МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

Полковник Никола Батоев

(1888 - 1951)

NBatoev

1942 година - Тича

Автобиография

Роден съм на 21 септември 1888 г. ст. Стил в тр. Тетевен. В Тетевен баща ми е бил началник на ТП станция.
След като съм навършил една година, баща ми е бил преместен в гр. Плевен, гдето съм отрасъл и получил основното си и прогимназиално образование.
След завършването на 2 прогимназиален клас – на 13 години бях пратен в София с учителя Марин Велев – роднина от с. Видраре, за да се явя на конкурсния изпит за постъпване във Военното училище.
Изпита издържах и на 1 септември 1903 г. и бях приет като кадет във Военното на Н.В. Цар Фердинанд училище.
Цели 7 години учих в това училище. Бяхме напълно изолирани от външния свят. Много рядко ни пускаха в отпуск и винаги стъкмени като кукли с червени лачени колани и бели кожени ръкавици. Бях много палав, но се учех много добре. Никога не съм получавал слаба бележка.
На 22 септември 1909 г. завърших училището с много добър успех с 29-й випуск и бях произведен в чин подпоручик и назначен в 2-й кон на Н.В. Кн. Мария Луиза полк в гр. Лом. Пожелах този полк, защото той беше най-стария конен полк в България и с много добри традиции
На следващата година бях изпратен в Кавалерийската офицерска школа – София, където също завърших с много добър успех.
Като офицер във 2-й конен полк, взех участие в Балканската и Междусъюзническата войни. Стигнахме до Мраморно море, гдето останахме през зимата на 1912-1913 г. по охрана на брега. А през лятото на 1913 г. ни прехвърлиха на сръбската граница, гдето взехме участие в Междусъюзническата война при Букова глава – Сурдулица.
Животът ми в гр. Лом беше много охолен поради голямата ми заплата 225 лв златни месечно и поради голямата евтиния. Аз не можех да похарча повече от 100 лв. месечно.
След завършване на Балканската война 1913 г. се преведох по мое желание в гр. Русе – 9 кон. Полк, гдето останах цели 16 години и гдето можах да си създам добро материално положение. С този полк взех участие като командир на Конен картечен ескадрон в Добруджа, а по-късно с Конната Дивизия на ген. Колев във всичките й боеве в Добруджа. Най-после в Румъния от гр. Букурещ до гр. Браила в състава на германската Конна бригада фон Волф, гдето бях награден с железния кръст за храброст.
След изтласкването на противника зад р. Серет нашият полк се прибра на Св. Георгевския дунавски канал, гдето останах до пролетта на 1918 г. – охранявахме Дунава.
В началото на 1918 г. пожелах да ме изпратят на южния фронт при Солун. Това стана и бях назначен за командир на 9-й Дивизионен ескадрон при 9 пехотна Плевенска дивизия, която се намираше при Дойранското езеро – Македония. Тук войната беше позиционна и много по-тежка от тази в Добруджа и Румъния. А освен това върлуваше тежка тропическа малария.

Никола Батоев с годеницата си Пенка Радкова
и с родителите си Йордана и Димитър Батоеви - 1918 г., Плевен

На 14 юли 1918 г. получих един месец отпуска и заминах за България и се ожених за дъщерята на полковник Руси Радков от гр. Разград Пенка Радкова, за която бях сгоден още през 1917 г. Като младоженци прекарахме един месец на бани Вършец, а после трябваше да оставя младата си булка и отново да се върна на фронта.
Тук неприятелската пропаганда не спеше – почнаха брожения и скоро при пробива на Добро поле през септември целият фронт се огъна и войниците напуснаха фронта и заминаха за България. След което последва катастрофата и позорният мир.
От брака ни с Пенка Радкова ни се родиха три деца: Йорданка, родена на 16 април 1919 г. в гр. Разград, Георги, роден на 12 декември 1921 г. в гр. Русе и Дора, родена на 29 август 1926 г. в гр. Русе.
Георги (Джиджито) почина на 33 ноември 1922 г. в гр. Русе от скарлатина. Болестта била пренесена от Данчето. Тя понеже беше болна от малария, я пратихме при баба й в Разград. Там заболяла от скарлатина, от нея се заразил Джиджито, а от него майка му. Много тежка година прекарахме.
Тъкмо го погребахме и ме преместиха в гр. Харманли, с повишение за зам. командир на 5-ти кон. Полк.( това ме накара да се уволня. Бях уволнен в чин подполковник от Конницата.
Започнах търговия с износ на добитък с двама русенски търговци: Стефан Братованов и Аврам Алфатари. Търговията ни тръгна много добре и скоро се наложи да построим при захарната фабрика специални обори за угояване на добитък с захарни отпадъци, което нещо да тогава не бе познато в България. Често ми се случваше да печеля за един ден повече от заплатата ми за една година като офицер.
По-късно, за да победим разните посредници, ми се наложи да ходя всяка година с параход в Гърция – Пирея и Атина, гдето продавах нашата стока. В 1928 г. поради недовиждане на нашите управници, търговската конвенция с Гърция бе развалена и трябваше да търся нови пазари в Палестина и Египет. Те обаче не бяха така благоприятни както в Гърция.
През 1929 г. се разделих с моите съдружници и почнах всичко самостоятелно, като взех за съдружник Акиф Ибрямов от с. Щръклево (Русенско), който се оказа много честен и почетен.
Голямата стопанска криза, която бушуваше през 1938 г., засегна и нас. За да избегна всякакви загуби, реших да ликвидирам всичко. Продадох чифлика си над захарната фабрика, подадох и местата си в града и с повече от 1 мил. лв. се преселих в София.
Купих си апартамент на ул. Денкоглу 13 за 300 000 лв. а по-късно още един на бул. Македония 44 за 260 000 лв., а също откупих бащиния си дял от брат се Петко за 80 000 лв.
Скоро след преместването ми в София, бях повикан в Трудовата повинност и ми предложиха длъжността Началник на окръжната събирателна служба в гр. Кюстендил. След една година минах за домакин на 7-ма Трудова дружина гр. Радомир, а следващата година станах н на Началник на окръжната събирателна служба в гр. Горна Джумая. От тук поради смъртта на баща ми на 1 март 1935 г. пожелах да ме преведат в Плевен, което стана в края на същата година..
Малко след като бях преведен в Плевен – 6-та трудова дружина, бях назначен за командир на същата с чин полковник. През тия три години живеех у дома за пръв път от напускането на Плевен през 1902 г.
В 1939 г. ме преведоха за Началник на Школата за трудови офицери в София, която трябваше да сформирам и устроя. Изкарах първия и втория випуск и на 6 май 1941 г. бях повишен в чин командир на област и назначен за Началник на Държавното трудово стопанство “Тича” в с. Долен чифлик (Варненско). Тук прослужих цели 5 години, гдето ме завари преврата на 9 септември 1944 г.
На 11 септември бях уволнен по подаване на оставка по пределна възраст и се оттеглих временно в гр. Плевен, понеже апартаментът ми на ул. Денкоглу беше разрушен от бомбардировките, а тоя на бул. Македония квартирантите не желаеха да го опразнят.
В стопанство “Тича” преживяхме много добре и щастливо, ако не беше си счупила Данчето крака, щяхме да си отидем без инциденти. През пролетта на 1941 г. бях с нея на езда в гората. Нейният кон се подплаши, изправи се на задните си крака и падна на гърба си заедно с нея. Счупи й десния крак горе в бедрото. Повече от година пролежа. Крака й направи д-р В. Петров от Варна, а окончателно поправи и то идеално професор д-р Ал. Станишев в София.
Прослужих цели 26 год. На военна и трудова служба. Ползвах се добре от немски и руски езици. Винаги в службата си в сравнение с моите колеги съм бил един от първите.
На ръст бях 1.65 м. и 86 кгр. Боледувал съм от ангина още като дете. Опериран съм от хемороиди през 1924 г. и от апандисит през 1932 г. Сега не страдам от нищо, не пуша, не пия, не обичам да ходя по кръчми и кафенета. Обаче животът ми в София в апартамент ми действа много на нервите. И до днес съжалявам гдето продадох бащината си къща в Плевен. Оставих една хубава и голяма къща, за да дойда да живея в едно апартаментче – кафез. Какво ли ни очаква още?
За отличната ми 26-годишна мирновременна и военна служба ( участие във войните) съм получил следните ордени, медали и значки:
Орден за храброст ІV степен, ІІ класа
Орден за храброст ІV степен, І класа
Орден за военна заслуга на военна лента
Народен орден за военна заслуга V степен на военна лента
Народен орден за военна заслуга V степен с корона
Народен орден за военна заслуга ІV степен с корона
Народен орден за военна заслуга ІІІ степен с корона на шия
Орден Св. Александър ІV степен
Ореден за 10-годишна отлична служба
Медали за участието в Балканската и Европейската войни
Сребърен медал за заслуга от Червения Кръст
Значки на Инженерната инспекция и Трудови войски
Германски Железен кръст за храброст от Европейската война
Унгарски медал - сребърен за заслуги в Европейската война
5 август 1949 г., София
о.з. полковник Никола Батоев
 

Още няколко думи

Спомените от дядо ми са много малко, защото бях само на 4 годинки, когато той се помина от рак на стомаха. Спомням си ясно обаче, как преди да отиде в болницата ми остави своята кутия с водни бои, за да рисувам, после ме взе на ръце, отиде до прозореца и ми показа звездите на небето - каза ми, че това били душите на хората. Каза ми още, че той сега ще трябва да замине. И много дълго след това аз знаех, че той е заминал и ще се върне.
Преди операцията дядо ми беше привел в пълен ред всичките си архиви и сметки. Отиде и до Варна, за да се сбогува с леля ми Данчи.
Като правих тези страници, прекарах много време с дядо си, подреждайки родословното дърво и всички спомени, снимки и бележки, и така той се върна при мен от онова дълго пътуване, за да можем заедно да рисуваме картината на живота от вчера и днес, за да можем без страх да се справяме с неизбежните трудности, които се изпречват на пътя ни. И си мисля, че животът не свършва, а човек остава с делата и с децата си...
2006 г., София
Любов Винарова - внучка на Никола Батоев

Home |Table of Contents | Surnames | Name List | Biographical Notes | Birthplaces snd Maps| Contact
© 2003 Любов Винарова