МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

leafborder.gif (3441 bytes)

1918 година

 

ВОЕННА ПОЩА И ДРУГИ ПИСМА

Действията на 9-и дивизионен ескадрон

 

leafborder.gif (3441 bytes)

5 януари 1918 г., Разград

За симпатичната г-жа Иванка Батоева, Плевен

Миличка како Иванке,
Щастие голямо изпитвам да те поздравя тази година с Р. Хр. като твоя роднина. Притискам те силно до немирното си сърце и те горещо целувам,
Пенка

 

24 януари 1918 г., Варна

До Г-ца Пенка Радкова
картичка-портрет на Боян Живков,
Капитан на кораба "България"

 

За спомен от пребиваването Ви във Варна и сродяването ни.
Привет, Б. Живков

 

6 февруари 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев
9-ти конен полк, I-а конна дивизия

Мое миличко Коте,
Върнах се от гарата с една госпожа. У дома е празно, пусто без теб.
Много ми е мъка и днес и утре и други ден и цели шест месеца сама, без теб как е грозно. Защо? - не знам, но тоз път ми е много, много по-тежко да понасям раздялата.
Стоянка върнала, защото вуйчо бил беден. Сега ще дойде сигурно някой милионер. Пенка

 

Пенка Радкова и Никола Батоев като годеници

 

7 февруари 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев
9-ти конен полк, I-а конна дивизия

Гърмят барабани!
Тръбите тръбят!
И бърза обречен
Мой мили на път.
Високо му копие
Пред строя сияй.
Сърцето ми тупа.
Кръвта ми играй.
Дружина повежда
На добър им час!
Ах, шлем и оръжие
Що нямах и аз!
И аз бих отишла.
Вред, дето е той,
При него да бъда
И в лютия бой.
Вразите отстъпват
След върла борба...
Ах, имат мъжете
Завидна съдба!
Целувам моя безстрашен сокол и му желая най-много здраве; нещо, което ме много тревожи, понеже днес нямам писмо.
Пенка

 

11 февруари 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев
9-ти конен полк, 1-ва конна дивизия

Миличкото ми,
Във вторият час сме след полунощ. Преди малко съм се върнала от концерта на Разградските ученици. Програмата трая, както виждаш до много късно, а имаше луди, които останаха за танци, къде ли ще му отиде краят, в колко ли часа ще си отидат? Съблякох се, развалих си прическата, изобщо всичко прие нов вид, от който ти ще се досетиш, че съм се приготвила за кревата, защото не е никак рано, но мисълта, че днес не съм ти писала, ме преследва, като най-жестокия кошмар.
А сега, казвайки ти, лека нощ, ще спя сладко и спокойно.
Целувка и усмивка ти пращам.

Пенка

 

11 февруари 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев
9-ти конен полк, 1-ва конна дивизия

Ствол извило миловидно на поляна,
Цветето нежно, свидно цъфна рано.
И дойде пчелица цвете да задене,
Те едно за друго двете са родени.
Пенка

 

12 февруари 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев
9-ти конен полк, 1-ва конна дивизия

При теб да бъда, туй е моят копнеж
и с болка на душата оставих дружки
и всичко благо на земята.
Към теб се рея кат вълните към стръмен бряг
в бяг несвесен тъй, както лястовички с трепет
към южните страни наесен.
Тъй, както в тъмна нощ
за дома алпиецът усамотен бленува
планините снежни от месечината огрени.
Пенка

 

12 февруари 1918 г., Варна

Др. Пенке,
С получаването на писмото ти, поръчах картички и навярно към неделя или понеделник ще бъдат готови и ще ти ги изпратя. Наистина много хубаво ще бъде да отидем във Вършец, само че е много рано още отсега да говорим за това.
Поздрав на всички ви,
бати Боян (Живков)

 

6 март 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев
(командир на 2-ри ескадрон)
9-ти конен полк, 1-ва конна дивизия

Скъпи мой Коля,
Понеже вчера усилено се безпокоих за теб, нощес през всичкото време те сънувах неразположен и унил, молех те, молех те, дори до сълзи да ми кажеш какво ти е, какво те боли, но ти през болките едва ми се усмихваше и то в отказ на моето желание.
Да би знаял само колко много се изплаших и измъчих... добре, че беше само сън. Но ето какво значил той, че ще получа не едно, а две писма днес от теб, които са безкрайно мили. Да, точно два месеца оттогава. И наистина аз с пълно доверие ти се отдадох в онези дни, споменът за които ще ме изпълня винаги със смущение, част от великото смущение, което се всели тогава у мен.
Изненадана от твоето бързо пристигане и не успяла още да асимилирам изненадата, какво ставаше с мен, аз не разбрах, навярно съм действала по твое внушение. Поради бързото решение в мен настъпи неописуемо объркване на най-разнообразни чувства - и весело ми беше, и плачеше ми се.
Било е вероятно от умора на нервите, понеже до подобно напрежение те никога не бяха стигали. Успокоението постепенно настъпваше и днес аз се чувствам напълно спокойна, твоите писма сега са моя жизнена храна, моето истинско и единствено удоволствие.
Аз чувствам, че един мъж, един силен мъж, един мъж, когото аз обичам, е моята крепка и непоколебима опора и аз, щастлива и безгрижна, скланям младо и крехко тяло на неговата мощна гръд. Аз чувствам как душите ни от ден на ден се преливат в една душа, колко много смисъл има сега животът за мен.
Четейки писмото ти, аз се изненадах твърде много от писаното там. Помолих мама да ми разясни работите; кога и как са говорили с татко по отношение нашия годеж. Каза, че тя не му е говорила нищо особено, разказала му обаче за големите неприятности, които станаха между нас и леля и, че са се хвърлили обвинения на мен, откъдето той заключил това, което днес ти съобщава. Досега обаче техният разговор оставаше незнаен за мен. От чичо Игнат получих много хубава мартеничка, поздравява ме с 1 март, но нито дума за нашия годеж, нито за теб.
Сега за пръв път откакто съм се годила ми пише и не ми честити. Да не би да се сърди, че ще го преженя? - не вярвам; ами тогава какво? Чичовото отнасяне ми е повече от необяснимо.
Тази сутрин се залисвах с работа до обяд. В три часа след обяд отидох на урок по немски, но не взех; останалите госпожици, от които се състои курса, решили тази седмица да нямаме такъв.
Ходихме с мама у новата годеница, много е разтревожена, последната и не може да скрие голямото си смущение; сега в неделя ще се венчават - всичко това фрапира много и придава на събитието загадъчна тайнственост.
Коленко, много, много се радвам, че ще отидем на Вършец през лятото; аз обичам дивата природа и я предпочитам пред най-оживения град. Тази вечер с кака Иванка от по-рано разгледахме и взехме решение да отидем с нея двете, а вие останалите ако искате елате. Горещо те целува,
Пенка

 

7 март 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев
(командир на 2-ри ескадрон)
9-ти конен полк, 1-ва конна дивизия

- Сбогом, друже, лека нощ!
- Лека нощ! Да бъде теб по-лека
- Лека, ...мека слушам дълго още,
- Лека нощ за мене бе далека! Призори ме дрямка хвана
И във полусън го виждам аз,
Погледи ми мили праща
И ми шепне с нежен глас...
- Лека нощ! Да бъде теб по-лека!
Аз при теб съм друже в този час.
- Лека нощ за мене е далека...
Коленце, днес нямам писмо от теб, защо ли? Целувам те горещо
Пенка
Пиши ми непременно кога ще дойдеш.

 

9 март 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев
(командир на 2-ри ескадрон)

Миличко Коленце, Имаме вече 3 часа без четвърт, а влакът още не иде. Изпращам ти от гарата целувки.
"Галенка"
Както виждаш , Никола, сватбари сме.
Много поздрави,
майка ти
Макар и непознати, приемете искрени поздрави.
Кацаров

 

9 март 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев

Миличко,
Върнахме се с мама сега от концерта, който се даде от ученичките на Разградската гимназия. Много, много се смях; хубави работи имаше. Чакаме сега файтона, заминаваме в 1.30 ч. за Русе.
Получаваме две телеграми една след друга, да отидем непременно, присъствието ни било необходимо.
Днес през целия ден бях много заета и не можах да ти пиша. Ших булска риза и чаршафи за юргани на булката. Ох, как ми е смешно, цял ден не съм затворила уста, нима и мен такова нещо ме чака! Бях весела обратно на вчерашното ми настроение.
Ще ти пиша защо. Целува те твоята
"Галенка"

 

16 март 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев
(командир на 2-ри ескадрон)
9-ти конен полк, 1-ва конна дивизия

С море от тиха радост ме обвея
На твоя поглед бездната потайна
Как исках аз на веки да изтлея
На твойте скути в негата омайна!
Но сетих участ тежка пак над мене
Към бран земята родна те повика,
Мечтите прежни вехнат веч в забвение
След ужаса на битката велика.
Една утеха само ми остава
В тоз ден на буря кървава, жестока,
Че мойто щастие тихо се спотайва
На твоя поглед в бездната дълбока.
Много, много те целува
Галенка

 

17 март 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев

Миличко,
Сладки заговезни и леки пости! Тази вечер всичките маски на града ни посетиха.
Целува те
Галенка.

 

23 март 1918 г., Бабадаг

Мило Пенче, Моите поздрави от Бабадаг.
Целува те твоя Коля

 

6 април 1918 г. Разград

До Господин Майор И. Кикименов
2-ий конен полк I-а конна дивизия, III армия

Милички чичо,
Защо не се обаждаш, да не си ми нещо сърдит. В една от картичките, що заварих тук, пишеше за някакви "жестоки обиди".
Далеч от твоята глава подобни мисли, аз никого досега не съм обиждала, а теб още повече как е възможно Божичко, не се ли чува нищо хубаво по вашия край?
Всичко добро!
Пенка

 

6 април 1918 г., Разград

До Господин Майор И. Кикименов
Командир гвард. допълнителен ескадрон, София

Милички чичо,
Хр. В. Желая ти само красота в света. Бъди по-повърхностен, защото иначе животът е безкрайна мъка.
Сърдечно ти стиска ръката твоята един път и половина братовчедка.
Пенка

 

6 април 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев
9-ти конен полк, 1-ва конна дивизия

Хр. В., Коленце, Но аз не мога да бъда весела сама. Да знаеш само с каква вяра те очаквах и ти не дойде.
Безкрайно те целува
"Теменужка"

 

7 април 1918 г., южен фронт

До Г-ца Пенка Радкова

Me chere cusine,
Е, ти като че ли съвсем ме забрави. Разбира се, давам ти право. Тъй е то, когато се сгоди човек. Напуснах София и съм на фронта. Това променение ми хареса, защото шумната София ме отегчава.
Поздрави и целувки на всички
Асен (Йорданов)

 

7 април 1918 г. Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев
(командир на 2-ри ескадрон)
9-ти конен полк, 1-ва конна дивизия

Мой милий, Коля,
Аз съм болна, особено днес. С мъка повдигнах глава и дойдох до масата да ти пиша. Ужасно, ужасно ми е.
Целува те безкрайно твоята болна и посърнала
"Теменужка".

 

4 май 1918 г., южния фронт

До Г-ца Пенка Радкова

Ma cher cusine,
Щастие ти желая по случай Христовите празници.
Ваш Асен (Йорданов)

 

15 юни 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев

Мой мили, Коля,
Мама, буля Петранка и Емил с чичо Стефан заминаха снощи за Осенец. Днес съм сама. Може би тази вечер ще се върнат. Тази сутрин разпореждах всичко сама като същинска домакиня. И понеже Коца имаше работа из пазаря, то аз сама разтребих и изметох и после изчистих праховете навред из всички стаи. Свърших работата, сресах се, облякох се, смятах да се заловя за бродиране, че като ме заболя корем, ама майче искри изскачаха от очите ми. Не съм свикнала да ходя без чорапи, а пък и лошо време съм избрала и ми се събраха две простуди. Получих в кревата писмото ти от 11-ти и картичката от същата дата.
Пишеш, че те боляло главата от вчерашния ден и днес още не ти минава. Защо това? Да не е от моите писма? Миленков, Никола, не е от Разград, а откъде, абсолютно не ме интересува, аз с него не се познавам, тъй щото няма защо да се ядосваш.
Значи ти отказваш и показването на впечатления - "добър", но имай предвид, че това ти никога не си ме предупреждавал. Дори, струва ми се, сам казваше във Варна: "Всеки има право да гледа на това, което му харесва и да му се възхищава". Тогава аз не бях съгласна, но ето, това беше твоят мироглед. Нима той се промени? Или остава в сила само за теб? Но не и за другите, например, за мен.
Може би има хора, които мислят по твой маниер, но ти в другите не го харесваш. Например, макар да не съм хубава, в Русе ме гледали някои в сладкарницата и ти, ако да не си го посветил или ако ти имаше тази власт, би го метнал на улицата. Това аз не го измислям, но твоите думи повтарям.
Ето, даже преди няколко дни ти имаше в едно от писмата си следующето нещо, не искаш да бъда между хората, за да не ме гледат. По този начин те отнемали нещо твое от мен. Онзи господинчо в Русе е разсъждавал тъй, както ти разсъждаваше във Варна преди зараждането на настоящите чувства у теб и тъй - живей по същия начин, по който си живял едно време, без да размисляш много за това.
Ако тази промяна действително е станала у теб, аз съм доволна, но ако тя е в сила само за мен - протестирам. "Провинциалистките тичали сами да се запознават с кабаретните артисти". Провинциалистка съм, но по много работи не се давам за натруфени и празни столичанки. Много е казано - никога не съм тичала и не ще тичам, много калпави сравнения почна да ми даваш. Но не трябваше да ти пиша, че съм била в клуба, че съм пяла и че е дошъл някой си артист да се запознава с мен. Ти харесваш ли, ако бях постъпила така?
Но това не е в натурата ми и аз не мога да не бъда откровена, особено към теб. Не си струва труда, твърде много внимание ще отдам на господина, ако почна още веднъж да описвам запознаването ми с подробности. Не ме интересуват никакви господа и господинчета, в последното ще се убедиш. Ние без това много внимание им отделихме. Внимание, което те не заслужават, разбира се.
Днес научих, че вуйчо Мавродин е в Русе и утре ще дойдат със Стоянка тук. А идущата седмица ще се венчават.
Обущата, които ми работят, още не са готови, а пък аз съм много нетърпелива и вече ми дотегна да чакам. Оля (кобилата) как е? Тулча сигурно порасна много. Ама Мрежа беше мрежа с черни петна. Погали ги всички от мен. Ако бях сега в този сезон, всеки ден щях да ги кича с пресни венчета от полски цветя.
Каква страст у мен към цветята! Само че досега не съм изпитвала особено желание да ги развъждам. Ако правех това, може би щяха да ми се свидят като ги бера. Но аз обичам да ги виждам откъснати, във ваза потопени, да красят с хубостта си стаята ми.
Но има нещо, което обичам повече от цветята, то е някой човек, но кой ли ще да е той? Аз целувам горещо този човек. Позволяваш ли ми?
"Теменужка"

 

16 юни 1918 г., Варна

Мило Пенче,
След дълго странстване съм пак във Варна. Благодаря за всичките изпратени картички, които сега получих и на всички домашни за поздравите в картичката, писана на Плевенската гара, хубаво би било да бях и аз тогава но!
Много привети
Бати Боян (Живков)
Капитан на кораб "България"

 

16 юни 1918 г., Разград

Мили мой, Коля!
Мимини снощи не дойдоха. И днес сме сами. Аз вече нямам болки. И пак съм бодра. Стоянка и вуйчо пристигнаха тази сутрин в 10 ч. Към 11 ч. отидох да ги видя.
Стоянка поотслабнала и особено вуйчо. Преди седмица й писали от София, че уж вуйчо бил говорил, че ще се венчават след войната и тя от тревога се разболяла. Писала на вуйчо едно грозно писмо и той скача веднага, взима си отпуска и отива в Русе, да я успокои. Заварва я на легло. Вуйчо й бил донесъл много хубава и скъпа чанта, из пътя за Разград я загубили, ядосали се и двамата. Тъкмо в този момент ги заварих.
Чудно нещо, защо й е станало толкова неприятно, че някой й писал, че ще се жени след войната. Аз, например, не бих се ядосвала. Днес се венчава твоят приятел господин Дончев, но не тук, а в София. Годеницата му замина миналата неделя.
Г-н Недев бил там. Запознах се с него у Станчови, където прекарах един хубав ден в красиво разположената на брега на морето вила. А как е изработен кьошка отвътре! Всеки предмет, всяко кътче има свое значение. Всичко в народен старобългарски стил. Всичко е оригинално антично. Като видиш господин Недев, поздрави го от мен.
Никога, Коленце, не съм вършила нищо против твоите желания, аз не знам да капризнича като много други жени, нито пък напук да отивам. Това нещо у дома не съм го виждала и никога няма да го сторя. Аз не познавах още някои твои желания, които от няколко дни ти ми откриваш.
Съгласна съм, Коленце, да те слушам винаги тъй, както едно по-малко сестриче слуша своя брат, тъй, както една благоразумна жена слуша своя мъж. Аз никога не съм мечтала мъжът да слуша жената. Мъжът трябва да е авторитет, защото иначе, какво би представлявал той в очите на своята жена.
Например, аз не харесвам отнасянето на леля Ружа към свако Антон. Тя сама ми изповяда, че не може да търпи понякога мнението на своя мъж, ако не й харесва. Или пък и дотам отивала, ако виждала, че той настоява за нещо, тя, макар и да го харесвала, в настояването виждала, че искат да й се наложат и отказвала, а в крайни случаи надвивала с плач.
Да харесваш нещо и да отказваш само, защото ти се струва като наложено, абсолютно не разбирам. Такова нещо аз кръщавам с думата инат. Другаде съм виждала с очите си пък, как капризничи жена и клетият мъж, понеже е много добър и я обича, винаги, буквално винаги отстъпва, защото не желае да продължава неприятната сцена. Една вечер дори, понеже мъжът искаше да услужи нещо на своята сестра, заради което трябваше да отиде до един град за два дни, жена му се разсърди така страшно, че не искаше да спи вечерта при него. Ех, че кипна и той, добрият мъж, който винаги отстъпваше, не можа да изтрае и може би още по-неприятна сцена щеше да произлезе, поради неотстъпчивия инат на жената, но майката на мъжа беше умна и разбрана жена и успя да ги помири. Но мъжът този път излезе същински мъж. Този път наложи своето и то може би, защото се отнасяше за неговата сестра, която той с истинска братска любов обича.
От тези два случая аз напълно се отвратих от постъпките на жените и си казах, че винаги ще избягвам да бъда опърничава спрямо своя мъж, ако някой ден се оженя. Най-подир, такава жена дотягва на своя мъж и къщата, а така също и целият свят се превръща за двамата в ад.
Ето защо твоето момиче винаги ще се стреми да бъде в унисон с желанията ти и по този начин ние ще си живеем в пълно разбирателство, както са живели нашите родители.
Ах, Никола, навън е ужасна буря. Дъжд и гръмотевици.
Има си хас, нашите да са тръгнали от село, безпокоя се за тях. В това лошо време дано пристигнат благополучно. Може би леля Ружа е искала чрез своята изповед да ми даде един лош пример, за да правя и аз същото на теб. Но аз не искам в никакъв случай да й подражавам. А как заповеднически се отнася тя със своя мъж и какъв авторитет остана от него в нейните роднини. Как след това може да легне вечер с човека, който е унизила през деня, не мога просто да се начудя.
Пенка

 

17 юни 1918 г., Разград

Миличко Коленце,
Имам днес писмо от теб. Защо само няколко реда са написани в него? Сигурно защото не се чувстваш добре. Но виждаш ли, аз онзи ден, макар и в легло, колко голямо писмо ти написах. Или пък защото нямаш два дни от мен писмо, но нали знаеш, миличко, че аз не съм виновна за това.
Аз пиша всеки ден. Не ме наказвай по този начин. Помисли, няма ли да ме наречеш много лоша, ако и аз почна да ти пиша така малко.
Прочие, аз незаслужено съм наказана в случая. Тъкмо привърших писмото си вчера, и вуйчо дойде със Стоянка на гости у дома.
Бурята беше утихнала, дъждът отминал, излязохме на разходка, но не беше приятно, защото се беше доста разкаляло.
Отидохме на леля Аничка на гости, заварихме там брат й инж. Сапарев, напреднал ерген, но голям веселяк и шегобиец. Прекарахме няколко приятни часа. Желае да дойде у дома с леля, да прави сеанс с точилка. Интересно, че много вярва на такива работи. Снощи Стоянка спа у бабини. Към 11 ч. си дойдоха и мамини от село. Тази сутрин идваха Стоянка и вуйчо.
Ще си шия от кафения копринен плат като нейното манто. Днес мама ще ми го скрои. Имам много хубава картичка и от кака Иванка. Пише, че мама много ми благодари за вниманието, което съм изразила с картичката, пратена преди няколко дни. Пише ми, че Тодор щял да дойде чак за сватбата. Това нещо сигурно е по повод на твоите предупредителни думи за храната.
Но аз писах добавъчно, да не взима под внимание никакви думи, защото храна сме си доставили.
Пенка

 

Юни 1918 г., Разград

До Г-н Майор Георги Радков, Варна

Миличко батенце,
Благодаря ти от душа, че си се погрижил да ми намериш обувки и чорапи. Ако е възможно, прати ми ги по-скоро с някого или по пощата, за да видя дали ще ми станат и да мога навреме да се снабдя с други, защото датата не е много далеч - 14 юли. Аз вярвам, че вие ще дойдете, дори покана да няма, тя би се подразбрала.
Неизказано щастлива ще се чувствам, ако в деня на моята венчавка присъствате с дедя Стефанета.
Откак съм се върнала от Варна миналия път, пропътувах, ходих два пъти в Плевен и пет пъти до Русе. Пътят не ми понася, бях се свършила окончателно, но сега съм сравнително по-добре.
Щяхме да ви каним кръстници, но понеже дедя Стефанета е сега така и както не позволяват да бъде кръстница, то поканихме други.
Аз съм извънредно заета, напуснах дори и уроците по немски. Приготовлявам най-необходимото сега. Но това необходимо, макар и малко наглед, отнема много време.
От Никола съм доволна. Той е станал много внимателен и любезен. И буквално всеки ден получавам от него писма.
Но и аз му пиша всеки ден писма, защото иначе се сърди.
Вуйчо Мавродин е тук с годеницата си Стоянка. Сега в неделя ще се венчават в Русе. Годеницата му е следвала консерватория и има шест дипломи от разни курсове. Симпатична и разбрана мома е. Много внимателна. Въобще, добро впечатление прави със своята начетеност.
Руси трябва да е пораснал много.
Целувам дедя Стефанета, теб и Русито, много поздрави на сватите,
Пенка

 

20 юни 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев

Миличко Коленце,
За Бога, не ми се сърди, това ми е страшно неприятно. Боже мой, защо ли си се разсърдил на това, миличко, какво ти писах раздразнително? Днес съм като попарена от твоето писмо. Невъзможно е да съм имала някога желание да те огорчавам. И откъде си си направил заключение от моето писмо, че искам да те изкарвам неразбран? Уверявам те, най-искрено ти казвам, най-после, и честна дума ти давам, че в писмото ми не е имало нито йота от подобна тенденция.
Да, аз най-чистосърдечно бях убедена, че чувството да помогнем ни кара да устройваме концертите, защото толкова невъзможно е да правя сравнение с това, което си бил ти и това, което не съм била аз и което никога няма да бъда. Толкова невъзможно е, казвам, тъй както никога красивото не може да бъде грозно и грозното красиво.
Никога не ме сравнявай в своето минало със своето. Досега аз съм излизала на концерт, не като госпожица свободна, а като ученичка, защото, ех, свободна госпожица почти никога не бях. Ако може да се вземе момуването ми от няколко само месеци за такова. Сами ученички група сме устройвали пак концерт с благотворителна цел, но това е било само момичета, където нито половин момче не е участвало, било в уреждането на концерта, било в същинския концерт. Тъй щото, за балет, за който ти пишеш в твоите писма, то по-скоро за забавления няма място. Ти ми говориш, миличко, за благотворителни дружества, в които са влезли като членове и господа, съвършено различен е въпросът тук. Има някакъв фонд за постройка на паметник. Това е само фонд. Заемат се няколко души - 5-6, както беше в настоящия случай, устройват един малък концерт и прихода подаряват на фонда. Например, Дора Явашева и Дворянова били дали веднага и намислили това нещо, извикаха и мен на съвещание и същевременно ме поканиха да помогна нещо да пея. Поканили и г-н Пухов на следующия ден, който е 18-годишен осмокласник и който свири много хубаво цигулка. Поканили и един челист, наш съсед, офицер. Една отвратителна фигура с надута от скруфул гуша. И ти би ли могъл за миг да си допуснал нещо лошо да може да се случи с мен или останалите госпожици, бидейки с едно 18-годишно момче и един подут, дори страшен офицер, въпреки че е добър челист. Не, Никола, моля те, изтегли от главата си подобни грозни мисли. Сам човек не може да бъде мерило за другите. Той може да бъде само за някои като него. Аз, например, която никога не съм имала да бъда в такова събрание, за каквото ми говориш ти, не бих повярвала всички тези работи, за които ти ми говориш от устата на други. Но защо, ще кажеш, затуй, защото аз не съм била никога такава, никога не съм мислила и вършила като теб и ето защо, ще мисля, че всички са като мен и на лошите работи няма да вярвам. Ето, че моето мерило не е за всички хора.
Следователно, какво аз мисля, моето мерило не е и за хора, като теб, защото и твоето не е за хора, като мен. На тези мои думи не се сърди, защото, ако се сърдиш на мен, ти значи се сърдиш на истината, че е истина. Ти сам разбра от писмото ми, че не ми е мъчно и, че твоето писмо ми е подействало облекчително, нужно ли е според това да пиша къде няма да бъда никога? Тия няколко думи дават на въпроса ясност като на слънчев ден. Мина концертът и замина, а ние все с него се занимаваме.
А сега - за вчерашните войници. Дадох им торбичката от ориза и в същите чувалчета пратих един торт, курабий и едно саше за кърпички заедно с една копринена кърпа. Вчера набързо монтирах сашето, ненадейно ми дойде на ум да ти го изпратя за новата къща, като бордюра трябваше да поставя къдрички от тюл или газ, но понеже няма тук такъв цвят, та аз го направих с атлаз. Грубичко стана от това, но нека се свърши всичко и се приберем и установим, ще направя по-хубави такива или на това бордюра може да сменя. Пратих два чифта шорт, тук остава още един, едните ми се видяха по-хубави, затова ти ги пратих там.
Тази заран войниците се надигнали в 3 и половина, чувам по едно време, че се тропа с ботуши из двора, отварям очи, виждам, че вън още почти тъмно. Станах, войниците пред портите, вържат с един синджир Милито. Милата, колко ми досвидя, като че ли човек си отиваше от къщи, като че ли знаеше, че съм била годеница и най-много ме обичаше от всички, може би, защото и аз най-много й се радвах. Тя ни беше научила вече имената, като й кажех - дръж Надка или Емил, тя вече ги познаваше. Всъщност, животното, като че ли почувства, че ще го разделят от нас, и не дава да го хванат и вържат. Още е пред очите ми. Как с наведена глава вървеше след войниците.
Не излязох на двора при войниците, защото бях по нощница, показах се само от прозореца и им казах да почакат да им даде Коца един хляб за Мили, поръчах им да я пазят из пътя и да се отнасят благо с нея, да не я бият. Ти знаеш ли, колко ми беше свидна, не давах никой да я гълчи даже. Много исках да я помилвам и да й се порадвам на тръгване, но войниците излизаха от вратата вече, а аз не бях облечена. Заминаха си, аз си легнах, но за мен нямаше сън. Мъчно ми е за Мила. Яд ме е също, че мама не задържа войниците, докато се облека, за да се разделя с нея. Сега дори още ми е мъчно. Те ще пътуват цяла седмица и докато дойдат при теб, все ще мисля за Мила. Какво е станало, дали добре я гледат. А като бъде при теб, милвай я, радвай й се двойно, радвай й се зарад мен. Тя вече си знае името, а аз я прекръстих Люш, на което тя се много радва.
В 5 ч. един от войниците, след като минал три километра път, се сетил, че си им поръчал да вземат някаква твоя шапка от тук, ставам пак, отивам в килера да диря изискваната и му я дадох, но тази шапка е измазана, Никола, с мазни петна и не струва за носене, освен ако успееш да я изпереш с бензин или да й промениш плата.
От Тодор имах онзи ден затворено писмо. Нямало да дойде сега, а чак за сватбата, защото му шиели костюм и щял да ходи на дядо си на гости.
Бати ми писа, че ще ми вземе един чифт бели дълги кожени ръкавици за 40 лева и от тях ще даде да ми направят пантофки. Ще му пратя утре непременно мерките на крака си, щом като имам материали в ръце, то поне да изпратя и за мама мерките да й направи обуща, защото нейните обуща не струват.
Какво е било писмото ми от 10-ти не помня. Днес е Св. Троица, в Доброшката махала има сбор, целият град се събира там този ден и нашите ще отидат, но аз ще остана в къщи, не ми се отива.
Пенка

 

Юни 1918 г., Разград

До Г-н Майор Георги Радков, Варна

Мили батенце,
Взе ли веднага ръкавиците? И докато се работят пантофките, прилагам към писмото си и мерките за тях. Дайте ги на добър обущар, защото искам да са хубаво изпипани.
Знаеш вече, че сватбата ще е на 14-ти идущия месец, за тази дата пантофките трябва да са тук. Ще чакам пантофките да пристигнат с вас.
Знайте, че пристигането ви е необходимо.
Целувам теб, дедя и Руси
Пенка

 

Юни 1918 г., Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев

Усчи,
Тази сутрин не можах да работя, ходих да освобождавам един колет от Зисман с Надка. Изработи ми копринената пола и блуза. Изпратих с пощенски запис булини пари.
Ходих у леля Аничка, из магазините да купувам някои работи, изгубих всичкото си предобедно време. Но затова пък получих писмо от теб, което много ми хареса.
След обед бях седнала на машината и дойдоха ми две госпожици на гости и до сега.
Да видим, дали ще пристигнат поканите на бати Борис и кака Иванка. Скоро ще ти изпратя по пощата един моряк, да видим, дали ще го познаеш.
Мама иска да си поръча цели обуща на твоя подофицер, също и буля Петранка, защото впоследствие може да няма да има такива майстори, а и тези, които са останали, ще са неимоверно скъпи. На мама и на буля обущата да бъдат цели и черни, на мен поръчай цели обуща и пантофки. Обущата да бъдат черни, а пантофките - бели, от бял лак, ако той има такъв. Тук прилагам и мерките на краката ни.
Отзаран ходих на обущаря, видях, че обувките ми са само скроени, но обеща да ги свърши тази седмица. Не искам пантофки с деколте, момчешки, от лак. В случай, че няма лак, да бъдат от бял плат.
Пенка

 

21 юни 1918 г. Разград

До Господин Ротмистър Н. Батоев
(командир на 2-ри ескадрон)
9-ти конен полк, 1-ва конна дивизия

Мое миличко,
Днес нямам от тебе писмо, сигур пак се е заплеснало на някъде.
Сега станах от работа и седнах да ти драсна два реда като вчера, защото не искам да те оставям без нищо. Не ми се сърди, че пиша така малко.
Горещо те обгръща и целува твоята "Теменужка", която е много изморена.

 

26 август 1918 г., военна поща, снимка

До Г-н Тодор Батоев, Плевен

Драги Тодоре,
Ето ме, пред входа на едно от скривалищата на моите постове на брега на Дойранското езеро. Вдясно от мен са неексплодирали английски снаряди 21 см и 8 см. Но за това и скривалището е солидно.
Баче ти Никола

 

 

Реляции за военните действия на 9-и дивизионен ескадрон
Ротмистър Никола Батоев

 

 

1 септември 1918 г., с. Фурка

От 1 до 18 септември 1918 г. ескадронът продължава да носи охранителната и наблюдателната служба по брега на Дойранското езеро.
Съгласно оперативната заповед № 34 по 1/9 пех. бригада от 18.VII.1918 г. На основание на която е издадена оперативната заповед по ескадрона под № 2 от 20.VII 1918 г. (За началник на заставата вместо Ст. Под. Шопов се назначава командира на 1-и взвод Ротмистър Гайтанджиев).
Ескадронът през този мeсeц продължи усилено работата по постройката на помещения за живеене и галерии на заставата южно от с. Хасанлий, Караугуларската позиция).
От 17 т. м. противникът е изстрелял около десетина голямокалибрени снаряда по поста при Рибарника и без резултат, понеже почвата при езерото е много мека и снарядите не експлодират.
На 17-ти сл. пл. силно обстрелва пътищата, особено шосето зад заставата.

 

18 септември, с. Фурка - заставата южно от с. Хасанлий

В 5 ч. и 45 мин. пр. пл. противникът обстреля с едно дългобойно оръдие село Фурка, за което дадох заповед ескадрона да оседлае и го изведох западно от селото.
В разположението на ескадрона попаднаха няколко снаряда, от коти бяха ранени три конника и три коня. В числото на ранените коне е и кобилата на командира на ескадрона. Ранени войници: Колев Ив. Добрев, Петков Стоян Пеев и Петров Колю Кънев.
В 7 ч. пр. пл. получих устно донесение от началника на заставата Ротмистър Гайтанджиев, че от 4 ч. пр. пл. противникът почнал да обстрелва поста при Рибарника с газови снаряди, вследствие на което 5 коня от тия при поста били изгубени.
В 8 ч. пр. пл. Началник щаба на дивизията Полковник Попов ми заповяда по телефона да отида заедно с ядрото на ескадрона, като взема и 2-о балонно отделение и лично поема и организирам отбраната на преградната Кара-Огуларска позиция.
В 10 ч. пр. пл. пристигнах с ядрото на ескадрона в с. Гьокгели и лично отидох на заставата. Не заведох веднага конното ядро понеже се виждаше, че противника постоянно обстрелва позицията зад заставата - чаках мръкването.
В 1 ч. 40 мин. сл. пл. изпратих Донесение № 1 до началника на дивизията.
В 3 ч. сл. пл. получих предписание № 314 от Н-ка на дивизията Генерал-майор Вазов, с която се оформяше устната заповед на Н-к щаба на дивизията от тази сутрин; за което в 3 ч. сл. пл. съобщих с предписание № 2 на Капитан Минков, да се яви с хората си на заставата южно от с. Хасанлий. В 7 ч. сл. пл. Капитан Минков с един офицер и около 50 войника се яви на заставата.

Задачата на ескадрона и на ротата беше да задържи противника, който случайно би се промъкнал по северния край на Дойранското езеро.
Разпоредих: Ротмистър Гайтанджиев с конния взвод около кота 151 южно от с. Хасанлий - да държи тясна връзка с десния фланг на 1/11 пех. бригада и за всяка промяна да донася веднага. Да охранява брега на езерото и ако случайно противникът успее да се промъкне, то той да го задържи, като отстъпи само при силен напор при заставата.
Също така усилих разузнаването по брега на езерото, като пуснах през нощта три разезда от поста при Рибарника до взвода на Ротмистър Гайтанджиев.
Останалите хора от ескадрона и балонното отделение заеха Кара Огуларската позиция източно от шосето Дойран - Дедели, като влязоха веднага в свръзка с 33 пех. сборна дружина, която заемаше част от Кара-Огуларската позиция, западно от шосето Дойран - Дедели.

 

19 септември - Заставата южно от с Хасанлий

Положението пред ескадрона остава същото. Противникът през цялата нощ продължи своя напор пред участъка на 58 пех. полк, а в участъка на 1/11 пех. бригада също настъпи затишие.
В 20 ч. пр. пл. изпратих Донесение № 3. 20 септември 1918 г. В участъка на ескадрона спокойно. В 1 ч. пр. пл. изпратих Донесение № 4.
А в 9 ч. пр. пл. бях извикан в щаба на дивизията - на мое място оставих командира на балонното отделение Капитан Минков.
Началникът на дивизията в 10,30 ч. пр. пл. като се събраха всички бригадни командири и началници на отделните части съобщи, че на артилерията по стратегически съображения се налага да се оттегли на позиция на Беласица.
На мен се възложи задача да изуча пътищата по новата позиция (Тия, които водят от долината на р. Козлу дере за с. Костурино).
От 12 ч. по обяд до 8 ч. сл. пл. успях да разузная пътищата и в 8 ч. докладвах резултата на началника на дивизията.
Само пътя Дели Костурино - Струмица е единственото шосе, по което могат да се движат обози и коли, останалите 3, 4 са пътеки само за коне и пешеходци. След което получих заповед, че се придавам с ескадрона към 3-а пехотна бригада.
Дадох нареждане да се почне пренасянето на склада на ескадрона от с. Фурка в с. Костурино и то най-необходимите неща, защото по липса на достатъчно коли склада не може да се пренесе.
В 10 ч. сл. пл. пристигнах при заставата и с Донесение № 5 питах командира на 3-а бригада за неговите нареждания, като му донасях, че се придавам към поверената му бригада. Спешените конници, тия които нямаха коне под командата на Ст. под. Дяков пратих да помагат за по-бързото пренасяне на склада. Ротата на Капитан Минков получила в мое отсъствие нова заповед и заминал.

 

21 септември 1918 г.

В 3 ч. ч. пр. пл. получих заповед от командира на 3-а бригада Полковник Рачев, в изпълнение на което изпратих следващите три разряда:
1) Ротмистър Гайтанджиев с 4 конника разезд за връзка между ариергардите на 1/11 пех. бригада и тоя на нашата дивизия (58 пех. полк), като самия той с разезда остана около кота 151 южно от с. Хасанлий, постоянно държи в течение въпросните ариергарди за станалите пролуки и за всичко да донася в ескадрона.
2) Ст. под. И. Х. Димитров с 4 конника при командира на 34 пех. полк - Кала тепе.
3). Ст под. Шопов с 4 конника при командира на 33-я полк на Дуб.
С останалите конници заминах в 3,30 ч. пр. пл. за щаба на 3-а бригада и в 5 ч. пр. пл. се явих в Дуб на командира на бригадата Полковник Рачев.
Ескадронът изпълняваше ординарческа служба между щабовете на полковете, бригадите и дивизията.
В 7 ч. сл. пл. ескадронът със щаба на бригадата почна отстъплението и на разсъмване пристигнахме в с. Чаушли, гдето се настани щаба на бригадата.
В тила още от 4 ч. сл. пл. почнаха да се виждат пожари, а с мръкването всички складове с бойни припаси се подпалиха и долините и върховете се оглушаваха от трясъци и се покриваха с дим. Всичко това предупреди противника и внесе смут във всички ариергарди.

 

22 септември 1918 г. - Чаушли

До обяд бригадата нямаше никакви донесения за връзката с ариергарда на 1/11 пех. бригада, нито пък Ротмистър Гайтанджиев се обаждаше, за което командирът на бригадата ми заповяда лично да направя връзката между ариергарда на 18/11 бригада и нашата дивизия. Да се срещна с командира на 1/11 бригада и да му съобщя за нашето положение, да проверя самите ариергардни части, где са и ако са много откъснати да поискам да изпратят части в дясно и ляво за да влязат във връзка помежду си.
В 12 ч. по обяд се спуснах по долината на р. Козлу дере, после с. Юрганджели и едва в 8 ч. сл. пл. застигнах командира на 1/11 бригада с началника на 11 дивизия по пътя за Висока чека, предадох писмото на командира на бригадата, разправих за положението и поисках да ми посочат где е тяхната най-дясна част от ариергарда. Обаче те не можаха да ме осведомят, за което ми дадоха един конник, който ме отведе при началника на ариергарда на 1/11 бригада.
В 10 ч. сл. пл. пристигнах около с. Николич (Дайранското езеро), гдето намерих началника на ариергарда от 1/11 бригада Сейко Николов, след като му разправих за положението на нашия ариергард, то той разпореди неговата дясна флангова рота да се премести още в дясно и при с. Пазарли да влезе във връзка с нашия ариергард.
След 4-часово нощно пътуване из труден планински път се изкачих наново на височините северно над Дойранското езеро и на
23 септември в 2 ч. пр. пл. намерих най-дясно фланговата рота на ариергарда на 1/11 бригада на около 4-5 клм. източно от Пазарли. Ротният командир Поручик Руменов, съгласно заповед на началника на ариергарда се премести по на запад и влезе във връзка с най-левофланговата дружина на Майор Гечев от ариергарда на нашата дивизия (58 пех. полк)
В 3 ч. пр. пл. пристигнах при сръбската Карацулка (при Пазарли) гдето намерих дружината на Майор Гечев (най-лявата).
От него също поисках да изпрати един взвод по в ляво за да влезе във връзка с 1/11 бригада, което веднага направи. След това донесох по гелиографа на командира на бригадата, че връзката е направена. Аз се спрях да почина.

 

23 септември 1918 г.

В 6 ч. пр. пл. Ротмистър Гайтанджиев с два конника ми се представи.
При запитването где е бил, излъга ме, че е бил тук, обаче в последствие се оказа, че е бил чак в Костурино.
В 10 ч. пр. пл. се завърнах в бригадата, която се беше преместила на в. Яребица.
Към 3 ч. сл. пл. противникът почна да се изкачва по Чаешлийските височини. Бригадата остана до 7 ч. на мястото си, т. е. докато противникът успя да се изкачи на в. Чаушли, след което ескадронът с щаба на бригадата се оттегли под неприятелски артилерийски огън за с. Костурино по долината Дедели - Костурино гдето пристигнахме към 10 ч. сл. пл. Долината беше разхвърляна с обози и убит добитък от бомби на неприятелските аероплани. Постройките, в които се помещаваше щаба на армията и други складове продължаваха да горят.
При пристигането в Костурино залича нов безпорядък и един дружинник командир на 57 се яви и доложи, че хората заявили, че ще напуснат позицията и пр.
В 10 ч. сл. пл. командира на бригадата ме освободи за да замина за Три води, където ме викаха в щаба на дивизията с ескадрона.
В 10 ч. сл. пл. тръгнах с ескадрона за Три води и в 2 ч. пр. пл. пристигнах.

 

24 септември 1918 г., Три води

Пристигнах в 2 ч. пр. пл. и понеже целият щаб на дивизията спеше, то настаних ескадрона в селцето и останах да се явя на началника на дивизията след като се разсъмване.
В 7 ч. пр. пл. се явих на началника на дивизията господин Генерал Вазов.
Получих заповед, че се придавам в разпореждане на Военно-полевия прокурор Капитан Пачелиев при дивизията в гр. Струмица за залавяне и връщане на бегълците.
В 11 ч. пр. пл. пристигнах в гр. Струмица и се явих на В. П. прокурор Капитан Пачелиев. По негово нареждане в 1 ч. сл. пл. заминах за с. Амзали, гдето се насочваха всички бегълци и поставих следващите постове: Пост № 1 при гр. Струмица, № 2 южно от с. Ени махале, № 3 при с. Амзали и № 4 при Турново.
Понеже движението беше най-силно по шосето Струмица - Амзали - Берово, то с ядрото на ескадрона останах южно от с. Амзали. Най голяма паника и безпорядък се произвеждат от тиловите части, които отстъпваха без да имат заповеди и нареждания от своите висши началници.
През целия ден и през цялата нощ по пътя и без път бягат малки и големи групи войници. На малките партии лесно се повлияваше и се връщаха, но с големите въпроса беше труден, защото никого не слушаха. А оръжие против партии, от 100-200 души, които бяха по-добре въоръжени от моите десетина души беше невъзможно да се употреби.
Също така нарежданията, които бях получил от В. Прокурор бяха да се действа с легални средства. За всичко донесох на В. Прокурор с Донесения № 7. Получих донесения от взводните подофицери.

 

25 септември 1918 г., с. Амзали

Продължих същата задача, да залавям и връщам бегълците. От конниците, които бяха в Струмица узнах, че В. П. Прокурор се е преместил, за което го попитах с Донесение № 8, где е и каква остава моята задача. В 6 ч. сл. пл. получих устна заповед да се върна при щаба на дивизията в с. Куклиш, за което обоза с пешаците изпратих за Берово, а с конниците се върнах веднага в с. Куклиш, обаче тъкмо пристигнах в селото към 10 ч. сл. пл. и дивизията тръгваше за Амазли, тъй че трябваше да се върнем обратно с дивизията в с. Амазли, гдето пристигнахме в 1 ч след полунощ. Ескадронът остана на стария си бивак.

 

26 септември 1918 г.

В 8 ч. пр. пл. получих писмена заповед от Началник щаба на дивизията Генерал-майор Вазов под № 349, съгласно която ескадронът се разделя на две части и се придава към 1-а и 2-а пех. бригада. Първата под командването на Ротмистър Гайтанджиев, а втората под моя команда. За което с Предписание № 9 до Ротмистър Гайтанджиев, го изпратих да се яви с 10 конника в щаба на 1-а бригада, а аз с останалите конници заминах за с. Пиперово, където беше 2-а пех. бригада.


В 10 ч. пр. пл. бях в с. Пиперово и се явих на командира на бригадата Полковник Писаров, по негова заповед аз с конниците се придавах към 33-и пех. полк - ариергард. Изпратих два разезда под командването на Ст. подофицера Йосиф Хаджи Димитров и Ст. под. Забунски по посока на Струмица, понеже от обяд се забелязваше вече английска конница в струмишкото поле. лично излязох напред, разузнах и ръководих разездите.
В 8 ч. и 20 мин. сл. пл. ариергарда отстъпи от с. Пиперово за с. Доброшинци - Нивичено за в. Гарван планина - обаче разездите се прибраха едва на другия ден сутринта.
Маршът беше труден особено от с. Доброшинци, където започва изкачването на планината.
Едва около 4 ч. сутринта пристигнахме около с. Нивичено, където трябва да се спре на 3-4 часова почивка. Всичко беше капнало от безсъние и умора - маршът се извърши в полусънено състояние.

 

27 септември 1918 г., Нивичено

До 10 ч. пр. пл. почиваме на самия път, гдето ни завари командира на бригадата Полковник Писарев и ме прибра отново при щаба на бригадата.
Веднага потеглихме за планината Гарван - кота 1213. В 4 ч. сл. пл. пристигнахме при кота 1213 и се разположихме северно от кота 1213 при чешмата "Друмая-Кая".

 

28 септември 1918 г., кота 1213, "Джумая-Кая"

В ч. сл. пл. командира на бригадата узна, че Планинската дивизия е отстъпила и връзката, която трябваше да направи с 33-и п. полк на Готен планина бе невъзможно, същото нещо донасяше и командира на 33 п. полк - на дясно с п. дивизия няма никаква връзка. Командира на бригадата ме изпрати с поръчение до командира на 33 п. полк на Гарван планина: - да даде 1-а пех. рота и една картечна рота, които да отведа лично и поставя на пътя от кота 1213 за с. Махала -Съръ-гьол като застава със задача: ако се яви противник по този път да го задържи дотогава, докато се изтегли целия 33 п. полк. В противен случай се застрашава отстъплението на на полка. В 5 ч. сл. пл. Пристигнах при 33 п. полк и командира на полка ми даде една пех. рота и една картечна рота, които отведох и поставих на показаното място. В 10,30 ч. се завърнах в щаба на дивизията.

 

29 септември 1918 г., Кота 1213

Сутринта заедно с щаба на 2-а бригада се оттеглихме в с. Владимирово, където останахме до 10 ч. сл. пл.
В 10 ч. сл. пл. тръгнахме с щаба на 2-а бригада за с. Пехчево - моста Сали-ага.

 

30 септември 1918 г.

Към 4 ч. сутринта стигнахме около Чал-чешеме, където се спряхме да дочакаме разсъмването.
В 7 ч. пр. пл. тръгнахме наново за моста Сали-ага, но в 9 ч. пр. пл. ни посрещнаха офицери от щаба на 1-а армия и съобщиха за примирието. Веднага командира на бригадата нареди за връщане на частите обратно, за да заемат позиции южно от Пехчево - Берово. Мене заедно ескадрона изпрати да се върна и посрещна щаба на дивизията, да доложа за направените разпореждания на командира на бригадата и да питам началника на дивизията дали ще ги одобри или ще прави нови нареждания.
Посрещнах началника на дивизията при с. Пехчево - доложих за всичко, обаче. Началникът на дивизията беше направил вече разпореждания, като всички части се спираха на линията Пехчево - Берово. По заведено следствие, по причина искането на командира на 3-а бригада, ротмистър Гайтанджиев се взе от ескадрона и се изпраща в 33 пех. полк, съгласно заповедта на началника на дивизията.
С всички конници от ескадрона се придадох към командира на 3-а пех. бригада - Полковник Рачев.
Към 12 ч. по обяд по пътя Пехчево - Берово настигнах командира на 3-а бригада и му се явих. Командирът на бригадата искаше да изпрати два разезда по посока Амзали и втори по посока Бозгачъ - Ени махале, като аз бъда с първия и се подам напред до като срещнем противника.
В 3 ч. сл. пл. с двата разезда се срещнахме с гръцка кавалерия на р. Брегалница (източно от гр. Берово). Обясних им, че примирието е от вчера, часа 11 пр. пл. 17 пех. полк се беше спрял на същата линия.
Оставих разездите да се спрат там, а аз се върнах и доложих за случилото се на командира на бригадата. Той ме върна и искаше да поканя гръцкия офицер да дойде в Берово и се разберем.
Към 5 ч. сл. пл. доведох един от гръцките офицери - командир на ескадрон.
Командирът на 9-и арт. полк говори с него относно примирието, след което го съпроводи до р. Брегалница, която остана за демаркационна линия.
Ескадронът се събра и нощува в гр. Берово.

 

 

1 октомври 1918 г.

В 8 ч. пр. пл. получих заповед от командира на 3-а бригада - Полковник Рачев да обиколя цялата линия, по която са се спрели нашите постове и посоча на командира на 17 пех. полк линията, на която трябва да се спре полка. И да видя къде почват постовете на Планинската дивизия.
Командирът на 17 полк вървеше след мен, а аз излязох напред с тръбача на ескадрона по посока на с. Мачево, като исках да проверя, къде са гръцките постове (съгласно вчерашния разговор с гръцкия офицер - командир на ескадрон), те трябваше да се спрат на р. Брегалница.
Обаче между селата Смаймирово и робово се натъкнах на един пост, който от далеч не се виждаше. По разположението, което имаше заключих, че това е пост от планинската дивизия, но като приближих разбрах, че това са гърци. Да бягам беше късно - бях обграден, само тръбачът можеше да избяга, понеже беше изостанал на 300, 400 крачки от мене, обаче аз го извиках да дойде при мене.
Отначало с гръцките войници не можах да се разбера. Заставиха ни да слезем от конете, завързаха ни очите, пребъркаха ни всички джобове и обраха всичко от нас, като: оръжие, вещи, пари и пр. Разпориха също и кобурите на седлата ни.
След много грубо отнасяне и дълго разкарване по пътя Робово - Мачево, бяхме докарани в щаба на някакъв генерал, обаче никакъв генерал нямаше.
На техни офицери там заявих, че съм изпратен като "Парламентьор"
- Дошъл съм с мисия да определим демаркационната линия, понеже от 29. IХ на 11 ч. пр. пл. имаме примирие.
Един от офицерите ми заяви, че на техните части нищо не е съобщено по въпроса за примирието и аз съм взет от техните войници като пленник. Настоях да направят справка. След като един от офицерите провери, върна се и съобщи, че току-що пристигнала телеграма в техния щаб за примирието.
Пристъпихме към определянето на демаркационната линия: р. Брегалница и после на с. Петоч по реката, която слиза от с. Умлено, минава през с. Робово и се влива в р. Брегалница и кота 1450. След което бях освободен, но конете ни взеха.
Помолих един от офицерите да се разпореди за конете и взетите ни вещи. След дълго чакане конете ни бяха докарани, с празни кобури и всичко, което беше скатано на седлата (шинел, одеало, мушама) липсваше.
Тръгнахме с един от офицерите, който беше облякъл едно захвърлено българско шинелче. Ходихме по заставите и постовете, от където бяхме минали, за да търсим вещите си. Гръцкият офицер лично претърсва войниците и успя да намери само шинела, мушамата, саблята и бинокъла ми. В тях остана: 1100 лв. войнишки пари (заплати), които носех в един от джобовете си, моите долни дрехи и тия на тръбача и револверите ни. Офицерът ми се извини с това, че войниците ме взели за пленник, но той щял да претърси и тези, които сега ги няма на поста и всичко ще ни прати.
След това ние побързахме да се отдалечим и бяхме доволни, че евтино се отървахме. Върнах се към 3 ч. сл. пл. и всичка докладвах устно на командира на бригадата, който направи от своя страна донесение в щаба на дивизията.
Веднага получих нова заповед от командира на бригадата - № 352: Да разузная пътя Берово - в. Клепало - с. Микрево нар. Струма, като към мене се придадоха още трима артилерийски офицери.
След една почивка от около един час тръгнахме в 4,30 след пладне.
Цялата команда беше от 4 офицера и 10 войника. Замръкнахме на в. Клепало, където останахме да нощуваме.

 

2 октомври 1918 г.

Сутринта тъкмо тръгваме и ни настигнаха конници от ескадрона, донесоха ми писмена заповед от щаба на бригадата № 352, с която моята задача се отменя, по случай мира и ме се дава нареждане да се отправя към Горна Джумая.
От в. Клепало потеглих направо по върховете за с. Брезница, моста Сали ага.
В 12 ч. сл. пл. пристигнахме в с. Брезница, където останахме да нощуваме.

 

3 октомври 1918 г.

В 7 ч. пр. пл. пристигна щабът на бригадата и останалите конници от ескадрона, обаче без коне и оръжие. Цялата бригада при гр. Пехчево била обезоръжена, понеже закъсняла да се изтегли в определения час.
В 9 ч. пр. пл. командирът на бригадата ме освободи да замина за Г. Джумая, понеже тук нямаше храна за конете.
В 3 ч. сл. пл. пристигнахме в Г. Джумая, където се настанихме в града.
Времето след обяд беше дъждовно и всички бяхме измокрени.

 

4 октомври 1918 г., Г. Джумая

Сутринта в 8 ч. пристигна нашата команда, а в 9 ч. пр. пл. получих заповед от началника на щаба на 1-а бригада Подполковник Маринов - да замина с ескадрона за с. Грамада и избера квартири или бивак за щаба на дивизията, а така също да се настаня с ескадрона там.
В 10 ч. пр. пл. бях в Грамада, избрах квартира за щаба на дивизията, която пристигна по обяд.

 

5 октомври 1918 г., с. Грамада

Тази сутрин по случай встъпването на престола на цар Борис III имаше молебен и полагане на клетва. След обяд получих от щаба на дивизията заповед № 241 - да изпратя в разпореждане на интендантството 20 конника за гр. Дупница и по 10 конника в с. Джермен и с. Смочево В 3 ч. сл. пл. тръгнах за гр. Дупница, но понеже валеше силен дъжд, то останах да нощувам в с. Кочариново

 

6 октомври 1918 г., Кочариново

В 5 ч. пр. пл. тръгнахме от Кочариново, през всичкото време валеше силен дъжд.
В 11 ч. пр. пл. пристигнахме в Дупница мокри до кости.

 

7 октомври 1918 г., гр. Дупница

Ескадронът има деньовка. Тук намерихме обоза на ескадрона и целият ескадрон се събра и остава придаден към 1-а пех. бригада.
След обяд командирът на 1-а бригада Полковник Атанасов ме назначи за квартириер на бригадата в гр. Самоков.

 

8 октомври 1918 г., Дупница

В 5 ч. сутринта с всички конници от ескадрона потеглихме, а спешените останаха с обоза. В 12 ч. по обяд пристигнахме в гр. Самоков.
Тук заболях от "испанската треска" и ескадронът остана да се командва от поручик Петков - командира на полицейския полу-ескадрон.
В Самоков останах в държавната болница до 13/Х н. г.
На 14/Х тръгнах от Самоков и през София пристигнах в Плевен на 15/Х 1918 г.

 

15 октомври 1918 г., Плевен

Ескадронът се демобилизира и разформира.

 

 

ПИСМА

 

20 октомври 1918 г., Плевен

До Г-жа Руцка Полковник Радкова

Мила мамо,
Пристигнахме на 18-ти в 8 1/2 ч. вечерта.
Заварихме на гарата Никола, Петко и Тодор. Никола много отслабнал. Лежал 6 дни в болницата в Самоков от испанска инфлуенца. Той ще сдаде всичко едва след седмица или повече, защото много разбъркани работи станали през време на отстъплението и сега трябва да се уредят.
Никола бил в плен у гърците, които му взели 2400 лв. След като сдаде всичко, ще замине за Саръ-Гьол, където е щабът на тяхната бригада в Добруджа, в кой полк ще бъде не се знае още; от там ще го направят.
Ако е възможно, ще ме заведе в Добруджа, след като отиде и разбере как ще се уреди въпроса.
Аз съм добре и Никола е особено внимателен и много ми се радва.
На Надка писмото намерих едва снощи, когато ми потрябваха кремавите обуща. Тя ми беше казала, че ще го остави в панталоните на Никола. Разтърсих всичките и никъде не го намерих и помислих, че е забравила да го остави в куфара.
Естествено, късно беше и магазините по това време не бяха отворени, а пък днес е неделя. Утре ще изляза и ще взема исканите коприни и с едно малко колетче ще ги изпратя.
След няколко дни ще мога да ти съобщя по-положителни работи по нашия въпрос. Всички ти пращат много поздрави.
Целувам те,
Пенка

 


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова