МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

ПИСМА

1940 година

През 1940 година дядо ни полковник Никола Батоев е назначен за началник на Държавно трудовото горско стопанство "Тича" в с. Долни Чифлик, Варненско, където се премества и семейството. Малката им дъщеря Дора - нашата майка, обаче продължава училище при баба си и дядо си в Разград. Дядо ми остава на работа в Тича до 9 септември 1944 година.

6 май 1940 г., София

До г-н Полковник Никола Батоев
Тича

Мили Никола,
Това писмо е може би съвсем напразно, защото сигурно няма да те завари, но трябва да ти съобщя разочарованието си от последното ти отворено писмо. Вчера накупих цветя, накичих цялата къща и те чакам вече и изведнъж - картичката ти. Поядосах се, но ми мина, здрави да сме.
Великови си излязоха вече три дни от тогава. Дойде сама г-жата да ме покани да приема апартамента и ключовете, без да бях ходила нито веднъж да ги безпокоя. Един-единствен път ходих в навечерието на тяхното заминаване и не ги заварих в къщи. Всичко ми предадоха в пълна изправност и си заминаха. На г-н Великов му станало много неприятно за проявеното недоверие и за пратеното писмо чрез адвоката ми, какво нещо беше, не го разбрах много ясно. Каза ми, че влагата е от общия канал на кооперацията и че трябва да ги помолиш да поправят повредата.
На децата този път им хареса много апартамента. Данчето е във възторг от всичко. Най-вече от топлата вода, слънцето и гледката. Щом изпратих Великови, срещнах по пътя вуйчо, който отиваше към тях, но го върнах до къщи да вземем децата и така четиримата влязохме първи, по съвета на вуйчо с десния крак минахме прага. Същия ден Данчето вдигна походния креват, взе си възглавница, одеала и един чаршаф за перде, инсталира се в кухнята, купи си брикети и с Вера, нейната приятелка, цял ден учиха и през нощта спаха там. Аз не я пусках да спят там, но нали знаеш упоритостта ни, оставих я да разбере, че не е възможно и ето, на другата нощ си спа у дома. Днес е на парада. Щом се върне и обядва, ще отиде пак там да учи. Купи си брикети и се хвали, че ставало много топло, дори си измила главата с топлата вода. Ох, как живеели хората с удобства, а аз нощем цяла изтръпвам и се вдървявам от преумора и студени води.
Получих покана от Милка чрез леля Дочка, да й отида на гости по панаира. Отиване и връщане 120 лв. , храна и квартира при нея. Но къде смея да се мръдна без теб, какъвто си харамия. Сума свят се е изнизал от София. Много бил интересен панаира. Помолих оня ден моя зъболекар да се позаинтересува, някакви чужденци да ми намери. Каза ми, че ходил в английската легация и щял да попита непременно. Утре ми е редът да отида, ще видя какво ще ми съобщи. Дано се намерят по-скоро. Бихме могли този да го дадем под наем, нямаме сметка да губим още два месеца, а можем да се прехвърлим с децата в другия, до момента на заминаването ни. Ще си вземем спалнята на една колца и готово.
Вчера бях на панахида на сватята Костадина, а времето е много неприятно. Студено, почти непрекъснато вали, страшно ми омръзна. все брикети купувам от бакалката. Тези черни дърва нито топлят, нито готвят, горят безсмислено. А ти си се разгулял, по цели нощи, я гледай, изглежда взе да ти харесва много там, та дори не ти се идва вече.? Де, де? Не го вземай навътре, шегувам се.
Сега много здраве ще ви пратя и на двамата, а аз ще завърша, защото Данчето ми е възложила да напиша една тема по литература, а утре е вече на училище.
Много целувки на теб.
Пенка

 

15 май 1940 г., София

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Мила мамо,
Получих последното ти писмо, а след него и колетчето. Премного ти благодаря.
Но защо не даде още малко, та да го донесат от гарата до в къщи, както обикновено става с малките пратки от голяма бързина. Колко тичане си създадох. Това беше събота. Приготовлявах кекс за Никола и трябваше да тичам с трамвая до гарата за колета. Докато се опече сладкото стана 12 часа без четвърт. Смятам, че е събота и всички учреждения работят до един часа и пристигам точно в 12 часа - затворено, понеже там работели и следобед. Хайде обратно с трамвая. Следобед пак отивам. И като се върнах, заварих леля Райна Кацарова с Весито, тъкмо се готвят да си отиват. Върнах ги, отворих колета, нарязах едната луканка, а тя примира от възторзи, такава луканка не била яла. Много се зарадвахме на колета, а медецът е божествен! Децата ми бяха зажаднели за домашна луканка и на два пъти я ометоха.
Прочетох вестничето. Така е, майките дават всичко. Не съм ли аз същата? От всичко се отказах заради децата си. Дали ще има отплата? Не чакам. Те да са щастливи, ето отплатата. Тяхното щастие ще оправдае моите мъки и патила.
Никола ми пише много хубави работи оттам. И това, че ще трябва да си намеря слугиня, добра и работлива и по-силна, защото вилата е голяма и не ще мога да се справя с домакинството. Той ми пише да отида за Великден при него и аз щях да отида с Дора. А вчера ми се обажда по телефона и ме пита защо не пиша и ми съобщи да не отивам, защото той щял да дойде. Като дойде, след като си замине, ще ти съобщя да ни дойдеш на гости.
Напоследък се изморих много. На два-три пъти събирах журове. Между гостите ми бяха г-жа Среброва и Олга. Като го няма Никола, като че ли имам крила, а иначе се чувствам вечно подтисната.
Питаш ме за бати. Аз знаех, че си бе дал оставката, но не исках да те тревожа. Той си даде оставката без да му мигне окото и направи така, че да бъде уволнен, за да вземе 70 хиляди лева обезщетение.
Руси е тук войник и ден през ден му ходи в квартирата. Аз май не съм ти писала, че като беше тук Лила през зимата, ходи с Дора у една арменка, най-близка приятелка на Стефанета. Арменката попитала Лила, как е майка ти, как върви работата със задомяването й? Е, че май ще стане тази работа, й казала Лила. Дора се ужасила от изненада и щом дойде, побърза да ми го каже. Мамо, вуйна обвинява вуйчо, а тя всъщност ще се жени! Като се видим, много неща има да си кажем.
И вуйчо Сандю играе едра роля, но няма да остане в тайна за дълго. Уж държи на бати страната, пък май ще излезе обратното. Тя е станала толкова сложна и омотана, та краят й не се разбира, какво, що е.
За апартамента на Надкини ще опитам, но знай, че всичко свястно се продаде, останалото поскъпна много и ново не се строи, че няма желязо за бетон.
Ние с Нуцито ще си направим по една къща в Разград, та да сме винаги наедно и спокойно да си прекараме старините.
Тук е хубаво, но много уморително и много скъпо всичко. А пък в Разград много скучно и еднообразно.
Много целувки на сладките лелини хубавици, на Надка, теб и тати
Пенка

PS. За бати не се вайкай много, аз съм сигурна, че ще си намери работа и то такава, че ще си осигури пенсията. Той бил близък приятел на министър Филов.
П.

 

26 май 1940 г.,София

До г-н Полковник Никола Батоев
Тича

Мили Никола,
Над главата ми радиото на Семо предава с голям глас новините по положението. В другата стая Дора лежи болна. Данчето отиде да се занимава и да спи, а аз, седнала пред масата в бившата ни спалня, смазана от умора и тревога, ти пиша тези редове на най-проста и смачкана хартия, тъй смачкана, както съм аз самата от няколко време.
Другия апартамент дойдоха да чистят трите жени. Аз цял ден им стоях над главите и едва го очистиха за един ден. Чаках ги докато свършат, а то беше към 9 1/2 вечерта. Времето беше студено и дъждовно и от стоене на крака се чувствах доста уморена.
От понеделник дойде бояджията в този апартамент и едва в сряда свърши. След което сама мих и чистих и стигнах до положението на крайна умора и още не мога да се оправя. Защо чистих сама ли? - Много просто. Уговорих с една от жените да дойде в четвъртък, обеща и не дойде. Помислих, че ще дойде в петък и тогава не дойде, а аз в това време напрегнато чистих и пререждах.
В неделя погребаха майката на генерал Жорж Марков, а аз не бях взела вестник и не знаех. Погребението е било сутринта, същия ден научих от вуйчо Мавродин и отидох след обяд на ул. Аксаков с Дора. Там си изказах съболезнованията на Жорж, на Колю и на Рашко Атанасов. Задържаха ни до късно. на следния ден беше третини и аз отидох на гроба. На Жорж и на Колю им ме много мило това внимание и бяха много любезни и внимателни към мен. Пращат ти много поздрави. Жорж и Милка идваха на гости, после Милка идва сама и в неделя. Сега са заминали. Майка му почина от рак в черния дроб.
За апартамента идваха двама млади мъж и жена италианци, но искаха телефон на всяка цена. От един месец са в Славянска беседа. Той е кореспондент и кой го знае до кога ще е тука. Попитах чрез Семо може ли да се вземе телефон, категорично отказаха, нямало кабел. Тодор ми каза, че са му давали 10 000 лв. само да се откаже от телефона си, но той и за 20000 не би се отказал. Ще потрая още малко, дано се намерят чужденци, които да не искат телефон. За празен мнозина се интересуваха. За 2300 ще го дам като нищо, но аз искам 2500 и сигурно ще получа.
Стените чистих повторно с тесто и никой не може да познае, че не са боядисани, станаха великолепни.
Дора направи снощи 38 градуса и ме изплаши. Напоследък все беше отпаднала и все й се спеше. Направих й горещ чай с аспирин. Попоти се и й падна температурата. Тази сутрин не мерих, но изглеждаше да няма. На обяд имаше 37,6. Към 5 1/2 изведнаж 39. Веднага изтичах при Семо за нашия лекар. Каза, че е зает и чак утре сутринта ще дойде. Тогава извиках д-р Щърбанов, който, като чу за температурата, веднага пристигна. Той намира работата доста сложна и особена. Съмнява се в белодробни жлези, които намира в дясната половина и настоява, като се привдигне, да се види на рентген много старателно. И по никой начин не дава да се издума да се води в това състояние в Тича. Той се възмути от това невежество, което си е позволило да ги инжектира с туберкулин, без да бъдат прегледани предварително на рентген. Той заяви, дано моето мрачно предположение се опровергае, което ще е за обща радост.
Смутена и забъркана съм. Ето сега, вечерта в 9 и половина, пак беше паднала на 37. Ще видим утрешният ден какво ще ни донесе. Докторът ми даде рецепта, която взехме. Не взе нито лев, аз му давах, но той отказа. Утре ще дойде нашият, да видим какво ще каже.
Спалнята на децата беше преместена в мое отсъствие, когато бях на гробищата. Довел вуйчо платформа и трима хамали и с Данчето преместили и настанили оттатък. Когато тук всичко беше разнебитено спахме всички три нощи оттатък. Като че ли спахме на Витоша, през затворените прозорци се чувства свежия въздух.
Много съм уморена, ще лягам. Часът е 11. Лека нощ, дано Дора няма възпаление на белите дробове. Ще залудея.
Целувам те
Пенка

 

30 май 1940 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
София

Мило Пенче,
Тати ти ходи на Конгреса на запасните офицери в Шумен. Запознал се с годеницата на Емил. Харесал я. Много внимателна била. Всички я хвалели. Дай Боже така да е.
Тати ти се върна и Надка замина с група от 40 жени от Женското дружество за Шумен на визита на тамошното дружество, където и тя се запознала с годеницата на Емил. Също и Надка дойде с отлични впечатления.
Не остава освен да се радваме, че Емил е съумял да си избере другарка, която бедна, но богата с много качества, които оборват парите в много случаи. Емил бил много зает с работа.
Ти, Пенче, кога възнамеряваш да напуснеш София и ще се отбиеш ли тук, както ми беше обещала? Данчето вече свършва гимназия и става госпожица. Какво мисли, ще продължава ли по-нататък или ще си почива при вас.
Как е Жорж? Виждате ли се често? Поздрави го.
Много изживях по вас, деца. Не е хубаво толкова майка да бъде предана на децата си като мен.
Пожелавам на Данчето отлично завършване на гимназията и успех в бъдеще.
Целувам теб, Данчето и Дорето,
маминка им.

 

18 юни 1940 г., София

До г-н Полковник Никола Батоев
Тича

Мили Никола,
Вчера ми беше много мъчно сам-самичка в къщи. Данчето не ме пуска денем при себе си, защото учеше напрегнато. Как се случи, че и никой не дойде да ме обиколи, та чак към вечерта дойдоха Данчето, леля Дочка и Натали.
Аз прибирам постоянно. Бюфетът е празен, гардеробът също е почти изпразнен. Моят сандък и белият дъсченият, дето пътуваше с нас по обектите, са подредени и вече заключени. Остана още малко, но не се пресилвам. Искаше ми се да си ушия и аз едно емприме, но са ми останали само 1500 лв., а ще трябва да се плаща на бакалката и всеки ден се яде порядъчно храна. Пазя Данчето да не отслабне. Пиши ми, Никола, да взема ли флага (знамето), не си спомням какво ми поръча за него.
Пращам по войника кекс, който въпреки най-големите ми старания, остана в средата не до там изпечен.
Как сте вие сладурковци? Дорето слушка ли? Няма ли да намери нещо интересно да ми пише? Да се пази, защото я сънува нощес един сън, който не е много хубав.
Пишете, че там било горещо, тук също е много топло.
Пращам още новата якичка на Дора, да си пази роклята, че скъпо се чисти.
Ние ще тръгнем към 2-3, по рано не ще е възможно. Къде е кутията на часовника? Зъболекарят днес ми заяви, че този омразен зъб не може да се излекува и ще трябва да се извади, като двата съседни се облекат в златни коронки и ще тури зъб на мост на празното място. Нищо не му отговорих, защото реших да попитам теб и тогава да предприема каквото трябва. Отговори ми със следващото писмо!
Мама цунка сладкото мусенце и татко.

 

19 юни 1940 г., София

До г-н Полковник Никола Батоев
Тича

Мили Никола,
Вчера дойде ваш войник от Тича. Поръчах му да дойде към 6 часа да вземе писмото и нещичко за вас. Приготвих кекс, чаках, чаках до 8, 25 никой не дойде, след което излязох. Оставих бележка на вратата да вземе писмото и колетчето, но изглежда нещо му се е случило и не е могъл да дойде. Не му се карай, защото не знаем, какво е станало с него. Пращам ти за всеки случай от вчера приготвеното писмо, само че якичката остана. Иска ми се да пратя кекса и якичката по пощата. Много ми е чудно как може войникът да не дойде, нещо особено е станало.
Дора да ми се обажда, за да бъда спокойна.
Ние сме добре, аз почнах да се поправям. Отговори ми по-бързо за зъба!
Сега съм на фризьор до новия апартамент. Правя си косите на електричество за славната Тича.
Петко казал на Данчето, че там било необикновено диво. Да му мислим, ами Данчето какво ще прави в това дивотино?
Много целувки на теб и Дорето
мама

 

16 юли 1940 г, Тича

До г-жа Вера Лазарова
Пловдив

Мила и обична Вера,
Най-после дойде напълно спокойният щастлив час, в който мога да седна с пълно душевно разположение да напиша няколко писма. Би могла да си представиш вихрената работа, която извърших напоследък, без да ти изброявам в отегчителна тирада всичко подред. Голям труд беше. Уморена бях безкрайно, но цялата огромна вила светеше на моя имен ден и в душата ми светеха най- щастливи чувства. Стаите бяха изпълнени с приветливи гости, цветя ухаеха навред, всички около мен бяха весели, щастливи. Благодаря на Бога за тази му щедрост.
Днескашният ден е също голям празник за мене - двадесет и две години от сватбата ми. Рано сутринта децата ми поднесоха два сочни букета от прелестни градински цветя, от тяхно име и от името на баща си. Тук розите още цъфтят и множество други цветя, пренесени от двореца Евксиноград. Накъдето и да обърна глава сочна зеленина радва очите ми. Стройните кипариси и борове игриво поклащат върхове под прозорците на първия етаж, леко полюлявани от хладния ветрец. Вятърът шумоли, пее в клоните на тъмния парк и всичко е удивително красиво. Снежна перушина е разсипана по синия атлас на небосвода, слънчеви петна блестят навред - не е ли рай!
Ела да видиш, да се порадваш със собствените си очи на тази чудесна гледка. Каня те от все сърце, теб която обичаш природата.
Точно на Петровден ми пристигна и слугинче. Едно много мило и симпатично девойче, от което съм много доволна.
Митко да не мисли, че вилата е в прежния си вид. Цялата наредба претърпя големи преобразования, не би я познал. Реформаторите в рокли са по-страшни от онези в панталони.
Към 20 т. м., ако е рекъл Бог, заминавам с децата за Гьозикен. Ще прекараме там 20-на дни и ще се върнем в хубавото гнездо.
В целия птичи двор се разхождат плахи пилета, в зеленчуковата градина се изтягат на припек сочни краставички, надуват се дебели домати, все повече се зачервяват, мъдрят се зелени чушки от яд, че не могат да станат червени, стават все по-зелени, висят на колчета завързани безпомощни бобове и пр. и пр. зеленчукови гадинки до ароматните алени малинки.
Пенка

Ticha

Вилата и парка в Тича

29 юли 1940 г., Обзор

До г-ца Баламезова
София

Мила и много симпатична г-ца Баламезова,
Тъй отдава се канех да Ви се обадя и все не успявах да днес. С пристигането си в Тича имах много труд и умора. Жилището ни - вила, е много голямо и удобно, но цялото е постлано с паркет. Идваха специалисти да го почистят и излъскат, което продължи няколко дни, а аз имах да подреждам много и дребен багаж, което е най-мъчителното. Но, слава Богу, всичко мина и ще се забрави, само да сме здрави. Затуй пък вилата и парка около нея са нещо, което може да се види само на кино. Вечер в тъмните сенки на дърветата шепнат зефирите, припискват на сън подплашени птички, сверят щурци, ухаят в лехите росни цветя, блестят звездите, като корона върху тъмния атлас на небосвода. С една дума - прелест невиждана. Денем в самотата, защото е много самотно, ми идват на гости красиви зелени скакалци и спомени ме обгръщат от близкото минало, в което, като светкавица, всичко мина с шеметна бързина, толкова бързо, щото още не мога да се опомня и да си дам точна сметка. Пред запалена свещ дописвам писмото си, защото електричеството угасна. Морето кипи под краката ни безспирно и свирепо. Пълната луна чертае широка и светла лента по него. Всичко спи зашеметено от монотонния шум и аз се готвя да лягам.
Как сте Вие, г-це Баламезова, доволна ли сте от новата обстановка, което е за мен много важно. Обадете ми се докато съм тук - до 10 август оставам. Как са нашите общи познати сем. Колчакови, г-н К. Димитров, като ги видите предайте им моите поздрави.
Поздравявам Вас и Ви желая много хубави неща.
П. Батоева

BabchetoZvete

Пенка Батоева - вилата в Тича

30 юли 1940 г., Обзор

До г-жа Аврамова
София

Мила г-жа Аврамова,
Обаждам Ви се от славната наша станция в Обзор.
Тук съм с децата от вчера. Морето ни посрещна много бурно, дали от радост или от негодуване още не мога да проумея, но е почти недостъпно с вечния си кипеж.
Днес имахме доста слънце, успяхме да прегорим. Сега преди лягане мазах децата с краставици. Компания особена няма, защото ми са все непознати, пък и не са много, но постоянно пристигат. В курорта общо са надошли доста летовници.
В станцията редът и чистотата са задоволителни и храната също. Ако решите да идвате, непременно си вземете възглавници, защото тукашните са невъзможни.
На тръгване от София имах искрено и голямо желание да Ви споходя и благодаря за любезността на г-н Аврамов, който ми услужи напоследък за багажа, но не успях да изпълня програмата си докрай поради малко пребързаното ми заминаване.
Ако идвате, ще минете през Варна, където лично трябва да заверите курортните си билети и оттам с автобусния рейс - право в Гьозикен.
Как сте вие, мила и много симпатична г-жа Аврамова, не ще питам, защото съм сигурна, че в най-скоро време ще се видим.
Поздравявам Вас, старата г-жа Аврамова и г-н Аврамов
П. Батоева

 

2 август 1940 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева,
Обзор

Мило Пенче,
Извинявай, че се забавих да ти се обадя след сватбата, която направихме в тесен кръг. Тук ти прилагам една снимка на присъстващите след венчавката, която стана у Надкини, гдето се фотографирахме за спомен, гдето личи отсъствието на Жорж и теб с децата. Стори ми се, че се откъсна нещо от тялото ми с Емиловата женитба. Последната рожба изхвръкна. Няма вече да изпитвам тези блажени дни, да се чувствам както по-рано. Но трябва да се смятам за щастлива, че доживях и него да задомя.
Булката е умна и весела. Аз след сватбата се разболях и до днес не се чувствам добре. Заедно с мене се разболя и Ружа. Лежахме заедно, но тя, като по-млада, по-скоро се съвзе и завчера я изпратихме. Остана Мими да гостува още у Надкини. Тя е без слугиня и това е лошо. Пък и сватбата изнесоха двамата с Иванчо. Тати ти, както знаеш не се трогва. За случая, те понесоха всичко.
От бати ти имах писмо, че се разтрогвал бракът им по взаимно съгласие. Искам да не съм болна, много ми станаха тревогите. Тук имаме много папатаци и докторът отдава моето заболяване на тях. Изгълтах вече две туби хинин и все не ми е добре. Сега не ме боли нищо, а все нямам апетит и ми липсва енергия.
Обаждай ми се често.
Целувам те, също и децата. Бъдете здрави и се къпете за всички
Майка ти Руцка

 

Varna

Пенка Батоева с дъщерите си Дора и Данчето във Варна - 1940 година

17 август 1940 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева,
Тича

Мило Пенче,
Дорето вече ти писа как пътувахме добре и свободно. Тя тук си намери другарка - момиченцето на Петранка, Джипова по баща. Познаваш я. Добри съседи на Надка. Много добро дете е. Вчера я взе да я заведe на училище, а подир обяд я заведe до парка да си купи черни чорапи. Утре след обяд ще излезем с Надка да й купим всичко необходимо.
Благодаря много за хубавото прекарване между вас.
Поздрав на теб и Никола.
Целувам те,
майка ти

 

20 август 1940 г., София

До г-жа Пенка Батоева,
Тича

Мило Пенче, Данче и Дорче,
Писмото получихме, много се радваме, че сте пристигнали благополучно и че сте се наредили добре, а най-важното, че сте доволни, а най-вече ти, Пенче, си се успокоила и намерила къща, където да си починеш.
По случай 22-годишнината от венчавката ви, поздравявам ви, като ви пожелавам дълъг и щастлив живот.
Преди няколко дни срещнах твоята етърва, която съжалява, че не могла и тя да ви изпрати на гарата. Много се радвам, че Дорчето язди и е доволна. Къде ще я запишете на училище? Люба я записах в реалния отдел, а Милка посещава опреснителните курсове по немски в германското у-ще. Всичко правим за нея, обаче тя не може да се успокои, за да заработи и си вземе матурата.
Белчев още не се е пренесъл в апартамента.
Пенче, ти нищо не ми пишеш за Разград? Отбива ли се и какво уреди с майка си? Дочка остава да си уреди нейния въпрос.
Поздравявам и целувам всички ви. Бъдете здрави и доволни.
Вуйчо ти Мавродин

 

16 август 1940 г., София

До Г-жа Пенка Батоева,
Тича

Лъч мой,
Условията едвам сега ми позволиха да ти се обадя. На първо време ти благодаря за любезното писъмце, за приятността, която то ми причини. Как искам сега да те видя, завърнала се из под лъчите на ярко слънце, из вълните шумни и пенливи; да те видя, дошла си от бреговете на Черното море, да чуя каква нова муза на вдъхновение изпълва душата, вълнува чувствата ти. Мургава те виждам, с усмивка, светла на бели зъбчета. Та целият ти стан на “делиорманка” по-жилав е станал.
Радвам се, че си здрава и тъй крепка за нов подем при новите условия - неизказано красиви с удобства и промени. Нека все така добре да ви бъде!
В моя чифлик нищо ново за отбелязване. Завършва само с времето, а то ще рече:
- Затвори радиото миличко, - затварям го, за да се облека, скоро гости ще имаме.
Привети с любов към всички ви,
леля ти Дочка (майката на знаменития български летец и авиоконструктор Асен Йорданов)

 

2 септември 1940 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева,
Тича

Мило Пенче,
Много бяхме изплашени, като ни писахте, че вашето куче побесняло. Веднага повикахме ветеринарния лекар - мъж на Фана Белобрадова. Той се произнесе, че кученцето е весело и няма признаци на подобна болест и досега е още здраво, все за храна се кара. Но за всеки случай държа го под наблюдение. Никой не ходи при него освен аз.
Дорчето сигурно след тези болезнени инжекции няма вече да помирисва кучета. Тя толкова ги обича, а те да й докарат такава болест. Гледай да ти позволи Никола да я доведеш до тук и да си поприказваме.
Жорж много настоява да отида на гости при него. Щял да ми прати и пари за път.
Разбирам какво сватята е преживяла, но с нищо не мога да й помогна. От мен нищо не зависи.
Получих писмо от Сийка, правели постъпки да се приберат в Тутракан. И когато ще заминават, ще ми пише да изляза на гарата да се видим и още веднъж да ги поздравя лично от все сърце с възкресението на златна Добруджа и с осъществените техни мечти.
Вчера слушах по радиото от Иванови парада в Добрич. Аз все плача от радост, а какво е на тези, които имат имоти, като Сийкини.
Днес Ценка ме видя на пътя и праща много поздрави на Дорчето. Пита кога ще си дойде. Тя все още плаче ли при инжекциите. Кученцето ви стори и лошо и добро, че се разходихте из Варна.
Надка още я няма, навярно се е отбила в Русе, защото и Мимито била с нея в Сливен. Росица и Капчето са при мен. Както виждаш, още мога.
Целувам ви и двете от мен и тати ти,
майка ти

 

17 септември 1940 г., Тича

До Г-ца Йорданка Батоева,
София

Данче, мила мамина,
Едва днес получихме радостната телеграма и се поуспокоих. Вчера цял ден бях нервна, не знаейки какво става с теб. От друга страна, ми беше мъчно и за Дора, която замина с мама в неделя. Ходихме да я изпратим до Синдел с файтон. Мостът на Камчия е разрушен и минахме през реката на сал и файтонът също. Като се върнах, не ми се влизаше в къщи. Няма ги и двете ми деца. Като че ли ми опустя душата. Хайде, идвай си поне ти, че не мога дълго да понасям такава самотия.
Току-що ми се обади народният представител г-н Симеонов и ми предаде много здраве, като ми съобщи, че си добре. Имам писмо от д-р Ранков, много мило. А ти получи от Асен, още щом замина, но чак като се върнеш, ще го четеш.
До заминаването на Дора бях заета с шев и затова нямах време да пиша. Вчера, за да убия скуката, предприех голямо чистене, а днес се залових с писмата. Писах и на д-р Ранков. Г-н Георгиев ми каза, че имало интересни работи да ми разправяш. А пък аз ще ти кажа, много да не се засилваш и да не изпадаш в излишни възторзи. Внимание! Като се върнеш, ще ти кажа защо. Намери ли г-н Писков и благодари ли му? Не се увличай!
1. Иди непременно и попитай д-р Захариев, той живее до чичо ти Тодор, може в момента да го смяташ излишно, но аз настоявам на това. Тебе абсолютно не те ангажира. Иди до чичо си Тодор и го питай за брата на аптекарката. Това може да интересува Натали. Сведенията ми за него са, че обичал много да пръска пари и бил много суетен. Може да съм заблудена. Прескочи у чичо си Петко, обиколи госпожица Баламезова, да не се излъжеш да говориш нещо пред народния за доктора, абсолютно нищо, даже да те пита. Може нарочно да те подведе, избягвай всякакви разговори. Да не се похвалиш с неговото предложение, нито да го осмиваш, защото в основата си чувството му е най-достойно. Симеонов ми каза, че в петък щял пак да ви види, бъди много сериозна с него. Разбрах, че тукашните хора са особени. Онзи ден се страшно инервирах, чух неща, които не подозирах. Последни новини - Тича - какво прави завистта. Подлост, безкрайно лицемерие навсякъде, на всяка стъпка.
2. Вземи кройките на пенюарите ни от Цонка и я поздрави от мен.
3. Искай кройка за шимизета.
4. Една бяла макара 50, тропоска от шивашката кооперация на ул. Кърниградска в началото, след като минеш “Ст. Тотев”. Внимавай с покупката на палтото си, ще вземеш ли стринка Надя? Намери време да се отбиеш у Надя Янакиева. Обади се на вуйчо Мавродин, обезателно и на леля Дочка.
5. Преведи ми от филма 4 картички. Обличай се топло, времето се захлади.
Майка ти

 

17 септември 1940 г., Разград

До Г-жа Пенка Батоева,
Тича

Мила мамо,
Пристигнахме благополучно. Във влака Пупо мирува и никой не го усети. Дядо много му се радва. Вчера ходих на водосвета в гимназията заедно с едно момиче, което живее до леля Надка. Записах се в немска паралелка, защото ни казаха, че ще почнем да учим немски от начало. Формата тук е: прави поли с плоха отпред, бели блузи отпред с копчета, черни престилки с прави бели якички, барета с бял кант отгоре, черни чорапи, черни обуща (каквито си искаме) и за зимата вместо бели, тъмносини блузи. На училище ще ходим след обяд.
Много целувки на теб и татко
Дора

Дора Батоева със съученичките си в Разград

19 септември 1940 г., Тича

До Г-ца Дора Батоева,
Разград

Мило Доре,
Писмото ти получихме и много се зарадвахме, че ни отговори навреме. Както ти поръчах и в бъдеще ще ни пишеш редовно най-малко един път в седмицата т. е. всеки неделен ден. А когато има нещо ще пишеш и по-често.
Ние сме добре, но майка ти се тревожи за твоята кашлица, затова, ако не е минала, купи си от същия сироп и си вари подбел, но редовно поне една седмица - вечер. Майка ти си няма работа, но да му мисли Куна, тя отнася всичко.
Данчето ще тръгне на 26 или 27 т. м. от София. Ще гледаме идущия месец някой от нас да те обиколи и това, ако има нужда. Пази добре здравето си, храни се добре и гледай уроците си сериозно и не се отпускай, защото когато се натрупат става по-зле.
Като пишеш на нас, сети се да напишеш едно-две писма и на баба си Йордана в Плевен - старите баби се радват, когато внучките им пишат.
Много сърдечни поздрави и целувки
от татко ти

Мусенце,
Да слушкаш маминка и дядо, да не ходиш с момиченца сама по парка, че има лоши момчета, че в малките градове не е като в столицата. В най-дребните работи се вглеждат хората и после току-виж съвсем на вятъра, приказки. Да ти е мирна главата, като искаш разходка, излизай с мама, с леля си Надка, все ще намерят време да те разходят.
Пишеш, че учиш след обяд, но сигурно не е за постоянно. Кой ви е учител по музика, Илия Бърнев ли е? В къщи не прави пакости на мама и не разхвърляй, тя не е вече млада и не й се шета много. Пази се чистичка и в къщи си обличай домашни дрехи и се пази от простуда.
Днес тъкмо се ядосах с Куна, че ми е свършила славна беля. Бутилките с доматите бях наредила на тавана, на сенчица в един ъгъл, кой ли дявол я накарал да ги извади на най-слънчевия прозорец. Като ги видях, застинах си, почти всичките ферментирали. Сега за наказание съм я оставила сама да вари други.
Кака ти издържала изпита блестящо, чак на 24 тръгва от София, ще се отбие за няколко дни в Плевен и дано си дойде по-скоро, че сама не ми се стои. Ами татко ще кажеш? Вярно, но той или чете, или яде, или спи, или го няма. Устата ще му залепнат така. Колите за писане са в джоба на куфара.
Получихме от г-н Семо писмо - сгодил се е и на 20-и се венчава.
Вярвам, че детенцето ще слушка и няма да ме засрами нито у дома, нито в училище.
Много целувки на мама, тати и леля ти Надка. Пиши повечко и по-интересни работи!
Целува те мама

 

20 септември 1940 г.,
Разград

До Г-жа Пенка Батоева,
Тича


Мила мамо,
Току-що получихме телеграмата за Пупо. Не се тревожете, той е вързан и седи в долния двор, защото тук, като го пуснахме, изпокри всички терлици, чехли дори обуща. На него му няма нищо. Маминка му купува мляко и го храни много добре. Тай яде много. Ей-сега ходих при него, налях му вода и той я изпи. С маминка се чудим откъде сте се сетили за Пупо, да не би Славчо да е побеснял, или пък голямото куче дето ги хапе.
На мен кашлицата ми мина. Днес след обяд не учим по случай освобождаването на Добруджа. Тук постоянно ще учим след обяд. По-хубаво, защото сутрин няма да ставам рано.
Много целувки на теб, татко и кака, като си дойде.
Дора

 

27 септември 1940 г., Варна

До Г-жа Руцка Радкова,
Разград

Мила мамо,
Пиша ти от кантората на един наш приятел, застраховател. Дорето пристигна благополучно. Беше радост и щастие за мен. Напълни ми се сърцето. Тя се хвали с теб, тати, Надка, дечицата, цяла нощ ми е говорила и благославя случая, който я доведе при вас. Много сладко си готвила, много си й се радвала, много се е привързала към всички ви. По-хубаво било в Разград и от София, и от всякъде.
Данчето пристигна днес и най-куриозното беше, което й каза Дора: “Трябва да поживееш в Разград, за да се превъзпиташ.”
Инжекциите днес първите ги взехме. Болезненичко беше, но търпява се.
По въпроса с брата на аптекарката, Данчето не го харесала. Грамаден бил, дебел, като мях. Като сестра си, джанъм. Докторчето напира, писал няколко писма на Данчето, а тя не иска да чуе. Ще видим до края на тази година, какво ще й хареса.
Снощи преди посрещането на Дора бяхме в “Кристал” с г-жа и г-н Тъпчилещови, директор на “Сингер”. Госпожата е балдъза на генерал Попов. Ходим с техен автомобил. Г-н Тъпчилещов каза, че е идвал едно време в Разград у дома. Била е Стефанета в къщи. Попита ме за нея. Може би е знаел тяхната история. Той сам каза, че тази жена му се видяла много особена, много нервна.
Много, много целувки на всички ви от мен и децата
Пенка

Семейство Полковник Батоеви във Варна - 1940 година

20 октомври 1940 г., Тича

До Г-ца Дора Батоева,
Разград

Мило какино писанче,
Обаждай се по-често, защото мама и татко се тревожат за тебе, когато мълчиш. Как вървят твоите уроци? Много ли си загубила?
Снощи имаше у нас вечеринка. Беше в чест на г-н директора, който ни беше два дни на гости. Сега ще ти кажа една новина, която ще те зарадва. Днес Кунито видяло, че заицата се окотила. Не зная още колко зайчета са, защото татко не дава да се пипат, докато са още малки. Имаме си едно малко котенце, защото мишки почнаха да правят разходки, а нощем и вечеринки по стълбището и салоните.
Ти сигурно си много добре, щом не ти се пише. Пупито какво стана? Побесня ли? Тук в селото побесняха много животни, дори един бивол.
Как са маминка и дядо Руси? Слушаш ли ги много?
Досега с мама бяхме заети много. Правихме туршии, посрещахме гости. Сега като сварим мармалада от шипки, ще се освободим от всякаква работа, тогава ще пишем на теб и маминка по-често.
Целуни маминка и дядо Руси от мене, а тебе те прегръщам както винаги, само недей вряска. Данчето

 

22 октомври 1940 г., Тича

До Г-ца Дора Батоева,
Разград

Мило Доре,
Исканите шушони, спортните обуща, чадъра и дърветата днес изпращаме. Веднага ни отговори какво си получила. Шушоните дай още сега да им залепят подметки и токове, защото са изтрити, а нови няма откъде да се купят. Освен тези работи, майка ти ти праща и брошката от охлювите.
Много поздрави на всички,
баща ти

Сладко Писаранче,
Ей сега ще ти разправя едно произшествие, което стана няма и преди четвърт час. Лежа си аз горе на кревата си и чета една книга, по едно време чувствам, че някой ме мести, по-скоро, като че ли ми люлее кревата. Мисля си, влакът минава, и продължавам да чета. Добре, но никакъв влак не чувам. Мисля се, да не би мама мълчешката да е влязла и да ми бута кревата, но в този момент още по-силно се залюля креватът ми, таванът почна да пращи, лампите се залюляха и това продължава. Виждам аз, че не е шега работа, скачам, събличам нощницата си, обличам се на бърза ръка, обувам се и се затичвам по стълбите. А те вчера ги лъснаха, че и там направих едно салто-мортале и се намерих на бърза ръка долу. Сега очакваме трети трус. Приготвила съм си шала за бягане в случай на опасност.
Ами ти, кажи ми, взела ли си изрезките от романите, които ги събирах? Цялата къща прерових, но не ги намерих. Това е най-интересното засега.
Много поздрави и целувки на всички,
Джиджи

 

24 октомври 1940 г., Разград

До Г-жа Пенка Батоева,
Тича

Мило Пенче,
На Дорето се възпали едната инжекция и стана нужда да се пробие. Тя пристигна в петък и в понеделник каза, че я боли една от инжекциите, аз веднага й казах да я заведа при доктор, но тя каза, че и на теб така било станало, но със студен компрес ти преминало. Но изглежда нейното било почнало вече да бере и не се разнесе с компрес и докторът реши с местна упойка да направи един малък разрез, от който изтече доста гной. Всеки ден идва да я превързва и все още има гной. Даже вчера повикахме и д-р Александров. Той каза, че нищо опасно няма. Аз исках да ти пиша да дойдеш за нейно успокоение, но той каза, че нямало нужда да ви безпокоя за такива работи, добре, но Дорето настоява - мама да дойде, че да дойде. Не се плашете. Тя е бодра, весела, само като види доктор почва да скимти. Прави по малко температура. Доктор Александров каза, че ако не може през този малък разрез да се почисти, ще трябва да се направи по-голям. Тъй щото за нейно спокойствие не е зле да дойдеш, пък да й донесеш и шипков мармалад. Не се плашете, не си правете тревоги. Всичко ще мине, както е дошло. Целувки на всички ви
майка ти Руцка

 

26 октомври 1940 г., Разград

До Г-жа Пенка Батоева,
Тича

Мило Пенче,
Дорчето е много добре. Досега ходи редовно на превръзки. Докторът каза вече от днес ще започне през ден до окончателното оздравяване. Тя се храни засега много добре. Днес ядохме прасенце, защото едно от тях си счупи крачеца и от болки не иска да суче и тати ти го закла. Опекох го и го изядоха, както трябва с гарнитура, стърган хрян. И тъй от 7 прасенца останаха пет, защото едното още първата вечер се загуби.
Имам писмо от д-р Ранков, в което ме моли за съдействие. Иска да разбере от Данчето защо се държи така студено. Той пише, че много, много я обича и ще гледа винаги да бъде задоволена във всяко отношение. Кажи на Данчето да не се двоуми, но категорически да му отговори. Също и аз от приличие трябва да му отговоря, тъй щото, Пенче, напиши ми какво да отговоря. Горкото Данче е между чука и наковалнята. Натискана и от две страни. Нека и тя да ми пише. Той иска категоричен отговор.
Завчера бях на сказка от Русалиев “Какво е щастието”. От неговата сказка излезе, че не любовта носи голямо щастие. Той даде много примери, от които се вижда, че любовта само измъчва. Тъй щото нека Данчето трезво да помисли, ще може ли с доктора да си свърже живота и да го направи щастлив и тя също да бъде такава. Тя трябва да знае, че в женитбата никога не ще намери всичко, каквото тя желае и разбира. Все ще има по нещо да липсва, но с умение ще гледат и двамата избраници разумно да попълнят, че да се чувстват винаги щастливи без укори и упреци.
Надка замина още във вторник, защото в понеделник старата й слугиня дойде. Аз без слугиня не се наемах, защото и моето Фатме не се яви цяла седмица.
Тя сигурно на връщане ще се отбие при вас, ако не я повика преждевременно Иванчо. Тукашният полк го вдигат някъде неизвестно. Тъкмо дотук написах и ето, Иванчо и Надка пристигат. Разтревожихме се всички. Надка тази нощ го приготви и тази сутрин в седем часа потеглят с бронирания влак със своята дружина. Той пръв заминава.
Нека Бог всичко на добро да поправи. Оня коварен турчин да вразуми. Много съм разтревожена.
Емил и той никак не се обажда. Сигурно и тях ще вдигнат нанякъде.
Тук вече две вечери се прави проба да затъмняваме. Вуйчо ти Георги е даже мобилизиран по този случай.
Бог да има вече грижата и някоя свръх човека сила се наложи на повилнелите народи.
Вие как чувствате положението? Аз досега бях много спокойна, като мислех, че България няма да се намеси в тази война.
Пиши, защо мълчиш? Не се ядосвайте с Данчивите кандидати, те засега са бели кахъри.
Хайде, здраве и спокойствие на всички, целувки с кола
мама

 

27 октомври 1940 г., Тича

До Г-жа Руцка Радкова,
Разград

Мила мамо,
Сега е 9 часа сутринта. Наоколо ми е абсолютна тишина и спокойствие. Сив есенен ден и слабо ръми. Печката бумти, напълнена със сухи дърва. Приятна топлина се разлива наоколо. За момента съм изпълнена с някакво неясно блаженство. От кухнята се дочува равномерното тракане на ножа върху дъсчицата за зарзават - Куна готви.
Данчето лежи и пъшка в малката спалня. А сутринта рано-рано прибяга до нашата спалня.
Онзи ден дойде на обяд господин Деспотов от Варна, където бяхме се настанили при инжекциите. Правих гозби, баници. Същият ден вечерта към 9 часа пристигна Тодор, деверът с директора на Варненската ЗК банка. Вечерята приготви готвачът. Стояхме до късно вечерта. Тодор донесе специално за мен една кутия разкошни шоколадови бонбони. Така е трябвало да го налабучкам, за да се оправи. Каза ми, че Надя се много безпокояла и напоследък щяла да прати телеграма да ме пита как съм със здравето. Както виждаш, любезности безмерни.
Но пък и аз за обяд направих чудесий, за да го слисам. Заминаха си видимо доволни. Тодор отиде към Добруджа. Предложи да вземе Данчето и мен, но Никола се запъна и не стана нищо.
Снощи имахме пак гост на вечеря. Една финансова личност от нашата дирекция. Нищо специално не правих, защото имаше от обяда.
Вчера привечер продължително дрънчене на телефона ме стресна. Д-р Ранков. Поговорихме си. Той искаше да отидем с Данчето във Варна, но като разбра, че не ще бъде, си направи устата да дойде тук. Поканих го, разбира се, но нему се сторило, че го каня с понижен тон и заяви, че не ще дойде, а ще прати писмо по куриер. Данчето беше в същата стая, но не искаше да се обади. Казах му, че е горе, докато я увещая да каже две думички на човека. Едвам му се обади и толкова студено и толкова нелюбезно, че чак на мен ми стана обидно.
Много поздрави на всички и особено на Дорето,
Пенка

Изглед от къщата в Тича

30 октомври 1940 г., Разград

До Г-ца Йорданка Батоева,
Тича

Мило Данче,
Като пристигнах, заварих Дорето с ниска температура, но много отслабнала. Днес обаче, сега по обяд, направи пак висока температура. Онази вечер, преди моето пристигане, е имала 39 градуса. Като че ли през ден прави тази висока температура. Докторът още не е дошъл, който й чисти раната. Хирургът пък отишъл на конференция, та го няма да й направи нужното. Дано утре пристигне.
Снощи имах телефонен разговор с Р., каза, че ще дойде за тази сутрин, но нещо му се е случило, че го няма никакъв, дали нещо му хрумна, че не дойде. Да се обличаш добре, добре да ядеш. Ако вземаш мляко и се сетиш по няколко пъти на ден да пиеш, не ще бъде зле.
На Каспичан обядвахме със свако ти Иванчо. Той ще дойде в събота или в неделя в Тича. Той завежда за 3 месеца военна школа в Варна.
Дорето праща много здраве на Куна, а теб целува.
И мама те целува

 

7 ноември 1940 г., Разград

До Г-н Полковник Никола Батоев,
Тича

Мили Никола,
И днес превръзката мина добре. След нея с Дорето отидохме до парка, полека-лека се разходихме по слънце и за обяд, като си дойдохме, заварихме опрасени 7 прасенца - хубавички, белички.
Кажи на Данчето да извади гергините заедно със стеблата да постоят 1-2 дни навън на слънце да поизсъхнат и тогава ги приберете в мазата на някоя етажерка. За днес нищо особено.
Целувам двама ви
мама

 

8 ноември 1940 г., Разград

До Г-н Полковник Никола Батоев,
Тича

Мили Никола,
Пиша ти много набързо, защото Цанко, като пристигна, каза, че ще си завери билета, обаче не искали да му го заверят. Тогава го пратих при Иванчо, който днес си беше дошъл от Варна. Иванчо го пратил в казармата, но там му казали, че печатът бил заключен и не знам още какво, та той реши да остане и да замине чак утре сутринта. Дадохме му да се наобядва и сега в 2 ч. дойде да ми каже, че заминава. Ходил в участъка и сам си го заверил човекът.
Какво получих по Цанко. Сумата 350 лв., палтото, полата, домашната рокля, хубавия бял хляб, ботушките ми и щайгата с гроздето. За всичко това благодаря на теб и Данчето и на народния.
А туй, дето ми разравяте за моите писма, е велика неправда - всеки ден пиша по една картичка.
Искате ли новини, които Асен ми разправи? Министър Даскалов отивал на мястото на Цанев в двореца. Цанев май уволняват. Нашият директор - на мястото на Хаджипетков, него уволняват. Михов от Военното у-ще отивал военен министър, а Наков - началник на училището. Сега това не знам дали е много вярно, Асен ми го предаде така.
От мама взех досега 150 лв. за превръзките в болницата. Ходим редовно всеки ден пеша. Дора се храни вече добре. Тези дни и след превръзките ходихме два пъти в парка и после полека-лека, като буболечки, хванати под ръка си правехме разходка. Тя вече си учи уроците, ще ги настигне. Дупката дълбока още цели 2 см и още образува течение, но намаля значително. Данчето, като иска да туря зеле за зимата, да повика някого да й покаже, как да се очистят зелките. Преди да се заловите за тази работа, сварете цял казан с вода, залейте кацата, задушете я с нещо дебело и, като стои така половин ден, източете водата. Натрийте кацата отвътре с лук, преди да турите зелето. Сол - морска, защото тя запазва зелето. Според водата, на 100 кг - 5 кг сол ще турите. Солта, след като налеете водата, най-отгоре ще сипете, за да не падне на дъното и при претачането тя постепенно ще се стопи и разпространи.
Юфка няма нужда да ми правите, аз, като си дойда, ще си я направя. Може би не ще се бавя много. Масло няма да купувам още, въпреки че е царско и евтино. Свършвам, защото Цанко бърза.
Много целувки и пратете ми албума с реферата!
Парите, които ми прати надали ще стигнат за болницата само. Аз за себе си 1 лв. не харча.
Много целувки и от Дорето

 

11 ноември 1940 г., Разград

До Г-н Полковник Никола Батоев,
Тича

Мили Никола и Данче,
Цели два дни не съм ви писала нито един ред, но след всичко случило се напоследък, полагаше ми се една почивка.
В петък пристигна Иванчо от Варна. Дойдоха с Надка и ме изведоха да подишам малко чисти въздишки. Заведоха ме на сладкарница и ме поразходиха. В събота ме заведоха на кино. В неделя сутринта към 4 ч., както си спяхме най-блаженен сън с Дорето, изведнаж, както си нанкаме, креватът ни започна да танцува най-енергично. Скачаме с Дорето, като ужилени, и през стаята и входното коридорче, та чак на двора се отзоваваме. Веднага съобразих, тичам вътре да взема обувки и пак навън. Всичко се върти, люлее и пращи - картинка безподобна. Най-после благоволява да спре. Влизаме вътре, събличаме нощници, пижами, обличаме дебелички дрехи, 2 чифта чорапи, 2 чифта кюлоти, жилетки, палта и т. н. - ботуши и прочие. Вземаме чадъри, забраждаме главите и хайде у Надкини, да видим що става към тях. Пристигаме, смях и сълзи, започвам да се разгръщам. Палто, вълнена пелеринка, жилетка, пиджама, и най-отдолу роклята, под роклята два комбинезона и най-отгоре шал и чадър - земетръсна картинка. Поседяхме, посмяхме се, потрепервахме, както и да е, пихме кафенце и към 6 ч. обратно в къщи. Решихме да си легнем с Дорето. Тя беше понамръзнала, не смеехме да запалим огън. Тя се успокои, заспа, но мен, като ме изду един страх за вас, очи не склопих. Към 9 ч. исках да ви извикам, но все се надявах, че вие ще сторите това.
На обяд бяхме поканени у Надкини на гала дине. Имаше супа, печена гъска с картофи и пилаф с бульон, скумбрии печени, солена лакерда и крем карамел. Вино, сода, лимонади.
След обяда към 6 часа отидохме у Явашеви с децата заедно.
На следущото утро, като отидохме в болницата, що да видим. Д-р Александров го нямаше за превръзка, тичаше нагоре-надолу из болницата, пък и как да не тича, като тя без малко не се съборила. В инфекциозното отделение едно дете било затрупано от мазилката и отделението абсолютно негодно за използване. Отделението, в което стават нашите превръзки - операционното, пострадало страшно. Тежко оперираните с мъка се подврели под креватите. Тези, които успели да се държат на крака, тътрили се по целия коридор, препъвали се, нападали един върху друг и не можели да мръднат, само някои успели да изхвръкнат навън и то голи и боси на дъжда. На всички стаи и коридори се отворили широко пролуки в ъглите и мазилката паднала на блокове върху леглата. Таваните от всички страни - отделени от стените, чакат най-малкия трус, за да се разсипят окончателно. Между две стаи има прозорец, над този прозорец стената се разсипала и зейнала огромна дупка. Никакви операции вече не се приемат, по-леко болните се изпращат по домовете им, без време ги изписват. Тежко болните чакат да се подобрят, за да изпратят и тях. Сега болницата ще се подкърпи, ремонтира, а което е напълно негодно ще се събори. Раничката на Дора отделя още по малко гной. Каучуковият дрен замениха с марля-фитил. Е, като настояваше, толкова за болницата, сега да ти пратя сметката: 3 ХI. - 40 лв. - превръзка + 20 лв. - файтон за десет дена = 600 лв. + 50 лв за дребни разходи, като колет, марки, пликове и др. = 650. Остават ми всичко 177 лв. Ако беше идвал до край д-р Перфанов, тези пари можеха да не се похарчат. Пак ще кажеш, че за мен харчиш 12 000 лв. на месец. Сега това не стана.
Днес по радиото съобщиха, че през време на земетресението в Тича вилата се люшкала като параход между бурните талази. Данчето и баща й спели в голямата спалня. Гостът на вилата лежал и чакал да спре вълнението, когато неочаквано връхлетял комендантът на парахода, в брич, наметнат с шинел и със свещ в ръка, отивайки да спасява заспалия екипаж. Данчето търтила в първия момент гола и боса, после се съвзела и се върнала да се обаче. Обута в брич и ботуши продължила принцесата на вълшебния замък да почива и дреме в столовата и била неизказано мила и интересна в това си одеяние.
Още новини по радиото: Г. Георгиев, аптекар на Д. Чифлик корил принцеса Д, пред адвокат Ранков, че била много капризна, суетна и надменна. Това е резолирала аптекарката сигурно. Тъй щото, внимание се изисква и пълна дискретност по отношение на цял свят, никому, нищо из частния си живот, ни добро, ни лошо, защото ушите на света са жадни за всичко. Никакво сдушаване с Петрушева, за която имам сведения, че не е бог знае що.
Внимание, внимание...че си била ходила на езда, принцесо моя, и народът, като не може да има тези възможности, от завист побеснял. Да не ходиш да се разправяш с този народен, няма смисъл и не си струва трудът.
Ех, пуста човешка злоба и завист. Представят ти се приятели, а зад гърба ти искат да те съборят. Да им угаждаш не се мъчи, няма да им угодиш. Карай си по пътя, както си разбираш и не се тревожи от думите им. Тази рецепта е най-добрата.
А гостът на вилата казал: Като не могат да се приближат по висота и съвършенство, остава им само да злословят. И тъй, както виждаш, радиото на баба и дядо без антена и акумулатор чува чудни новини по целия свят. Дано раната на Дорчето заздравее по-скоро, та да се връщам и аз в онзи дивен край на човешки безподобия.
Много целувки на двама ви
от Дора и мама

 

3 декември 1940 г., Разград

До Г-жа Пенка Батоева,
Тича

Мила мамо,
Преди малко получихме тревожната ти телеграма. Чудна работа, аз ви писах, пък и маминка ви писа две писма. Какво става с тези писма не мога да разбера.
Защо се толкова тревожите напразно. Аз съм съвсем здрава. Вчера ходихме с маминка за последен път в болницата и докторът каза, че вече съм напълно здрава и мога да отида на баня.
Вече започнахме класните, започнаха и да ни изпитват. Тук времето е много студено и сняг има доста. Моля ти се, купи ми от Варна един тъмно син капюшон и вълнени ръкавици, но само че не искам дълги. Моите, кожените, никак не ми топлят. Капюшонът, ако може, да бъде като моя стария - кардиран, защото такъв много топли.
Много целувки на теб татко и кака Мусан със здрав тумбак.
Дора

 

8 декември 1940 г., Разград

До Г-ца Дора Батоева,
Разград

Мамино Муси,
Радвам се, че уроците вървят добре, бих била много щастлива, ако все така учиш и добре се държиш не само в училище, но и вън от него.
Тези дни получихме снимка от Кольо Шишков, пращам ти я да го видиш какъв юнкер е станал. Ние всички сме здрави и добре. Обличай се добре!
Слушай маминка и дядо, те са те прибрали от добра воля и обич, отвръщай им със същото, не им създавай излишни грижи и тревоги!
Фатмето у дома ли е? Пиши ми малко повечко за себе си и не ставай такава мързеланка за писмата си. Помъчи се да украсиш почерка си, защото е още като на първолаче.
Не се гърби, винаги бъди изправена, за да станеш стройно момиче, за да имаш здрави дробове. Кака ти спи на извития креват от зимната градина, като го премести в нашата спалня. Много се е наплашила от земетресението, пък и гардеробът ви пращи и тя се събуждала ужасена сама в стаята. Както виждаш, много е куражлия.
Много целувки на мама, тати и леля ти Надка и най-много на Мусан
мама

15 декември 1940 г., Тича

До Г-жа Вера Батоева
София

Мила Вера,
Не се отчайвай толкова от своята обломовщина и не смятай, че само ти си Обломов. За жалост, това е обща характерна черта на нашето славянско племе - отрицателна наистина, но приличаща на френската поговорка за безпорядъка. Един артистичен безпорядък е красота. А славянското, покрай душевния безпорядък, обломовщина ли ще го наречеш, както щеш, е придружен от една широта и артистичност. Ако успеем да се освободим от този недъг съзнателно и упорито да си наложим това, но да не стигаме до твоите механизирани автомати.
Все пак, макар и късничко, твоето заявление, че от 5 месеца все се каниш да ми пишеш донякъде ме утеши. Благодаря ти за добрите и любовни думи, дано наистина ги заслужавам. А доколкото фалшивите хора на етиката с отмерените усмивки, длъжни сме и тях да понасяме все по същия закон за учтивостта. Пак от натруфените, но остроумни французи ще вземем “Учтивостта е задължение.”
За наше и общо спокойствие, без излишни бунтове не е ли по-добре да консумираме хората, тъй както ги срещаме? Та и без това нито ние можем да ги променим, тъй както и те нас не могат да променят по простата причина, че всички сме упорити, малко или много, и не ще им се дадем. Ето моята гола откровеност, казана без злоба и лошо намерение.
Искаш да ти разкажа за себе си. Е, добре! То е доста обикновено и неинтересно, но най-важното е, че се чувствам чудесно. Просторно, светло, чисто, тихо, спокойно, красиво, благодатно. От всякъде те обгръща въздух, много въздух - чист, кристален. Кръгла година от всякъде зелено. Зайци, кокошки, гъски, пуйки, яйца, малки пиленца. Пъстра жива картинка. Планини, много гори, широка равнина, голяма река, която ту се разлива и всичко покрива със сребърната си повърхност, ту се прибира, оставяйки след себе си богатство и плод. В просторния парк, алеи и лехи са старателно почистени от домашния персонал (слугиня и трудовак), към които и аз не рядко се присъединявам със сладостното чувство на работник - творец. А преди последното застудяване имахме такова време...съща пролет. Навсякъде миришеше на прясна трева, на влажна пръст, особено из под боровете се издигаха силни изпарения, които те карат да дишаш дълбоко и сладостно.
Сега сме сами, като ги няма децата, голямата къща е тъжна и мълчалива. Само в петъците се пълни от добри и кротки лица - гости. Определих си петъците за приемни, като първия и третия за жените на офицерите, а втория и четвъртия за тези на подофицери и техници. До скоро им приготовлявах по две сладки неща, кафе и сладко, после почнах с едно сладко, а когато се изчерпа плодовото сладко, почнах само с кафе и нещо приготвено. Но тъй като прогресивно почна да се губи всеки артикул от пазара, може да се черпим само със сладка приказка.
Тъкмо бях стигнала до средата на писмото и пронизителен звън ме стресна. Разтичах се недооблечена, когато Никола въведе в столовата трима офицери, за пристигането на които вчера бяха ни предизвестили, но тогава не дойдоха и решихме, че въобще не ще пристигнат. Почерпих ги и те веднага изхвръкнаха по работата, за която са дошли.
Ето как бързо и разнообразно тече и тук времето. Напоследък ших, кроих, бродирах и какво ли не още. Вилата е голяма и, за да бъде красива, трябва да се поддържа истинска чистота и ред, а това отнема доста време. Добре, че паркетът навсякъде е излъскан и по-леко е да се лъска, отколкото да се мие. Където и да се намирам, не ще се отърва от работа, но все пак ми остава време да пиша такива дълги писма. Тук времето ми е най-богато.
Напоследък, преди заминаването на Данчето, ни гостува целият военен областен съд. Имаш ли идея, що значат гости от подобен род, а всичките са тем подобни. Винаги в резерва трябва да има чисто и подредено спално легло за трима души, останалите се разквартируват другаде. Дадохме им чудесна вечеря на всичките. А колко началства, колко генерали минаха преди тях. Не съм свободна и тук, както виждаш. Понякога съм тъй слисана и забързана, че ако докоснеш жица, до мене ще се пукне убийствена искра. Но все пак се радвам, защото е тъй интересно да се живее всред толкова разновидност.
Данчето получи предложение от един съдия - 33 годишен капитан - подвижен, симпатичен, умен. Свършил е военното училище, право в нашия университет и военната академия. Служи в София. Ще видим какво ще реши тя самата.
Дорето е много добре, сега и двете са наедно. Много я хвалят от училище като ученичка и добро дете, дано бъда все така щастлива да се радвам на децата си. И двете много са се поправили и са станали същински кукли - моя радост и гордост.
Благодаря ти, че ме извика на писмена среща. Аз бях те осъдила напоследък и смятах, че Петко не идва под твое влияние, като съм останала с впечатление, че нещо си недоволна от последната ни среща в Гьозикен. Щом ти открих греха си, той остава наполовина и по-малко ми тежи.
Съвремени автори се получават и у нас и вечер под тихите звуци на радиото чета, докато угаснат лампите - 11,30 ч. Но срещам неща, които не ми харесват. Преводачът няма хубав език, въпреки хубавите произведения.
На теб, децата и Петко желая истинско здраве и много спокойствие. Спомням си думите, които казах на един германски големец, когато ми похвали тукашната обстановка като много хубава. Да, истина е, всичко е чудесно тук, само война да нямаме. А той, така ли ми се стори, като че ли мина сянка по лицето му, усмивката му угасна и нищо не каза.
Бог да ни пази Вера, нас и децата ни!
Пенка

 

22 декември 1940 г., Тича

До Г-жа Дочка Йорданова,
София

Мила и обична лельо,
Радостна вълна се разля в душата ми, като прочетох поздравителната картичка за Никола. Видях те, миличка, измъчена ми, заобиколена от скъпите рожби и внучка. Тази щастлива картинка видях в простата безцветна картичка. Красива мразовита зима, стоите на топло до синята печка в стаята с пианото. Радиото ви свири и вие всички - артисти в най-фантастични настроения - мечтаете. Леля скача първа със свойствената си младежка лекота и предлага да се прати поздравително послание за радост на всички ни. Тук душичката ми жадува за поздрав, макар и дума, написан ред от близки обични хора, тук в туй усамотение. Паркът е ням и замръзнал, като заспалия лес в приказките, дреме под блестящия дебел сняг. Звездичките на прозорците трептят, сковани от лютия мраз. Тънки сини струички дим тихо лазят от далечните комини на селището. Нито човек, ни звяр, ни птичка не смущават замръзналия покой. Красиво и тъжно и сиво. Данчето мълчи, забила нос в ръкоделието си, аз летя към Разград, където е Дорето сигурно на училище в този привечерен час. Гледам от високия прозорец, като от малка планина, гледам към красивата беседка, алеите, лехите, боровете, кипарисите, до вчера цветущи, отрупани с благодат, ухаещи рози... Гледам, не вярвам на очите си, не е ли целият живот пред очите ми? - Пролет, розови гирлянди, зелени полета, радост, аромат, младост, всяко трепване те прави щастлив, всеки звук те весели, всеки лъч те гали, всяко подухване те целува....къде остана цялата картина? - Спи дълбоко под снега, погребала всички трепети, спомени, надежди, красоти - студено и безмълвно. Не обичам зимата, искам слънце, топлина, макар и есенна...
Скъпа ми и чудновата лельо, прегръщам те, тъй както те обичам.
Целувам твоите три крилати облачета.
Пенка

Дора Батоева с приятелките си в Разград

27 декември 1940 г., Тича

До Г-ца Дора Батоева,
Разград

Мило мамино Доре,
Пращаме ти трудовака Раиф, който е от Разград, за да те доведе. Той е работник в сладкарницата на един македонец, не мога в момента да си припомня името му, къщата им е близо до г-жа Иванова. Та той ви носи еленово месо, за да го направи мама задушено и да покани и Надкини да го опитат. Пращам ти в календар кучетата, които са го гонили и главата му на картинка. Всичкото от лотарията на ловната вечеринка тук, където беше много весело.
Батко ти Анчо писа, че ще дойде за празниците. Той сега служи в Плевен в артилерията.
Ако тръгнеш на 30-ти, няма да съобщаваш нищо и баща ти ще излезе на същата дата на Синдел да те посрещне, ако тръгнеш по-късно по неизвестни за нас обстоятелства, ще ни уведомиш телеграфически с един ден по-рано за точния ден на пътуването си. Ще се навлечеш най-дебело, чорапи дебели, двойни кюлоти, защото времето е много студено. Да си вземеш тоалетни кърпи, че може да ти потрябват.
Ако видиш, че ще учите до 31-ви, ти помоли специално за случая класната си или директора, за да можеш в понеделник сутринта да тръгнеш.
Много целувки на всички ви,
мама

Мило Доре,
По трудовия войник Раиф Алиев Раифов ти изпращам 200 лв. за път и да те придружи на връщане. По него изпратих и едно писмо до Военното окръжие. Поискай от баба си да ти даде и сметката, какво има да й даваш от този месец, ако си забравила, за да ги върнеш. Ще те чакам на 30 декември по обяд на гара Синдел.
Много поздрави и целувки,
татко ти

 


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова