МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

 

Полковник Георги Русев Радков
(1890 - 1945)

Георги Русев Радков е роден на 25 декември 1890 г. в Разград. Като дете прекарва 4 години в Италия заедно с родителите си, където учи в “Scuola di Guerra”. Дванадесетгодишен постъпва като кадет във Военното на Н. В. Царя училище, което завършва през 1909 г. Запазен е неговият дневник от Военното училище, който представлява истински исторически интерес. На 19-годишна възраст Георги Радков е произведен в чин подпоручик и назначен в Първи артилерийски полк в Разград. По време на Балканската война участва със своя полк в обсадата и превземането на Одрин на 13 март 1913 г., за което е награден с Орден за храброст. След завършването на войната е изпратен на служба в бреговата артилерия във Варна. Там се оженва и има две деца.
През септември 1916 г. Румъния влиза във войната като съюзник на Русия. Руски кавалерийски части и артилерия нахлуват в Добруджа, към която от 1913 г. е присъединена и българската Южна Добруджа. Нашите русофили са уверени, че войската ни с висш команден състав офицери, завършили предимно руски генералщабни академии, ще откаже да се сражава с освободителите! По това време военните ни униформи не са се различавали от руските, както и пагоните на офицерите. Но напротив! Срещу руските части, дошли в защита на румънските завоевания от 1913 г., връхлита конницата на легендарния ген. Колев. Проблясват искри от саблени удари и прехвалените казаци побягват на север. В нашите музеи и днес може да се видят пленените им знамена. Балчик отново е български.
На 13 декември 1916 г. отряд руски бойни кораби, начело с крайцера “Память Меркурия” и два ескадрени миноносеца бомбардират Балчик. Разразява се класически морски бой. Освен българската военноморска авиация им противодейства 100-милиметрова брегова батарея с командир 28-годишния капитан Георги Радков, разположена в центъра на Балчик. Огневата мощ на противника 100 пъти превъзхожда нашата. Но… бреговата батарея удържа набега на трите руски бойни кораба и дава достоен огневи отпор. Крайцерът е улучен няколко пъти. Следва взрив на носовата му част и противникът се оттегля. В помощ на батареята излитат два български и три немски водосамолета, които успяват да хвърлят своите бомби по нападателите. Към акваторията поема на пълен ход и първата българска подводница, но трите кораба бързат да се оттеглят, без да постигнат целта си. Днес централният площад на Балчик се нарича “Капитан Георги Радков”, името на храбрия боен командир от 1916 година.
През 1919 г. Георги Радков напуска службата, защото е изпратен на дипломатическа работа в посолството на България в Лондон, а по-късно в Париж и Рим.
След завръщането си в България работи в Застрахователно дружество «Орел» в София, а по-късно постъпва в Трудови войски.
През 1942 г. е назначен за околийски управител в Оряхово. Тази длъжност той напуска през 1943 г., но въпреки това след 9 септември 1944 г. заедно с всички околийски управители е арестуван и осъден на смърт от Народния съд и убит на 25 март 1945 г.
Тук поместваме два автентични документа, които са ярко свидетелство за бруталността на дошлата на 9 септември власт:

  • ПРОТОКОЛ на Четвърти състав на Народния съд за Врачанска област - гр. Орехово, по дело № 901/45, осъдил на смърт подсъдимите по същото дело, който се съхранява в Държавния архив.
  • Смъртен акт, в който пише, че Георги Радков е изчезнал през 1943 г....., изпратен на семейството, след като е бил убит на 25 март 1945 г. - един абсолютно фалшив парадоксален документ.
    Така години наред дълбоко покрусената му майка, както и цялото семейство, напразно се надяват, че може би е бил откаран в съветски концлагер, както по онова време се е случило с много български патриоти, уви….

В писмата на сестра му Пенка Радкова и майка му Руцка Радкова се разкрива целия ужас на събитията от този период, на страшните тревоги, които преживява семейството и особено майка му.

В спомените на своите близки Георги Радков е останал като изключително ерудирана личност с весел нрав и изумително ораторско майсторство. Обичал е музиката и е свирел на цигулка. Владеел е перфектно 5 езика – английски, немски, италиански, френски и турски.

1. Централен държавен архив, ф. 88, оп. 2, а. е. 140, л. 22

ПРОТОКОЛ

Четвъртият състав на Народния съд за Врачанска област - гр. Орехово, с присъдата си от 23 март 1945 година, постановена по наказателното му дело № 90145 година, е осъдил на смърт подсъдимите по същото дело:

1. Иван Ст. Опров от с. Бутан, Ореховско, на 45 год.

2. Димитър Тодоров Бакъов от с. Бутан, Ореховско, на 51 год.

3. Крум Петров Кузманов от с. Бутан, Ореховско, на 44 год.

4. Борис Ценов Христов от с. Бутан, Ореховско, на 32 год.

5. Русин Петков Лихарски от с. Бутан, Ореховско, на 32 год.

6. Трифон Христов Трифонов от с. Бутан, Ореховско, па 48 год.

7. Андрей Христов Вълковски от с. Манастирище, на 43 год., и

8. Георги Русев Радков от гр. Разград, на 55 год.

Осъдените на смърт са доведени от гр. Орехово на 23 март в 6.20 часа след обед в Врачанския местен затвор и настанени в единични килии по двама на първия етаж - килии № 5, 6, 7 и 9.

На основание чл. чл. 605, 610 п. п. 1, 2 и 3; 6Л и 613 от закона за наказателното съдопроизводство, съгласно предвидените в чл. чл. 556-576, без чл. чл. 572, 573 и 576 от правилника за затворите и чл. 10 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, в присъствието на д. зам. прокурора при Врачанския областен съд - БОРИСЛАВ Г. НАЙДЕНОВ, свещениците ПЕТКО П. СТАНЕВ и ГЕОРГИ П. МАРИНОВ, директора на Врачанския местен затвор - ЛАЗАЦ МОНОВ, д-р ПАСТАРМАДЖИЕВ, полит. лекар е 6-а Дивизионна болница, с чин МАЙОР, и секретаря на Врачанския областен съд - ЕМИЛ П. АНДРЕЕВ, на 23 март 1945 година в ДЕВЕТ ЧАСА ВЕЧЕРТА всички осъдени на смърт се изведоха от килиите от главния надзирател ВЛАДИН ИГНАТОВ и надзирателя ЙОРДАН ИВАНОВ. Извеждането започна от килия М 5 и свърши с последната килия № 9. Осъдените се построиха по двама в коридора на първия етаж на затвора извън решетката, в присъствието на горе поменатите служебни лица, дежурните надзиратели и милиционери, след като се направи проверка на самоличността на осъдените, д. з. прокурорът заповеди на секретаря на областния съд да прочете гласно присъдата, предмет на изпълнението. Прочете се присъдата, след което двамата свещеници, прочетоха съответните молитви и поканиха осъдените, които желаят, да приемат светото причастие. В стаята на домакина всички осъдени по собствено техно желание по двама приеха светото причастие.

Осъдените се разделиха на две групи по четири души и изведоха в двора на затвора, от там се довеждаше всека група поотделно и последователно на определеното за разстрелване место - 200 крачки югозападно от изходните врата на същия затвор.

Групите осъдени се придружаваха от затвора до поменатото за разстрелване место, както следва:

1. Първата група от четири осъдени от главния надзирател ВЛАДИН ИГНАТОВ и надзирателя ЙОРДАН ИВАНОВ и четири души милиционери, и

2. Втората група от четири осъдени от надзирателите НИНО ЦВ. ДЖАНАБЕТСКИ и ХРИСТО АНГЕЛОВ.

В 9 часа и 30 минути вечерта се разстреляха от назначените за това лица всички осъдени. Телата на разстреляните след 20 минути се прегледаха обстойно от д-р ПАСТАРМАДЖИЕВ, полит. лекар при 6-а Дивизионна болница, с чин майор, който установи, че всички разстреляни са престанали да живеят.

Свещениците прочетоха съответните молитви и прокурорът даде нареждание труповете да бъдат погребани.

За така изпълнените смъртни наказания върху осъдените, поменати по-горе, се състави настоящият протокол, препис от който, заедно с препис от присъдата, да се представи в Министерството на правосъдието за сведение. Да се съобщи и на Четвъртия състав на Народния съд за Врачанска област, гр. Орехово, за изпълнението на смъртната присъда, на който съд да се изпрати и препис от тоя протокол.

гр. Враца, 23 март 1945 година
На Врачанския областен съд д. з. ПРОКУРОР:
Б. Г. Найденов

На същия съд СЕКРЕТАР:
Ем. П. Андреев

1. Смъртен акт



©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова