизвикана от голямата умора и клатенето на конете.
На всеки половин час се даваше почивка, но и това не помагаше.

 

3 септември 1916 г., с Доглулар

Най-после, при голямо напрежение, ескадронът с половината от втори ескадрон в 1.30 ч. на 3 септември 1916 г. преди пладне бе доведен в с. Догрулар, като се разположи по квартири.
Тоя ден ескадронът, след като направи от с. Хюсейнлер до с. Хаскьой 50 км, води цели три часа бой и то почти сам с цяла неприятелска дружина, като я застави да напусне своите позиции, като при последното им отстъпление бяха атакувани от полка в конен строй и пръснати към с. Капаклии, като осеяха полето с раници и снаряжение. Ескадронът направи нов нощен марш от 12 км от с. Хаскьой за с. Добрулар под проливен дъжд и голяма тъмнина. През втория марш водачът бе незаменим и мярката да се запитва често опашката на колоната излезе практична. Отчасти това събуждаше и подбодряваше войниците.
Резултатът от боя - първите удари бяха нанесени бързо и неочаквано за противника, инициативата мина в наши ръце и противникът бе заставен да се крие около своите крепости и да парира нашите удари.
Войниците, у които духът и без това беше висок, още повече се въодушевиха и трябваше вместо подтикване напред, да се задържат. Лично войниците от ескадрона, които бяха само три месеца картечари, се увериха сами в силата на своето оръжие, ефекта и страха, който само тракането на картечниците предизвикваше у противника. Най-после, благодарение на случая, че не се дадоха жертви, то в тях не остана никаква следа от страх. И впоследствие те вървяха смело, дори нахално срещу бития и разколебан противник.

 

6 септември 1916 г., с. Хаскьой, Силистренско

Набегът на Ялъ-Чаталджа, Силистренско
В 5.30 ч., преди пладне се получи заповед ескадрона да седлае и към 6 ч. пр. пладне ескадронът в състава на полка тръгна от с. Хаскьой по шосето за с. Доймушлар, като се отби за към с. Капаклий и се спря на около 2 км западно от селото при сухия кладенец. На ескадрона се даде заповед да заеми позиция пред разположението на полка (полкът се беше спрял в кукурузите и бостаните), около окрайнината на живия плет, който обграждаше кукурузите и бостаните. Ескадронът веднага зае позиция и се окопа непосредствено зад живия плет - окопи за на колене, като живия плет се използва за маска фронт към с. Капаклий, отгдето се очакваше противника.
Към ескадрона се придаде един взвод прикритие от втори ескадрон, който се окопа вляво от ескадрона на същата линия. Коноводите останаха в кукурузите при полка.
Към 9 ч. пр. пладне противникът почна да настъпва от с. Капаклий за към с. Хаскьой като около две пехотни роти се насочиха към ескадрона, а неприятелска картечна рота беше заела позиция северно от с. Капаклий и стреляше по нашите разезди. неприятелската артилерия беше нейде зад гората.
Противникът срещу нас настъпваше бавно и през всичкото време стреляше без да вижда нещо. (Ескадронът продължаваше да се окопава, но плетът беше толкова висок и гъст, че противникът не можеше нищо да види.)
Когато неприятелските вериги се приближиха на около 1000 крачки прикритието на ескадрона прибърза и откри огън по противника, което го застави да залегне и след това не се мръдна нито крачка напред. Ескадронът не откри огън, защото не искаше да издава присъствието на картечниците, искаше да подведе противника още по близо - още повече че местността отпред беше съвършено равна и открита и до 1000 крачки имаше добър обстрел.
Към 10 ч. пр. пладне се получи устна заповед от командира на полка Подполковник Петър Стоянов: "Ако противникът е силен и силно набляга, то ескадронът да се оттегли към кота 141, между с. Базиргян и с. Хаскьой."
Но понеже противникът не мърдаше от мястото си и само стреляше във въздуха за кураж, то ескадронът остана на мястото си. След 15 мин. адютантът на полка Ротмистър Миларов сам дойде и предаде нова заповед от командира на полка: "Ескадронът веднага да се оттегли към кота 141."
Ескадронът под силен пушечен и артилерийски флангов огън се оттегли като в кукурузите натовари и заедно с прикритието отиде към кота 141. Благодарение на живия плет и кукурузите противникът не можа да забележи отстъплението и тук се даде само един войник убит (от прикритието). Около кота 141 източно в бостаните ескадронът се спря и зае ново очаквателно положение.
Към 3 ч. сл. пладне командирът на полка заповяда лично на командира на ескадрона Подпоручик Георгиев да остане в първи взвод на мястото си, а вторият, а командирът на ескадрона заедно с втори взвод да отиде и се яви на командира на полка Подполковник П. Стоянов. Подполковник Стоянов с трети и четвърти ескадрони и две картечници имаше за задача да направи набег по на посока с. Ялъ-Чаталджа, като изненада противника и усили отстъплението на голямата неприятелска колона от около два пехотни полка, четири батареи, два ескадрона и една пионерна рота.
Тази неприятелска колона била настъпила от Силистра за Тутракан със задача да помогне на обкръжените румънски войски в Тутракан. Но при с. Арабаджилар били сбити от нашата пехота и върнати в паника назад. И нашите резезди донесоха за тази колона и нейното отстъпление по шосето Тутракан - Силистра.
Картечният взвод в състава на дивизиона настъпи на тръс по посока на с. Ялъ-Чаталджа, но когато достигна до реката, която тече между Ялъ-Чаталджа и Хаскьой, оказа се, че тя не навсякъде е проходима, понеже се образуваха мочурища и блата. Дивизионът се спря там, където се пресичаше с пътя Ходжакьой - Дормушлар и видя, че има само едно мостче за минаване на реката, но командирът на дивизионна видя, че е неудобно да се мине от тук и дивизионът тръгна покрай левия бряг на реката (по течението - надолу). Като на няколко пъти се опитвахме да прегазим реката, но конете затъваха и ние се връщахме.
Най-после достигнахме на около 4-5 км надолу, гдето реката се превръщаше на цяло блато и под блатото имаше плотина. Дивизионът в колона по двама премина по плотината на десния бряг на реката и се спря. Командирът на дивизионът и командирът на картечния взвод излязоха напред по посока на с. Ялъ-Чаталджа за да разузнаят за противника, но понеже гората беше голяма и нищо не се виждаше, то се качихме с подполковника на едно дърво, от което едва можахме да видим една малка част от шосето и отстъпващата румънска бригада. В този момент ординарецът, който държеше конете извика: "Господин подполковник, неприятелска конница в тила ни".
Обърнахме се и изтръпнахме, по височината южно от плотината се носеше маса конница, която беше вдигнала голям прах между нивите и се насочваше право към плотината и понеже помислихме, че е неприятелска конница бързо се върнахме при дивизионна, но тук узнахме, че това е наш полк, който ни идеше в помощ.
Командирът на дивизионна заповяда двете картечници и 20 души спешени от 4-и ескадрон под командването на картечния ескадрон ротмистър Батоев да настъпят през гората по посока на шосето и като доближат до противника да го изненадат с картечен огън. Дивизионът заедно с коноводите остава при блатото готов да ни поддържа. Картечниците и прикритието пръснати във верига преминаха гората, която се оказа доста голяма.
Когато излязохме на северозападната окрайнина на гората и минахме през кукурузите, то пред нас на около 500 крачки се откри неприятелската походна колона, на която главата и опашката не се виждаха. Тя се движеше спокойно, като в дясно от нея се движеше конница в колона по двама. Взводът беше попаднал точно срещу кантончето на шосето западно от с. Ялъ-Чаталджа. В този момент в кариера ни достигна щаб-тръбачът на полка ст. подофицер Ал. Младенов и предаде устна заповед от командира на полка: "Картечниците да не откриват огън и веднага да се върнат при полка".
Понеже всички бяха изморени, особено тези, които носеха картечниците и товарите, то командирът на ескадрона каза на тръбача да докара коноводите до окрайнината на гората, а ние ще чакаме тук.
В това време безпечно вървящия противник ни забеляза и от конницата се отделиха няколко конника, които тръгнаха към нас и викаха, като махаха с ръце: "Вини аиче" (ела тука).
Тогава командирът на ескадрона заповяда:
"800 по неприятелската колона, коси!"
За един миг цялата колона спря в недоумение, конниците, които идваха към нас, обърнаха назад в галоп и изведнъж всичка се понесе в бяг на север от шосето без да гръмнат нито пушка. Само големият прах от бягащи хора, коли и коне, показваше накъде да се стреля.
Взводът успя да стреля само около една минута (като изстреля само 550 патрона) и трябваше да се поддаде малко по-напред, за да има по-добър обстрел, но в този момент старшият тръбач се върна отново при ескадрона в галоп и предаде нова устна заповед от командира на полка:
"Картечниците веднага да отстъпят, защото в тила ни има неприятелска конница".
Веднага взводът с прикритието тръгна бързо назад, обаче като достигнахме коноводите и оставеният ескадрон за прикритие, полкът се бе оттеглил през горния проход на блатото заедно с първия взвод от ескадрона и с тях по погрешка бяха отишли част от коноводите на втория взвод. Това забави взвода, понеже част от него трябваше да се завърне пеша.
Загуби ескадронът няма. Резултат от набега: През нощта на 6 срещу 7 септември по разказ от селяните в с. Ялъ-Чаталджа противникът в паника избягал към Дунава, като се мъчил да минава реката. Селата Попина, Ветрен и Сребърна - изпразнени. Пътят бил осеян с войнишко снаряжение, оръжие и амуниции.
Ескадронът докара със себе си 30 коли с багаж, 7 ракли със снаряди, едно оръдие, един мотоциклет, една дезинфекционна машина и др.
След два дни 6-и германски улански полк на този участък намери още три изоставени оръдия. (Това бе последният опит на тероризирания денем и нощем противник около Силистра да помогне на своите обкръжени войски в Тутракан. Но и той се свърши печално за тях. бити при с. Арабаджилар, те едва бяха успели да организират своето отстъпление и ето отново за тях изненада при с. Ялъ-Чаталджа от дебелоглавите българи. И всичко в паника избяга към Силистра и отнесе със себе си поражението. Противникът повече не се опита да прави вилазки,се покори на съдбата си и изпразни добре укрепената крепост Силистра.
Полкът предугаждаше вече това и чакаше деня, когато ще може да влезе в крепостта, за която може би България би дала не по-малко жертви от тези при Тутракан.)
За нощуване ескадронът в състава на полка се оттегли в с. Базаргян на квартира - бивак. От 6-и до 17-й септемврий ескадронът действа в състава на полка.

 

17 септември 1916 г., Амузачеа (Добруджа)

Боят при Амузачеа
На 17.IХ.1916 г. полкът беше назначен в предна разузнавателна част и ескадронът влизаше в състава на полка.
Към 12 ч. по обяд полкът пристигна в с. Амузачеа, гдето се спряхме.
Към 3.30 ч. след пладне командирът на полка заповяда ескадронът да излезе на позиция като заеме хребета северно от с. Амузачеа и източно от шосето при спешения 4-ти ескадрон от полка. Противникът в състав около три пехотни роти и конница се беше окопал пред с. Топрахисар на около 2 км южно, като се опитваше да обходи нашия десен фланг.
Към 4 ч. след пладне командирът на бригадата и командирът на полка бяха при картечниците на втория взвод и заповядаха да се открие огън по окопалия се противник. Противникът скоро се отдръпна.
След което към 5 ч. след пладне вторият взвод се оттегли в с. Амузачеа, първият взвод се оттегли към 7.30 ч. след пладне, като остана на северната окрайнина на с. амузачеа за охрана на бригадата. Загуби: един кон убит. Тук за първи път от толкоз дни се срещахме с противника наново, и по всичко изглеждаше, че това е главната позиция, на която ще бъдем посрещнати от противника.
18 септември - в състава на полка.

 

19 септември 1916 г., с. Первелия (Добруджа)

В 5 ч. преди пладне ескадронът в състава на полка настъпи наново по посока на могилите южно от Муратану (кота 74). Противникът е окопан на линията Топрахисар - Урлукьой.
Към 8 ч. преди пладне от Урлукьой настъпи срещу нас една пехотна рота с цел да изгони нашите разезди, които от могилите добре наблюдават за противника, дори и неговия тил. Тогава командирът на полка заповяда на ескадрона да излезе на позиция и посрещне ротата. Първият взвод зае позиция между двете могили, а вторият остана с фронт към север точно срещу долината, която иде от Урлукьой. Като се окопаха окопи за на колене. Неприятелската рота беше посрещната от 1000 крачки с огън и върната назад.
След като първият взвод промени позицията, като зае позиция при най-западната могила продължи до вечерта да разпръсва всички неприятелски разузнавателни части и пехотни отделения, които се опитваха да завземат могилите. Вторият взвод се сне от позиция и остана при полка. След смръкване към 7 ч. сл. пладне целият ескадрон се оттегли заедно с полка за нощуване в с. Первели. Загуби няма.
Главната позиция на противника вече ясно се очертаваше и положението, което полка заемаше при кота 74 го безпокоеше поради това, че ние виждахме всичко каквото става в неговия полк. Ето защо задържането на могилите се явяваше особено важна за нас. От тях се виждаше дори гр. Кюстенджа

20 септември - в състава на полка.

 

21 септември 1916 г., с. Азаплар (Добруджанско)

Боят при Азаплар
В 7 ч. сл. пладне полка преследван от неприятелска конна бригада с пехота и артилерия се оттегляше към с. Азаплар. В момента когато полкът доближи селото, командирът на ескадрона бе извикан от командира на бригадата Полковник Маринов и му заповяда да заеме с ескадрона за отбрана източната окрайна на с. Азаплар, като влезе в подчинение на Майор Николаев.
Ескадронът се отдели от полка, влезе в селото, което се силно обстрелваше от неприятелската артилерия, остави коноводите зад купите слама на северно източната окрайна на селото и зае позиция - рова около селото.
Селото беше заобиколено с дълбоки ровове и големи насипи, които послужиха като добра отбранителна позиция. А местността пред рововете беше равна и открита и имаше до 1800 крачки добър обстрел.
Ескадронът беше на най-десния фланг на спешените части на дивизията, като между картечниците бе спешен 4-и ескадрон и 1-и конен полк, а в ляво от нас пешия картечен ескадрон от 4-и конен полк. Разположението беше много гъсто, почти войник до войник. Неприятелската артилерия продължаваше да обсипва селото с шрапнели, но почти без резултат, само коноводите страдаха.
Към 7 ч. сл. пладне пред фронта се появиха двама конника, веднага частите от ляво откриха пушечен огън по тях и цялата линия и всички картечници заработиха. Противника (пехотата), които до този момент мълчеше също откриха силен огън, но куршумите му летяха високо и отиваха зад селото.
Голямата тъмнина пречеше, както на нас, така и на противника и скоро към 8 ч. сл. пладне огъня утихна и всички занощувахме в окопите.
Загуби, два коня ранени.

На 21/IХ 1916 г. сутринта нямаше нито следа от противника - беше се прибрал на своята главна позиция. И ескадрона получи заповед да се прибере при полка.

От 22 - 27 септември 1916 г. ескадронът действа в състава на полка.

 

 

От 28 септември до 9 октомври 1916 г.

Отбраната при с. Первелия (Добруджа)
На 27 срещу 28 септември полка нощува в с. Геренджик.
Към 5 ч. пр. пладне полка бе назначен авангард на 5-а конна бригада. Когато полка стигна в с. Первелия назначиха се - нашият ескадрон, 4-и ескадрон и конно-пионерния взвод под командата на Майор Христов да се подадат напред и заемат могилите при кота 701 и да не позволят на противника да разузнава за нас.
Ескадронът се окопа (окопи цял ръст) при средната могила и западно от нея с фронт северно и северозападно (1-и взвод в ляво, а втори на 200 крачки в дясно) коноводите на 1 км назад (южно).
Противникът беше на своята главна укрепена позиция Топранджисар - Урлукьой, също беше успял да заеме и се окопае на кота 70, южно от Урлукьой. Кота 70 се заемаше от един спешен казашки ескадрон с картечници. А между Топранджисар и Урлукьой имаше не по-малко от три дружини и две бригади. И още при заемането на позицията неприятелската артилерия откри огън по нас, но скоро замлъкна.
През деня слаба патрулна престрелка.
Към нас се придаде 1-а пехотна рота (2-а погранична рота и 15-а погранична дружина). За нощуване останахме всички по местата си като се изпратиха патрули и секрети напред. Храна на хората и конете се подвозваше от с. Первелия.

 

29 септември 1916 г., Кота 74

Към 5 ч. пр. пл. 4-и ескадрон и конно-пионерния взвод бяха сменени, а нашият ескадрон с ротата останаха на мястото си.
През целия ден противникът не прояви нищо.
На позицията идва началникът на дивизията.

 

30 септември 1916 г., Кота 74

Днес ескадроните също се сменяха, но ние с ротата останахме.
През деня слаба патрулна престрелка. Ескадрона е свързан с телефон и командира на бригадата съобщи: "Да бъдем бодри, днес или утре противникът, по сведение от армията ще предприеме офанзива."
Усилиха се нощните патрули и секрети. Нощта мина спокойно.

 

1 октомври 1916 г., Кота 74

Към 5 ч. пр. пл. ескадронът от полка бе сменен с един ескадрон от 2-и конен полк, а нашия ескадрон с пехотната рота остана на мястото си.
Към 4 ч. пр. пл. се забеляза раздвижване на части в окопите на противника, а след малко почнаха да се насочват към нас и командира на ескадрона донесе на командира на бригадата по телефона: "Противникът настъпва от с. Мулчиова за с. Маратано в състав две пех. дружини и две картечни роти."
Към 7 ч.и 30 м. пр. пл. бе сменен с пешия картечен ескадрон от 6-и конен полк. И ескадронът се оттегли в с. Первелия, гдето командира на ескадрона се яви на командира на бригадата Полковник Марков. Командирът на бригадата заповяда ескадрона да заеме с. източната част на с. Первелия (рововете около селото) и влезе в подчинение на командира на 2-и конен полк.
За началник на с. източния участък се назначаваше Майор Марков от 2-и конен полк. Скоро на този участък дойде и 2-а погранична рота от 15-а погранична дружина, като се взеха мерки да се приспособят рововете за отбрана. Десният фланг се наблюдаваше и охраняваше от ескадрона на 2-и конен полк.
Към 9 ч. пр. пл. се почна бой около кота 90 и се продължава до смръкване. От могилите при кота 74 нашите ескадрони се оттеглиха и от там се показаха 2-3 пехотни взвода, но останаха на около 3000 крачки далеч от нас и се окопаваха, като водеха слаба пушечна стрелба по нас. За нощуване всички останахме в окопите.
Към 10 ч. сл. пл. почна да вали дъжд и продължи до 3/Х. 1916 г. до обяд.
Участък Первелия, от пътя Первелия кота 74 до градината на чифлика беше повече от 1500 крачки и пир това беше с фронт на север и после се чупеше с франт към изток. Останалата местност беше съвършено открита, но командваше нашето разположение. Село Первелия се намираше долу в долината, от тук местността се повишаваше на изток, север и запад. Има добър обстрел до 2000-3000 крачки.
Поставиха се две картечници (1-и взвод и 2-и пехотен взвод) на северния участък и две картечници (2-и взвод и 1-и пех. взвод) на източния участък. И един пехотен взвод за поддръжка.
По такъв начин се образуваха две групи, едната от другата на около 600 крачки и като през деня така и през нощта беше опасно понеже имахме голям участък, а хора малко.
За охрана през нощта поставихме часови в окопите, патрули и секрети напред.
Хванаха се двама пленника от 9-и и 5-и полкове, които се бяха загубили и объркали през нощта. От тях се разбра че противникът е настъпил с цяла дивизия (8, 9, 51 и 52 пех. полкове).
Нощта се използва за довършване и усъвършенстване на окопите до стоешком.
Също на ъгъла, дето се чупи участъка направихме ход за съобщение и един изнесен окоп на около 3000 крачки за 1-и пех. взвод, понеже там местността нямаше да се обстрелва. Рововете около селото бяха много широки и прави, затова с траверси и греди се опитвахме да приспособим окопите за отбрана.
Пред участъка на север на около 1100 крачки имаше голяма купа със слама и през нощта румънците се приближиха и настаниха около нея.

 

2 октомври 1916 г.

Окопите при с. Первелия
Дъждът продължава да вали и измокри всички до кости.
Противникът продължава да стои на същото място. Забелязва се движение от изток на запад.
Боят около кота 90 почна в 7 и 1/2 ч. пр. пл. и продължи целия ден до късно през нощта. През нощта продължаваше укрепителната работа. 1-и взвод (две картечници) и един пех. взвод поставихме в изнесения окоп. Направиха се и слаби блиндажи, като се взе дървен материал от селото. Взеха се мерки за подсушаване на войниците, като се пращаха по малко в крайните къщи на селото. Мерки за охрана през нощта - същите. Нощта мина спокойно.

 

3 октомври 1916 г.,
окопите при с. Первелия

Тази сутрин се забеляза движение на противника от запад на изток и стремление да обходи нашия десен фланг. За което нашият ескадрон се усили с картечния ескадрон на гвардейския полк (3 картечници), които се разположиха на около 300 крачки вдясно от нашия взвод до градината на чифлика.
Яви се още един празен участък между нашия взвод и гвардейския ескадрон. Противникът не прояви нищо през целия ден. През нощта същите мерки за охрана. Нощта мина спокойно.

 

4 октомври 1916 г.,
окопите при с. Первелия

Към 11 ч. пр. пл. противникът с около три пехотни дружини настъпи от към кота 74 (могилите) към нас, като още от далеч откри силен пушечен и артилерийски огън, който продължи през целия ден и през цялата нощ.
Ние почти не стреляхме, седяхме в окопите и чакахме противника да се приближи. Но противникът не направи нито крачка напред от линията на могилите и там почна да се окопава. Цялата нощ противникът поддържаше силна пушечна стрелба, това държеше всички на щрек и всички очаквахме атака от страна на противника.
На смръкване бяхме усилени с един специален ескадрон от 2-и конен полк.
Загуби, три коня ранени. Коноводите бяха оставени в чифлика, понеже нямаше друго по-прикрито място.

 

5 октомври 1916 г.,
окопите при с. Первелия

Тая сутрин забелязахме, че противникът се е окапал на 200 - 300 крачки пред сламите. И с разсъмване стрелбата от страна на противника се усили, като артилерията му обсипваше окопите и водопоя в чифлика (на водопоя се водеха коне и понеже само там имаше вода, то винаги се събираха войници).Водопоя бе кладенец с мотор и изглежда противника виждаше това.
Към 5 ч. пр. пл. спешения ескадрон от 2-и конен полк се оттегли, а вместо него пратиха 6-а и 7-а роти от 2-а дружина на 35 пех. полк, които заеха празните участъци. Появяването на нашата пехота повдигна духа на войниците. В пограничната рота бяха стари хора и въоръжени с трилинейки, които се задръстваха и не можеха да стрелят. Противникът се окопа пред нашия преден окоп на около 600-700 крачки и по хребета на изток на около 1200 крачки, с това той се яви във фланг на нас и флангира, а дори и в тила бие всички наши окопи. А артилерията му почна да бие с кръстосан огън. Изглежда, че срещу нашия участък имаше три батареи. Огънят се усилва ежеминутно и постоянно падат убити и ранени, като от силния огън е невъзможно да изнесем ранените. Противникът обстрелваше силно с артилерийски огън пространството между чифлика и окопите - образуваше се преграден огън.
Убиха командира на 2-а погранична рота Поручик Бончев, раниха началника на участъка Майор Марков. За началник на участъка остава командира на ескадрона, който предаде на Ротмистър Ценов.
Положението към 4 ч. сл. пл. е критично. Предният окоп (изнесеният), командван от Поручик Георгиев, изнемогва от фланговия огън. Той иска да се оттегли на главния окоп, но командира на ескадрона не му позволи.
На пограничния взвод, който заемаше предния окоп, пушките се затъкваха и така цялата тежест падна на картечниците.
Нашата артилерия, въпреки многократните молби за поддръжка не се обади дори, когато неприятелската артилерия не преставаше и дори флангираше нашите окопи. Едва дочакахме смрачаването.
Неприятелската артилерия млъкна, въпреки че пехотният огън продължаваше все със същата сила, но поради тъмнината той вече не беше опасен.
Загуби 5 войника ранени, 2 коня убити и 3 ранени.
Веднага с мръкването се взеха мерки за усилване на окопите и увеличаване на количеството на траверсите.
Целият ден бе ад от трясък на гранатите и пищенето на куршумите. Тоя ден се изсипаха над нас повече от 2 хиляди снаряда.
Този ден войниците не можаха да получат храна. Вечерта казана с храната са донесе, но понеже пушечния огън не преставаше, то и вечерта не получихме храна.
Цялата нощ противникът не преставаше със своята стрелба, на два пъти поддава сигнал с викове "наинте" се опитва да атакува обаче нашия пушечен и картечен огън ги връщаше обратно в окопите.
Изстреляни патрони от картечниците 10 137 и от карабините 1350.

 

6 октомври 1916 г.,
окопите при с. Первелия

Противникът е на същото си място. Още рано в унисон със силната пушечна стрелба на противника почна и неговата артилерия. Става непоносимо за нас - нашите окопи не са достатъчни, за да ни пазят от нея, още повече, че се биеха продолно.
А нашата артилерия все мълчеше.
Противникът се мъчи да се приближи и окопае по-близко до предния окоп, но с картечен и пушечен огън бе върнат обратно в окопите си.
Към 9 ч. пр. пл. командирът на бригадата извика командира на ескадрона, за да може да посочи на нашите батареи окопите на противника. Но това не помогна. Командирът на батареята се извинява, че имал предписание да пести снарядите. За да можем добре да се разбираме се свързахме с телефон. А същевременно за началник на нашия участък дойде командирът на 2-а дружина от 35 пех. полк Майор Савов и в поддръжка дойдоха още две портови роти.
Нашата артилерия след пладне се обади, но след десетия снаряд млъкна, а противникът продължаваше своята стрелба. Всички с облекчение посрещнаха мръкването, противникът отслаби своята стрелба и към 9 ч. сл. пл. и като по чудо цялата нощ мина спокойно.
През нощта се донесе храна за войниците.
Ранени 5 войника и 3 коня. И почти всички хора са ранени с флангов огън и в главите. През нощта смених първи взвод с втория.
Изстреляни патрони за картечниците 4811.

 

7 октомври 1916 г.,
окопите при с. Первелия

Тази сутрин в противника се забелязваше известна умора, стрелбата му беше по-слаба, само артилерията му още не млъкваше. Но пехотата не бе мръднала нито крачка напред и се криеше н окопите.
На смрачаване противникът замлъкна, но към 8 ч. сл. пл.нашата артилерия откри огън по окопите на противника, за да можем да приберем и закопаем убитите, но това навярно накара противника да мисли, че ще атакуваме и се почна нова силна стрелба от негова страна, то след 1/2 час и те млъкнаха.

 

8 октомври 1916 г.,
окопите при с. Первелия

Към 3 ч. пр. пл. противникът откри силна пушечна стрелба с викове "наинте", но ние мълчахме и чакахме да се приближи, обаче противникът не се приближи и след един час сам замлъкна.
От 5 ч. пр. пл. боят почна пак, обаче днес румънците стреляха по-малко и по-рядко, също и артилерията.
Към 4 ч. сл. пл. командирът на бригадата Полковник Марков с н новия командир на бригадата Полковник Мачев прегледа всички окопи и обърна вниманието на всички, без нужда никой да не излиза.
Изстреляни патрони 205. Нощта мина спокойно.

 

9 октомври 1916 г.,
окопите при с.
Первелия

Към 4 ч. пр. пл. ескадронът бе сменен с пешия картечен ескадрон от 4-и конен полк. След което ескадронът се оттегли при полка в с. Геринджек. На тръгване командирът на бригадата Полковник Марков благодари на командира на ескадрона за храброто държание на ескадрона и помощта, с която той допринесе за задържането на противника. Цели единадесет дни ескадронът бе в окопите под силния напор на многочисления противник.
Цели единадесет дни той бе обсипван денем и нощем с хиляди снаряди и куршуми.
Цели единадесет дни очите на малочислените защитници пехотинци бяха обърнати към него, защото те виждаха своята сила в картечниците.
Най-после на девети октомври, когато противникът почти се беше отказал от своята офанзива, ескадронът бе сменен и пратен на почивка.
Тия дни ескадронът изстреля 19 543 патрона и даде 35% ранени от своята прислуга. Това бяха критически дни не само за ескадрона, но и за цялата дивизия. В сравнение с противника ние бяхме нищо. Но и тук не числеността победи. Многочисленият, но страхливия противник винаги биваше връщан в окопите си само от пушечния и картечния огън.
Румънската офанзива, която почна на 1 октомври, достигна своята сила на 5 и 6 октомври, след което постепенно отслабваше, догдето най-после безрезултатно издъхна. Правеше впечатление, че румънците стреляха много и почти непрекъснато денем и нощем. Първоначално това ни държеше в напрегнато състояние, но после свикахме с това.
В противовес на румънците, нашата пехота и артилерия почти не се обаждаха, само когато противникът се опитва да настъпва нашите откриваха огън, като при това противникът се дочакваше наблизо.

 

 

10 октомври 1916 г.,
с. Геренджик

В 7 ч. след пладне ескадронът в състава на полка тръгна за чифлика Комарова (на брега на морето, северно от Мангалия), тук полкът смени Втори конен полк, като имаше за задача да заеме, охранява и наблюдава участъка от кота 65 до морето.
В 11 ч. пр. пл. стигнахме в чифлика (целия чифлик бе залесен с акации) и смених втори конен полк, като три картечници поставих на мястото на картечниците на 7-и конен полк, които заемаха позиция североизточно от кота 65 между блатото Татладжаку и кота 65 и западно от шосето на разстояние 1100-1400 крачки от нашите окопи, а противника окопан източно от шосето. В дясно и ляво окопите се заемаха от 2-а рота от 6-и маршеви полк.
Задачата на ротата и на картечниците беше да задържат противника, ако би се опитал да настъпи. За което се направиха разпореждания да се усилят окопите и картечниците добре да се маскират.
Коноводите и втори взвод се изпратиха при полка в чифлика Комарова, гдето почиваха. Нощта мина спокойна.

 

11 октомври 1916 г.,
окопите при кота 65

Противникът не проявява никаква активност. Целия ден слаба престрелка от двете страни и слаба артилерийска стрелба от страна на противника. През нощта румънците откриха силна стрелба, но скоро сами млъкнаха, понеже никой от нас не се обади.

 

12 октомври 1916 г.,
окопите при кота 65

Денят мина спокойно. Слаба пушечна и артилерийска престрелка.
През целия ден войниците спяха в окопите. Към 8 ч сл. пл. смених 1-и взвод с 2-и като първия отиде при коноводите в чифлика Комарова.
Нощта мина спокойна.

 

Ofizeri

13 октомври 1916 г.,
окопите при кота 65

Слаба пушечна и артилерийска престрелка.
Към 9 ч. сл. пл. власите без всякаква причина откриха силна пушечна и артилерийска стрелба по нас, но скоро сами млъкнаха.
Към 10 ч. сл. пл. по цялата линия настъпи пълно спокойствие и нощта мина спокойно.

 

14 октомври 1916 г.,
окопите при кота 65

През деня слаба пушечна и артилерийска престрелка.
Към 10 ч. сл. пл. се повтори снощната история, т. е. румънците пак откриха силен огън и след един час млъкнаха.
Към 11 1/2 ч. сл.пл. ескадронът бе сменен с ескадрона на Гвардейския полк.
И от тук ескадронът се прибра право в с. Геренджик при полка.

От 15 - 22 октомври 1916 г. ескадронът действа в състава на полка.

 

Писма

 

 

13 октомври 1916 г., Текето.

До Г-ца Пенка Радкова, Разград

Ако не лицата, то поне гърбовете ни имай за спомен, мила Чепен.
Стара фотография е, но кой знае защо сега ми се заиска да ти я пратя.
Бях сама в гората и, кой знае защо, споменът за тихата надвечер, фотографирана отвъд, оживя в мен. Залязваше слънцето, както и сега. Крачехме мълчаливо без да смей никой да наруши обгърналото ни мълчание - величествено, тайнствено.
Сега мълчаливо крачех самичка без да има кому да прошепна обхваналото ме настроение, копнежа си по хубавия далечен образ. Сега смътно някакво неопределено чувство, не по образа, а по миналото е у мен.
Но възкръсна споменът, Чепен, в таз тиха надвечер, само за да умре завинаги той, за да го погреба - мълчание, нощен мрак, забвение ще обгърне сияйния гроб. Помоли се за покоя му, Чепен.
Целувам те сърдечно,
Твоята Райна.


 

19 октомври 1916 г., Разград

До Ротмистър Н. Батоев, Командир на картечния ескадрон,
9-ти конен полк, I конна дивизия

О, знам, че ти си така благоразумен, за да не се гневиш на моето мълчание, имайки предвид нашите мисли в тези времена.
Божичко мой, какви ли не страшни неща не измъчваха моето въображение през време на твоето така дълго мълчание. Ти ми се сърдиш, че винаги пиша малко - е добре - скоро ще имаш едно доста дълго писмо.
Искаш новини из Разград, нима не получаваш такива от село, които едновременно се живо интересуват за всичко, що става тук?
Както и да е, това не ме интересува никак. Пиша ти от класната стая.
Пенка


 

20 октомври 1916 г., Велес

До Г-жа Руцка Радкова

Ma tante,
Най-после дойде ред и на теб да ти се обадя. Може би ще те обременя с четенето на моята карта, за което предварително прося извинение.
Ще те моля да обърнеш внимание на уважаемата ти дъщеря Пенка да бъде по-акуратна и с три думи да ми се обади.
Още ще искам да знам адреса на свако Руси, за което тоже благодаря.
Ваш Асен (Йорданов)

 

 

От военния дневник на Ротмистър Н. Батоев

 

23 октомври 1916 г.,
с. Канара (Кюстендженско)

Атаката при с. Кара Мурат
На 23 октомври 1916 г. в 5 ч. пр. пл. ескадронът в състава на полка тръгна от с. Канара по шосето за с. Кара Мурат.
Когато полкът достигна около могилата, която е северо-източно от шосето, противникът откри пушечен огън по нашите предни ескадрони. Нашата артилерия излезе на позиция западно от шосето и откри огън по стрелящия противник.
Противникът, около полк пехота, отстъпваше преследван от нашия артилерийски огън. Местността слабо вълниста, съвършено открита, има далечен обстрел и обзор.
Южно от с. Кара Мурат - гора.
Ескадронът в 7 ч. пр. пл. разтовари, но понеже противникът бе много далеч (около 3 км), то не откри огън, а натовари отново като лолучи заповед да настъпи напред по шосето и преследва противника.
Ескадронът на галоп достигна чифлика, разтовари, но понеже противникът бърза се оттегли, ескадрона наново натовари и на тръс и на галоп настъпи, като мина източно от шосето. Когато ескадрона достигна на около 4 км южно от с. Кара Мурат, ескадрона бе обстрелян от пушечен неприятелски огън.
Част от неприятелската пехота, около рота бе спряла на хребета южно от с. Кара Мурат. Ескадронът веднага стовари и зае позиция в кукуруза като с мерник 1500 откри огън (8 ч. пр. пл.) по неприятелската верига, която бързо отстъпи и се скри зад хребета.
Веднага се показаха по шосето от Кара Мурат два неприятелски ескадрона, предният разреден, а вторият в сгъстен строй зад него.
Ескадронът веднага откри огън по неприятеля от четирите картечници - "огън по площад". Неприятелските ескадрони не удържаха и на тръст се върнаха към селото. Настъпването на ескадрона по-напред беше невъзможно, понеже пред нас се виждаше гората южно от с. Кара Мурат, а в ляво (западно) имаше само един ескадрон от 6-и конен полк с командира на полка му Подполковник Стоянов, а в дясно, изпратените от мен конници донесоха, че се виждат наши части. В 9 1/2 ч. пр. пл. неприятелската артилерия точна да обстрелва кукуруза, в който беше ескадрона, за което ескадрона се премести западно от шосето.
В 10 ч. пр. пл. неприятелската артилерийска стрелба престана и командира на 6-и конен полк заповяда да тръгна с техния ескадрон, като настъпим към шосето чифлика от шосето Кара Мурат - Чипрачи.
В 10 ч. пр. пл. командирът на 6-и полк заповяда ескадронът да заеме окрайната на градината при чифлика с фронт към изток. Ескадронът разтовари и зае източната част на градината и откри огън с двете картечници по неприятелските разезди, които се бяха приближили, а с другите две по отстъпващия неприятелски обоз по шосето за Тари Верде. Вследствие на което прикритието избяга и изостави обоза, който после бе прибран.
Към 11 ч. пр. пл. ескадронът се прибра при полка.
Загуби няма изстреляни патрони 2960. Нашият полк заедно с 2-и конен полк атакува противника източно от нашия ескадрон.
Резултатът от тази атака най-добре се вижда от руската преса "Един руски глас за българската кавалерия в Добруджа", Военни известия, бр. 242 от 3/ХI 1916 г.

От 24 октомври 1916 г. до 10 декември ескадронът действа в състава на полка.

 

Писма

 

25 ноември 1916 г.,
военна поща снимка: Н. Батоев и д-р Плакидов

До Г-ца П. Р. Радкова

"Судьбе и боги покорны".
И аз все още чакам: покорен на своята съдба, отговаряш ти на многото ми писма.
Бъди здрава,
Никола


 

27 ноември 1916 г.,
военна поща снимка: Н. Батоев и д-р Плакидов
До Г-н Б. Д. Батоев, Гара Попово

Драги Борисе,
Изпращам ти моя картичка, онзи ден се фотографирахме с моя съжител д-р Плакидов.
Както виждаш, и двамата сме отслабнали много.
Брат ти Никола


 

7 декември 1916 г., Разград

До Ротмистър Н. Батоев,
командир на картечния ескадрон,
9-ти конен полк, 2-ра конна отделна бригада,
52 германски корпус

Никола,
По случай И. Д. моите най-красиви пожелания приеми!
Пенка.

 

 

От военния дневник на Ротмистър Н. Батоев

 

10 декември, Rassi (Румъния)

Ескадронът в състава на полка бе достигнал Rassi до брега на р. Яламица със задача да преминем на левия бряг на реката и продължим преследването на противника.
Тук между с. Rassi и Sarateni имаше паром и брод. На парома можеха да се натоварят 7 коня, а през брода можеха да минават само големите коне, понеже реката беше дълбока и голяма.
Когато към 7 ч. сл. пл. дойде ред на ескадрона да се пренася с парома, получи се заповед всички части да се върнат на десния бряг на реката понеже цялата неприятелска дивизия настъпила в тази посока.
На ескадрона се даде задача: Да заеме позиция на десния бряг на реката при парома и брода като не позволи на противника да мине реката, ако би се опитал. Ескадронът прибра парома на десния бряг на реката и се окопа на самия бряг - окопи "стоешком" с франт към Sarateni. И остана да нощува в окопите.

 

11 декември 1916 г.

Сутринта ескадронът се придаде в разпореждане на командира на 3-и конен полк Полковник Митов. Ескадронът остана на мястото си, като за прикритие се спеши един ескадрон от 3-и конен полк.
Към 4 ч. сл. пл. се показаха в окрайнината на с. Sarateni (на левия бряг на реката) група руски войници, ескадрона откри по тях огън и повече никой не се показа.
Към 5 ч. сл. пл. пристигна германската артилерия и се настани на около 1000 крачки зад нас и почна да стреля право в селото Sarateni, искаха да подпалят селото, за да не може противникът да се приближи, но не успяха, защото времето беше много влажна.Тогава командирът на ескадрона изпрати четирима охотника, които бързо подпалиха окрайната на селото и бързо се завърнаха.
Цялата нощ левият бряг на реката се осветяваше от горящото село.

 

12 декември 1916 г.

Към 3 ч. пр. пл. ескадронът бе сменен от германски картечници, след което се прибра при полка. Загуби няма.

 

Zapoved_Ferdinand

 

От 13 до 16 декември 1916 г.

Ескадронът действа в състава на полка.

 

17 декември 1916 г.,
с. Dodescul, Slujitori-Albutesti

В 9 ч. сл. пл. ескадрона в състава на полка излезе в източната окрайна на с. Dodescul.
Тук командирът на бригадата Полковник Табаков заповяда на командира на полка - да се изпрати картечния ескадрон с още един ескадрон да прогонят 70 -80 души руси, които се намират в с. Slujitori-Albutesti и ги заловят.
Нашият ескадрон, третият ескадрон и конно-пионерния взвод заедно с командира на полка настъпиха към кота 60, южно от с. Slujitori-Albutesti.
Когато приближихме кота 60, командирът на полка заповяда картечния ескадрон да се смени и с 20 души спешени конника от 3-и ескадрон да настъпят и заемат позиция срещу селото.
Местността съвършено открита, но леко вълниста, за което ескадронът бе принуден да се подаде леко напред и зае позиция на около 1100 крачки южно от селото (между кота 60 и с. Slujitori-Albutesti).
Противникът се беше окопал пред самата южна и западна окрайна на селото, като на западната окрайна имаше и 2 картечници.
Ескадронът настъпи въпреки, че противника откри силен пушечен огън и когато се приближи на около 1100 крачки се спря и окопа, първоначално лежешком, а през деня се увеличиха до стоешком.
В 11 1/2 ч. ескадронът откри огън по неприятелските окопи и стрелците и картечниците, които заеха окопите западно от селото бяха заставени да млъкнат и изпразнят окопите, понеже нашия огън се явяваше флангов и тилен за тях.
Към 12 1/2 ч. командирът на полка заповяда ескадронът да не настъпва повече напред понеже противникът е много по-силен от нас.
Боят продължи до мръкване (5 ч. сл. пл.). Ескадронът целия ден води неравен бой, а картечниците не преставаха. Противникът се оказа не 70 - 80 души, а повече от дружина. Отдръпването обаче през деня бе невъзможно, трябваше да дочакаме нощта.
На мръкване неприятелската артилерия откри огън по нас, но повече попадаха на могилата (кота 60), дето беше щабът на полка.
Към 5 ч. сл. пл. се съобщи, че ескадронът ще бъде сменен с части от 1-а пехотна (наша) дивизия, затова ескадронът да стои на мястото си.
Към 6 ч. сл. пл. ескадронът бе сменен и се прибра при полка в с Dodescul.
Загуби: ранени 4 войника и 1 кон. Изстреляни патрони 6549.

 

18 декември 1916 г. - в състава на полка.

 

19 декември 1916 г., с. Dodescul

В 4 ч. пр. пл. ескадронът в състава на полка тръгна за гара Slfbozia-Ciresu за Mocani. Към този отряд имаше австрийски и германски картечни роти.
Към 5 ч. пр. пл. отрядът настъпи, като коноводите се оставиха на гарата по посока на Мокани (между шосето и реката) като се окопа на около 2 км. югозападно от Mocani (от противника) който се беше окопал на линията Mocani Bdtаgul.
Началникът на отряда Майор Pulkdmer беше заповядал да не се подаваме много напред, понеже сега не се иска от нас жертви.
Окопите не можа да се изкопаят повече от 60 см., понеже в тях извря вода. Местността съвършено равна открита и мочурлива, като слабо се повишава към Mocani.
През целия ден се водеше само артилерийска престрелка.
Към 10 ч. сл. пл. ескадронът се оттегли при гарата, като в окопите се оставиха само постове и понеже няма покриви всички спахме на открито, въпреки, че нощта беше много студена, дъждовна и ветровита.

 

EverPasha

 

20 декември 1916 г.

В 8 ч. пр. пл. ескадронът получи заповед да се прибере при полка в с. Dodescul. Загуби няма.

 

 

От 20 декември до 26 декември 1916 г. - в състава на полка.

 

 

27 декември 1916 г., с. Dodescul

В 6 ч. пр. пл. ескадронът в състава на полка тръгна по посока на гара Slfbozia-Ciresu, за гара Faurei и към 11 ч. беше на гарата Faurei.
Тук ескадронът заедно с 4-и ескадрон и една конна батарея се отделиха от полка и се предаваха в разпореждането на Майор Putkamer със задача да заемат позиция при кота 45 южно от Visani и очертаваше левия фланг на баварската дивизия, който достигаше до с. Filipesti.
Майорът заповяда нашият ескадрон и 34-и ескадрон да се окопаят източно от кота 45, да наблюдаваме пътя Visani - Faurei и не позволим на противника да премине на десния бряг на р. Buzaul.
Като заповяда да не се подаваме много напред понеже нашата задача е само да наблюдаваме, а артилерията сама ще свърши всичко и противникът сам ще напусне селото.
В дясно от нас имаше полкове от германски кавалеристи и германски картечни роти. Към 2 ч. сл. пл. ескадронът заедно със спешения ескадрон се окопа (само стоешком), а конете се оставиха на 2 км южно от нас в чифлика Chiaca.
Към 6. ч. сл. пл. след като се мръкна ескадронът се подаде напред и откри огън по селото Visani, обаче никой не се обади и изглежда бе напуснато.
След това ескадронът се върна и занощува в окопите, като се изпратиха патрули и постове напред. Нощта студена, ветровита и слаб дъжд.

 

28 декември 1916 г.

В 12 ч. сл. пл. се получи заповед, ескадронът да се прибере при полка в с. Dodescul. Загуби: от големия студ два коня умряха.

 



©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова