МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

ПИСМА

1944 година

2 януари 1944 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,

Трогната съм от хубавия подарък и за извършеното от теб хуманно дело. За италианските офицери чакам с нетърпение да прочета с подробности.

Подаръка получих тъкмо на Новата година. Нямаше нужда да си правиш такива разходи. Аз почти не ходя на официални места, но щом си имала хубавото желание да имам нова чанта, не остава освен да ти благодаря, също и тати ти за хубавото портмоне, които все пак ще ни служат за празнично и с гордост ще ги носим и надуваме, че нашата Пенка всякога и навсякъде е съобразителна и гордост на родителите си.

Аз със сълзи на очите си прочетох писмото ти, загдето си извършила едно велико дело спрямо италианските офицери и войници и в техните очи си издигнала българката.

Побързай да ми пишеш как и какво си сторила за тяхното завръщане в хубавата Италия.

Войникът, който донесе ваната, като го попитах как сте, той ми отговори, че сте много добре, “че от това по-добре може ли, бе госпожа, живеят царски”. Ето, виж как гледат простите хора на нещата, а ти се оплакваш от труд и умора. Те това не знаят и не виждат.

Хайде честити ви коледни празници. Пожелавам здрави и весели да ги прекарате.

Целувки на трима ви от мен и тати ти

12 януари 1944 година, Тича

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Cara Signora

Sono stato felice della visita. Spiacentissimo per la presenza dei due ufficiali, ma la colpa non era mia.

Molti cari ringraziamenti alla piccola Dora per il suo dolce, che era squisito.

Spero tra qualche giorno, appena mi saro rimesso, di venire a far visita. Comunque stia tranquilla e serena che il Capitano Bassi veglierа sulla sua Famiglia.

Ancora molte grazie e molti cordiali ossequi.

Eduardo Bassi

3 февруари 1944 г., Тича

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Обична мамо,

Едва намерих тих и спокоен момент да ти се обадя. Много отдавна не съм ви писала, защо ли, причини толкова много и тъй разнообразни. Сладкият Николайчо е при нас. Той е първият бежанец от Варна. Една седмица след пристигането му дойде Данчето, което ми зададе нови грижи - бременна е и лекарите я посъветвали да си роди детенцето. Вече мина четиридесетият ден и й става лошо, а детето е малко на 5 февруари ще навърши 10 месеца. Да е жив, много е буен, миг не застава на едно място. Нощем спи при нас, между мен и Никола и сладко се гушка и гали, сладост е невиждана, но вече от разбъркан сън се изморих, а Данчето, като не е добре, грях е да я оставиш да го гледа нощем.

Преди да дойде Данчето, пристигнаха Тодорови, изморени, очернени, премръзнали, заедно със слугинята си. В първите дни се почустваха като в рая.

Чувствам се изморена от нощните безсъния, от готвене, точене и от общия шум в къщи, но няма що, ще се търпи, само с това, ако мине. Някои са на мнение, че и тук не е сигурно, та да видим. Тодорови не са пострадали никак, само на тавана им е падало от съседните съборени кооперации и са пробили няколко дупки, всичките им прозорци са изпотрошени, стаите насипани със стъкла и мазилка. На Петкови е паднала бомба точно в гостната им и лицевата част на апартамента е откъсната, мебелите им натрошени, а други като издухани от една стая в друга. Върнали се и едва са спасили малко покъщнина - дрехи най-вече.

У нас положението ти е вече известно. На другата кооперация срещу Руския паметник, въпреки че са паднали между нас и паметника няколко бомби, нямаме нито един прозорец счупен. Въздушното течение е било в наша полза.

През време на бомбардировката Джеки и Вера са били случайно в Плевен, а Петко и Митко не са били в къщи. И от Плевен се изселват, но свекърва ми, по настояване на синовете си, е решила да остане в къщи с внучето си Ванчето. Иванка е напуснала Плевен, отишла е в едно съседно село. Никола и Тодор заминаха тази сутрин за София, също и слугинята на Тодорови, защото се бяха събрали две слугини и по цял ден се мотаеха, особенно тяхната. На Куна й дадохме двойна заплата - 2000 лв., и въпреки това аз си викам от вън перачка. Децата много газят из калта и цапат цялата къща.

Симеонка ще идва тези дни в Разград, тя излезе много проста. На ляво и на дясно се е хвалела, че ми е сестра. Даже едни ден капитан Басси ми каза: “Защо не забраните на Пенка да ви казва лельо, щом като майка й не ви е сестра?”

За италианците ще ти пиша в друго писмо. Завършвам писмото си най-после. Николайчо плаче много и сякаш горе няма никой.

Целувам ви всички. Пенка

7 февруари 1944, Тича

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Chere Madame

Merci beancoup. - Ca que me chagrin le plus c’est que vous ne croyes pas que moi je suis un vrai amie de la famille Batoeff et toujours ici on me blesse chans mon ame et esprit de soldat. Jour et nuit je prie le buon Dieu che me prendre avec lui pour ne voir pas l’honte de ma Patrie et des Italiens qui sont un contre l’autre.

En toutes les cas je peux bien dire que vous иtes, Madame, la Dame la plus gentile et la plus hтnnete qui j’ai connue dans ma vie et que vous иtiez pour nous vraiment comme une seure.

Avec mes meilleurs salutations et sentiments

Capitan de la garde

Eduardo Bassi

22 февруари 1944 г., Лом

До г-н Полковник Никола Батоев
Тича

Драги Батоевци,

От Лом-паланка ви се обаждаме. Дойдохме тук без време на... курорт... живеем у Крум Христови. И бюрото преместихме тук. Но кой знае до кога ще бъде. Много хора дойдоха по лозята, други по селата.

Блазя вам, че не сте принудени да бягате. Лабакови дойдоха ли ви “на гости”?

Благодарим за писмото от 31 т. м. И ние ви пожелавам, макар и късничко, всичко хубаво. Сърдечни поздрави от всички ни на всички ви

Ваши д-р Йорданови

4 юли 1944 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,

Благодаря много и на двама ви за поканата. Приемам с най-голямо удоволствие, защото и аз чух, че Поморийските бани били много лековити. Пък и най-важното е, че като съм с вас, ще се чувствам много добре, доволна, спокойна и съвсем безгрижна. Инак не се решавах за нищо на света да тръгна в тези тревожни времена където и да е.

Тук е Иванчо в отпуска за 20 дни. Измина се вече една седмица от тях. В неделя бяхме всички на лозе още от сутринта до 9 ч. вечерта. Прекарахме много хубаво. Иванчо взе едно живо агне и тук на лозе го пекохме в пещта. Тук една седмица постоянно имаме тревога, деня и нощта. В неделя идущата, дай Боже, ще дойдем.

Много здраве и целувки на всички.

Майка ти

 

12 юли 1944 г., Поморие

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,

Тук сме добре, аз съм на квартира в града, но съм близо до баните и си ходя пеш, не е по-далеч от нашето лозе. Само че лошо съм направила, че не съм си взела повече неща за ядене. Например, малко мармалад, малко мед, каквито работи не поглеждах у дома, а тук щеше да бъде истинска храна, пък и масло е трябвало да си запечатам в една кутийка. Но не е болка за умиране, защото така ще направя един режим. Тук се намерихме с роднини и даже на Миката се яви кандидат.

Градчето е хубавичко, като си дойда, ще ти разправям повече. Никола всеки ден идва и излизаме с него. Не скучая и съм много доволна, че Никола е много внимателен. Той е добре.

Пращам ти поздрави от калта и целувам теб и Дорето.

Майка ти

28 юли 1944 г., Тича

До г-н Полковник НиколаБатоев
Поморие

Мили Никола,

Тука почна да става доста опасно. Онази нощ щумкари на брой 150 и повече изгорили общината в с. Раковец, хвърлили бомба в пощата, обрали парите - 150 000 лв., убили един беден селянин, вдигнали няколко коли и пр. Пристигнала войска. Вчера се водела престрелка между Раковец и Горен чифлик. Това е според Бонев и Цанев.

Нощес в първия сън прозорецът ни беше отворен към Лонгоза, в 11 и половина ме събудиха изстрели. Тиха бе нощта, ехото на гората засили ефекта. Стори ми се залп от пушки на два пъти. Скачам, кучетата наоколо лаят, страшна олелия. Оглеждам се, вслушвам се за караула, никой няма. Обиколих вилата и гледам от всички прозорци, пак го няма, та къде беше не разбрах. Рано сутринта питам караула, казва, че и той чул изстрелите и кучетата и още някаква сирена свирела тревожно. Аз чух още и моторни коли, но досега не съм разбрала какво е било. Онази вечер един от караулите ми каза: Какво можем ние с 15 патрона - нищо!” Страх ме е, Никола, да му се не види, в града хората са сто пъти по-сигурни.

Пращам по Мустафа домати и чушки, дано не увяхнат, докато пристигнат. Пращам ти и един козунак, не е съвсем пресен, но нямаше време да правя друг.

Сега много здраве съберете с мама.

Целувам ви с Дора, тя е на урок по пиано.

Пенка

18 септември 1944 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,

На 6 т. м. бях при Данчето, те бяха се вече прибрали във Варна, беше също и Никола. Той ти писа отворена картичка, на която Данчето и аз писахме по един-два реда. На следния ден си тръгнахме всички добре в очакване. Два дена Надка води тати ти с файтон на превръзки до болницата. На третия ден коли коне се укриха и до сега не се виждат, освен магарешки каручки. И тъй тати ти трябваше да ходи пеша до болницата. Надка още два дена го води с Капчето, което носи един стол, та да си почива. И като видяхме, че така не ще може, защото е много слаб, пак го заведохме в болницата, защото не искат и мъчно ще бъде да идва сестра да го превързва и така той е в болницата и аз или Надка, редуваме се, ходим по два-три пъти на ден да му носим храна.

Изморена съм много, но няма що, ако нямаше рана, щеше да си бъде у дома и гледането му щеше да бъде по-лесно. Инсулин Емил намери две шишенца и те днес се свършиха, а докторът казва инсулин и само инсулин. Виж ти, моля ти се, дано намериш покрай твоето познато докторско семейство. Помоли им се, те като доктори ще ти намерят. Казваш, да го лекувам бабешки, но кой от нас двамата ще се реши на това. Аз още не съм му виждала ръката. Ти вярвам ще сториш това, защото не напразно тати ти те наричаше сербез Пенка.

Ако е възможно да дойдеш, бъди с Дорето, ще ви платя пътните разноски, че да се опитаме и така да го лекуваме, като в същото време му се слагат инсулинови инжекции, ако намерим такива.

Както виждаш и тази година учението е пак съмнително, ще правите гроздово лечение. Тази година като никоя друга гроздето е отлично, стига скакалците да не го опустошат. Ходя на всеки два дена да го обикалям, за сега още до нашето лозе не са стигнали. Дано го опазим.

Никола не си ли дойде? Той навярно ще чака второто внуче.

Тати ти е много доволен, че вие, децата, всеки искрено се интересува от неговото здраве. Емил всеки ден идваше по два пъти и му носеше масло, сирене и вино много хубаво. Също и Пеня, докато беше там, идваше често с децата. Свари му три пилета на няколко пъти и му пращаше супичка и по цяло пиленце. Няма що да се каже, внимателна е и тя.

Също и Надка, Жорж и ти сте незаменими деца. Бог да ви възнагради щедро за всичко сторено. Днес пристигнаха пак много руски войски. У нас настаниха две жени, много милички, и двама мъже. Хайде сега дано да е по-добре. Бог да ни е на помощ.

Здраве и целувки на теб и Дорето.

Майка ти.

 

18 октомври 1944 г., Плевен

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Мила мамо, обична мамо,

Десет дни изминаха, от как нашият незаменим баща и твоят безподобен добър житейски другар ни напусна завинаги. Мир на безценната му душа и лека да е пръстта, под която е легнало успокоеното му тяло! На всички ни мъката е голяма, но твоята е най-вече, защото загуби този, с когото спокойно и тихо споделяше радости, грижи и мисли. Но нали знаеш, никога не могат да си заминат наедно, все единият изпреварва, пък и ти си толкова години по-млада от него. Най-много ми е мъчно, че тати беше Божи човек, тих и кротък и никому зло не беше сторил, а страда нечовешки. Много плаках, че не можах да бъда на последните му дни и на погребението и, струва ми се, че никога не ще се помиря с тази злочестина, защото ние, хората, имаме само един баща и една майка на света, но друг да ми бере грехът. Ако бях тръгнала с бати, ако се бях противопоставила на запрещението на Никола, сега щях да бъда спокойна, че няколко дни поне щях да бъда около леглото на тати, където исках да стоя денонощно. Твоето последно писмо съобщаваше, че тати изживява последните си дни, а може би и часове. Бати дойде и два дни преди телеграмата съобщи, че положението му е много тежко, но не се знае до кога ще продължи и че той смята да се връща, това ме заблуди.

Когато сте подали телеграмата на 8-ми, тук са я приели в 7 ч. и не ми я доставиха същата вечер, а чак на утрото в 8 ч. Ако беше дошла навреме, щяхме да тръгнем, та светът да се обърнеше, пък и Никола го нямаше, та никой не би могъл да ме спре. Веднага изтичах на гарата да разбера кой е първият влак, с който мога да замина. Началникът на гарата, наш познат, ми каза, че чак утре в 5 ч. сутринта и не се знае за колко дни ще стигне до Разград, защото минават непрестанно руски ешалони и пътническите влакове чакат по гарите по цели дни. Каква буря от противоречиви чувства беше у мен, струваше ми се, че ще ми се пукне главата. Дадох веднага черните си обувки за малка поправка, отидох и седнах турски на главата на една шивачка и пред мен скрои черната рокля и до вечерта я свърши. Всичко ми беше готово за път, пък най-после каквото сваря, знаех, че ще стигна след погребението, но да се срещнем все пак не беше без значение, а и една утеха. Вечерта Дора започна да ме разубеждава да не тръгвам, че имала много лоши предчувствия, ако тръгна, ако замина, и толкова чудно настоятелно ми говореше, че не можах да разбера какво значи всичко това. Започна да плаче, че е болна, че цялото тяло я боли, и ме разтревожи още повече. Легнах си, като направих будилника да ме събуди в 3 ч. след полунощ, за да имам време да отида до Славкини, и да я вдигна за да заминем. Прекарах нощта будна в най-тежки размисли, а Дора цяла нощ се въртя и пъшка на сън. Ех, че към един и половина като почнаха едни гърмежи около нас, косата ти да настръхне, като че ли куршумите свиреха около прозорците ни. Стрелбата продължи до 3 и половина. Не знаехме какво да мислим. Да излезеш за влака не бе възможно и мислех си, ето снощното лошо предчувствие на Дорчето и по такъв начин се осуети и това заминаване.

Във вторник на деветини направих парастас в катедралната църква. Приготвих жито, бели просфури, торта, ябълки, цветя, поставих и прекрасната снимка на нашия завинаги отлетял, незабравим бащица. Наплаках се на воля и мислено го погребах в черната и хладна земя. Да го прости ли Бог? Та той беше безгрешен! Вечна му памет!

А ти, мила и измъчена мамо, едно те моля, да бъдеш по-твърда и търпелива и да понесеш колкото е възможно по-мъжествено скръбта си, за да не разрушиш без това слабото си тяло. Ти си ни последната морална подкрепа, ти си ни единствена родителка, закрилница и най-топлото слънчице на света, което с безкористната си любов ни топли и милува. Бъди ни жива и здрава, замести загубата ни! Пази се, живей и търпи за нас, твоите деца! Прегръщам те и целувам топло.

Твоя Пенка

 

Семейство Руцка и Руси Радкови

23 октомври 1944 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Тича

Мило Пенче,

Писмото ти получих вчера. Също и това, с което ме съветваш как да го лекувам.Излекувах го най-после, като го прибрах в студената земя от където връщане и виждане няма.
Голяма ми е мъката, Пенче.Ходя всеки ден на лозе, търся го из редовете на лозето, както по-рано, но уви, няма го, даже следите от стъпките му са заличени.
Викам го както по-рано, но отзвук не чувам. Най-голяма ми е мъката, че толкова се труди по това лозе, а не може да хапне от него. Глупачка аз, заблудена патка, слушах докторите и не му дадох поне веднъж да си хапне както трябва. Няма да си простя, че го измъчих с диета.

Много е мъчна раздялата, Пенче, с човека, с когото цели 54 години си живяла и споделяла добро и зло, но всичко минаваше леко, защото имах с кого да споделям лошото, което между нас се стопяваше, а радостта също изживявахме, като се мъчехме да сме винаги доволни, защото тати ти беше скромен и не ми позволяваше да скърбя, ето защо сега разбирам, че на човек не трябвало нищо друго освен взаимно разбирателство. Най-голяма мъка ми е, че той не ме послуша и сам си изкопа гроба с две ръце.

Днес пак бях на лозето. Там съм почти всеки ден. Днес пуснах на произвол сълзите си, там гдето само аз и лозето скърбим, че той ни напусна с болка на душата си и със сълзи на очите си, че вече няма да дойде на многообичаната си колиба, която този година бях подредила по-хубаво, отколкото в града къщата си и се канех, след като се върна от Поморие, да поживея при него, но това не стана и ще ми пари на душата, докато излезе, че не постоях поне една седмица при него на лозето, защото все не намирах време. Ах, време, време, защо? Нека ми пари.

Днес Надка замина за Джумаята на погребение. Анастас, Иванчовият брат, се поминал в Търговищката болница от червенка. Смъртта е много жестока и отнема живота на най-добрите хора, какъвто беше Анастас, незаменим съпруг, отличен баща и предан син на родителите си. Бог да им даде сили да понесат тежката и незаменима с нищо загуба.

Радвам се като дете, че ще дойдете за 40-ях на татко си. Също благодаря от душа за сторената панахида от теб. Жорж и Славка бяха ли?

Аз, като не получих никакво писмо от теб, също и от Жорж, почнах да мисля най-лошото, каквото става тук с много хора, които са служили на миналото правителство, изпълнявали са неговите закони и сега са из затворите, бити, плюти и какво ли не щеш.

Жорж и Славка да ми се обадят. Благодаря също и на Никола за добрите съвети, ще се постарая да ги изпълня.

Да сте живи и здрави, целувам ви всички.

Майка ти

15 ноември 1944 г., Разград

До г-ца Дора Батоева
Плевен

Мамино Доре,

Преди да тръгна от Варна, дойде свако ти Иванчо, беше в къщи на вечеря, всички му се зарадвахме много. На другия ден се обади само от долу, не се качва, отиваше на събрание на Червения кръст. Дойде да ни съобщи, че го правят временно комендант на Варна и поръча да доведа Надка на връщане от Разград.

На гарата дойдоха кака ти и Митко да ме изпратят. Влакът замина в 2 ч. след обяд. С мен пътуваха на Ценка леля й и гостите им от София. Като стигнахме Ишиклар, влакът нагази в сняг. Гарата и градът бяха побелели и доста студено бе. Файтони само 2-3 имаше на гарата, и те - заети. Добре, че имаше няколко каруци, та с тях друс-друс издрусахме се до в къщи.

Тук съм от неделя вечерта, но с гости и приказки не остана време да се обадя.

Тук напоследък са изловили много момичета и момчета, ученици, които били легионери и се опитвали да правят събрание. Те кой знае дали са искали да правят събрание, но понеже са се събирали на групички в парка, обвинили ги. Бърнето скочило днес от II етаж на данъчното управление, където било арестувано, с намерение да бяга, но се ударило лошо и го прибрали в болницата.

Тук ходят из града и събират кревати, дюшеци, възглавници, чаршафи и пр. Приготвили са много добре училището “Цар Борис” за ранени. Ако дойдат в Плевен в мое отсъствие и поискат подобни неща, ще дадеш походния креват, който е в долната стая в дъното до сандъците. Ако искат възглавница, можеш да дадеш една от нашата спалня. Сложи й чиста американена калъфка.

Утре мама ще слага обяд за най-близките. Вдруги ден е Задушница. Тогава ще направим и панихида за Джижито и Дорчето и после ще тръгнем с Надка за Варна.

Съжалявам, че не намерих тук Райна Килифарска, заминали за София. Милко отначало те мислел за дъщеря на Надка и късно разбрал коя си. Казал й: “О, аз зная, тя е най-красивото момиче в България и татко така ми разправя.”

Татяна Климова е в Казанлък при сестра си, а майка й се оправила и ходи из града, но баща й го няма.

Много поздрави на баба ти, леля ти Иванка и Ванчето.

Целува те. Мама.

23 декември 1944 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,

Благодаря за хубавото писмо, но каквото и да мисля и правя, все чувствам отсъствието на тати ти. Твоите писма са умни и утешителни и аз се мъча да те разбера и живея с тази надежда, че душата не умира, но все пак недоумявам всичко и отсъствието му ме измъчва. Ето завчера погребахме Митко Икономов, убит на 10 октомври. Баща му ходи на фронта, намери му гроба и пренесе жалките му останки тук. Картината беше грозна, единствено 23-годишно момче (Дорето го познава добре). Жалко, но смъртта е жестока и не мисли колко ще се страда, особено от най-близките на жертвата.

Снощи посрещнаха тук 19-ти, наречен сега “Железен полк”, от който липсват много синове и бащи. И в този момент едни се радват, а други клети майки и жени оплакват и ще ги оплакват до гроб. Пусти да им останат войните. Ето и Емил е някъде на фронта, кажи, Пенче, как да се успокоя и отпусна. Ето че и от Жорж нямам никакво писмо, кажи ми, Пенче, какво да мисля и за кого? Ако знаеш нещо за него, пиши ми!

Откакто ми писа, че ще дойдат, все съм в очакване. Дано поне с писмо ми се обадят, да знам къде и как са. Ти знаеш, Пенче, пиши ми! Славка поне защо не се обажда? Ще ги очаквам!

Емил много често ми се обажда, пише ми, че е някъде, където нашите пари не вървят. Сигурно Сърбия или Унгария. Моли ме да му пращам по някоя и друга цигара, за да може с тях да си набавя нужните продукти. Днес ще му пратя едно колетче, и то повече от два кг не можело, че там какво ли ще му сложа: малко ядки от орехи, няколко кутии цигари и един чифт вълнени чорапи. Сега няма както по-рано наденички, нито пастърма, нито захар да му направя нещичко.

Поръчах на Найден, който беше у дома по конференция, да ми прати малко сланина, понеже те ще си колят свинята, и тогава пак ще му пратя. Нашето прасе е още слабо и го оставяме за февруари. Емил сигурно и на теб се е обаждал. Той винаги намира време да се обажда. За всеки случай адресът му е Емил Радков, поделение 30640, без да пишеш чина му. Ако искаш и ти му прати нещичко. Най-ценното за него ще са цигарите.Пише ми: добре, че не пуша, иначе как щях да се справям тука на това място и по това време.

Надка си дойде на 15 т. м. за рождения ден на Капчето. Всички във Варна били добре и здрави. Вие как сте? Стойчо, Мариния, е от един месец тука, добре е, не му личи, че е бил контузен.

Пиши, Пенче, веднага, какво знаеш за Жорж, къде е?

Много здраве и живот на всички ви и весело прекарване на празниците, също посрещането на новата 1945 г. Дано тя излезе по-човешка и щедра и подари на целия български народ спокойствие.

Аз, Надка, Капчето и Росито ви целуваме истински.

Чакам писмо!

Майка ти

1945 година

8 януари 1945 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,

Вчера получих поздравленията от всички ви, включително Жорж (б.р. Георги Радков) и Славка. Благодаря много, да сте живи и здрави, но Жорж и Славка, ти ли ги подсети? Аз твърде не повярвах, защото те, ако бяха, т. е. той ако беше свободен, щеше да се обади. В тези времена аз се много безпокоя за неговата участ. Даже да ми се сърди нещо, не вярвам, няма причини, освен да мисля най-лошото. Кажи му, ако наистина е там, да ми се обади, защото не зная вече за кого да мисля и да се кахъря. Тати ти поне знам, че вече е на сигурно място. Вчера и днес съм много умъчнена. Иванчо си дойде и аз около тях се мъча да живея. Те са добре, здрави. Моля Бога и на вас да дава добро здраве и спокойствие.

От Емил получавам често писма, той се хвали, че е много добре и доволен, че е вън от България, гдето видял култура и напредък във всяко отношение. Той ми пише, че получил колет от Данчето.

Вчера не можах да ти пиша, защото не ми остана време. Сутринта отидох на черква и на гробища да поздравя тати ти с именния му ден и да го почерпя с виното, което аз изключително сама приготвих. И днес направих същото, за да убивам по-лесно днешните празници, в които чувствам твърде много неговото отсъствие.

Дорето ходила във Варна на гости на кака си. Хубаво направила, нека ходи, сега и е времето. Защото всичко видяно, живяно и сторено на младини е най-хубав спомен на старини. Живях съвместен живот с тати ти цели 57 години. През този половин век време на живот прекарах разни етапи, от които се мъча сега да си спомням най-хубавите: Бяхме млади, живяхме с глупостта на младостта все за утрешния ден. Ето и той дойде за тати ти, а аз останах пак със същата вяра за утрешния ден. Ех, глупчо, какво чакаш от утрешния ден, освен това, което постигна другаря ти, спътника в живота ти.

Деца, живейте поне вие по-разумно, защото животът е кратък.

Най-главното не се обиждайте за дребни работи, които остават като черни точки в настоящето и бъдещето.

Много похарчих около болестта, смъртта и погребението на тати ти, но той го заслужава.

Вие как сте? Има ли там много задържани виновници от миналия режим. Тук изглежда са много провинилите се.

Стойчо се върна и се записа за студент по медицина. Той получи и орден за храброст.

Пак ни разбиха колибите, вече за трети път. Лоши българи сме, не търпим хубавото у ближните си.

Хайде бъдете здрави и весели през тази година. Дано тя донесе желания мир и спокойствие на хората. Целувки на всички ви от мен и Надка.

Майка ти

 

19 февруари 1945 г., Плевен

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Мила мамо,

Много съм разтревожена напоследък. Получих вчера от Данчето много отчаяно писмо. Искат от Митко 2 млн. лв. за народния заем. Внесъл 1 млн. лв. и се чуди откъде да вземе още 1 млн. лв. - трябвало да се лиши от момичето и от много други работи, но какви са тези други работи не пише. Ох, какво ни дойде на главата!

Данчето се пита как ще се отгледат тези две бебета. Чака с нетърпение да свърши и Дора, та да сме отидели всички заедно да живеем, та дано бъде по-леко, особено за отглеждане на децата. Пише още: “Сега за татко щели да разберат с военен вагон ли си е пренесъл багажа или на собствени средства. Като нямало в какво да го обвинят, та сега търсели. Нашите неща ги мислели, че били на стопанството.” Писах й дългичко писмо, та дано я поуспокоя.

Вчера дойде телеграма за Борис, че са връчили обвинителен акт на Митко и го викат в София. Снощи замина.

Според Славкините думи разбрах, че един комунист - кмет още от миналото, дошъл да свидетелства в батива защита, защото бати (б.р. става дума за Георги Радков) пляснал шамар на един фашист, в защита на комуниста, като се противопоставил на решението да бъде уволнен, а с този си жест спасил още 30 души комунисти. Това само като се установи, е достатъчно да оправдаят бати. Не се тревожи, имам добри предчувствия.

Много целувки на всички ви. Пенка

 

10 март 1945 година, Оряхово

До Пенка Батоева
Плевен

Моя Пенче,

Днес имах свиждане с Жорж. Има голяма разлика и промяна в духа му и вида. Видя ми се поуспокоен.
Имахме възможност да поприказваме 20-30 минути, но все още го е страх. Разпитаха него, също и свидетелите на обвинителя - разпитани са дванадесет души, които страшно много са го очернили.Разликата е голяма между онзи и този съд. Всички са доста поомекнали, учтиви и изслушват добре. Милиционерите са също услужливи и внимателни.

Жорж поздравява всички ви и се разплака. Казасъщо, като ви видя да ви целуна.

Адвокатът иска 15000 лв., въпреки че нищо не е нправил досега, но ще видя как ще уредя този въпрос. Моля те, прати ми 5000 лв. от Иванкините пари до Михал Ничев.

Идущата седмица ще разпитватсвидетелите на Жорж, след тях - адвокатската защита, че тогава - обвинителя. Предполагам това да продължи най-много още 8,9 дни (най-много).

Надявам се също и присъдата да не е смъртна.

Аз бях поизстинала доста, вдигнах температура, че доста се бях изплашила, но благодаря на Бога, че само два дена ме държа така зле. Сега съм напълно здрава и от срещата с Жорж самочуствието повишено.

Поздрави всички в къщи, теб и Доротея целувам. Поздрави на Никола.

Твоя снаха Славка

 

13 март 1945 г., Оряхово

До Пенка Батоева
Плевен

Мила Пенче,

Вчера получих тъжното ти писмо и бързам веднага да ти отговоря.

Имах два пъти свиждане с бати ти. Предадох му многото любов и целувки от всички ви. Първият път беше с добър вид и дух, а втория - доста отчаян и неспокоен.

До края на тази седмица или най-късно началото на идущата ще се четат присъдите, преживяваме с Жорж криза на страшни нерви. Пък не е лесно да живееш в неизвестност и да знаеш, че съдбата ти е в ръцете на тълпата.

Тукашният съд е доста справедлив, така че вярвам ще бъдат и към Жорж, моя скъп, любим Жорж, внимателни.

Пенче, моля те, незабавно ми прати пари от Иванкините пет хиляди, че са ми необходими.

Аз съм добре със здравето.

Поздрави Никола, Доротея и теб целувам горещо сестрински.

Твоя Славка

 

22 март 1945 г., Разград

До Пенка Батоева
Плевен

Мила Пенче, Никола и Доре,

Поздравявам Дорето с именния му ден и му пожелавам първо здраве и всичко хубаво.

Получих писмото ти, не отговорих досега, защото не ми се пише, деца, в тези дни на неизвестност. Просто живея под пара и чакам да чуя участта на Жорж. От 10 т. м. получих от Славка писмо, с което ми съобщава, че вече ги съдели, сигурна била, че не ще бъде на смърт, но сигурно затвор. Моли ме да питам дали тукашният затвор е хигиеничен.

Ходих при прокурора, нямаше го, а помощникът му ми каза, че бил първоразряден. Пък и Шаркова ми каза това. Нали нейният син беше затворен от миналия режим. Ех, деца, и по затворите не бях ходила и там станах каил, само по-лошо да не става. Изглежда не ми е писано да си почина и отдъхна, но поне ще съм спокойна, че ще бъде тука, гдето ще ходя да го обикалям и му нося нещичко за ядене.

Ходя всеки ден на черква и моля Бога, който е най-силен, да укроти и умилостиви народните съдии да се не влияят от разни лъжливи свидетели и амбицирани от най-несъществени неща.

Как сте вие? Никола успокои ли се? Той преувеличава, че сме го угостили - с какво ли? На аз се радвам, че е доволен от гостуването си тук. Говореше ми, че ако ти си съгласна, той би дошъл да живее тук в Разград. Може би да ме радва.

Хайде много здраве на теб, Никола и Дорето. Целува те.

Майка ти

23 март 1945 г., Оряхово - телеграма

До Пенка Батоева
Плевен

Присъдата е смърт. Чакай 23 след обед гарата.

Славка

Синът на Руцка и Руси Радкови - Полковник Георги Радков

8 април 1945 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,

Мъката ми е голяма, кръстът тежък, който ми е отредил Бог, още по-тежък взе да ми става, защото остарях и едвам моето старо и слабо тяло го носи, наведена, превита пред Божията воля го обливам денонощно със сълзи и питам с какво, Боже, заслужих толкова тежък кръст на тези години непосилни да загубя другар, който крепеше душата ми. Свидна рожба, която ми осмисляше живота.

Отговорът е един, че колкото живот ми остава, ще бъде къпан със сълзи по тях.

Житейският ми път е много разнообразно преплетен с добри и зли неща, но аз с търпение, примирение, труд и постоянство надвивах на лошото и благодарях винаги на Бога, че ми е дал спътник, който винаги умееше да ми дава кураж и вяра в бъдещето. Но уви, где е сега да ме види какво бъдеще ме очаква? Къде е той сега, да падна на скута му и да изплача мъката си по свидно първородно чедо - Бог високо, а той дълбоко и никой не чу молитвите ми.

Ходех на гроба, плачех и го молех да помогне с нещо на рожбата си, но не чува, уверих се, че умрелите са завинаги загубени за нас, близките им, и никога вече с нищо не ни услужват.

А аз като закован пирон, чаках, не мръднах, не молих хора силни на деня, защото ми казаха, че ходатайства не се приемали, пък и не допускали. Пък и не допусках, че народният съд ще осъди човек като бати ти, който не е убивал, нито е крал, на затвор, камо ли на смърт.

Жорж, Жорж, скъпо мое чедо, кой те очерни толкова, че да изглеждаш по-черен и от дявола. Где ти бяха приятелите, на които знам, че си правил добрини, или те като учениците на Христа в последния момент се отказаха от теб и не казаха самата истина, като какъв човек те познават, че освен добро нищо зло не си направил.

Но и учениците на Христа знаеха, че той е Божи пратеник, да учи народа на добро, но в този страшен ден те не смяха да си отворят устата и да го защититят, защото и те са били хора като днешните и са се страхували за собствената си кожа.

Пенче, мило скъпо дете, неизмерима ми е мъката, голям ми е огънят, нищо не е в състояние сега да ме утеши. Писмото ти, пропито с толкова милост по скъп брат и свидна майка, разплака не само мен, но и всички гости, които присъстваха тъкмо този ден, когато правех девет дена на бати ти, като ги слях с шестте месеца на тати ти.

Също присъстваха и двамата свещеници, които, като прочетоха и те твоето писмо, ми казаха: Госпожо, не намираме думи, с които можем да утешим една майка, която има такива умни деца, като тази, която е писала, и по нея съдим какъв е бил синът, който оплаквате. Нека Бог го прибере в Царството небесно, а на вас да даде повече упование в Бога и надежда в останалите ви умни и способни деца.

Пенче, где е Славка, защо не ми се обажда. Аз искам от нея да науча всичко. Защо бати ти беше така жестоко осъден? Какъв му е бил грехът? Аз все я очаквам.

Получих писмо от Стефанета, и тя изпитва мъка по Жорж, защото й е оставил ред мили спомени. Вярвам, защото те живяха цели 25 години. Особено първите, когато той беше толкова мил и внимателен с нея. Такива години и спомени не се забравят.

Благодаря на теб, Никола, Дочка, Мавродин и Кица за хубавите писма с благи слова по мъченицата майка. Моля те, Пенче, предай на всички, ако ти е възможно, моите благодарности. Бог нека опази всички ви от подобна скръб. Извини ме пред всички, че не мога да им пиша, защото нямам сили и ми липсват слова, нека бъдат всички добри и ми простят.

Здраве и живот на всички ви и хиляди целувки на теб и Никола

от измъчената ви майка

 

28 октомври 1945 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,

Защо такова дълго мълчание? Неотдавна Иванчо беше във Варна и донесе новината, че Никола и Дорето били там и уреждали някакъв годеж на Дорето с тамошен богат индустриалец.

Същото потвърди и Емил, като е бил през всичкаото време у Данчеви и не може да се нахвали с хубавия приют. Аз от тогава до сега се надявам да ми съобщиш как и какво направихте?

Тук на 10 т. м. направих черковен парастас. Година на добрия ви баща и незабравим мой спътник в живота и 6 месеца за скъпия и непрежалим Жорж, когото тъй неочаквано загубих безвъзвратно от тези, които говорят, че са дошли в името на свободата, от която свобода не всички българи се ползват.

Няма що да кажа за Емил, много е внимателен и състрадателен към мен. Обсипва ме с внимание и писма, като се мъчи да позапълни празното място на Жорж.

Ето, сега е 4 ч. след обяд, Иванчо и Надка отиват да обикалят работниците на лозето.

Сърдечен поздрав и горещи целувки на теб, Никола и Дорето, ако е там,

от многострадалната ти майка.

30 декември 1945 г., Разград

До Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,

Получих преждата, също и парите. Аз тъкмо се канех да ти пиша, да ни си правиш труд да ми пращаш, защото аз разплетох вехто и си наплетох подметки на двата чифта вълнени чорапи. Но като си ми пратила, благодаря ти от душа, че си отделила от тъй малкото ти свободно време и за мен.

Кажи на Никола, че ще се постараем както аз, така и Иванчо да ви набавим така исканата мас. Вчера пратих едно тенеке от 18 кила на Дочка по 450 лв./кг. Сега и Славка искала, но вече ми искат по 500 лв. Не вярвам на село да има къща без свиня и пак скъпотия.

Днес купих 4 кокошки по 350 лв., защото моите 11 измряха. И яйцата са по 25 лв. едното, скандал. Моите кокошки бяха 16, но останаха само 4, и то стари. Ако искате, пиши веднага да ти пратя две, като ги заколя, изчистя и посоля, че за Коледа да имате. Сега е студено, нищо няма да им стане. Аз пратих една с колет на Кица по случай деветте месеца на сладкодумното ми чедо.

Много ми е мъчно и за Мавродин, че той със своя характер, а най-много със своята болест стана жертва на...

Ако съм там, бих му пращала поне нещичко за хапване, защото вярвам неговата другарка никак да не се интересува от него. Колко нещастни семейни трагедии съществуват по света. В това отношение ние сме били най-щастливата двойка, която преживя живота си в разбирателство и спокойствие. Но откакто загубих татко ти и после за още по-големи мъки и бати ти, всичко виждам в черни краски. Живот без радост, особено като гледам тези купони на новото време.

Ето свърши се и тази тъжна за мене година, иде нова, нека ви бъде честита и ви носи щастие.

Ами ти как така? В онези времена не припарваше до женски дружества? Сега как така? Навярно Никола е разбрал и се нагажда според времето и обстоятелствата. Той беше и против образованието на жената, но не е мислил, че с течение на времето и годините се изменят и разбиранията.

Поздравявам го в случая и му пожелавам честит имен ден, да го празнувате здрави и весели още много, много години.

Ти, ако си председателка на женското дружество, не напускай, а напротив, покажи им, че жените от миналия режим не по-малко са работели за издигането на жената в културно отношение. Не като партизанка, а като майка и жена, член от българския народ. Която се е мъчила в лицето на своите синове да ги превъзпита и отклони от свойствената им черта - войната и отмъщението. Но уви! Нищо не се постигна. Дано от сега нататък всички да разберат, че от пролятата кръв на невинни хора нищо няма да се постигне, даже и равенството, за каквото толкова много се мечта привидно.

Ти си способна да пишеш реферати и да ги държиш пред членките на повереното ти дружество, като им облееш душата само с балсам, без да докоснеш никого с нищо обидно, че да разберат сегашните червени жени - не е вярно това, което го говорят на всяка крачка: смърт на фашистите, и кои са те?

Сега за деветте месеца на Жорж реших, никакъв парастас, а да пратя нещо на леля ти Кица в приюта, дето изнемогва, вярвам, във всяко отношение. От Кица отдавна нямам писмо, но вярвам да е още жива. Ти, когато отидеш в София, защо не я обиколиш, с което много ще я зарадваш.

Дорето, вярвам, се обажда често. Ами какво стана с нейния кандидат от Варна?

Целувам те от все сърце, също и на Никола пожелавам спокойствие.

Майка ти

1946 година

2 февруари 1946 г., Плевен

До Дора Батоева
София

Мило Доре,

Чудна мъка ме подтиска днес, какво ми е - сама не знам. Вчера крак не съм подгънала, от сутринта до вечерта бях в театъра. Украсявахме сцената и салона. Пристигнаха масово селянки от околията в много красиви носии, натоварени с подаръци за лотарията. Вечеринката представляваше пъстра живописна гледка. Всяко село изнесе по един номер. Въпреки дългата програма зрителите с неутомима жажда очакваха още. Всичко беше красиво, като един хубав ден, пълен, трескав, но защо днес ми е тъй тъжно? Дали защото е мокро, кално, влажно и съм сама?

И попитах се за кого работих, защо се блъсках от сутрин до вечер, като не виждам особената реална стойност на този труд. Тук ще капне капка, там друга и докато се пренесе това обществено благо, в което вземат участие толкова хора, които не биха се мръднали от тук до там, за да направят някоя услуга без пари, то благото ще стигне на определеното място неузнаваемо по своите размери, то ще прилича на даване за умрелите - лъжичка по лъжичка, биха доставили много повече нещо сами от себе си, ако не пиеха на воля и ако не пушеха като комини. За майките не казвам нищо, защото със свръх усилия, работнички в полето, фабриката или другаде, като неуморни и трезви пчелички работят до късна нощ в къщи.

За всяка болест се търси първопричината и за всяка човешка неволя същото. Къде е източникът на човешката мизерия, който в самото начало трябва да се умори като побесняло куче, което хапе себе си и околните и другите намира криви, а той вечно недоволен и сърдит.

Капиталът ли е виновен, създаден чрез труд, постоянство, икономии, или мързелът, чревоугодникът, пияницата? И питам се, не съм ли и аз един несъзнателен участник в неговото нехайство? Като погледнах днес салона на киното с какви хора се пълни, реших за себе си, че е престъпление да работя за мързеливите. Кому съм длъжна, кому съм изяла или откраднала имането? И защо да съм длъжна? Ето защо ми е тъжно. Защото се мъча да разбера света и не мога.

Самотна... кално, студено, тичам изморена да изкоренявам злото и мизерията по света, а аз помагам несъзнателно за неговото вкореняване.

Фабрикуват се оръжия, водят се войни, облива се замята в кръвта на милионите невинни същества - млади, цветущи. Раздират се сърцата на злочестите майки, загиват приживе душите им, а те остават да се реят, като черни сенки, все в името на някакви глупави идеали - подобрение живота на човечеството. А то от война до война, от година на година затъва все по-дълбоко в бедност и жестоко самоизяждане.

Какво ще кажеш, Доре, защо си блъскам главата над тези неразрешими неща? От как свят светува, не се е оправил, но все крачка по крачка нещо е направил. Наистина много нещо е направил, но злото и омразата са пресушили сърцата на хората, а толкаова е тъжно да живееш между хора без сърца. Да слушаш от устата едни думи, а очите безсрамно да те гледат студено, фалшиво, лъжливо... иска ти се да заплачеш от болка и търсиш в отчаянието си най-святата, най-вярната си другарка - старата си майчица, дириш безгрижното си невинно детство, за да се стоплиш и успокоиш.

3. III. Продължавам писмото си от снощи. Тази сутрин, като се разприпка моя милост, и ми се изпариха всичките настроения. След обяд съм на градско събрание.

Сега си сама в целия апартамент, няма шум, няма бутаница. Пожелавам ти успешно четене. Внимавай много, когато влизаш и излизаш, дали е добре затворено.

Много целувки от мама.

3 февруари 1946 г., Разград

До Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,

Писала си писмо на Стойчо, но той вече ме отбягва, навярно се стеснява от станалото, че аз го изложих. А то стана, не да го изложа, от колкото да пиша на Дорето как мислят и гледат старите кикимори. Мара не ми се сърди вече, дойде да ми предаде целувките в натура. И тя си има постоянни грижи с нейния Наньо. Добър, но къде трябва и къде не трябва говори и вечно е преследван. Вчера Мара ходи пак в милицията за него, защото го заплашват, че ще го пратят на лагер в Росица, понеже на парада на Освобождението не се държал прилично. Почнаха да се плашат милите и от сенките си. Така е, когато човек направи някое нечестиво дело, съвестта го бори, денонощно е неспокоен.

Краката ме болят много, едвам сядам, едвам ставам. Знам какво ще рече Никола: жълта пръст и тросък. Вярно е, тя е единственото лекарство, което действа успокоително на всички телесни и душевни болки. Ти пишеш, че девер ти Борис се поминал, Бог да го прости. А със свекърва си съвсем си скъсала отношенията си. Пенче, не обръщай внимание на стар човек със стари разбирания и преживелици. Прощавай й, защото е майка като моята, само на лошото ми се радваше, но сега за много работи съжалявам, защото си казвам, че може в някои неща да е била права, понеже децата й не я разбираха, та да й създадат един сносен и спокоен живот, а беше принудена да напусне къщата си, в която толкова труд и грижи е положила и да се приюти при нас. Доволна съм, че три-четири години й дадохме да разбере, че не е на чуждо място и при чужди хора.

Преди Коледа леля ти Дочка отишла при Славка на гости и й дала 2000 лв. и на Георги по случай задомяването му прати 1100 лв. Славка изглежда изнемогва, но съдба женска. Жорж остави две жени без средства и аз, клета майка, да страдам по всяка, защото не мога да им улесня живота с нищо. Ето Славка иска едно тенеке мас за баща си, където е приютена на негови грижи. Баща й ми праща 5000 лв. за маста, а тя струва повече от 7000 лв., тъй щото ще трябва аз да доплатя горницата, която ще бъде за Славкината прехрана. Дадох на човека тенекето и му исках още едно, но той нямал вече за продан, но обеща да намери, но за цената не ми каза, защото не знае на каква цена ще го намери.

И така: гласувайте за ОФ, че ще нормализираме живота. Още чакам за сланина. Много чудно - мас продават, а сланина - не. Живот и чудо. Вчера тук продаваха агнешко месо по 450 лв. килото. Кокошките и тук станаха по 500 лв. Нека живее сега свободният народ, а потиснатият, както намери за добре.

Емил и Пеня също дойдоха за Ивановден и престояха само един ден.

Майка ти

 

 

17 февруари 1946 г., Разград

До Пенка Батоева
София

Мили Пенче и Никола,

Получих писмото ви и се радвам, че сте се сдобили с местожителство в столицата.

Тук прилагам едно писмо от една нещастна полякиня, която в тази война загубила мъж полковник и син, не знае нищо за другия, който беше дълго време в Разград. Аз събрах много оскъдни сведения за него и трябва да ги пиша на майка му. До колко е жив, Бог знае, но във всеки случай искра от надежда има. Написах едно листче, а ти бъди тъй добра да вложиш твоето умение, че то ще бъде адресирано, както виждаш в нейното писмо, до английски офицер. Нека разберат, че българската жена има стил и краснопис.

Какво става с вуйчо ти Мавродин, нищо не зная. Когато отидат Никола и Дорето, нека се заинтересуват за неговото здраве и къде е нещастникът.

В този момент Мара Явашева и Надка са на черква, гдето става венчавката на дъщерята на Захари Попов. Младите не знаят да се кахърят, макар че баща й се помина на първи януари.

В събота ще направя панахида в черква, година от злокобния ден, в който ден му отнеха златната душа мръсни и безбожни хора и година и шест месеца от добрия ти баща.

Много здраве и целувки на теб и Никола.

Майка ти

23 февруари 1946 г., Разград - злокобна дата

До Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,

Не помня, писах ли ти, че най-после се намери сланина, която ти изпратих в понеделник.

Ти пишеш да държим в тайна, че имате вече местожителство в София, а тук Ценкината майка знае отдавна.

Днес писах писмо на Славка, Емил и на тебе, ще гледам и на Дочка да пиша. Забравям кога на кого пиша, и какво пиша, както правеше татко ти. Осъждахме го, че много пише, но сега виждам, че той полека, неусетно много неща е слагал в ред и в който и да е момент се справяше лесно.

Ето сега едно изложение за купените продукти, похарчените пари и също получените за тях:

17. 800 кг мас по 400 лв. = 7120 лв.

две кокошки по 350 лв. = 700 лв.

1. 500 кг извара по 250 лв. = 375 лв.

3. 540 кг масло по 800 лв. = 2832 лв.

8 кг мас по 400 = 3200 лв.

за колета - 50 лв.

за кутия - 40 лв.

Всичко похарчено - 14 318 лв.

Тук раздават луканки по 600 лв. кг - взех си половин кило, но утре ща взема още половин кило, ако има. Даваха бонбони по 560 лв. и от тях взех половин кило като децата. Каквото лакомство чуя, все си вземам по малко като тях да се залъгвам.

Вчера получих писмо от Германия. От една изгоряла от войната майка - на Хайно. Дорето го познава. Изгубила мъж и син във войната, а сега не знае нищо за съдбата на другия си син, който бил в България и в Разград често ни гостуваше. Едно истински възпитано и интелигентно момче.

Моли, горката, ако зная нещо за съдбата на чедото й, да й съобщя. Клета, нещастна, майко! Нали за това израснахме синове, за да не знаем нищо за тяхната съдба и прегрешения. Миналата година по Коледа се обадил на Марини от София, гдето писал, че е на работа в една фабрика. Адреса си не дал, но писал улицата и кооперацията, в която живеел. От тогава не се е обаждал и много вероятно да е изчезнал безследно. Стойчо ще пише до тази къща, но адрес на хазяи няма и ще потърси сам, когато отиде в София, да намери кооперацията и от там нещо да разбере.

Майка ти

28 февруари 1946 г., Плевен

До Руцка Радкова
Разград

Мила и обична мамо,

Тези дни ме се бяха насъбрали всеки ден събрания - в градската управа, в кварталните събрания, конференция на Черв. кръст, друго областно събрание на Червен кръст с представители на властта и всички организиции. Навсякъде трябва да внимавам да държа бележки и да докладвам. Четири помощни акции сме предприели за празниците и всичко иска време бягане, работа въобще.

Днес имам писмо от Дорето, ходила да помогне на Славка за бативата панихида. Братът на Славка отслужил панихидата. Поканили леля Дочка и леля Кица, но те не дошли. Дора отишла да провери защо леля не идва, заварила в къщи само Сеничка и Вилито. Вуйчо Мавродин се бил парализирал и го пратили в болница, бил много зле.

Тези дни ми е много мъчно за бати, гдето не можахме да му помогнем, да го спасим. Дано е жив, скъпият, обичният бати. Той е толкова благ, че където и да, е ще се отнасят с него добре. Само дано е жив.

На Славка сестра й дошла с мъжа си (германеца) и сина му в София, защото гладът и мизерията в Германия били непоносими. Пристигнали като пленници и бяха на лагер, но детето и сестра й били вече в къщи у Славкини, а мъжът задържан в милицията. Логофетов, който е фактор в София, бил близък на Славкина братовчедка, изглежда той им помогнал.

Вече в няколко писма ме питаш за варненския кандидат. Не искам вече възрастни зетьове, нито майки и сестри непосредствено до тях, които да тровят децата ми. Изпитах го достатъчно! Нека да е здраве. Бог се грижи за децата си, а тя е добричка и още е много млада, едва навършила 19 години.

Много целувки на всички.

Пенка

 

 

9 март 1946 г., Разград

До Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,

Вчера получих парите 3000 лв., също и писмото от Пъшо Дръндабулски до Дочо Балкански - много сполучливо. И Пъшо тъкмо тъй заема мястото, което му се пада при новата жена с нови идеи, особено за селската жена, която се мъчат сегашните управнички да я убедят, че вече е дошло време, в което всяка жена, способна, неспособна, без образование и възпитание, я бива вече да ръководи даже и държавните съдбини. Заблуда. Колко вода ще изтече, докато не селянката, но и гражданката ще чака да получи такъв миелет като Цола Драгойчева. С нея никоя жена не може да се мери, тя е нещо уникум, страдала за идея и от това си получила висшето образование даже и за президент. Ще трябва всички жени да минат през гората и затвора, за да станат напълно подготвени за днешната велика идея.

Нашите мъчиха, биха, малтретираха и накрая убиха, за да не останат и стряскат спокойния им сън, на личности като Цола. Защо не помислиха, че на мястото, гдето ги убиха и оросиха българската хубава земя с тяхната кръв, ще поникнат Велики, с още по-велико разбиране хора, да покажат на техните палачи, че с терор не се управлява.

Но защо ли е всичко това, когато убиха доброто ми и умно чедо, на когото отнеха живота само за лична на някого амбиция. На 23-ти т. м. е денят, в който почувствах гръм от небето и загубих вяра във всичко българско. Този ден иди и запали една свещица в черква, също пиши и на Славка по случая. Голяма мъка, Пенче, грозни старини. Защо, защо се родиха и в нашата малка, но красива България тези пъклени души да отричат всичко българско? Бог да ги вразуми, но те и него отричат, а на пук на всичко това българската православна църква се пълни от ден на ден с повече богомолци и верующи. Бог е всемогъщ, той гледа и чака дано сам народа да се осъзнае.

Днес е именният ден на Дорето, но аз не можах да я поздравя, защото забравих номера на кооперацията. Пратих й по Стойчо една смядовска луканка.

Според твоето писмо забавата била чудно хубава с твоите тъй приятни идеи и е заслужавало да се види от всеки истински българин. Все така гледахме селото с разни събори и какви ли не щеш, но жалко, че всичко мина и ще мине и сега, без никое село да се осъзнае и стане културно, като разбере, че само там е доброто на един народ, а не в злобата и мъстта.

Хайде, бъдете здрави и дочакайте по-щастливи старини от моите. Целувам и двама ви по случай имения ден на Дорето.

Майка ти

7 април 1946 г., Разград

До Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,

Надя Кожухарова ми донесе писъмцето и поздравите. Тя е много доволна, че случаят я срещнал с тебе и Никола и че сте постъпили много мило и човешки, като сте ги поканили да прекарат при вас. Тя не може да ви изхвали, във всяко отношение, особено твоята чистота и ред.

Разправя ми, дето мерзавци недни, в твое отсъствие ти изхвърлили вещите от кухнята, като им се вижда, че стая и кухня е разкош за днешните времена. А ти се мъчиш да просвещаваш простотията, която е загубена Станка. Гледай си пашалъка и здравето.

На нашия народ никой с нищо не може да стане добър. Тъй сме по принцип научени. Злобата е голяма и завистта още повече. И това ще ни унищожи от земното кълбо. Защото, когато имаме учени и способни хора, ние ги гоним и унищожаваме, без да мислим, че такива мъчно се стигат и завъждат и в края на краищата, ако продължаваме все в този дух, ще останат само циганите и просяците - непотребна твар на земята, които никой не преследва. И така най-после ще почнат, макар и малко останали, интелигентните хора да си подават ръка и да заработят за тази хубава България.

Къде ще се денем с тази скъпотия. Ето арпаджика го скриха и го продавали по 300 лв. кг на черна борса. Моята работа лесна, като сам човек, ще се справя с живота, но там, гдето са повече и чиновници, Бог да им помага.

Мара Явашева тъкмо дойде, завари ме, че пиша и те поздравява нарочно, а Надка също пристигна от театър “Който слуша хората”. Тъкмо на място пиеса, знаеш, че който слуша хората, винаги е нещастен.

Много ви поздрави и целувки от всички.

Майка ти


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова