МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

ПИСМА

1932 година

Семейство Пенка и Никола Батоеви и дъщерите им Йорданка и Дора - 1932 г., Русе

19 април 1932 г., Русе

До Г-жа Надежда Батоева, София

Мило Нади,
Преди няколко дни ти писах много набързо. Бях у брат си. Свиреше радиото в същата стая, танцуваха млади луди, смееха се и крещяха над главата ми, намирах се като в някакъв хаос и не зная дори какво съм ти точно писала.
Знам, че пратих с моя плат и платеца на Дора, но не пратих никакви мерки за нея. Вярвай ми, тук не мога да видя никакъв детски модел, който малко поне да ми харесва. Все по-друго е един голям град. Ако не видиш на гърба на някое дете, все ще види човек нещо по витрините.
Съзнавам, че голямо главоболие създавам с моето натрапване, но пък утешава ме надеждата, че ще мога поне малко да се отплатя на лято.
Мама ми предаде желанието ви да ни бъдете гости през лятото, нищо по-хубаво от това, истински ще бъда щастлива във вашата компания. Тук лятно време не е лошо, а за децата е особено добре.
Моделът за моята рокля предоставям на вашия вкус, да се надявам, че ще остана доволна. Каквото е нужно за шивачката, помоли Тодор от мое име да се погрижи за това и веднага ми пишете, за да пратим парите.
Тук изведнъж преминахме от зима в лято, пролетта настъпи много топла. Ако се интересуваш от мен какво правя - ще ти пиша, че цял ден се занимавам с домакинство и специално с кокошарство.
Имаме 120 кокошки от една порода. Снасят в 14 контролни гнезда и затова час по час трябва да ги проверявам, изваждам и да давам възможност на повече от 50 кокошки да минат през тези гнезда, като всяко яйце отбелязвам с номер на кокошката и надписвам датата. А късно след обяд завеждам всичките яйца в дневника им.
Станах цяла чифликчийка, но приятно е.


Никола почти цял ден е в града на работа с новооснованата кооперация. Идва на обяд с трамвая и пак заминава.
Като самостоятелна домакиня се чувствам много по-добре, въпреки, че и сама си цепя дърва в мазата, пак ми е по-леко.
Сега в къщи е тихо и спокойно, наоколо ми се простира раззеленяващото се поле, което от ден на ден се разхубавява и гали душата наедно с песента на пролетния вятър. Бели пухени облачета се гонят по синьото небе и пойните птички припорват въздуха от време на време... хубаво е, хубаво е сред природата. Всеки ден гледам как пъпчиците на дърветата се развиват и тревичките от ден на ден израстват по-високи. Цяла поезия и музика е природата, като че ли е настъпило някакво тържество, което няма край и, когато денят си отива с пурпурните лъчи на залязващото слънце, тихият здрач се спуска като мека пелена над замрялото и замечтано поле. Сега аз живея пак, душата е обхваната от необятен и чист кристален възторг. Тази моя неспокойна душа, която може най-страшно да страда и тъй страстно да се възхищава. Ръцете ми от ден на ден стават по-твърди и груби, а душата ми от ден на ден става по-мека и нежна.
Бъдете вие всички здрави, докато дойде денят, когато ще ви видя около мене весели и щастливи. Пенка

 

25 април 1932 г., Разград

До г-жа Пенка Батоева, Русе

Мило Пенче,
Не е хубаво да бъдеш майка. Вечно неспокойна ще бъдеш, ако не за едно, то за друго. Грижите ти край нямат.
Когато ви чувам или виждам добре, щастливи, доволни и здрави не вървя, но хвърча ми се струва по земята, а пък чувам ли ви обратното, чувствам се подтисната с вагон камъни, които не ми дават даже да дишам.От всичко това нито топло, нито студено става някому, но понеже сте плът от плътта ми, естествено се налага да чувствам и преживявам вашата преживелица.
Днес е Връбница, времето лошо, дъждовно, не отидох на черква, черкувах се по радиото.
Надка и Иванчо отидоха да се помолят за всички нас грешниците.
Както ти бях писала, че Росито се шари, то оздравя. На 14-тия ден от заболяването на Росито, Капчето се шари. На Росито много не отлича, даже се поправи, но Капчето доста отслабна, защото не яде. Сега благодарим, добре са. Росито ходи на училище. Вчера си донесе бележките - по всичко шестици, всички ни зарадва.
За нашето ходене още нищо не се знае. Чакаме от София нареждане. Аз, както ти писах, ще пътувам с обиколен билет и дали се позволява, като отидем в София, пак от там да се върнем или ще трябва да отидем през Балканската линия и през Плевен. За връщането ще се справим и ще ти пиша пак.
Вчера ни съобщиха от общината, че до 1 юли нашата къща трябва да бъде съборена и улицата отворена, ако не сторим това до уречената дата, ще пратели пожарната да я събори и щели да съберат направените разноски по екзекутивен начин.
Всичко това е много хубаво, но те нямат предвид, че такъв ултиматум не се дава в навечерието на празници, такива, за които се правят толкова разноски. Ние сме три семейства, които похарчиха толкова пари за мазане само, а нямат друго предвид, че квартирантите не могат тъй скоро да си намерят квартира, също и Надкини, особено в Разград при криза за квартири, още и друго нямат предвид, че имаме две седмици почти празници.
Още веднъж ние, българите, идем да докажем, че сме бързи в решенията, а бавни в размишленията си.
Депозирали даже сумата от 6000 лв. в Земеделската банка, която сума няма да стигне за събарянето на тази голяма и със цигански гвоздеи къща. Тъй ще върви тя.
В България само развалят, а нищо не създават. Улици, улици много се отвориха и което от една страна, е хубаво, но всички улици занемарени, защот,о както виждаш, общината ни няма и тези 6000 лв. да внесе, а ги е събрала от Недялко Владев, Руси Чорека и от Гогата, защото на тях дават от сляпата уличка и то просто по тяхно настояване, защото искат да строят. Още като ни пратиха оценката, тате ти подаде жалба до съда и още съдът не е взел никакво решение, а те бързат да събарят, ще почакат малко.
Хайде да оставя тези бели кахъри и да събарят, пак няма да останем на пътя, макар че не плащат, но жал ми е за хубавата градинка, дано се поразмине, че към есен, когато почне и градинката да поостарява.
Пък най-после здраве да е, ще се справим с всичко, пак сама се утешавам.
Поздравявам ви със предстоящите светли празници да ги дочакате здрави и весели и още много, много години да ги празнувате щастливи.
Целувам ви всички,
майка ти.

 

4 юни 1932 г., Русе

До г-н Стефан Радков, с. Осенец

Драги чичо,
Имаше през зимата един купувач за нашия имот, преди няколко дни пак идва, бързам да те уведомя за да не изпуснеш този истински хубав случай. Ако имаш сериозно намерение, доведи буля Райка и някой от синовете си, с които имаш намерение тук да живееш, нека и те да видят и да си дадат мнението. Сега при нас е още по-хубаво, дворът е заприличал на рай, тъкмо за теб място. Зиме да се вдъхновяваш от свирепия писък на бурята, какви чудни настроения ражда той в една поетична душа, какви думи, какви мисли му нашепва, безкрайни приказки разправя за даровитият човек. А ти вътре на топло, уютно, чиста светла стая, ако нямаш работа можеш по цял месец от вратата да не се покажеш, щом имаш гориво в мазата и млади хора, които да се грижат за останалото.
След това иде пролетта, тя се явява тука като също тържество. Лазурно небе, пищна зеленина, просторни равнини, нивя, в които окото да плува и се радва.
От друга страна намираш се в културен център. Мощните машини на трамваите (автобуси) до самите ти уши бръмчат, винаги готови с 4 лв. където искаш да те отнесат. Не е ли приказно.
Иде лятото, овощните дървета се отрупват с плодове, а тук всеки килограм струва пари, и най-последният боклук, който може да се нарече плод, тук има цена, а пък нашите овошки са всичките подбрани и дават най-разкошни плодове, да ти е жал да ги продадеш.
Лозето десертно от най-хубав “Афуз али”, от всеки грозд да вземаш десетарка.
Кокошки от най-добра порода в специален курник. Зимни носачки 120 броя, като не смятам тези, които ще настигат, а те са 400 броя. През зимата тук яйцата се продават по 3 лв.
Два модерни дама, напълни ги с крави, продавай мляко кръгла година по 8 лв.
Торът ще ти храни кокошките и всяка година взимаш най-малко 10,000 лв. от градинари.
Поезия и култура, морална и материална.


Дори до най-късна есен тук е красота. Беседката над лозето, обиколена с дървета, облечена цялата в хмел, мъдри се като царски трон, обвит в пурпурни и жълти листа, а ти като цар на това малко царство стоиш, задълбочен в своите мисли, слънцето те гали с топлите си и меки есенни лъчи и една безкрайна сладост се разлива в душата.
Всичко туй аз тук го преживях и затова ти го пиша. Не ще ли бъде гавра, светотатство, щото тази прелест да падне в едни груби бездушни ръце. То не е за всекиго, тъкмо е като за теб и бъдейки откупено от теб ще го смятам пак за свое и все бих имала щастието един ден да го видя пак, да преживея няколко часа всред приятни възпоминания.
Чичо, моля те, не ме лишавай от това щастие!. Вземи го непременно, ще ме благославяш, не само ти, но и цялото ти поколение. Няма да се измамиш, аз ли ще те лъжа? Смелост и тръгвай!
Не разбираш ли, че цялото ни нещастие произлиза от хамлетовската нерешителност, която е една основна грешка в нашите характери, за нас трябват извънредни събития, принудителни, които да ни изтласкат при известни решения.
Кажи ми пак, че не те познавам, познавам те, защото познавам себе си. Да изреждам ли удобствата, които има? Вода на двора, вода горе в стаите, вода долу в банята и в мазата дори. Електричество ще се прокара много скоро. Най-после, съжали и таз добра жена, търпелива и любезна. Най-сетне тя ти е родила толкова синове и дъщери, попитай и нейната душа, която може би няма дарбата да ти разкаже, какво я вълнува. Дай й почивка на стари години.
Има ли по-голямо щастие от туй да направиш другите щастливи? Да можеш да се отървеш от егоизма, от животинската си природа? Чакам ви, доведи я. Аз я обичам, тази добра, беззлобна жена.
Доколкото разбрах от Никола, купувачът му давал 365 000 лв., но той не отстъпил по-долу от 400 000 лв. Всеки случай преговорите продължават. Знаеш ли какво се изтърва да ми каже? Щом като ми дава такава цена, по-добре на чичо ти Стефан да го дам.
Чакам ви.
Много поздрави на всички
Пенка

 

 

18 юли 1932 г., Русе

До г-жа Руцка Радкова, Разград

Обична мамо,
Неочаквано и много набързо заминаваме днес в 5 ч. за Вършец, стана много на припряно, не се надявах тъй скоро. Всичко ми е готово, сега се намирам под апарата за къдрене и ти пиша едновременно. Веднъж да тръгна, та да си почина, много се изморих напоследък.
В къщи оставихме един наш слуга.
Ти няма ли да отиваш на Солу Дервент? Много ми се искаше да беше ми дошла за по-дълго, но не било писано.
Много поздрави и целувки на теб, тати и Емил.
Пенка

Пенка и Никола Батоеви във Вършец - 1932 г.

11 август 1932 г., Русе

До г-жа Руцка Радкова, Разград

Мила мамо,
Ето вече седмица откакто се върнахме от Вършец. Горе-долу прекарахме добре. Правих двойни бани, та се чувствам още слаба и без сили.

Във Вършец - 1932 г.

Във Вършец беше Анчето Хорозова дъщеря - голямата с мъжа, децата си и зълва й. Беше много любезна и сърдечна.
Там бешеи братовчедката на Никола Марийка Балабанова от Плевен, постоянно бяхме заедно. Отбихме се за 3-4 дни в Плевен. Добре ни приеха, особено свекървата. С пристигането си заварихме нашия Мечо (кучето) умрял, отровили са го. Сега пазачът ни го няма.
Интересни бяха думите на свекърва ми преди тръгване. Обърна се към Данчето. "Хубаво да слушате майка си, че знайте, няма кой да ви гледа, всичките други майки са чужди, една е истинската." И заплака.
Като се върнах, излезе ми курорта из носа. Сама тупах, мих, чистих, редих. В понеделник имах пране - жена пра. Откакто съм дошла не съм излизала. Иска ми се да отида до града. В Плевен излизахме със свекървата и Иванка и Никола, разбира се. Ходихме по гости, в градската градина, на бирария и на кино. Напредък, както виждаш. Иванка увещава Никола да се местим в Плавен. Да си отварят с нейния мъж магазин за готови дрехи и да сме живеели заедно в една къща, защото Никола настоявал да живеем в тяхната къща. Но по всичко личи, че ще си останем тука.
Не зная бативи кога ще си дойдат. Свикнала съм с тях. Дедя Стефанета се държи чудесно с мен и като ги няма сякаш нещо ми липсва.
Във Вършец беше и една учителка, не й помня името и не помня на мен или на Надка беше учителка. Хранеха се с мъжа си и двете си момчета в същия ресторант с нас. Беше и Невянка с майка си.
Получих покана за сватбата на Весито. Намери ме чак във Вършец. Поздравих ги.
Много поздрави на теб, тати и Емил.
Пенка

 

23 август 1932 г., Русе

До г-жа Руцка Радкова, Разград


Обична мамо,
Пиша ти набързо. В събота ходихме в Гюргево на панаир (бълъ), с целия конен полк, само офицерите, разбира се. Прекарахме много весело.
На следващия ден - неделя, направихме с Никола две официални визити на две семейства, които преди това ни бяха посетили.
Едното семейство е много мило и издигнато - от София са, чудесно си живеят. Като бяхме у тях стана дума за вас, аз ви много хвалих и те са сега много любопитни да ви видят. Решихме един ден да дойдем с автомобил с тях и децата. Цяла скачам от радост, че ще си дойдем у дома, макар за няколко часа. Ще ти съобщя допълнително, кога точно ще дойдем.
Но пиши ми веднага Нуцана върна ли се, защото искам и тях да видят. Искам да те сварят стъкната, пременена най-хубаво, знаеш ли колко се радвам като те видя докарана... И тати ще се докара. Чудо искам да ви видят, косата си да намокриш и да накараш Нуца да ти я ондолира. Да ме видят хората, че съм излязла от хора, а не от колиби.
Пиши ми за Нуцана още същия ден. Чакам с нетърпение твоето писмо и денят, в който ще ви видя. Купих от Вършец едно особено нещо (дървена гъба), която се употребява при варене на домати и мармелад.
Ще ти донеса и гърненцето - сладкото е великолепно.
Целувам теб, тати и Милю.
Пенка

 

27 август 1932 г., Русе

До г-жа Руцка Радкова, Разград

Мила мамо,
Можеш да си представиш цялото ми разочарование. Каква радост вчера, какво нещо, и всичко за вятъра. Невъзможно, абсолютно невъзможно е да дойдем за Богородица. Семейството, с което щяхме да идваме, мъжът е помощник командир на полк и за проклетия имал извънредно много работа. Защото от четвъртък заминават нещо като полски поездки или маневра за 10 дни. Тази сутрин говорих с господина, казах му, че щеше да бъде чудесно, защото съвпада с курбана, а той се засмя и ме успокои, че след десет дни ще си направим наш курбан в Разград след като се върнат от тези учения. И Никола заминава с тях.
Тъй щото, ние оставаме сами, който иска, да ни дойде на гости. Щом казваш, че на Росица почнала да минава кашличката, не вярвам да е коклюш. Много съжалявам, че не можахме да дойдем, с нетърпение ще броя десетях дни.
Целувам всички ви.
Пенка
Батеви кога ще се връщат от Варна, моля ти се, съобщи ми, ако знаеш!

 


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова