МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

ПИСМА

1942 година

 

20 януари 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Дора Батоева - 1942 г.

Мила мамо,
Снощи към 8 ч. пристигнах в Разград. В Каспичан чаках близо 5 часа в бюфета до печката. После във влака, купето беше добре отоплено. От Синдел пътувах с учителки от Разградската гимназия. По пътя един учител по рисуване в Русенската гимназия ми каза, че имал голямо желание да ме нарисува с бои.
А най-смешното - един майор от флотата (дядка) ми каза, че съм му направила много голямо впечатление и че имал много сериозни намерения и ако не ме види вече, щял да дойде в Тича да ме търси. Аз му казах да заповяда, като желае. И че ние там много обичаме да ни идват гости. Едвам се задържах де не се изсмея на ума му.
В Разград на гарата имаше много шейни. Дядо беше изпратил една голяма вълча шуба, която като я облякох и с одеалото си завих главата, никакъв студ не почувствах.
В къщи заварих дядо и маминка да слушат радио. Дядо много му се радва. Той е главният диригент, а аз съм му помощникът. Само че главният диригент не го оставя на една станция. Като го хване с две ръце и не му дава мира.
Днес ходих на училище. Никой нищо не ме попита. Взех си тефтерчето. Не очаквах такива хубави бележки. Втора по успех съм от целия клас.
Всичко хубаво, само че днес много е студено. От вчера непрекъснато вали сняг.
Днес ви пратих телеграма и като се върнах в къщи заварих - твоята с платен отговор. Изгърмяха 10 лв. Днес платих таксата си за второто полугодие - 300 лв. и така останах само с 50 лв.
Много целувки на всички ви.

Дора.

 

23 януари 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мила мамо,
Снощи танцувах с дядо два валса!
Писмата ги пращаме по пощата, защото Шабан не дойде.
Вчера маминка ходи у Ценка Белчева, тогава Шабан дошъл, а преди да тръгне маминка заръчала на Фатмето да му каже да я почака, докато се върне. Обаче дядо му казал да дойде след един час. И ето, до сега още никакъв го няма. Вчера казал на леля Мара, че щял да ми иска пари за шейна. Щях да му дам. Вече не искам Шабан да ме придружава. Все такива работи прави. Като бяхме на Синдел рано, рано сутринта дойде да ми иска 200 лв. Направих се на будала и не му дадох.
Целувам ви.
Дора.


О. з. Полковник Руси Радков (в ляво) с приятели пред Военния клуб в Разград - 1942 г.

 

 

1 февруари 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мила мамо,
Не ти се обадих досега, защото и да бях ти писала писмото, нямаше да дойде, понеже до вчера не беше идвал нито един влак. Тук времето е доста студено, обаче свикнахме и не треперим както в началото.
До сега съм ходила три пъти на люш. Тази зима е чудесна. Сега се молим само да продължат ваканцията до 10-ти. Днес времето е много хубаво. Всички дървета са покрити със скреж, тъй като че ли по тях са нацъфтяли хиляди пролетни цветчета. Онзи ден Митко Икономов доведе едно германче у нас, понеже знаело италиански, да си поприказват с маминка и дядо.
За радиото не мажем да се разберем с дядо. Той обича цигулки и опери, а пък аз обичам Зара Леандър, Петер Креьодер, Марика Рьок и др., които дядо не харесва. Той казва, че Букурещ имал най-хубавата музика, а аз казвам, че Белград и Атина.
Много целувки.
Дора.

 

8 февруари 1942 г, Разград

До г-н Полковник Никола Батоев
Тича

Полковник Никола Батоев - 1942 г.

Мили татко,
Снощи получих твоята картичка и какиното писмо. Много ти благодаря за подаръците, които си ми купил от София. Щастлива съм, че имам такива добри родители. Затова и аз ще се мъча да бъда добра, за да ви радвам всякога.
Кажи на кака, че вече не се радвам предварително за нищо. До лятото има още много време. Пък и да е близо няма защо да се радвам, защото надали ще бъдем там на лято.
Сега скръбната новина, само не я казвай на кака. Снощи Пупи умря. Много ми е мъчно за него.
Много целувки на всички ви.
Дора.

 

15 февруари 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мили и скъпи деца Пенче и Данче,
Днес е Заговезни, пожелавам ви сладко и весело да заговеете и със здраве и добрини да стигнете Великите христови празници, като се надяваме, че правдата ще възкръсне, за да се победи безбожието.
Дорето е добре. Вчера цял ден са тичали с Ценка да си търсят дрехи за маскиране. Мара намери на Дорето една турска рокля от кадифе със сребърен колан. Сега се гласят, че ще отидат в гимназията, гдето ги чакала и учителката им. Всичките приготовления станаха у Марини. Дорето стана една хубава кадънка с теглени вежди и с две пуснати коси с големи пискюли и копринен чембер. Бяха около десетина момичета и момчета (костюмирани).
Времето вече отива на пролет, а не зима. Полека лека снеговете се топят. Добре, че е така, ако беше духнал някой топъл вятър да го стопи наведнъж, щеше да стане непременно наводнение.
От Найден имам писмо дълго и обширно. Той е в с. Градище, Кумановско. Хвали се много. Селяните били добри и любезни. Пратил ми и снимки с тамошна носия. Пиши му, той изрично те поздравява и пита за Данчето, интересува се от нейното окончателно оздравяване. Той живеел в училището, а се хранел в общинското управление, гдето пък живеел кметът и финансовият пристав. Готвели двете булки и се хранели заедно. Мъжът на кметицата бил офицер от сръбската армия.
Довечера ще заговяваме у Марини. Ние по традиция заговяваме заедно и винаги у дома, но сега по липса на Надкини, ще бъде у тях.
Преди няколко дни бях поканила след вечеря комшийките: Бончовица, Виржиния със сина и булката и едно младо банково семейство, приятел на Емил, живее у Милю Върбанов и Мара и Тоньо, разбира се. Ще речеш, че са млади, но те първи дадоха повод, като ме каниха на гости след обяд и друг път след вечеря с тати ти. Трябваше и ние да ги поканим.
Хайде, целувам ви по сладките уста по случай Заговезни. бъдете здрави и весели. Обичайте се и се радвайте на младостта, че старостта не е хубаво нещо. Чувствам се здрава и бодра, защото се вдъхновявам от вас. много здраве и целувки и на Никола, ако е там.
майка ти Руцка

 

17 февруари 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мила мамо,
Добре, че се обадихте, че маминка се тревожеше, какво става с вас.
Аз съм много добре. Онзи ден се маскирахме. Бях с чудесен костюм, червена кадифяна рокля, цялата със златна сърма обшита и с чудесен сребърен колан. Била е някога тази рокля булченска. Една кадъна - учителка по рисуване в турското училище ме декизира.
На Заговезни бяхме у леля Мара. Беше много весело. Стойчо беше поканил едно германче, много симпатично и културно. Говори много добре италиански, френски, полски и за два месеца вече много добре приказва и български.
Много целувки на всички ви.

Дора.

 

2 март 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
Шунката е вече готова. Пратете Шабан да я вземе. Ние тук сме добре също и Дорето е здрава, ходи редовно на училище. Щеше да се причести на Тодоровден, но се облажи, понеже нея неделя беше Александър у дома и покрай него не можа да изпости. Дойде гост, развали пост, но аз устоях и се причестих.
От Надкиното писмо и от това до Дорето разбрах, че пак сте разочаровани от варненския кандидат. Права е поговорката: “Когато човек се жени го хулят, когато умре го хвалят”. Във всеки случай аз нищо не мага да кажа за това нейно и ваше разбиране. Женитбата е късмет. Сега разбра Никола, защо е тъй мъчно да си дадеш чедото, било то мъжко, било то женско. Никой до сега не е направил правилен избор, защото чувствата на младите не позволяват да се мисли за лоши последствия, за които ако младите могат правилно да разсъждават няма и да ги забележат, защото доколкото разбрах от този свят, нищо съвършено няма. Вчера четох във вестника, че Ранков се сгодил.
Мило Данче, не се отчайвай. Добрите дни са у теб, от теб ще зависи да си избереш другар и да направиш да те обича и уважава както трябва. Ти не си на 18 години, за да не разбираш как трябва да се поставиш в твоето бъдеще. Стига сама да обичаш човека, с когото ще решиш да прекараш останалата част от живота си. Не се отчайвай!
Сега ви пращам много целувки по случай баба Марта.

Маминка

 

16 март 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
Писмото ти получих и много ми стана чудно как, като бяхте там, не сте разбрали, че този човек, който се обявяваше за кандидат на Данчето е бил толкова вън от света, с такива лоши пороци. Във всеки случай и сега не е късно, понеже нямате още изядено и изпито. Само че твърде е възможно да има увлечение от страна на Данчето, но пък и тя не е дете да не разбира. Никой никога не е могъл да си направи правилно избор, защото повечето става в сляпа неделя или по сметка - от алчност за богатство и след свършения факт иде отрезвението и разочарованието. А много пъти и двете страни се разбират и са щастливи и със своя живот радват и околните.. Да вярваме, че Данчевото щастие ще дойде из невиделица.
Добре си намислила да направиш курбан, то не е лошо - един празник повече в нейния живот, стига другарят да бъде такъв, като Иванчо, да го прави безропотно и с удоволствие. Правенето на курбан е много просто - ще го опечеш агнето целичко, целичко го постави на масата, до него един хубав хляб, едно шише вино, свещ за агнето и друга за попа, който ще отчете, според църковните обичаи. След като подадеш на няколко къщи, Данчето ще го куса. Пък ако искаш, ще си поканите близки и ще го изядете. Понеже искаш и да светиш вода, то на друга маса в същата стая ще поставиш супник с вода и пак свещи, но не забравяй и тамян също и китка от стар босилек. Най-напред ще помолиш попа да свети водата, а после ще чете на агнето. Нека на добър час е всичко намислено и да ви пази от беди.
Аз писах на Надка да дойде за това и то по-раничко да ти помогне, защото тя е вече веща, че има и на Капчето обещан курбан.
Шабан пристигна, донесе писъмцето ти. Не се сърди на татко си, той много рядко пише. Не се съмнявай, че има причини от такъв характер. Той цял ден си чете вестниците и слуша радиото.
Снощи аз ходих на кино с Марини, той не иска, защото не чувал.
Много ви здраве и много целувки от мен, тати ти и Дорето на всички ви.
Майка ти.

 

21 март 1942 г, Разград

До г-ца Йорданка Батоева
Тича

Мило Данче,
Ти прекара едно от нещастията, каквито често се случват в живота на човека. Рядко се намират хора, на които животът да не е висял на косъм от падане, удряне, огън, оръжие и др. Вследствие счупването на крака ти, ти си претърпяла много мъки и, както се научавам, сега си на подобрение. Ти си млада, костта ти лесно заздравява и вярвам, че ще бъдеш напълно здрава, което аз ти пожелавам от все сърце.
Поздравявам те с настъпващата от утре пролет и ти пожелавам щастие във всичко.
Дано тази година се свърши благополучно войната, че всеки да си застане на мястото и да настане радост в живота на младо и старо в Родината ни.
Благодаря ти сърдечно за изпратената ни мартеница.
Сърдечен поздрав на теб и родителите ти.
Целувам те.
Дядо ти Руси

 

21 март 1942 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мила дъще Пенке,
Права си гдето задаваш въпроса в писмото си от 13.II. т. г.: “Тати, защо не се сбърка някога да ни се обади с две думи поне. Да не се е отрекъл от мен? Мъчно ми е дето никога не ми пише” и прочие. Залавям се днес в очакване настъпването на животворната пролет, която подбужда към дейност и радост за по-добри дни на всички ни, да ти отговоря с много повече от две думи. Преди всичко ще ти кажа, че когато бях на твоите години, обичах да пиша, но сега като съм в 80-годишната си възраст, която ще навърша на 14 септември т. г., не ми се пише.
- Едно: защото ръката ми трепери, криви буквите и трябва бавно като малките в отделенията деца да пиша разбрано писмо.
- Друго: защото си мисля, че в продължение на толкова годишен живот, като че ли нищо полезно (или съвсем малко) дело съм направил. Имам сега голямо желание за работа, но пък силите ми са отслабнали. На 8 май 1940 г. по тяло бях 76 кг, а днес съм 62 кг.
- Трето: липсата на естествени зъби и трудното привикване с протезите ме нервираше. Отслабването на слуха ми и недочуването ме прави да запитвам събеседника си по 2-3 пъти какво е казал, а това (даже майка ти) ги отегчава и извиква силно, а това ме възбужда да се сърдя, без да искам. Към това се прибави сега и диабетът. Предписа ми се диета. Изпълнявам я и се надявам на подобрение, ако е рекъл Господ.
- Четвърто: Макар да не съм ти писал, аз винаги прочитах твоите до майка ти писма и съм се възхищавал от умелото ти писане. Понеже постоянно си в преписка с майка си и с Дора и чета писмата и ги задължавам (мама ти и Дора) да те поздравяват от мен, и така смятал съм, че няма нужда от отделни писма от мен. Пък ако не се убедиш в доводите ми, моля прости ми. Недей мисли, че дъщеря ти Дора ми причинява тежест. Тя е много послушна, внимателна, гледа си добре уроците и заслужава похвала.
Сърдечни поздрави от трима ни.
Целувам те.
Баща ти Руси.

 

23 март 1942 г, Тича

До г-н Полковник Руси Радков
Разград

Мили татко,
Много искаме за Великден да ни дойдете с мама на гости. Как си със захарта? Забрави всичко лошо, ти който през целия си живот беше наш най-велик учител и винаги ни учеше на търпение и прощаване - единственото добро на света - магията, която превръща и дявола на ангел, недей сега да ни разколебаваш, не отстъпвай от религията си, от своето верую! И когато човек прости истински, дълбоко и съзнателно, на душата му става светло и леко и струва му се, че са му поникнали крила, с които е готов да прехвръкне цялата вселена. Голяма част от нашите болести се дължат на този наш човешки недостатък - на яда, на слабото добро, което трудно вирее у нас, но е броня на тялото и душата. Ядосваме се и мразим, защото искаме светът да бъде според нашите разбирания, а в края на краищата светът си остава различен за всеки човек и никой не може да го промени, ако ние сами вътрешно, съзнателно не се променим. А доброто - истинското благородство, прошката са най-великите неща на земята, те дават мир на душата, здраве на тялото и обич на околните.
Целувам ви.
Пенка

 

28 март 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мила Пенке,
Благодаря сърдечно за поканата да ви гостуваме за Великден. При всичкото ми желание да направя това, вярвам, че ще го направим при по-благоприятни времена по много причини, а не сега. Поради старостта ми, диетата за захарната болест, поради непостоянното време, което пречи на пролетната работа по засяване на нивите, а при хубаво време да се бърза с полската работа, да не се закъснява и да не остане никакво празно място незасято, за да има повече произведения, нужни за храна на народа в тая всесветска война за живот или смърт.
Ако бихме дошли, би трябвало да тръгнем и се върнем заедно с Дора и да отсъстваме почти половин месец от дома в най-важното време за засяване.
По-рано от вашата покана, бяхме поканени от батя ти и жена му да им гостуваме по Великден в София. Отговорих им, че не ще можем.
В тия размирни времена ще отложим разходките, че след свършването на войната, който остане жив, нека се разхожда. По въпроса за захарната болест аз ти писах вече. Тя е лоша, ако е придружена с албумин, а такъв не се оказа при мен. Тя не ме мъчи, пазя диета, ако не се усилва, ще може да се преживее още някоя и друга година. До инсулин още не е дошла работата, но след време и него ще употребя.
За някакви скърби и ядове, ако е имало такива, аз ви прощавам от сърце и душа и моля и вие да ми простите, ако аз съм ви причинил такива. Бъдете спокойни. Радвайте се на живота докато сте здрави. Аз засега съм добре.
Пожелавам ви отлично здраве и весело прекарване на Великденските празници. Нека ви са честити.
Целувам и поздравявам всички ви.
Татко ти Руси

 

13 април 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мила мамо!
Вчера пристигнахме благополучно. Във влака имаше много хора. Куфарите и маминкини слязоха с файтон, а ние с Цена и още една ученичка с песни потеглихме пеша надолу към града.
Във Варна прекарахме чудесно. Чичовият богаташ идва ли в Тича? Разбрах от Цена, че едно време бил кандидат на леля й и бил 45-годишен и синът му бил почти на годините на сестра ми.
Много целувки на всички ви.
Дора.

 

14 април 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
Преди всичко, благодаря за хубавото и весело прекарване при вас. Голяма паплач бяхме. Изморихме те да тичаш и мислиш как да услужиш на толкова народ. Ние всички готованци бяхме. Вярвам, вече си си починала. Тук пристигнахме в неделя 5 ч. след обяд. На гарата нямаше достатъчно превозни средства, че Дорето и Ценето с още други пътници си дойдоха пеш, много по-доволни, че си починали на “Касамака”, гдето си хапнали пасти.
Във Варна, макар и един ден, прекарахме много хубаво. В събота вечер бяхме поканени у Весито, то има един идеален мъж, добър и способен, ходихме и у Танчето, тя, горката, е болна и много слаба.
Навсякъде беше хубаво, но чуждо. Като си дойдох в нашия кален град и схлюпени къщурки, се почувствах напълно у дома, макар че много пъти съжалявам, че не сме се установили в някой във всяко отношение по-хубав град, но грешката е моя. То нашето се вече мина, поне вие, децата, да сте добре и с вашето добро аз да живея спокойно.
Тук непрекъснато вали, не дава възможност за никаква работа из двора и из лозята. Никола нека ми пише, колко пари трябва да внесем и кога за 20-тонен вагон дърва. Дорето е добре, ходи на училище. Как излезе вечеринката? Данчето доволна ли е? Много здраве и целувки на теб, Никола и Данчето.
Майка ти.

 

20 април 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Mia cara mamma,
Voglio annunciarti che ho cominciato studiare la lingua italiana. Desidero percio scriverti una cartolina con quale voglio informarti della mia maniera di vivere. Sto molto bene. Sono in buona salute e studio con gran piacere questa buona e dolce lingua. Voglio sapere, mia cara mamma, perche finora non mi hai scritto. Come sta da, quando siamo partiti da Ticia. Forse era molto stanca d’aver avuto tante ospiti da te desiderati. Nonna e nonno ti salutano sinceramente e ti augurano buona salute a te, a pappa ed alla mia cara sorella.
Tanti baci.

Dora.

 

30 април 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
Разбрах, че много си заета от писмото до Дорето. Така е всяко нещо при избор, но дано от всички въпросни кандидати да попаднете на такъв, който на всички ви да харесва, а най-много на Данчето, защото то най-много нея засяга. Как е, дойде ли и последния младия? Хайде стига толкова избор, че ще ни остарее момата.
Ти пишеш, блазе на мама, че не изживя такова чудо. Не е вярно, родителите особено майките не живеят без грижи и чудеса от различен характер по децата си. И колкото повече са те, толкова по-разнообразни са случките и грижите. Никой не бива да се оплаква, защото когато сме ги създали, сме мислили и гледали много леко на този въпрос, без да помислим, че тези рози ще имат и бодли, макар и от най-благородните да бъдат те. Но болката от бодила леко минава и се забравя, като имаме пред себе си хубавата и ароматична роза, която ни кара да забравяме болката пред нейното хубаво и засмяно лице, както са децата за майката, която живее само с тяхното добро. Вие го изпитвате вече и разбирате колко е тежко, като си помислите, че вашата скъпа рожба й предстои да ви напусне, макар и тя да е щастлива, вие все пак ще се безпокоите.
Тук времето никак не е хубаво. Като есен, а не пролет, постоянно вали и студени ветрове веят. печките не престават да горят. Довечера в 6 1/2 часа ще бъдем на сказката на Енрико Дамяни, за която имаме специална покана.
Много здраве на всички ви и много целувки и пожелания.

Майка ти.

Прабаба ни Руцка Радкова и прадядо ни полк. Руси Радков владееха италиански и френски език и са участвали активно в работата на Българо-италианското дружество в Разград, в качеството си на негови почетни членове. На снимката: членовете на дружеството, лекторът по италиански език д-р Иванов, италианският консул в Русе и известният италиански българист г-н Енрико Дамяни, почетните членове на дружеството Руцка и Руси Радкови - 1942 г., Разград.

 

29 май 1942 г, Тича

До г-ца Дора Батоева
Тича

Обично ми Доре,
Сватбата ще бъде към 20-и юни, а може и по-късно, защото апартаментът им още не е готов. Утре чакам Митко, зълвата, Ванчето Обова и леля ти Надка. Тук положението по продоволствието се затяга, че да видим как ще му излезем на глава.
Чети добре и си гледай уроците, та да ме зарадваш на края на годината. Идущата година сигурно не ще учиш в Разград. Ако ни преместят в София, ще е още по-трудно с прехраната. Да не мислим много от далеко.
Здраве да е Бог да ни помага както да сега!
Сватбата още не е насрочена и не се знае къде ще бъде, но най-вероятно е да бъде тук.
Много мило ще бъде, ако на булката дядото и бабата бъдат при тази тържествена церемония. Много поздрави и целувки на трима ви.

Мама.

 

Теснолинейката в Тича

 

30 май 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
Получих дългото ти и хубаво писмо и много се радвам, че всички сте доволни от зетя. Така е, когато го харесвате, особено като се е оказа такъв мил и внимателен, на когото трябва да се оказва още по-голямо внимание от ваша страна. Убеди ли се в моето разбиране, както аз винаги ти пишех, че родителите живеят и искат само внимание от тях и получават криле когато чувстват, че децата им са щастливи и добре във всяко отношение. Щастливият живот на децата е най-голямата отплата за една майка. Нека Данчето бъде умна и използва всички: от него до последните му роднини, а окаже и тя същото внимание, и да ги обикне, както те сега я отрупват с внимание. нека това положение съумее да го запази до край.
Ти, каквото имаш за шев, защо не го даде във Варна? На теб стига сега да посрещаш и изпращаш.
Поздрави зетя от нас, също и всички свати и сватове.
Дорето е добре и чете вече дните. Вчера ги водиха на Липник да чистят нивите.
Жорж ми пише, че много е омъчнен, защото си го забравила, че даже и за Гергьовден не си го поздравила. Пиши му и му съобщи голямата радост. Права е приказката, че щастието е което кара по някой път да забрави човек и най-близкия не толкова от нещо друго, а от залисия каквато е била твоята и продължава и ще продължава докато я венчаете. Аз те оправдах, като му писах, че причината е само тази, а не друга. Но изглежда той няма да ти честити докато ти сама не му съобщиш, че сте сгодили Данчето.
Хайде, бъдете все така бодри, здрави и весели.
Целуни годеницата от нас.

Майка ти те целува от все сърце.

 

11 юни 1942 г, Разград

До г-ца Йорданка Батоева
Тича

Мило Данче,
Получих писмото ти с хубавата фотография, от която се вижда, че си доволна от избора си, което е най-важното за бъдещият ти живот. Пишеш, че излизал грозен, а не какъвто си е. Няма значение хубостта на мъжа, хубава да е душата му. От писмото ти разбрах, че тъкмо той притежава тези качества на мъж, дето е красив, но и другите вътрешни красиви качества притежава, което ще го прави още по-красив и мил, не само на тебе, но и на родителите ти. Защото родителите търсят повече човека, отколкото материята. И тъй, аз се радвам от все сърце, че си намерила човека, с когото ще се разбираш и живееш щастлива. Нека Бог ви дари дълъг щастлив семеен живот. Благодарим за поканата, много желая да присъствам на венчалният обряд, но тъй като дядо ти не може да се отдели от лозето, гдето си нощува вече като на курорт, което му действа благотворно на болестта. Това негово положение ме спира, защото аз тук съм която, както знаеш, се грижи за всичко, особено продоволствието на диетичната му храна и всеки ден ходя след обяд да му я нося. Вечерям там с него и се връщам Дорето да нахраня.
Този път, който правя до лозе, е много уморителен за мен и много отслабнах, не са времена човек да си вземе файтон, защото до там искат 50 лв. само за отиване. Животът стана невъзможен, но здраве да е ние сме на края му. Във всеки случай ще се мъча да наредя така, че той да не почувства моето отсъствие, пък и той настоява много да дойда, че да представлявам и него.
Ако знаеш, откак си се сгодила, Дорето колко е неспокойна. Тази сутрин стана в 4 часа. Снощи почти не вечеря от мерак, че ще си дойде. Хайде много целувки и благопожелания на двама ви. Да си живеете и да се разбирате във всяко отношение.
Целувки от мен и от дядо ти.

Маминка

Сватбата на Данчето - голямата дъщеря на Пенка Батоева, и Димитър Лабаков - 1942 г.

 

10 юли 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,

На 5 т. м. се завърнах от Варна, гдето прекарах много хубаво.
Като пристигнах в къщи заварих заключено, също и у Марини беше заключено. Казаха ми съседи, че са на лозе при тати ти. Сготвили и отишли при него да обядват и прекарат деня. Аз си оставих багажа в другия двор и се отзовах при тях. Благодарение на Мара тати ти е бил много добре гледан. Мара се е грижила за храната му и за изпълнението на режима, който беше предписан от доктора.
Ти как се чувстваш без Данчето? Аз я дочаках и ги оставих весели и доволни. Тя ми каза, че за Петровден ще ви дойдат на гости.
Вие май не сте били доволни от Гьозикен? В къщи намерих голяма кореспонденция: писма от Жорж, Емил, Пеня, Атанас - Надкиния девер, Марийка Витанова и покана за юбилея на Катя Манчева, който се състоял на 5 т. м. Ако знаех, направо в Русе щях да сляза да я поздравя лично и се видя с Ружа. Сега последователно отговарям.
Тати ти е на лозе още. В неделя - Петровден ще поканя и Марини и ще му отидем на обяд да празнуваме именния ти ден и годишнината от сватбата ти.
Днес Найден ми беше на гости. Той остава в Македония.
Много здраве и хиляди целувки на всички ви също и на младоженците.

Майка ти.

Дора Батоева в Тича - 1942 г.

 

13 септември 1942 г, Разград

До г-жа Йорданка (Батоева)Лабакова
Варна

Мило Данче,
Писмото ти получих, но зает с гроздобера едвам днес изпращам до Митко едно тенеке с мед на тежест 27 кг.
За преместването на свако ти Иванчо научих от ген. Стойчев, който преди няколко дни беше тук и се видяхме във военния клуб. За смъртта на Стефанетината майка научихме от вестниците. Бог да я прости. От мама ти вчера получихме писмо. Благодарим на нея и на теб за новините. Маминка ти каза да не се отчайваш от болките си, защото младите булки така боледуват. Сърдечен поздрав на теб, Митко, сватите и Надкини.
Целуваме те с маминка ти.

Дядо ти Руси

 

3 октомври 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
Преди всичко ти благодаря за хубавото стихотворение, написано с истинско чувство. Наистина много съм преживяла с децата си и всичко съм понесла както би трябвало да понесе една майка, винаги да бъде готова на жертви за своите деца. Те са нейно творение и не трябва да иска от тях друго освен внимание и то ако го заслужава. Аз не мога да се оплача от липса на внимание, особено сега, като съм болна. Всички като че ли се надпреварвате да докажете вашата любов. От всичко това мен ми става леко на душата и болките намаляват.
Бях 20 дена при Надка. Тя и децата бяха особено внимателни, починах си. Също и при Жорж бях на особено внимание от страна на Славка. И Пенка Мильовата дойде да ме види. Кой като мен между две булки, които се надпреварваха, коя по-внимателна да бъде, ще речеш, че е престорено. Каквото и да е всичко това радва и гъделичка майчиното чувство. Не мога да се оплача. Аз още не съм окончателно оздравяла. От многото лекарства и доктори навярно има полза, но окончателно оздравяване не се постигна. Ако доживея идущото лято ще отида в Анхиало да правя там кални бани. Направиха ми 10 деатерми и 6 електрически бани, от които не почувствах облекчение на болките и Жорж, като виждаше, че болките не намаляват ме заведе при д-р Разсолков, който след щателен преглед ме прати при невролога Петров. Той се произнесе, че съм болна от полинефрит и нареди да ме заведат в Александровската болница под негово наблюдение. На четвъртия ден дойде проф. Василев, който след като ме прегледа се произнесе, че не е полинефрит, а артрит и нареди да ме изпишат и най-подир пак у дома се озовах. Професорът поръчал да ми се правят масажи. В София направих само два масажа и реших тук да ги продължа при моята съседка.
За труда и вниманието, което показвате Бог да ви възнагради стократно.
Много хубаво си направила, че си сменила вазите и на мен не ми харесаха, но не можах да оскърбя Славка и Жорж, защото те ги избраха. Данчето беше у дома в петък и я попитах какво да й купя, тя пожела ваза кълбо, като твоето. Излязохме след обяд със Славка и Жорж, обиколихме почти всички магазини, но никъде ни намерихме такова кълбо. Сутринта излезли и взели въпросните вази с условие, ако не ги хареса, да им ги остави на тях да ги подарят на Славкината сестра.
Данчето изглежда и тя като теб тежко ще понесе бремеността. Ти забрави ли, че четири месеца почти на очите си лежеше. То това с течение на времето ще мине, повечето булки така страдат. Днес тати ти им прати мед, за който те отдавана чакат.
Още не съм варила мармалад от грозде, ще да ти напълня тенджерата.
Много целувки.

Майка ти.

 

4 декември 1942 г, Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,
Ти защо поне не се обаждаш или често ходиш до Варна, че не ти остава време да ми пишеш.
Днес е празник на майката. Искаше ми се тази сутрин да отида в черква, но още от снощи нещо ми беше лошо и тази сутрин като станах бях съвсем без настроение. Не съм ходила на черква от Данчевата сватба. Дяволът се загнездил в душата ми, не мога да намеря време и разположение, за да отида в църква, да се помоля на бога за здраве, поне като майка на възрастни деца, които като малки се мъчех да им внушавам вяра в Бога, че и кандилото не мога да запаля от тази липса на олио.
Дървено масло бяхме си взели като имаше, но малко по малко и то се свърши, а по дюкяните го няма и за цяр. Такова се купува само в аптеката и то по 300 лв. кг. А черната борса от ден на ден става все по-черна, защото най-напред дажбите не се дават редовно и селянията използва случая. Сирене от четири месеца не са давали и аз поръчвах, поръчвах на наши хора от село да ми намерят поне един кг. и най-после ми донесоха, за което платих 90 лв. и ми казаха, че вече струвало 120 лв. Добре, ние сме двама, ще се справим с всичко, ами там гдето има деца, не трябва ли да се помисли, че то е бъдещият български народ, за който отсега държавата трябва най-много да мисли. Емил ми прати малко кашкавал, сега се мъча в замяна на неговото внимание да му пратя нетопено масло за детето. Бях тръгнала и днес човекът идва и ми казва, че не ми донесъл, защото маслото вървяло 200 лв. нетопено. Аз отговорих - 200 като двеста. Ето как се прави черната борса още по-черна. Данчето беше ми писала за орехи и още не са ми донесли, защото чакат навярно още да поскъпнат.
Тук вече няма ония пазари, дето като отидеш, ще намериш всичко. Освен сушени чушки, чубрица мерудия и тиква, нищо друго няма, защото след като сложиха норма на всички продукти и всяко се загубва в полза на черната борса.
Вие там как се чувствате по отношение на храната? Аз целия ноември съм без слугиня, мисля че ти писах. Фатмето ме напусна, защото се приготовлява за Турция. По-добре се чувствам без тях. На две седмици ми идва жена да поизчисти. Една седмица в началото на ноември мазахме и боядисвахме, защото всички стаи бяха пропукани от земетресението. Ти с какво се занимаваш като си сама? Данчето и Дорето сигурно често те спохождат.
Много здраве и целувки от двама ни на двама ви.

Майка ти

 


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова