МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

leafborder.gif (3441 bytes)

 

1917 година

От военния фронтови дневник на Ротмистър Никола Батоев

 

1 януари 1917 г., Tibenesti Noi

Очакваше се падането на Браила и понеже нейното падане беше неминуемо, то нашата дивизия не напираше, а се надяваше, че русите без бой ще изпразнят града.

 

2 януари 1917 г., Tibenesti Noi

Почивка. Заболя мл. подофицер Гатев Марин Русев и се изпрати в болницата. Също заболя конникът Кюрдов от жълтеница, но остана в бойния обоз. Появяването на жълтеницата е вследствие на блатата и храната.

 

3 януари 1917 г., Tibenesti Noi

Почивка. Чистене на оръжието и пране. Вечерта се получи заповед утре ескадронът да бъде готов в 6 ч. пр. пладне. А аз се назначавам за Командир на сборния ескадрон, който ще отиде в Браила за въвеждане ред в града.

 

4 януари 1917 г., Tibenesti Noi

В 5.30 ч. пр. пладне ескадронът бе готов и в 6 ч. пр. пладне в състава на полка тръгна за с. Групени.
Но в 12 ч. по пладне полкът бе пак върнат в Tibenesti Noi, понеже Браила още не бе изпразнена от русите.

9 януари 1917 г., Mihiu-Bravul

Ескадронът в състава на полка тръгна през Джиурджени, гдето по понтонен австрийски мост мина на десния бряг на Дунава и при с. Хърсово имахме почивка, след което потеглихме за гр. Garliciu, гдето стигнахме в 4 ч. сл. пладне и се настанихме по квартири. Фураж и храна в изобилие.

 

Писма

 

4 февруари 1917 г., Разград

Ротмистър Н. Батоев
Командир на картечния ескадрон, 9 конен полк,
I-ва конна дивизия - III армия

"В сердце есть у нас такая глубина
- говорит поэт - куда и мысль не проникает."
" Я принес домой с мороза
Много звезд и блесток снега!
Всюду блеск, тепло и нега!
Но беспутные снежинки
Этих благ не замечают,
Обращаются в слезинки
И проворно исчезают."

Получих затвореното писмо с интересната телеграма - благодаря много.
Пенка


 

9 февруари 1917 г., Варна

Госпожица Пенка Р. Радкова
Разград

На път за Тулча се отбих във Варна.
Днес бях на гости на Жорж, видях госпожата му и малкия Русчо, който е станал вече голям.
Моите поздрави на всички.
Никола.

Привет П. Д. Батоев (брат № 3)

 


 

3 март 1917 г., Варна

До Г-ца Пенка Радкова
Разград

Мила Пенке,
Получих преди няколко дни по едно доста обширно писмо от мама и теб, но и двете с еднородно съдържание.
Вчера писах на мама в отговор на нейното едно отворено писмо, а днес с настоящето си ще отговоря на твоето.
Преди всичко никак не ми хареса писмото ти до Стефанета, в което още в началото подхвърляш закачки и подигравки по повод моето писмо и понеже ти се изкарваш светица в отношенията си с Никола, то позволи да изложа всичко, що мисля и предполагам. Както писах вече и на мама, същото пиша и на теб, че много малко вярвам на уверенията ти, че отношенията ти с Никола били повече от обикновени. Позволи ми да се съмнявам тъкмо в противното и, ако ти си чиста, тури ръка на сърцето си и тогава пак кажи, че обвиненията ми са напразни. Аз познавам отлично както теб, тъй и него за да имам основания, върху които да градя моите предположения. Аз зная, че той е пеперуда, която обича да каца от цвете на цвете и смучи сладък нектар, а след това да хвръкне на други със същата цел.
Не ми се сърди, че както в първото си писмо, тъй и в това съм много прям. Мене ме боли и ме е яд, че не можахте да го разберете. Когато преди години съветвах по същия начин Ружа, предсказвайки й печалния край, тя не обърна внимание. Но е мой братски дълг да те предупредя да бъдеш особено внимателна и да не се поддаваш на неговите маневри?! Но ти пак ще се обърнеш към мен с думите, че нищо нямало, защо са тия обвинения и предупреждения! Дай Боже да няма нищо, но по-добре е пътищата да се посочат преди да се е търкулнала колата.
Пак повтарям, че аз не съм съгласен с теорията на мама, че щом той или други подобни ти пишели, трябвало да им се отговаря, още повече, че тази нейна теория не съществуваше за мен даже, който бях момче.
Когато аз получех или решах да пиша на някоя госпожица, тя гледаше с особено недоверие на това. Най-после, аз не искам да й давам съвети по възпитанието на децата си, защото тя е достатъчно умна и опитна, за да може да избере най-добрите възпитателни средства.
Но тези, които играят на "Шах", често не виждат най-обикновени, ясно видими и водещи към целта ходове, а постороният наблюдаващ ги забелязва отлично. Повече полемика по този въпрос не желая да създавам и считам, че туй, що можах и трябваше да сторя, сторих го. Сега оставам на вас да изберете най-правия и сигурен път. Ако в първото си и настоящето писмо съм бил малко остър, ще прощаваш, това правя само от желание да предваря всяко възможно зло или неприятност.
Как сте всички в къщи? Благодаря на мама за изпратения мед, към който Русчо тъй свикна, че не може докато не вземе всяка сутрин по малко. Всички сме, слава Богу, добре.
Целувки на всички в къщи от Стефанета, мен и Русчо.

Бати ти Жорж.

 

 

От военния дневник на Ротмистър Никола Батоев

 

7 март 1917 г., с. Бейбуджак

След обяд в 1 ч. ескадронът отиде в с. Варугьол, понеже престрелката по постовете се бе усилила. Само едната картечница се постави на позиция.
Изстреляни патрони: 500.
Към 5 ч. сл. пладне ескадронът се завърна.
Престрелката бе предизвикана от русите. Рибари от Варугьол копаеха леда на блатото пред селото за риба, а руските постове бяха открили огън по тях. Но след като се обади нашата картечница, те млъкнаха.

 

18 март 1917 г., с. Бейбуджак

Днес получих Eiserne kreuz - II класа за действията в Добруджа.
Завърна се от отпуска конникът Гяуров Никола.

 

20 март 1917 г., с. Бейбуджак

В 11.30 ч. командирът на полка събра всички офицери. Говори относително дисциплината и чете тайна заповед и нареждания.
Замина в отпуск конникът Вълчовски Вълчо.
В ескадрона се появи краста между конете.Засега има 7 заразени. Крастата е вследствие на зараза от конюшни, в които са живели крастави коне.

 

Писма

 

5 април 1917 г., военна поща

До Г-ца Пенка Радкова, Разград

Алея в парка...ситен сняг вървя самин... среща... Черни хубави очички, меки топли ръчички, вървим двама
- ах!...мама...
- довиждане мила (ръкавица - трак)
- Нали утре пак?
Будкин (из "Зимни импресионизми")

Драги,
Днес от тъмни зори оттатък Дунава са заревали страхотни топовни гърла... прозорците на къщите непрестанно чатъркат, въздухът целият се тресе, а за ухото и не питайте. Всичкия тоя рев се слива в едно непреривно буботене, като че ли светът се събаря, при все това слънцето невъзмутимо спокойно грее отгоре...птичките весело чуруликат... Равнодушието на природата тук може да се наблюдава в истинския си смисъл.
Хайде, много поздрави и довиждане.
Борю


 

25 април 1917 г.,
снимка от фронта

Госпожица Пенка Радкова
Разград

Една снимка от 25.IV.1917 г.
Моят младши офицер разправя за действията на ескадрона в Добруджа.
Никола

 

 

От военния дневник на Ротмистър Никола Батоев

2 май 1917 г., Беш-Тепе

Днес командирът на бригадата и командирът на полка обиколиха участъка. Командирът на полка също не остана доволен от разпокъсването на картечниците в с. Махмудия, обаче командирът на бригадата не се съгласи да се съберат.
Тази сутрин в 5.30 ч. пр. пладне дойдоха 6 аероплана и хвърлиха над с. Махмудия около 80 бомби, но няма никакви загуби.
След пладне при кота 45 кандидат офицерът Иванов успя да влезе във връзка с русите, като размениха вестници. Русите дали един брой "Новое время" и молили да не стреляме.

 

16 май 1917 г., Беш-Тепе

По фронта спокойно.
След пладне обиколих заедно с Ротмистър Горанов учение на 1-ви взвод.
Тук при кота 45 се срещнахме с руския офицер, началник на заставата срещу кота 45. Говорихме надълго с него и можахме сами да се уверим в упадъка на дисциплината в руската армия и тяхното нежелание да се бият за чужди интереси.
Заминаха в отпуск конниците Косев Колю и Тодоров Цони.

 

19 май 1917 г., Беш-Тепе

По фронта спокойно.
В 12 ч. по обяд бяхме с Ротмистър Горанов (командирът на 3-ти ескадрон) в чифлика. Тук пристигна руският офицер от заставата срещу кота 45 с двама войника.
Останаха при нас на обяд. И през време на обяда от него можахме да научим много и важни новини, които се донесоха от командира на 3-ти ескадрон.
Срещата беше радушна и почти не се чувстваше, че сме врагове.
При срещата отпосле пристигнаха Ротмистър Билдирев, Несторов, Подполковник Джамбазов, Поручик Доросиев, Михайлов, Тодор Василев и двама германски офицери с Ротмистър Николаев. Събраха се извънредно много офицери, обаче на командира на 3-ти ескадрон беше неудобно да ги върне.
Руският офицер бе особено трогнат от руските романси на Ротмистър Несторов и към 6 ч. сл. пладне се разделихме най-радушно.
Заминаха в отпуска конниците Денев Иван, Нинов Вълю, Вачев Принчо, Василев Ненко.

 

24 май 1917 г., Саръ-гьол

Преди пладне по случай Св. св. Кирил и Методий имахме молебен и парад.
След молебена Командирът на батареята говори за значението на празника.


 

Писма

 

7 юли 1917 г., военна поща

Госпожица Пенка Р. Радкова

Пенке, Утре заминавам, но помни, че те чакам да се видим във Вършец. При това не забравяй, че много отпуска няма.

Никола

Любезна госпожице,
надявам се да предпочетете Вършец пред София.

Довиждане,
Иванка (на дядо Никола сестрата)


 

31 май 1917 г., София

Госпожица Пенка Радкова,
Разград

Ma chère cousine,
Матурата наближава, а да четеш - това е моят съвет. Аз, когато бях ученик, никак не си губех времето по други работи, а все учех и затова свърших гимназия, само че в седми клас...те даскалите... Очаквам да ми се похвалиш с преблагополучното свършване.
Поздрави на всички разбира се и Мильо,

Привет,
Асен (Йорданов)


28 юли 1917 г., военна поща

Госпожица Пенка Радкова, София
Дом Д-р Йорданов, ул. Скобелев 6

Това е хубаво, драга Г-це Радкова,
това е много мило от Ваша страна, дето ми доставихте приятността да получа един поздрав от Вас, хубава ми.
Горд съм, че се намирате в родния ми град и щастлив ще бъда, ако след няколко дни се срещнем в София.

Нежен привет,
Борю


11 август 1917 г., военна поща

До Госпожици Пенка, Милка и др.
Д-р Йорданов
бул. "Скобелев" 6, София

Привети хиляди на приятните гости.
Мога ли да зная как прекарвате в София?
Желая им най-весело прекарване на времето.
Целувки на всички,

Асен (Йорданов)


 

31 август 1917 г., Разград

До Г-н Майор Кикименов,
2-ий конен полк,
I конна дивизия, III армия

На край брега, де пенят се вълните,
Само дърво маслинено стърчи,
Без шума, с корени полузарити,
Едва, едва в земята се държи.

Гората надалеч се зеленее.
Като сирак в неистово тегло,
То мълчаливо съхне и чернее
И гърчи мъртво си стебло.

Задуха вятър, буря заиграе,
То с всичките стихии е в борба,
До коле здраво в нея ще утрае?

Един ден ще изчезне без следа,
И то така е жално, кат да знае,
кат да очаква своята съдба.

Пенка


8 септември 1917 г., Разград

До Г-н Майор И. Кикименов,
2-ий конен полк,
І конна дивизия, III армия

Мили чичо,
И пак погрешно не ме ли нападаш, преди да получа хубавата ти картичка, аз ти пратих две такива. От разходката си се върнах много доволна, особено хубаво прекарах няколкодневното си гостуване у Юлкини.
Имам портрета на всички ви у дома, той е много сполучлив, но най-добре си ти.
И аз се фотографирах на Грабнер, но още нищо не съм получила, той много бавно работи.
Поздрави много приеми от всички ни.

Пенка

Татко може би ще ни бъде скоро скъп гост.


 

19 септември 1917 г., Варна

За Госпожица
Пенка Полковник Радкова,
ул. "Болнична"
Разград

Преди десетина дни получих затвореното ти писмо от 5-ти т. м., за което ти благодаря. Особено ми е приятно, че ти си ми писала едно по-обширно писмо, а особено, че ти изливаш душевните си преживявания в него, но по това по-после.
Преди всичко, първият братски съвет, който ще ти дам, по повод на последното ти писмо, той е да бъдеш особено внимателна в думи и дела към хора, малко познати на теб или въобще хора чужди, за да не би някоя твоя дума да бъде криво изтълкувана или някоя твоя обноска зле преценена. Освен това, има хора с крайно чувствителен характер, които не търпят и най-малката обида или намек за каквото и да било. Ето защо трябва да се отпуснем в своя разговор и обноски към когото и да било, първо условие е да го изучим най-добре и след като разберем особеностите на характера му да говорим и се държим, тъй както тия последните особености биха наложили. Благодарение на това се дължи сигурно и обидата на Стефанета, която е крайно чувствителна и даже един поглед на криво е много за нея. Подробности по това не зная, нито съм разпитвал, което с горните ми думи намират потвърждение, тъй като според теб било дреболии, а за нея не.
Що се отнася до безразличието, което те е обхванало, отдавам го на настоящите времена и събития, тъй като човек не може да се установи на нищо положително, колкото и да мисли и почва да го обхваща апатия. Едничко средство за да се избави човек от това положение, то е, според мен, да се избягва дългото и пълното уединение, което често пъти довежда и до с нищо необясним песимизъм.
Ти си избрала много добри другари, с които да убиваш скука и самотия, а именно книги и ноти, т.е. музика. От тях ти ще можеш да научиш много нещо, което е тъй важно днес. Днес хората ги ценят по ума и възпитанието, а някой имат за критерий парите, които разбира се страдат от липса на първите две.
Бъди скромна, защото скромността е най-гиздавият накит за една млада девойка. Повече купувай, а по-малко продавай, т.е. повечко слушай що говорят по-опитните, по умните и по старите, а по-малко и по-рядко ти вземай думата.
Всяка твоя дума нека бъде добре измерена най-първо, тогава изказана. Необмислени думи и фрази не изговаряй. Пази се да не обиждаш хората, ако искаш и теб да не обиждат и теб да уважават. Като ти наредих до тук писаните съвети, не ги наредих, защото ти имаш нужда от тях, а да ти припомня това, което човек по някога забравя или може да забрави.
Каниш ни да прескочим за няколко дни, но това не ще може да стане, понеже не ми дават отпуск и няма скоро да ми дадат.
Когато си отиде тати в отпуск, то ако му остане време прескочете до тук. Съжалявам, че гроздобера ще стане без нас.
Благодаря много от моя и от Стефанетина страна на всинца ви за изпратените телеграфически поздрави по случай двегодишнината от рождението на Русчо.
Мога да ви се похваля, че съм награден с железния кръст.
Как сте всички? Мама какво прави относително Одрин, т.е. писа ли на бабалъка в София какво да прави с моето писмо до консула?
Утре ще бъде твоя изпит по химия и аз вярвам, че с получаването на настоящето ми ти ще си го издържала благополучно вече.
Мама защо не пише? Ами чичо хич не се сеща за нас.
Много благодарим за тъй хубавото грозде. Много ни е съвестно да ви върнем кошницата празна, но с какво да я напълним, като няма нищо.
Целувки на всички в къщи от Стефанета, мен и Русчо.
Целувам и теб,

бати ти Жорж.


4 октомври 1917 г., Разград

Ротмистър Н. Батоев
(командир на картечния ескадрон)
9 конен полк, I-ва конна дивизия

Пием сладка гроздова мъст и се веселим.
Много поздрави от шумната беритба.

Пенка


8 октомври 1917 г., военна поща

До Г-ца Пенка Радкова, Разград

О, драга моя, значи домакиня, а? Е, хайде, да е честито!
Карайте, карайте, че може да Ви потрябва, зер всичко става... момиче сте. Пишете ми пак (адресът е точен), за да ме зарадвате.
Ласкае ме обстоятелството, че не поздравявате г-ца Узунова: считам, че това е от ревност, което ми прави комплимент.
Целувам ръката на Г-жа майка Ви, а Вам се покланям най-почтително.

Борю


15 октомври 1917 г., Разград

Ротмистър Н. Батоев
(командир на картечния ескадрон)
9 конен полк, I-ва конна дивизия - III армия

Никола,

Ч. И. Д. Всичко най-хубаво,

Пенка


16 октомври 1917 г., военна поща,
Борис Узунов, 48 полк, 8 рота

До Госпожица Пенка Радкова,
Разград

Др. Бебчо,
Две недели вече откак съм тук - всред буйното море от висока и непроходима скала. Две недели вече откак напуснах чудно приветливия мирен столичен живот. И ето, загубен под палатка, с мъждукаща изкривена лампа, пламъка на която гори на една страна и излеко от време на време попушва. Седя на твърдодървен стол пред груба и скърцаща маса. Пиша и прелиствам комедийката "От много ум"...Няколко леки и точни удари по палатката ме накараха да трепна, обръщам се - ординареца ми Димитър носи пощата и ми я подава. Грабвам купът писма и нетърпеливо ги преглеждам.
- Е, Димитре, изглежда тая вечер, като че ли пак няма да има за нас, казвам с тъга.
- То, Г-н Капитан, аз нямам, знам си това, пък и, че кой ли ще пише на мен? Имам едно момиченце останало в къщи, ама то малко, не ходи още на училище, пък старата не знае нито да чете, нито да пише. Мен, ей тъй, по човек от село хабер ще ми пратят.
През това време аз продължавам да прелиствам писмата; намерих едно за мен. Останалите бързо огъвам във вестници подавам му ги и
- Ха, сега право в ротата ги занеси.
- Ама за Вас Г-н Капитан май като че ли пак няма.
- О, има, има Димитре, само едничко, на, ето го, - и му показвам писмото, сяйнал от радост...
Как се зарадвах, др. Бебчо, как в миг изхвръкнаха всички съмнения, как светло стана в душата ми!
Когато пристигнах в Русе и приготвих колета, беше неделя - в пощата този ден не приемаха никакви колети. Оставих го на непознат един човек, като предварително го помолих на другия ден в понеделник, да го предаде на гишето за колети. В първия момент имах доверие, аз въобще много вярвам на хората, но след като се настаних във вагона и трена потегли към София, необяснимо съмнение ме обхвана за участта на тоя колет.
Не писах ви до сега, че такъв съм изпратил по пощата, предвид гризящото ме съмнение, тъй като с получаването на писмо, в което ви съобщавам за колета, то цяла тревога би се вдигнала, в случай, че последният не би бил получен. За стойността не се безпокоях, защото тя би ми се платила по заведения ред на пощите - нещата които той съдържаше щяха да пропаднат, а възможността да се набавят пак е много малка.
И тъй чак сега узнах и съвършено се успокоих.
Др. Бебчо, ти казваш, че в София трябвало съм да получа писмо или пък от дома да са го изпратили и получил вече, обаче такова, освен това, което получих тая вечер - друго от теб нямам. Знаеш сега пощите са не тъй редовни, а освен това и тези цензурни комисии забавят с много дни писмата.
Но както и да е, във всеки случай мен премного ме радва обстоятелството, че колетът е получен, а най-главното, че сте доволни от него. Колкото пък за идване в Разград на гости, мен ми е мъчно, че това не можах да сторя, при все, че още на момента на тръгването ми от тук си наумих за това.
Тъй случи се, че времето от своята отпуска, която и без това беше кратка прекарах почти в пътуване, понеже от София ходих и губих се почти цели четири дена из селата около Попово, за да събирам масло за в къщи. В София този рядък артикул, не се намира, а и да се намираше - то шопкините едва ли не поискваха торба със злато.
През това време близостта на Разград ме силно съблазняваше, но пък треновете не бяха наредени тъй, че да имат връзка, а друго превозно средство не можах да намеря. Едва се завърнах в София около 5, 6 дни и хайде пак назад. При все това доволен съм, че поне можах да наредя дома с всичко необходимо за през зимата.
Ха, освен това отбивах се и в Плевен за един ден; от там пък взех лук и грозде и поръчах на познат мой железничар да събере, ако може до една тенекия масло. Уф, това масло! За него е заплакала цяла София. Блажен е Разградския край поне в това отношение, намира се всичко относително храната.
Честитиш ми нещо и на хаир да бъдело...какво ли си пак чула за мен? Както знаеш аз нищичко не крия от вас. Моите писма са пропити само с истински и неприкрити чувства. Цялата ми душа се лее в нервните и бързо написани редове. За всяка своя сполука аз бързам да споделя радостта заедно с вас. Тъгите си също изказвам, за да ми поолекне поне малко. Така че много ме интересува и ще ми бъде приятно да се посмея, когато ми съобщиш причината на това честитене. Нали ще ми я кажеш, др. бебче?
Колкото за Рашка, тя няма да замине тая година, та че за после ще се нареди. Освен гдето животът за сега в странство е несносен, но и тая война доста попречи.
Сега предай моите поздрави на Стефанка (тя не знае ли, че не всичко гдето хвърчи се яде? Ама не й казвай това) и на буля, като от моя страна им поблагодариш за вкусните корабийки, от които още имам, тия дни се канех да пиша на буля и й благодаря, но твоето писмо ме изпревари. Нуцка какво прави, как се чувства от разходката, с какви впечатления се върна от Варна? Тя, комай съвсем ме забрави.
Ами уважаемата Madam Radkoff, твоята благородна и обичана майка, все тъй ли е весела и жива, както я помня?
Ти, мило Бебче, нищичко не ми пишеш, а аз тъй еднакво се интересувам за вас, както и за дома. На край ще ти кажа, че и дума не може да става за някаква си сметка; преди всичко, това което съм направил за вас не е услуга. Аз тъй много съм ви задължен и признателен за обезпокояването ви като ранен и за нежните грижи, които толкова време бях заобиколен, че надали ще мога някога с нещо да ви се отплатя. Златото - то е грубо - то е нищожно, за да може да служи, като обменна вещ. Аз искам и ще запазя най-мил спомен от това време. В душата си ще вечно да лелея тиха, безмълвна признателност.
Ех, мило Бебче, прости че много дълго те задържах с писмото си...и по ветреца, тихия нощен ветрец от север, който едва полюлява пожълтелите върхове на гората аз пращам на теб и всички в къщи най-мили сърдечни поздрави.
Довиждане,

Борю.


 

Poziv

Позив, разпространяван от българската страна сред руските войници


 

1 ноември 1917 г., военна поща

До Госпожица Пенка Радкова,
Разград

Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша?... Я гледай ти... те биле длъжни в името на някакъв си отвратителен дълг, на някаква си идеализирана хуманност и не знам още какви? Ама работата я... ц ц ц, гледай ти... Пък отгоре и ще се сърди... Ей, че го рече... Ами я как това беше - реванш ли?... диванж ли, а? Слушай, те само съглашенците, а най-много французите употребяват това понятие - зер има за какво...не им върви по гайдата - тук все за реванш реват. Ама Дойчо хич не им дава да се поиздумат, щом зинат и хоп някое 42 с/метрово бухне ги, та и помен не остане от тях.
Тъй, тъй, др. Бебчо, тук няма никакъв реванш...пък и защо ли? Зер малко не мръзнах в дългата стая или пък не изтръпвах цял и свивах се кат заяц при всеки тътен от сритването на конете в дома под нас? Ами на какви нечувани мъки бе изложена ранената ми ръка! Ох, Боже, как ли съм оживял до сега.
Представи си, Бебчо, това ранена, болна ръка е... не е дърво я, пък цял ден юркай да я принуждаваш да се движи от пълната кошница с вкусно грозде до лакомата и ненаситна уста. Е, моля ти се, има ли вече тук смисъл за реванширане? Не само, че няма никакъв смисъл, ами аз даже мисля тия дни да заявя за щети и вреди нанесени ми през това време. Например относно зъбите, които много пострадаха от меда, който още повече и не бе центрофугиран, ами ей тъй с восъка барабар трябваше да се измъчвам с него.
Ами печеният в тава хляб? А това беше вече свръх силите на и без това крехките ми зъби. Ех где е пандишпана, който ни раздаваха в окопите, то ей тъй просто се таеше на езика, а тоя хляб, толкова корав беше, че и сега се чудя, като как не са се изпотрошили развалените ми от меда зъби. Ех, колко има още, колко има!
На, косата ми да вземем. Тя едва сега дойде на себе си, а каква коса имах тогава! Че те от куки разновидни, можеше ли човек да помине на някъде си, без те да не се вкопчат в нея? Хеле пък очилата ти все ще увиснат на някоя от тях. Колко съм треперел да не се счупят.
Ех, Бебчо, то моите патила ги няма никъде по света, та санким де, рекох да ти се поизплача и да те питам, аджеба, ти какво ще речеш. Но това е още нищо.
Един ден ме поканиха на гроздобер и аз приех, разбира се, рекох си, ще падне плюсканица на грозде.
Отивам на лозето, гледам всички ту се навеждат, ту се изправят, като богомолци в дервишко теке. Е, отначало хапнах щото хапнах (право да си кажа, ама хубавичко се наплюсках), па току по едно време дойде баш главатарката на лозето даде ми едно ръждиво и назъбено косарче.
- Ха, порежи и ти - зер само да ядеш не бива , я.
Няма какво, почвам, почвам аз, ама всичко наред - туй гроздове, туй пръчки - огън и вятър.
- Хей, а, бре, ти какво правиш?- Крясна някой на ухото ми.
- Как какво? Режа, не видиш ли?
- Че тъй ли се реже бре. Я го виж ти, изрязал от корен лозето, я да се махаш, че...
Е, махам се оттам. Сега пък къде, къде да ида, рекох си, не ме бива за рязане - ще ида при сортиране на гроздето. Добре, отивам и там почвам, че то, брате, грозде кат грозде ли е? То едни едри и сочни зърна, то ония ми ти кичести гроздове, като че ли са нарисувани на картина. Пък гледам, много, много не ги пробират, ами току ги прехвърлят от кошница в кош, от кош в постов и тю - язък за хубавото грозде, казвам в ума си.
Я, чакай, дорде още не са го прехвърлили всичкото, да седна да се донаплюскам, а то не се знае, ще падне ли друг път такъв келепир.
Ех, Бебчо, много се измъчих тогава по тоя гроздобер и сега, чуя ли,че ще има някъде гроздобер, бягам, кат дявол от тамян (демек, кат муха от мед).
И знаеш ли, драги Бебчо, още не са ми платили надницата.
Ех, че да не заявявам ли, да не заявявам ли... Не до девет рода ще си търся правото. Та санким, тъй стои работата, ама слушай, ей, сакън, лаф бурда капсъс...
Е, драги Бебчо, ти казваш, че съм се сгодил, а? Е, като е, тъй да бъде. Ти всичко знаеш, дяволче чернооко, от теб човек не може да скрие нищичко. Пък туй дето го дрънкам, че не крия нищо, то е, разбира се, вятър и мъгла. Ех, нали знаеш как казват старите хора, че кой кога му дойдела сляпата неделя, тогава се посгодявал. Та, дявол го взел, моята сляпа неделя, като че ли не се махва от мен (аз съм си и малко такъв де, недовиждам нещо, та затова и както знаеш нося очила).
Ама ти пък много искаш да знаеш, моята мила да съм ти опишел. Аз знаеш, нямам нищо против, ама нали е от ваш сой, жена, божем, та ще трябва да се вземе и нейното съгласие, за да я опиша. Зер, де да знам. Току утре навири нос, само затова, че драскал съм две-три черти по нейното лице и изведнъж - не ща те, ще рече, па тогава иди, та се дави, ако щеш в Дунава, ако щеш пък и в морето, за по-сигурно и по-надълбоко.
Но хайде, зарад теб ще сторя тая жертва, само пази някак си, да не би тя да узнае, че знам ли тогава...отидох си цял с парцалите.
Та, ето нейният словесен портрет. Първо, тя е по-ниска от мен (хеле, най-сетне намери се човек по-мъничък от мен) и е със сива коса, ама слушай, не е шега тази работа, косата й е сива, ни черна, ни кафява, ни руса ами просто сива, затова пък много буйна и дълга. Когато се фризира и понапудри, защото е възчерничка, тя идва при мен и ние (вече двамата) излизаме на разходка. Очите й светят и жълти са кат на котка. На вид тя е доста симпатична, само че нослето й е малко изкривено на една страна, ама това не кусури много, защото пък брадичката от другата страна поддържа симетрия.
Абе, Бебчо, що ти е трябвало да ти я описвам, пък аз сам не зная, а и хабер си нямам от това, което ми пишеш.
Пък най-сетне, толкова луда кат мен за сгодяване ли е? Ами, че аз още не съм се наиграл, още не съм тичал, дет го рекли, подир обръча!
Пък виж ти, хората ме сгодявали... и ти бързаш, бързаш да ми честитиш и пожелаеш всичко на-добро, а при това и подарък някакъв да пращаш.
Благодаря ти много за готовността и искреното поздравление. Благодаря и на хората и то само за това, че ме сметнали за голям човек вече, когато пък аз съм още едно момченце, което интересуват разните поразии.
Е, Бебчо, май пак се увлякох, уж се зарекох по-накосо да ти режа тия писма, ама на, ръка широка... едва сега се сетих да прекратя, когато лампата почти загасва, види се ще да се е свършило вече виделото в нея...
Е хайде, лека нощ на всички.

Борю.


 

16 ноември 1917 г., Разград

До Господин Майор Игнат Кикименов
ул. Герлово 4, София

Милички чичо,
Напоследък почна да ме учудва твоето мълчание и аз бях почнала вече да предполагам разни работи, мислех, че си тежко ранен, та не можеш да ми се обадиш, или пък, че се е случило нещо много, много страшно с тебе.
Всеки ден надеждата да ми се обадиш отслабваше и тази сутрин, преди да стана още проектирах, какво да ти пиша или от къде да се науча, какво те е сполетяло и как свободно си отдъхнах като получих към 11 ч. преди обед затвореното ти писмо. Но аз като че ли съм предчувствала, че с тебе става нещо не добро - ето че се опровергават предчувствията ми.
Пишеш, че си бил болен от жълтеница - чудно, чувала съм да казват, че тази болест се явява вследствие малокръвие, което пък произтичало от усилена умствена работа или от разпалена фантазия. Ти от какво ще кажеш че е?
Чичо, изглежда няколко реда от картичката ми са ти направили особено впечатление, питаш ме, какви са тези философско-меланхолични цитати от мен. Та нима ти не си съгласен с това, което ти пиша, макар да не ти се е случвало да изпитваш някаква скръб без да знаеш причината й? Аз често съм се старала да разбера това нещо, което ми се виждаше много странно, но след като прочетох по-голяма част от произведенията на великия поет и мислител - философ Жуковский, на едно място намерих обяснението на онова особено състояние на духа, в което ние хората изпадаме. Това обяснение ми се струва правдоподобно - на теб как ти се вижда?
Но какво започнах аз пак, това може би те отегчава.
Но, чичо, за Бога, никакви информатори няма, аз просто се бях заблудила по повод на едно обстоятелство, което в последствие се изясни. Бях получила по това време от един човек от вашата дивизия картичка от Браила, а после и от Букурещ и аз веднага предположих, че и вашата дивизия е напътена към юг, тъй както тогава се говореше за преместване на войскови части, но на кои именно не ни беше известно.
След като получих твоята картичка, получих вече от фронта писмо от същия човек, в което ми пишеше, че бил командирован за известно време във Букурещ.
Името на този човек, чиито картички така неволно ме бяха заблудили не ще ти пиша, но затова пък надявам се ти сам да го отгатнеш; впрочем то не е така важно.
Зимата ще прекарам във Варна изглежда; по-хубаво ще бъде, нали?
Аз много писах май, прощавай, ти, горкичкият, си болен, пък болните хора не трябва да се изморяват.
Пожелавам ти по-скорошно оздравяване.
Пенка.


17 декември 1917 г., Разград

Ротмистър Н. Батоев
Командир на картечния ескадрон

Желая ти весели празници!
По случая помилвай от мен "Оленцето" (кобилата) по умната главичка.

Пенка


22 декември 1917 г., София

До Госпожица Пенка Радкова

Мило Пенче,

Честитяваме ти новата 1918 година и ти пожелаваме да се сбъднат всички твои мечти.
Целувки сладки,

Милка и Вера (Йорданови)


 

22 декември 1917 г., Варна

Господин Майор Игнат Кикименов
ул. "Герлово" 4, София

Милички чичо,
Хубавата ти картичка "Ингеборг" е пред мен - благодаря ти много за добрите пожелания. Последното ти затворено писмо, което получих на тръгване от Варна ми се стори много различно от всички други до това време изпратени, уверена съм, че е било написано в не добро разположение на духът - не се старай да ме разубеждаваш.
Може би нещо от моето писмо те е раздразнило, нещо, което най-старателно дирих и което, въпреки всичко не можах да открия.
Но каквото и да е било, аз не мога да ти се сърдя за това.
Колкото за добрите цитати на съдържанието на които ще се старая да подражавам за напред, ти благодаря най-искрено. Ще се постарая да изменя природата си, която и аз сама не харесвам, за което ще трябват не малки усилия. Първоначално всичко ще върви изкуствено, нещо най-противно мен и от което най-много ще изнемогвам, до като ми стане навик и на края на краищата се превърне във втора, нова моя природа.
Тук прекарвам добре, само че от време на време ми домъчнява за нашите в Разград и в такива моменти се отказвам от всички удоволствия, само да бъда при тях, но и това чувство, като всички силни такива скоро отминава - достатъчно е да си дойде бати от батареята, всред чиято компания се чувствам съвършено у дома си и тъгата е прогонена.
Прекарвам в чести посещения на весели познати или посрещането им.
За мое щастие имаше камерни концерти, които посетих, освен това откриха и кинематографа, който до моето идване е бил закрит.
Най-доволна останах от визитата на приятното семейство на бившия министър Станчев. Преди два дни им върнахме визитата в хубавата вила - стар български стил, над морето. Днес - утре те си заминават оттук, отиват да прекарат зимата в Пловдив, в стария дворец.
Морето е много красиво и то представлява най-красивия пейзаж за мен.
Предай поздравите ми на всички в къщи.
Желая ти отлично здраве.

Пенка


 

28 декември 1917 г., Варна

Господин Майор Игнат Кикименов
ул. "Герлово" 4, София

Смарагдов блясък се отлива
По морнодишащи вълни
И в свойте приказни страни
Денят бленуван сън заспива.

Следите му трептят там дълго
Ликът на вечността замря
И чайка сребърна допря
Сред упоение морето.

Много поздрави от Пенка

 


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова