МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

ПИСМА

1941 година

 

2 януари 1941 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
Честита ви на всички Новата година и честито ви гостенче. Как пристигна не се ли простуди? До гарата бях я завила добре, а в трена казват, че било много топло.
Благодарим за сърнешкото месо, в замяна на това ви изпращам козя пастърма. Дорето ми каза, че кака й много я обичала с боб.
Ние вчера на Нова година заклахме свинята, но не е както беше миналата година, но нищо, днес й топим мастта. Надявам се две тенекии да излезе. Няма значение, важното е, че ще имаме мас, шунка, пастърма, кебапи, пачи, кървавици и пр. Не както от пазаря да се купува по кило и то по 45 лв. Нашето може и да е по-скъпо, но неусетно изразходвано. Другата продадохме за 3500, тя беше по-яка.
Бележникът на Дорето взех, но не го пращам, има ли значение, като ще ви пиша какви бележки има: български и телесно възпитание - 4, пеене - 3. С право Бърнев й се чуди, защото майка й пеела много хубаво според него. Всичко останало е - 6. Изобщо успехът й след толкова отсътствени дни е много хубав.
Утре чакам гости, Жорж и Емил с булките си.
Целувки от мен и тати ти.
Майка ти

 

23 януари 1941 г., Разград

До г-ца Йорданка Батоева
Тича

Мила какице,
Пиша ти в час по немски. Да не кажеш, че не внимавам, не, ами г-н Енев изпитва. Да знаеш как уча!
Питаш ме защо не пиша, ами аз писах писмото си на същия ден, в който ти си ми писала.
Щом като ще ходиш в Шумен, то ще можеш да прескочиш и до тук. От вуйна Пени останах с отлични впечатления. Вуйчо само много я обижда, а тя пък не се сърди.
По Богоявление и Ивановден не ходих никъде. Тук се ходи само на училище.
За кога мислите да викате Митко? Ако ще го каниш, кани го по Великден, че и аз да го видя. Аз искам и Джеки да го поканим. Питай мама и тати, искат ли го, че да му пиша. Искам и на чичо да му пиша, когато идва в Разград да дойде да ме види.
Вчера имах писмо от Малинчето, да го видиш, какво бебешко писмо. Тя била сега в София с майка си и с Емето и учела в първа девическа гимназия.
Хайде много здраве от целия клас заедно с учителя и Цена.
Много целувки на всички ви
Дора

 

26 януари 1941 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
Преди всичко, макар и късно, да благодаря за хубавата патка, от която ядоха и Емил с булката си. Жорж беше заминал предния ден в четвъртък на 16 т. м. , като смятаха, че Дорето ще си дойде на 15, но тя пристигна същия ден, когато Жоржови си бяха вече заминали.
Прекарахме весело между деца, синове и булки. Булката на Жорж е много интелигентна, приспособи се веднага към всички ни. Ех, мен ми беше малко криво за станалото, но така било писано. Не е както разбират майките, но както наредят децата своя живот сме длъжни да се примирим, стига на тях да е добре, а по всичко изглежда, че ще пушат комин.
Донесоха на мен - черен вълнен плат за рокля, а на тати ти кабинетна пиджама.
С Иванчо не можаха да се видят, той пристигна след тяхното заминаване.
Аз на Коледа се разболях от инфлуенца, на не легнах нито един ден. Карах на крака докато оздравях, но след като ги изпратих, се почувствах много умъчнена от тяхното отсъствие. Жорж, както знаеш, с неговия весел характер поддържаше духа на всички.
Вчера ходих на погребение на майката на Геров, просто завиждам на тази майка, която нищо не е дала на децата си освен блага дума и сладък език. Всички се издигнаха със свой собствен труд, без да очакват или натякват на родителите си.
С баба ти заедно се помина баща им, заобиколен от истински синове и дъщеря, която като учителка помогна на брат си да стане д-р по медицина, а той пък даде висше образование на дъщеря й, която остана сирак от войната, и тъй тези добри деца се издигнаха и подкрепиха стари, но във всяко отношение добри почтени родители, и ги изпратиха във вечността с подобаваща почит и уважение. Като гледах как се прощават в черква, просто завидях на тази майка.
Ти научи ли се, че и д-р Мария Белчева се помина, отърва се от мъка. Остана Ценка кръгло сираче, има братя, но!
Дорчето е добре, учи. Тази сутрин имаха ред за черква, след обяд в 2 ч. отидоха на баня с Ценка и сега в този момент е в Ценкини да гледат от прозореца на ул. Паркова, където се разхождат ученички и ученици.
Какво направихте със свинята? Ние нашата заклахме. Добре дойде за гостите, имахме разнообразно ядене: кървавица, пача, кебап, наденички и т. н. Изядохме две пуйки и няколко кокошки. С една дума, добре беше.
И вие сте прекарали там весело празниците, казва Дорето.
Много здраве от всички.
Целува те майка ти

 

15 февруари 1941 г., Тича

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Мила и обична мамо,
Дълго не ти се обадих. Заклахме свинята, излезе 110 кг. без вътрешностите и одрана. Задните бутове, за да не се разправям много с тях, Никола изпрати във Варна на специалист колбасар да ги приготви. 7 кг. месо свинско и толкова говеждо, напълнихме наденици, които приготви нашият готвач. Специален касапин и готвачът се разпоредиха със свинята. Приготвиха ми кървавица, баба и пача, с които неща на студена вечеря канихме съдии и офицери от Варна. Вчера по обяд си заминаха всичките и Данчето тръгна с тях.
От Дорето разбрах, че си ходила на родителска среща и че си се върнала доволна. Много бях щастлива да прочета това. Все така да чувам, все тай да ме радва.
Днес съм особено умъчнена. Нощеска сънувах много тревожни сънища. Сънувах много ясно, че Джидженцето е тежко болно и очаквам да умре, беше в ръцете ми с умни умоляващи очички, че още като че ли го виждам, а после от него стана на Дорето и още толкова ми стана зле и цял ден ми се плаче. Пусто майчино сърце.
Как си ти мамо, как е тати, Надка? Обаждайте ми се често!
Много целувки на всички ви, най-много на Дорето.
Пенка

 

16 февруари 1941 г., Тича

До г-ца Йорданка Батоева
Варна

Обично ми Данче,
Днес неделя (зимен св. Симеон), баща ти цял ден драска нещо по служба в столовата, мен, горкана, настроението ми е под нулата. Залепнаха ми устата да мълча и реших по-рационално да използвам времето, реших да се свия на отоманката и да поспя. Тъкмо сънувам, че нашият Митко ни дошъл на гости и, ето ти, звънецът пищи отчаяно. Скачам и се мушвам в гостната. Надничам зад драперията и виждам д-р Н. Недков и брат му. Посрещна ги баща ти в столовата, пред голата маса с мушама, не се сетила Куна за миг да метне покривката. Облякох се набързо в синята вълнена рокля и ето ме при гостите.
Ние, - казва големият брат, - идваме за госпожицата. Чак от София сме се засилили, а тя пък заминала за Варна. Дано да я видим сега там.
Бързаха. Взеха едно сладко и ни поканиха с автомобила да ни заведат на имен ден на народния представител. Той посрещаше в гранд локал “Балкан”. Поседяхме петимата около един час и те си заминаха, защото имаха в уречен час телефонен разговор от Варна със София.
Баща ти спомена, че тези дни ще отива във Варна и той предложи, ако сме готови да ни вземе веднага. Ние му предложихме да пренощуват у нас и на утрото да заминем и щяха да останат, ако не беше този телефонен разговор. Пощата и телефонът в неделя не работят тук. Обещаха при друг случай пак да ни погостуват. Бидейки след това в къщата на нар. представител, заедно с г-н кмета заговорихме се за теб. народният каза, че чул нещо за Ранков, познавал го много добре още от години, бил много добър по характер, щял да бъде много внимателен и мил съпруг (руски съпруг), както той се произнесе, но бил наивен, лековерен и не можел да спечели особен авторитет между пациентите и обществото, защото от добрина детенеел. А кметът също каза, по характер е много добър, но баща му беше истински алкохолик и страшно е по наследственост да не се роди някое поколение с тежки последици. И интересно каза, - много е добър и съвсем безхитростен и няма да му върви в живота.
Значи добрите хора са осъдени на загиване, трябва да заключим. Ти няма да му се обаждаш, нито от Разград, нито от Шумен (горкото добряче), няма защо да се срещаш с него, щом няма нищо да му кажеш. Ако си решена да му откажеш, по-леко ще му бъде с писмо и по пощата ще върнеш пръстена, след като си дойдеш.
Ти няма много да се бавиш, нали? Да не загубиш пръстена, той за него е много ценен. Цени красивите чувства на хората към теб и ги уважавай, ако и да не можеш да обичаш самите тях.
Обаждайте ми се честичко. Загивам без писма.
Целувам всички ви мама

 

21 февруари 1941 г., Тича

До г-ци Йорданка и Дора Батоеви
Разград

Мамини Мусенца, мамини сладунки,
Много ми е мъчно сама без вас. Уж се канех, като замине Данчето, да изработя много неща, а то какво излезе? Не ме свърта на една място, току ходя из парка, току гоня Куна и Осман да го чистят и красят и аз лично се залавям да ровя из фитариите, та дано не усетя времето как бавно и отегчително минава без вас, деца. Не можех да гледам в спалнята празното легло на Данчето, сякаш дупка ми отваря на сърцето, грабнах го, та в зимната градина. Извадих и цветята, изкъпах ги под душа в банята, задръстих с това канала, та за малко щяхме да разбиваме целия под. Но слава Богу майсторът успя с маркуч и силна водна струя да го прокара.
Вашата спалня наредих по прежнему. Всичко поставих в образцов ред и дано, като си дойдете, да не правите предишния хаос.
Тук времето е чудесно, не ми се влиза в къщи. В градината под боровете, около къщата намерихме поникнали зюмбюли и ги превадихме в сандъчета.
Снощи имахме вечеря по случай изпращането на сем. Армянови и Рачко Райчев. Пристигна онзи ден г-н Карагьозов, разкрасен, поправен - ни помен от лудост. Пристигнаха и двама нови офицери.
Баща ви успя да отиде с книжаря до Варна и ме излъга, че ще се върне същия ден, а към 5 ч. ми се обади по телефона, че ще си дойде другия ден. От яд ми идеше да загина и насмалко щях да взема вечерния влак, но реших, че ще стигна много късно и няма смисъл, но друг път не прощавам.
Спал баща ви у Деспотови. Видял се със свата д-р Савов, с който излезли стари познати от войната. Завел го на кино, в тяхната безплатна ложа, но нито зъб не обелил за сватлъка, а и баща ви мълчал. Разделили се с намерение на утрото да се видят пак, сигурно за тогава бил решил да подхване разговор, но баща ви избил куката и си заминал с влака.
На капитана трябва да пишеш скоро, защото в този смисъл, в който ще бъде, губи всяко значение, ако се бавиш. Ще дойде като след дъжд качулка. Аз го харесвах за това, че е по-здрав от д-ра, че е по-височък, че има също много добро обществено положение, че е ценен и уважаван между началниците си, че е весел по характер и с бдобра култура и че е много влюбен. Прави му сметката и се стягай!
Дорето учи ли си уроците, не си ли ходила в училище, видя ли се с Илия Бърнев? Иди до гробища с мама и запали от мен една свещ на гробчето на Дорето и на баба.
Вчера Жени беше тръгнала с една г-жа и една каса да събират пари за задушница в полза на училищната трапезария. Щях да варя жито, а дадох пари - за Джижито и за дядо ти Димитър.
Вчера цял ден ми се плачеше, че и днес май.
Много целувки на моите умни и добри дечица, хайде по-скоро се връщайте!
мама

 

25 февруари 1941 г., Тича

До г-ци Йорданка и Дора Батоеви
Разград

Добро утро, мамини маймунки,
Сега е 8 ч., баща ви току-що замина на работа, навън звънкат капчуците, тихо и равномерно, като звънците на стадо на паша, дъждец ръми, мрачно, облачно, само писана мърка щастливо край печката на топло, поглежда ме от време на време и, ако знае кому пиша, сигурно ще прати много здраве.
Тук абсолютно нищо особено, освен вчерашната необикновена случка. Сутрешният влак не можа да замине на обяд, а замина чак вечерта, като дойде друга машина да го вземе.
Данче, как мислиш, не ти ли се отива до Плевен? Ще бъде хубаво, сигурна съм, но, тъй като времената са толкова тревожни и несигурни, да се разпилеем на три точки тъй отдалечени, много не ме привлича. Каквото решиш, съобщи ми навреме.
Дорето да не се отвлича с теб, а редовно да си учи уроците! Тя все се хвали с немския, но аз по-бих се радвала преди всичко и най-добре да владее български, защото езикът - говорим и писмен, крепи нацията. А тя не трябва да става по-малко българка от майка си.
Чакам с нетърпение празниците, да си дойдете и напълните къщата и сърцето ми.
Как е мама, тати, Надкини?
Много целувки на всички,
мама

 

26 февруари 1941 г., Тича

До г-ца Дора Батоева
Разград

Мило мамино Муси,
Моето мълчание стана много дълго, но като получихме телеграмата за Йорданов ден разбрахме, че си пристигнала добре. От телеграмата разбрах също, че в къщи има гости и, че добре се забавлявате всички, моите писма в такъв случай могат да се отложат малко, за тогава, когато ще ви бъде по-скучно.
Времето е великолепно - съща пролет, следователно и страхът от простуда е намален. Аз напоследък имах усилена работа, бродиране, много неща, които допринесоха за забавяне на пощата. Оплетох два чифта ръкавици за бедните трудоваци и дамите от цялото стопанство ми пратиха по един чифт, та май ще се съберат 90 чифта.
Вчера отидох с Данчето в лазарета и, о, чудо! Откакто съм дошла от София, съм наддала 6 кг. и съм станала 65 кг., а кака ти е 53 кг.
Докато се вайках и се чудех какво да правя, ето че изведнъж дойде избавлението. Извикаха Куна в общината - да й искат слугинска книжка, каквато тя нито донесе, нито пък ние й бяхме извадили. Наложи й се да отиде чак на село, след което май ще трябва да ходи и във Варна и по тази случай цялата къща с всичкото домакинство падна на моите ръце - за няколко дни ще ме смъкне. Днес чистих навсякъде и свинята и кокошките храних. Поизморих се доста.
На кака ти й се обади Жан с много мило и любезно писмо. Полудял от радост за туй, че му се обадила.
Ти, мамина, да ми бъдеш много умна и да не ходиш с големи момичета, например с Пенка. Тя не ти е нито по възраст, нито по нищо за дружба. Бъди деликатна с нея, но по един подобаващ начин й откажи, ако някога дойде и иска да те води на разходка. То може да е много добро момиче, но не е за теб компания.
Кажи на мама, че чакам дълго и широко писмо от нея с много новини.
Даде ли портрета на Дора Явашева на Мара, бях го сложила в правописния ти речник.
Ами Ценито, какво става с нея? Много поздрави на всички и ги целуни от мен,
мама

Мило Доре,
Пиши ми за положението на сметките. Добри сметки, добри приятели. Ето защо, питай баба си и ми пиши, за да зная какво трябва да ти пратя за м. февруари. Много поздрави на всички.
Целува те
татко ти

 

11 март 1941 г., Тича

До г-ца Дора Батоева
Разград

Мамино Доре,
Пиша ти по една специална работа. Съобщи ми, заминаха ли германските войски, или са още там?
Обръщам ти внимание на нещо, което според децата може да е дреболия, но според майките и бащите е много сериозно. А именно, да не се спирате с въпросните лица, за които ти пишеш, че вие с Ценка често сте приказвали с тях. Вие сте в тази възраст, която е най-глупава и опасна. В миналата война имаше глупави момичета, които може би не направиха толкова лошо, колкото другите ги порицаха, но те са моми и до днес, като бях напоследък, ги видях - посърнали повяхнали и цял живот пренебрегнати от света.
От детството си до гроба човек трябва да внимава и трепери над най-ценното - честа си. Без нея по-добре да не е жив. И тъй, внимавай! Достатъчна е една вежлива сдържаност и нищо повече. Те ще минат и ще си отминат, а ние трябва да останем между нашия народ достойни и почтени.
Много ме зарадва с училищните новини, но бих искала да зная как върви българският и пеенето!
Усвои си за принцип, никъде да не излизаш сама.
Чакам те с нетърпение за ваканцията.
Много целувки на теб, мама и тати.
Майка ти

 

19 март 1941 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
В понеделник изпратихме Данчето за Шумен. Последната седмица беше гостенка на Надкини. Те, като млади, й създаваха развлечения. Надка я води по гости и я задържа, защото последната седмица се устройваха в клуба танцови забави. Иначе Данчето какво щеше да разбере от разходката си. Тя е много доволна, доколкото разбрах от нея, пък и всички, които се запознаха с нея са във възторг. Италианецът ми каза, че тя била царицата на тази забава. С една дума, тя е дете с всички добри качества. Мила, любезна с всички, без да прави разлика стари или млади, бедни или богати. Ти пък какво си се разтревожила за нея, че тя вече да не е дете и още повече при нас, които така й се радваме. Тя със своя мил характер ни подкупваше, що е на сърцето е и на устата, и може би и тя, като тебе, да пострада от своята откровеност и чистосърдечност. Аз доста й говорих на тази тема.
И тук се заплеснал един поручик по нея. Тя е истинска чародейка. Защо Никола й писа, че много е гостувала и ,че гостенка бивало три дни. Той още ли не е разбрал, че у дома не е така, особено пък за близки, те могат да гостуват колкото си желаят, стига да са доволни от нашето гостоприемство. Ти нали знаеш, че аз така си изкарах живота с близки и далечни, без да мисля, че ще си разваля спокойствието. А не както правят други мой близки, като Дочка и други.
Данчето тръгна на 17-и вечерта с рейса. Имаше изпращачи. Предадох я на Нанчо, който също заминаваше за Шумен и д-р Александров - мобилизиран.
На другия ден Нанчо се върна и каза, че те двамата с доктора взели файтон и я завели до квартирата на Емил. Излязла майката на Пеня и я посрещнала. Пеня била неразположена и лежала. И тъй, скоро получихме сведения за нейното благополучно пристигане.
Емил е в Горна Оряховица. Не е за чудо Данчето случайно да бабува. Нека на всичко се учи и стане по-практична в живота. Аз не ти писах, защото те като пишат, все едно, че ти пиша аз.
Дорето е добре в училище и вън от него. Тя май ще прежени кака си. Данчето ще ти разкаже. Дорето сега си шие блуза - училищно ръкоделие. Ти, вярвам, много да си се притеснила без Данчето, но учи се, че като се ожени, нали вече ще ти гостува и не колкото иска, а колкото й се полага. Тъй щото мисли, че си я омъжила. Нейните кандидати от ден на ден се увеличават и тя изглежда мъчно ще вземе едно окончателно решение, защото ще трябва да избира, а не по увлечение.
Вчера ми бяха на гости Фана Белобрадова със сестра си Анка Захари Попова, нарочно те поздравяват.
Последните наденички получих по войника и двете парчета пратих на Надка, защото Данчето беше там. Дорето не ги харесва, че били кисели. Вярно ли е, че сте им сложили оцет, както казва Дорето?
Целувам те.
Майка ти.

 

22 март 1941 г., Тича

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Мила и обична мамо,
Твоите писма са били винаги най-висшето удоволствие за мен на този свят. Те винаги са бивали писани според случая така, че са напълвали душата ми и сърцето ми с нещо много неясно и сладко. Във възторг съм от снощното ти писмо. Дали защото беше изпълнено с толкова хубави думи за децата ми, неща което може би ти виждаш преувеличени през очилата на твоята голяма родителска любов, но както и да бъде, то ме направи щастлива.
Да си ни жива и здрава, да можеш да видиш сватбите и на шестях си внуци, заедно с кроткия ни благ баща!
Ти пишеш, че Данчето е съща чародейка, а д-р Ранков казваше: “Във вашите деца виждам отразен вашия дух.” А пък аз ще кажа: “В моите деца виждам първо твоя дух, мамо, после татковия и най-после моя, който е плод на вашата съвкупност, на вашето възпитание. Въпреки несретите и страшните огорчения в живота ми, аз реших да не се отдам на най-естественото. Да издигна високо духа си, да упражня всичката си воля, да положа нечовешко търпение, да водя борба на няколко фронта, но да омаломощя злото, съзнателно и упорито да превърна змията в агне, за да мога по-спокойно да издигна това, за което всичко пожертвах - децата си. И виждайки днес възторга на околните, как мога да не бъда просълзена от радост? Та нали това е плодът на моите ежеминутни компромиси и напрежения? Сега напълно чувствам истината в тези думи: “конец дела венец”. Аз получих наградата и съм щастлива. До смъртта си ще помня тативите думи: “търпение - спасение!”. И твоите безценни съвети, които в най-трудните моменти са ме насърчавали и окуражавали. Искрено се радвам на всичките неволи, които преживях, защото ако те не бяха, нямаше да се роди в душата ми толкова амбиция и воля; плод на които са моите днешни деца - виждали и добро и зло от най-крехката си възраст, узрели рано и рано поумнели. Те можаха рано да видят, кое е добро и кое е лошо и да си изберат доброто, винаги ръководени от нежната ми и безгранична любов към тях. Те разбират моята всеотдайност към беден и богат, към учен и прост, към свой и чужд и не бива да стават други.
Дано Дора бъде умна, както в училището, така и вън от него! Благодаря много на теб, скъпа мамо, на тати на Иванчо и на Надка за всичката ви доброта и сърдечност, с които ограждате моите деца. Бих искала много нещо да сторя за да се отблагодаря достойно, но не съм властна да направя нищо повече от това, да ви изкажа всичката си обич и уважение. Туй, от което съм била в живота си най-много лишена и измъчвана. Но то вече идва, идва и изпълва съществото ми с всеки божи ден.
Радвам се на обичта на децата ми, на вашата обич, на обичта на всички, които ме ограждат тук, искрена и светла - излъчваща се от очите им. Даже Никола е станал необичайно нежен и внимателен с мен. Но ако и да изчезват раните, белезите остават незаличени.
Аптекарката тук се ползва с репутацията на голяма клюкарка, но всъщност, тя е добра жена, въпреки тази й слабост. Не се виждам често с нея, защото времето все още не може да се отопли, пък и тя е заета много с малкото си момченце. Когато се срещнем, тя е много внимателна и любезна.
Доктор Ранков е писал напоследък няколко писма на Данчето, които още я чакат. Пише, че много се занимавал с детето си, ако въобще е негово и, че започнал вече да не вярва в чудесата. Че обичал само четирима души на този свят, поне двамата никой не можел да му отнеме, защото са майка и баща.
Писах му тия дни на горкото добряче, той е мобилизиран и е чак в Елхово - кандидат офицер - дружинен лекар.
Вече чакам Данчето с нетърпение, а и Дорето ми скоро ще си дойде за Великден. Дано този Великден бъде щастлив, дано не се случват битки и нещастия. И свекърва ми се кани да идва за празниците, също и Тодор със семейството си. Ще потърся сили в себе си да ги посрещна и изпратя достойно, тези жестоки наранители на душата ми.
Много целувки на всички ви.
Пенка

 

6 април 1941 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
Не можах веднага да ти отговоря на въпроса, защото бях много заета с почистването на къщата, двора, градината, също и на лозе бях 3-4 дни, където се мъчех да туря в ред двора и градината, която сега създавам. До някъде докарах, според моето разбиране, остава сега вила “Росица” да се измаже поне вътре и подреди отвън.
Всичко ми се иска да се направи и довърши, но като не ми стиска, още повече в тези времена скъпи и объркани, ще мирувам.
Тази сутрин ни повика Мара да слушаме новини. Какво? Тази сутрин германците влезли в Сърбия и Гърция.
Бог да им помага да ги сложат там, където поставиха всички, които им се изпречиха на пътя. Да ги пъхнат в миша дупка и да изпитат това, което ние изпитахме от тяхното коварство повече от 22 години, да го чувстват, че да се научат да играят на Юда Искариотски.
На въпроса: Аз вече не си варя шунката, защото тя ако се вари, трябва цяла да се свари, инак на парчета не е хубаво, а пък цяла трябва скоро да се изяде. Данчето не ти ли каза, че аз я режа и я пека или пържа като пържоли и тя много я харесваше. Едва миналата седмица свършихме. Кокалите сварих веднъж с боб, друг път яхния.
Ако искаш да я свариш, ще я поставиш в голям съд, ще сложиш на дъното нещо, че шунката да не допира до дъното. Ще налееш 1-2 чаши вино и вода и ще я оставиш да се души на парата. Може и по друг начин: да замесиш тесто и да го разточиш, за да може цялата шунка да се загърне, и ще я опечеш в пещта. Не ги пресолявам.
Наденичките защо бяха кисели и много едро смляни? Дорето каза, че вашият готвач им слагал оцет. Вярно ли е?
Завчера идва д-р Ранков. Завари ме на легло. Тъкмо бяхме викали д-р Данов, каза, че е от преумора. Направи сравнение с един впрегатен кон. Даде ми капки за сърцето и почивка, че кой е той, аз ли? Когато има работа, да почивам.
Д-р Ранков ме пита Данчето защо не му се обажда. Писал на теб и ти си му писала, че е тук. Защо поне от тук не му се е обадила. Аз не знаех какво да му отговоря в случая. Колко е лошо да обича човек като него, а да не бъде обичан. Кой му е крив и той като мен, като няма красива външност, че по душа бил добър и всекиму услужлив, каква е файдата. Като мен и той харесва хубавото, естетичното, но ... Един пари няма, другият, не го харесват. Какво стана с оня, софийският? Тя престаряла ли е, че разведен мъж да взема, но, както вие решите, но тя където клони, за да не има един ден да ви натяква, че вие сте причината за нейния избор. Тя вече не е малка и трябва да познава доброто и злото.
Какви са Данчините впечатления от Емиловата булка?
С нетърпение чакаме да чуем германските победи.
Забравих да ти пиша за Дорето, тя е добре, както ти писах и по-рано, но има и друго. Данчето ти е разправяла. Погълчавам я от време-навреме, тя ми се посърдва, но скоро й минава. Тъкмо сега е най-опасната възраст - пубертета, трябва голям контрол, но и Надка се грижи да я съветва, защото е още много малка.
Целувам те.
Мама

 

3 април 1941 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
На Емил му се родила дъщеря на 1 т. м. Дъщерята и майката били добре.
Както виждаш, множим се по женска линия. Нека им е жива, няма значение момче ли е или момиче, все рожба еднакво обичана от родителите.
Той се сърди, че Данчето много малко им гостувала. Той сега е преместен на гара Каспичан - 11 трудова дружина, 4 рота.
Ще ти пратя по Дорето хризантеми.
Много здраве на Данчето, да ме извинява, че не отговорих на писмото й, но това не значи, че тя не е постоянно между нас предмет на разговори. Тя заслужава повече, отколкото вие смятате. Дано Бог й помогне - един истински другар, който напълно да разбира и цени нейните безценни качества на жена.
Напоследък тати ти беше поканил един германски доктор, който пренощува три нощи. На третата нощ ни помоли да позволим на негов другар да пренощува и той у дома, защото бил на хотел, а пък докторът му се похвалил, че бил добре у нас. Приехме и него. Заминаха много доволни, че намерили такъв приют.
Пращам ви моите майчински благопожелания и целувки.
майка ти

 

11 април 1941 г., Разград

До г-н Подполковник Никола Батоев
Тича

Драги Никола,
Тази сутрин Надка решила да ми обади неприятната новина, за която тя знаела вече от няколко дни, че Данчето паднала от кон и си счупила крака и че сте я завели във Варна.
Днес просто не мога да си намеря място, само ходя напред, назад, ходих и до Иванови, тя днес получила писмо от Весито. Пише, че ходили с Танчето да видят Данчето и пишат, че кракът й бил счупен от бедрото и бързат с това писмо да я предупредят още веднъж, да не ми казват.
А аз, като попитах войника, как са всички в Тича, той ми отговори, че били много добре и ме поздравяват. А днес, след като се научих, и той призна.
Много съм разтревожена, особено за хубавото и разумно Данче. Да пострада толкова много, милото дете. Какви ли болки изпитва, не мога да се помиря.
Днес троха не сложих в устата си от мъка. Защо им трябва тези опасни спортове. Пиши ми веднага, как се случи всичко това и на лошо ли място е счупен хубавият крачец, с който тя тук фурор произведе. Колко я молих да остане до сега и с Дорето да си дойде за празниците, изглежда й се искаше да остане, но се страхуваше, че ще й се сърдите.
Но каквото и да казвам, като има нещо да стане, не може да се предвиди и да се избегне.
Да съм птичка да прехвръкна да я видя. Представям си каква тревога сте преживяли с Пенка.
Ех, Никола, много са мили и сладки децата, но грижите и неприятностите сломяват духа на родителите, защото кахърите са повече от радостите им, добре, че ги нямате повече като нас.
Но нека ни са живи. Има моменти, когато забравяме лошото.
Дай Боже да не й остане някой кусур, за което не вярвам.
Дорето не знае, скача, радва се, че ще си дойде и ме пита, маминке, защо си днес като сърдита. Аз й отговорих, че ми е мъчно, дето си отива. Тъй щото не й казвай за станалото, а й кажи, че са отишли във Варна за покупки, че ще заведеш и нея, което вярвам ще стане. Защото, като я види, по-лесно ще понесе, отколкото така да узнае.
Ако отидеш поздрави я, целуни я от всички ни.
Войникът ще ми даде адреса и ще й пиша. Кураж.
Руцка

 

14 април 1941 г. , София

До Г-ца Йорданка Батоева
Варна

Мило Джи,
В събота получих писмото ти и просто се вкамених. Вместо да ми изпратиш покана за сватба, ти ме каниш в болница.
Какво нещастие те сполетя, мило? Как така си пострадала?
Исках още веднага да ти пиша, но и ние тук какво става с нас, само един Бог да ни е на помощ.
Онези страхотни въздушни битки, които ги гледахме по кината и от които настръхвахме, сега в София ги изживяваме с още по-големи страхотии.
Нощес ни бомбардираха и то много успешно. Цели четири часа, свити един в друг, очаквахме всеки момент смъртта, а тя, като че ли весела, на прага на вратата дебнеше своите жертви, подпомогната от зловещата песен на оръдията. А ние сме вкаменени сега посред бял ден, повече от един час има, откакто е дадена тревогата, а още не е свирено отбой.
Джи, изживяваме едно тъжно и страшно време. Не знаем дали сред един час ще бъдем живи.
Половин София са отишли из провинцията и селата. Тук сме много зле, вие там сте щастливи да бъдете далеч от тази страхотия.
Джи, писмото ми е много блудкаво, но то е плод от настроението ми. Не ми се сърди.
Много целувки от баба ми, майка ми и ти желая здраве.
А от мен хиляди топли привети на майка ти, татко ти и Дора.
Много целувки и здраве.
Натали

 

16 април 1941 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мила мамо,
Днес получих картичката ти и бързам да отговоря. Да знаеш, когато съм добре, не пиша много. Аз съм много добре. Слава Богу, тази зима не ме хвана нито веднъж инфлуенцата. Добре ми влияе морето.
Днес ни казваха бележките по рисуване. Аз единствена в целия клас имам шест. Видя учителят, че е сбъркал първия срок. Този срок и по пеене май ще имам по-добра бележка. По история вече сигурно ще имам шест. Сега остава по химия и по ботаника да ме изпитат. Господин Векилов има чудесно мнение за мен, та затова ме е оставил най-накрая да ме изпита, ама аз зубкам ли, зубкам.
По ръкоделие вече си изкарах блузата. Тъкмо бях я облякла и отидох да се представя на маминка и хоп - д-р Ранков пристига.
Сега ще шием пола, панталон или шорти. Не зная какво да си избера от тези трите. Избери ми ти и ми пиши.
Как сте? Ходи ли във Варна? Там има ли вече летни обувки? Ще трябва да се купуват, защото на Св. св. Кирил и Методий ще бъдем с лятна форма.
Ще пътувам на великата сряда. Пиши ми да си взема ли зимното палто.
Много целувки на всички ви
Дора

 

16 април 1941 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
Защо още не ми се обаждаш и съобщиш състоянието на Данчето. Нека съберем сили и с вяра благодарим на Бога, че ни е обичал и е отървал милото Данче от най-грозното. Дано счупеното да е леко и поправимо.
Тя е млада и в най-скоро време ще й мине и пак свободно ще ни танцува.
Вчера й пратих по пощата малко разградски локум, да си хапва и спомня за хубавото прекарано време в Разград.
Пратих също колет с ролкличка на Лиливото бебе. Тя била отдавна с бебето си във Варна.
Сега една молба бих ти писала, ако можеш да излизаш от болницата, то да ми купиш 140 гр. вълна, от която ще плета също и на Мильовото бебе.
Но най-важното, много се интересувам от Данчето. Тя нека да бъде спокойна и с търпение да изчака окончателното оздравяване.
Тук г-жа Тачева, майка на младата Пинтиева, беше паднала от стълбите на военния клуб и си беше счупила крака и един трудов офицер (Христов) го направи и следа не остана от счупеното, а тя е възрастна жена.
Иванчо с дружината си пак замина, дано и този път излезе като първия.
Пенче, ако обичаш, вземи и малко вълна за едно болеро, каквото беше приготвила за Елчето и, както правиш компания на Данчето, оплети и за малката Росичка и, ако можеш, го изпрати по Дорето. Мисля да му купя и плетени ленени долни дрешки.
Целувам ви и ви желая най-голямо спокойствие и търпение.
Майка ти.

 

21 април 1941 г., Разград

До г-н Подполковник Никола Батоев
Тича

Никола,
Най-после получих от Пенка писмо и се поуспокоих. Сега, освен спокойствие и търпение, нищо друго не помага. Имало да става, пари да се харчат и тревоги да се изпитват. Но така е, родители без тревоги и грижи, едва ли има на този свят, а тревогите биват от разни причини, но когато се свършват без смърт, се понасят и почти забравят.
Сега, макар при този кахър, вярвам и вие, като нас, изпитвате голямото Велико възкресение на българския народ.
Дорето все ми задаваше въпроси, защо сега нямало чудеса, каквито учели по религия, които правел Христос. Аз се мъчех винаги да й обясня, че и сега стават чудеса, но само, които вярват в тях.
Ето едно чудо с Данчето, че се спасило от смърт и много други такива, на които ние не обръщаме внимание.
Давах й пример с Добруджа, а сега още повече, да се увери, че и сега стават възкресения.
С Великото Христово Възкресение възкръснаха много народи, а не един човек. Народи, които също така бяха приковани на кръст като него.
Този турчин идва тук, за да съм ти пишела, защо идва в Тича, връщайки се от тук, нали знаеш, защо настоява, те мислят, че в такъв случай ще получат облекчение, като ти донесат поздрав от нас, нека така поне да мислят.
Много здраве от мен и Руси на теб, Пенка, Данчето и Дорето и много спокойствие на всички ви.
Руцка

 

8 май 1941 г., Тича

До г-ца Дора Батоева
Разград

Мамина Мусана,
Много дълго ме остави без писмо. Каква ли не ми минаваше през ума. Куна дойде с нанко ти във Варна и я оставихме при Данчето.
Ние с татко ти се върнахме в Тича за парада на Гергьовден. След молебена баща ти държа блестяща реч и беше бурно акламиран, а пък аз се надувах, като пате в решето.
Същия ден пристигна производството му в чин полковник. Аз дойдох уж за една седмица да си почина, та като се емнах, та цялата вила почистих. То беше станало, както става, когато майката я няма. Но пък в замяна на това паркът е чудесен.
Данчето я поставиха в гипс и ще остане още цял месец в леглото във Варна, защото този гипс е временен, след него ще бъде постоянният.
Куна искала май да си отива, но ако й се увеличи заплатата, ще остане, а без нея сега ми е невъзможно.
Как са мама и тати, да ги слушаш много. Как е леля Надка и децата? Къде е свако ти Иванчо?
Пази се, майчице, че виждаш от невнимание, от непазене до какви страшни беди се стига. Много поздрави на леля ти Мара Явашева и децата, на Ценкината майка и на г-жа Иванова на буля Недялка и целувки на мамини и Надкини.
Целува те мама

 

11 май 1941 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

NBatoev1941 Полковник Никола Батоев в своя кабинет в Тича

Мило Пенче,
Ти защо не ми се похвали с производството на Никола? Поздравяваме Никола с големството и теб с неговата радост. Пожелаваме ви все така напред. Животът е като времето, кога дъжд, кога вятър, но пък и слънце грее, което заличава лошите годишни времена...
Получих писмото ти от Варна, радвам се, че с Данчевия крак всичко върви добре, макар бавно, но сигурно. Ех, колкото повече грижи ни създават децата, толкова по-мили ни стават. Макар, че децата мислят обратно.
Аз ти писах едно по-дълго писмо, но го адресирах във Варна. Нищо, Данчето ще го получи и ти, когато отидеш, ще го прочетеш.
Дорето е добре, здрава е, не се безпокой.
И тук беше много дъждовно, но от два дни времето е чудесно, вече се отваря работа по лозята. Вчера нашата свинка се опраси с 11 прасенца. Направихме кочина на лозе - ще ги занесем там. Имаме човек да гледа лозето, та ще се погрижи и за тях, а пък ние често ще ги спохождаме и в големите горещини ще полетуваме там. Тази година лозята не показаха грозде, но ако и малкото се запази ще стигне...
Аз още не съм се нагласила да отида да видя Емиловата дъщеря, защото исках да приготвя на бебето освен рокличката и нещо друго и най-после измислих - да направя копринена покривка (плюмо). Емил, вярвам, ще купи количка за рожбата си. Отиването си ще оставя, когато Дорето свърши училище.
Много ми се искаше и Данчето да споходя, но нали знаеш, все финансите не позволяват. Нека е добре, че и без моето спохождане ще бъде тя да оздравее, че тогава пак ще се видим.
Много здраве от всички ни и много целувки от Дорето и мен
Майка ти

 

20 май 1941 г., Тича

До г-ца Дора Батоева
Разград

Мамина Мусана,
Пари ще искаш от мама. Баща ти поръчва така. На 11 юни ще ти прати, защото заплатите не са получили, а напоследък имаме големи разходи с Данчето. Постоянно отиваме, идваме... Днес Р. е при кака ти и ще бъде там до утре вечерта. Тя май му отказала категорично. Вие си приказвайте каквото щете, но добро беше момчето. Нито ревнува, нито кавгаджия - човек и половина. Много ми е мъчно, сякаш съм болна, сякаш на мен се отказва. По почеркът ще разбереш, какво ми е състоянието.
А ти, мамина сладурка, защо така се промени, да не си нещо отчаяна от някого? Кака ти има писмо от някого, сърди се, че си се разхождала из Варна. Да ги нямаме такива. Я си гледай уроците и да не искаш и да знаеш такива работи. Мусито, то е още малко за разни ненужни мъки. Да ми е живичко и здравичко, пък тогава ще видим къде ще се разхождаме.
Много е възможно баща ти да го мръднат към новите земи, а ние може да си отидем в София. Това е едно предположение само.
Ленка Армянава се сгоди за Гирганов и ще го местят в София.
В петък отиваме с баща ти във Варна. В понеделник се връщаме.
На 24 май да се пазиш, да не изстинеш, че от тревоги ще умра най-после.
Целувам те, мама

 

3 юни 1941 г., Варна

До г-ца Дора Батоева
Разград

Мусана,
Сега пък се обаждам от Варна, туку-що пристигнах.
Бях една седмица в Тича. Имах напоследък гости - Генерал Иван Марков с жена си, детето и слугинята. Бяха два дни у нас, пък аз, самичка, без Куна, зор видях, но добре ги гостих. Отидоха си доволни.
Тук оставаме още 4-5 дни и след това вече си отиваме всички в Тича. Там е сега истински рай - рози, рози, рози.
Пиши точно кога ще си идваш!
Много целувки на мама, тати, Надка и децата.
Целувам те, мама

 

14 юни 1941 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
Получих писмото на Данчето, с което ми съобщава, че на 2 т. м. ще я вземете вече в къщи почти оздравяла и много се зарадвах. Поздравявам я и също вас след толкова терзания по нея.
Днес се получих писмо от Никола до Дорето, с което съобщава, че вече сте си я донесли и с нея заедно са пътували 6 души германски доктори и хирурзи. Като го прочетох, от радост ли или от що, сълзите ми неволно потекоха и кръвта ми залази от единия край на тялото ми до другия, от жеста, който са направили германските доктори.
Нека ви е добре дошла. Тя е още едно възкресение за всички, че по чудо остана жива при това опасно падане. Но всяко зло, води добро, ето че толкова хора се интересуват от нейното оздравяване.
Ти не пишеш, вярвам, че си била много ангажирана тези дни с нея и за нейното последно решение и за състоянието на крака й.
Вярвам, че сега си се успокоила, след като толкова доктори са се произнесли. Не остава нищо друго, освен спокойно да се чака нейното пристъпване, когато ще трябва да й направиш прощтъпулник, като на бебе.
Емил ми писа, че пратил няколко колетчета на Данчето и нищо не знае за тяхното получаване. На нас също ни прати, но веднага му писах и благодарих за вниманието. Наместо аз да му пратя, че е далеч от всички, обратното той ми праща. Аз днес му отговорих, че си била много ангажирана с Данчето , с доктори и затова не си му писала за получаването на колетчетата.
Ти обади ли се на Весито и Танчето, видя ли Иванова - тя как е?
Дорето е много добре и отношенията ни са отлични, защото Иван го няма вече две седмици.
Целувам Данчето и ви желая още малко търпение.
Пиши ме подробно!
Руцка

 

16 юли 1941 г., София

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
По съвета на лекарите решихме да оставим Данчето за един месец в София. Първоначално смятах да я оставя в клиниката на Варкони, който също я прегледа, но той самият ми каза, че няма нужда да остава в клиника или болница - тя не е болна.
Тази сутрин говорих с Фанка дали е съгласна да остане при нея само на квартира, като от Тотев ще й носят храна, понеже така ще има по-разнообразна храна. Надя я иска, но се е приготвила да замине на курорт, следователно ние не бива да я спираме. Фанка й дава самостоятелна стая. Нейните квартиранти са мобилизирани.
Сега при нас е Натали, тя също настоява Данчето да отиде у тях понеже нямало да ходи никъде това лято. Поставиха й пак малък гипс, понеже калоса е още много слаб и не бива да остава без гипс. Най-малкото нещо маже да предизвика ново счупване. Аз тези дни се тръгвам, като смятам, че тя е добре. При това е под наблюдението на лекари.
Много целувки на теб и Дора.
Никола.

 

8 ноември 1941 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
София

N_PBatoevi_Sofia Пенка и Никола Батоеви в София - 1941 г.

Мило Пенче,
Научих от Джеки, че си в София, и от Никола до Дорето, че си се върнала с Данчето окончателно оздравяло.
Поздравявам ви всички, особено Данчето.
Никола беше писал на Дорето, че отивайки за Данчето, ще се отбиеш да наобиколиш и Дорето, но по много съображения сте си изменили маршрута. Ние много ви се надявахме.
Вчера получих парите, изпратени от Никола по пощата. Беше ми писала, че имаш на разположение 100 - 200 хил лв. с които искаш тук да купиш имот - къща или дюкян, но и тук имотите станаха скъпи.
Николай Дацков си продаде къщата за 300 хил. лв., също и дюкяните са скъпи. Днес четох в “Разградско слово”, че се продават къща и три дюкяна в центъра на града, в понеделник ще отида да ги потърся и разбера.
Преди два месеца се продаде къщата на Тинчев за 150. Тя, според мен, се продаде на безценица, защото беше спорна от наследница и баба мащеха, Еленка Неделчева, ти я познаваш, която се мъчеше да лиши внучката на Тинчев от законно наследство и докато двете се караха и спореха, трети се възползва.
Днес получихме покана от Русито за венчавка - утре 9. ХI.Сигурно и вие сте получили. Ех, всичко наредил, та и да се ожени бърза. Но може би ще бъде по-добре да се прибере, стига да сполучи, защото той инак е сирак, като отиде при баща си е без майка, а при майка си без баща. Затова ще бъде по-добре да си има и той едно място, гдето ще се чувства у дома си. Момичето изглежда е от София, където ще бъде и венчавката му.
Ти поуспокои ли си нервите? Сега, като си заварила Данчето с окончателно здрав крак, трябва вече да се успокоиш и разбереш, че не остана никакъв кусур.
Децата са сладки, че от сладост най-накрая нагорчават. Който ги няма, той нищо не знае, колкото са повече, толкова и повече са грижите и кахърите по тях.
Ето, сега пък Капчето има коклюш. Надка уж ги води на разходка, но от разходката си спечели и коклюша.
Сега чакам от теб дълга писмо, каквито ти знаеш да пишеш.
Целувам те.
Майка ти

 

10 октомври 1941 г., Тича

До Господин Иванов,
София

Драги г-н Иванов,
Конфузя се неизказано, че можах тъй-късно да Ви се обадя: причините бяха много и най-разнообразни. Сега обаче мога с радост да Ви съобщя добри новини.
От един месец дъщеря ми е в университетската клиника при Александровската болница под непосредственото наблюдение и неоценимите грижи на нашия пръв български професор - Д-р Ал. Станишев. Радва се на извънредното внимание на всички и я наричат “професорският случай”. Той преди един месец ни дойде на гости заедно с жена си и като видя Данчето възкликна - “Невъзможен гипс, час по-скоро трябва да се махне. Пратете я при мен в София веднага!” Гипсът са извадили още първия ден, последвали са електрически нагревки, леки масажи и гимнастика. Кракът се е възвърнал към здравия си вид. Напуснала е леглото, хвърлила е патериците и с много леко накуцване се движела по цял ден из клиниката. Г-н професорът я канел да присъства на много сложни операции и всички решили, че от нея ще стане един отличен хирург. Въобще намира се в една приятна атмосфера и на моменти забравя, че се намира в болница.
Как сте Вие, г-н Иванов? Вие сте един много симпатичен млад човек. Едно е жалното, което може да стане фатално, че трудно ще се постигне близост, поради географическа отдалеченост. Ако Бог е решил, когато здравето на Данчето бъде истински възстановено, това, което днес е блян, може да стане реалност, съдба. Пожелавам ви преди всичко разум, все така бодър и неуморим за доброто на татковината ни и за всички нас.

П. Батоева

 

11 ноември 1941 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мила мамо,
Получих татковата и какината картичка и четох твоето писмо.
Вчера с Цена и още две ученички ходихме на люш на Табията до гробищата. Беше много хубаво, защото нямаше много хора и затова нито една шейна не се преобърна. Не бой се, не съм изстинала. Бях се страшно новлякла. Бях с вълнен комбинезон, вълнени гащи, три жилетки, палтото, шал на ушите и най-отгоре качулката.
Гледах маминка какво прави, за да не мухлясват мармаладите й. Взема силна ракия и в нея слага малко салицилов прах, в такава ракия натопява една кърпа и с нея покрива мармалада, така че кърпата плътно да прилегне до повърхността му.
Сега маминка и дядо са на сватба. Синът на г-н Крум Денев се жени.
Преди няколко дни вуйчо Мильо и вуйна Пени с бебето ни бяха на гости.
Целувам ви
Дора

 

18 ноември 1941 г., Тича

До г-ца Дора Батоева
Разград

Миличко Пухенце,
Много ме направи щастлива вчерашното ти писмо, отдавна не беше ми се обаждала. И почеркът е подобрен, и съдържанието е приятно. Снимките бяха радост за всички ни.
За престилката ще видим другия срок, няма ли възможност да се отпусне?
Как е леля ти Надка, тя защо никак не ми се обажда? Ти, като ходиш по люшове, да не ми се наредиш като кака си, че нейният крак още на никъде не е и кой знае кога и как ще се оправи.
Сега ти пиша по една важна работа - баща ти пита кой номер шушони носиш. Пиши по възможност по-бързо, да поръчаме във Варна, от където ни обещаха да намерят един чифт. За ниски или за високи токове ги искаш. Но ти май нямаш с висок ток обуща, а в шушони се носят само стари обувки, защото кожата гори от каучука.
Как са мама и тати?
Целувки на трима ви.
Мама

 

4 декември 1941 г., Разград

До г-ца Йорданка Батоева
Тича

Мила како,
Днес бях на пазар и търсих брокат, но не можах да намеря нито в една книжарница, затова виж да се снабдиш с такъв от Варна. Затова пък намерих много симпатични бонбони, тъкмо за елха.
Утре имаме класно по руски, дано да го изкарам. Отпуската ми, гласете я както щете , но във вторник не искам да пътувам.
Както си правя сметката, тъкмо с 10 дена по-рано ще си дойда.
Целуни мама и татко от мен.
Целувам те.
Дора

 

7 декември 1941 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мила мамо,
Снощи леля Симеонка ми донесе куфарчето. Чудо неща си пратила. Най-много се радвам на домашните пантофи. Тук със свещ да търсиш такива, няма да намериш.
С октоподът пък да знаеш, що смях си направихме. Когато донесоха куфарчето, отворихме го, но не забелязахме октопода. После маминка и баба Фатме отидоха у леля Надка да правят наденици. Тогава аз извадих октопода от куфарчето и го сложих в бюфета, така че да му виснат малко краката. После затворих бюфета и седнах да чакам идването на маминка. Скоро те дойдоха и седнахме да вечеряме. По сред вечеря аз помолих баба Фатме да ми даде солницата. Тогава тя отвори бюфета, наведе се да вземе солницата и като видя чудното животно изведнаж подскочи, после като се поокуражи малко внимателно бръкна и след големи мъчения успя да извади солницата, а ние с дядо се държахме за коремите от смях. През туй време маминка беше в другата стая. Набързо затворих бюфета и накарах баба Фатме да мълчи, обаче маминка не се изненада толкова, защото предварително прочела в писмото, че пращате октопод. Но най-смешното беше, когато маминка го извади и го приближи до баба Фатме, че тогава да видиш, като писна жената, та чак единственото й око се ококори.
От мармалада си хапнахме днес с лелини Надкини, бяха у нас на обяд. Ябълките още не сме опитвали, а с бонбоните се почерпихме.
Днес с учителката ни по немски аз, Цена и Татяна Климова направихме 4 колета за германските войници по случай Коледа. В колетите сложихме луканка, сланина, ябълки, сладки и др. работи, които ги купихме за около 400 лв. Колетите ги пратихме от името на нашия клас. Освен това една ученичка направи колет от свое име. За утре сме освободени от първия час, за да предадем на пощата колетите. Всичко хубаво само, че туристическите чорапи са скъсани, та аз тек с какво да ги закърпя. 1700-те лева получих отдавна, но забравих да ви пиша.
Много целувки на теб и татко.
Дора

 

11 декември 1941 г., Тича

До г-ца Дора Батоева
Разград

Мамина Мусана,
На 9-ти т. м. Варненският кмет г-н Мустаков прати специален автомобил (подарен му от Скопския бан) с покана за трима души - за баща ти, кака ти и мен, да ни отнесе във Варна на концерта на жената на адютанта на Хитлер. Понеже татко ти го болеше кракът (ишиас), той ни прати с г-н Джавджиев и жена му. Концертът беше блестящ. Певицата, стройна и симпатична дама, която пя в чест на Моцарт все негови работи. Тъй нежно, фино пя, както е истинската Моцартова музика. Концертът беше само за поканени и билетите безплатни. Купихме брокат и специални свещички за елха. Получихме пратените неща по Симеонка, бонбоните са подходящи. Украшенията са добре подбрани, но май си платила множко.
На 10-ти посетихме премиерата “Чест” от Зудерман - играна с голям успех. Прати ми веднага адреса на г-н Директора ви и на г-цата класна наставница, за да ги помоля веднага за твоето идване.
Не купувай нищо повече за празниците, нито подаръци. Мама какво беше намислила, все пак можеш да ми съобщиш.
Много съжалявам за пристигането на Надка. Тя е била вчера в 3 ч. след обяд във Варна, а ние чак тази сутрин в 10 ч. потеглихме от там. Ако бяхме се видели, щяхме да останем и тази вечер за големия клавирен концерт в полза на зимната помощ. Големият наш виолонист - син на нашия познат д-р Савов, идва чак от Париж, където живее постоянно.
Предай искрените съболезнования на г-жа Даскалова по случай смъртта на баща й. Татко ти, на млади години му беше адютант в Шумен.
Целувки, мама

 


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова