МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

ПИСМА


МАМИНКА - нашата прабаба Руцка Радкова - снимка от 1912 година

Руцка Радкова (1866-1966)

Най-забележителната личност в нашия род - прабаба ни Руцка Цонева Радкова, чийто живот е истинска история, не само защото тя живя едно столетие и в съдбата й са вплетени историята на България от времето преди Освобождението до средата на 60-те години, но и защото тя беше истински стожер на рода, извор на сила и морална устойчивост за всички следващи поколения. И днес звучи мъдрият й глас от запазените писма, пророческите думи, родени от страшните трагедии на живота и неговите щастливи дни. В следващите страници ще можете не веднъж да прочетете редове от тези писма, които чрез нравственото си чувство и правдиви съждения насочват душите ни към справедливост и утвърждават разбирателството като най-висше благо на обществото.

1907 година

Фотографирани на 25 ноември 1907 година в град Плевен.
Пенка Р. Радкова на 9 години и 7 месеца (в ляво)

1909 година

1909 година
В Скобелевия парк в Плевен - Руси Радков (в ляво )с двете си дъщери Пенка и Надка( в центъра) и леля им Марийка Сапова, учителка в Шумен, която е посетила Плевен заедно със своите ученички - пощенска картичка

 

22 юни 1909 г., Шумен

До Госпожици Пенка и Надежда Радкови,
Плевен
пощенка картичка

Мили дечица,

Изпращам ви портрета да се видите, макар и да е било стъклото развалено. Познайте мен и татка си! Пенке, пиши ми, премина ли? Ще дойда да ти видя свидетелството. Надя да се фотографира с хубавата си рокля.
Целувам ви,

вашата леля Марийка (Сапова)

 

 

Лом1909

1909 г.- Лом
Подпоручик Никола Батоев с приятеля си Антон Котас

 

1911 година

1911 година - Разград.
Пенка Р. Радкова - ученичка във ІІ прогимназиален клас (горе в дясно)

 

Подпоручик Батоев1911

Подпоручик Никола Батоев - 1911 г., Плевен

 

1912 - 1913 година

 

 

27 февруари 1912 г., София

До г-ца Пенка Радкова
пощенска картичка

Мила ми Пенке,
Благодаря ти за поздравленията.
През Великденската ваканция няма ли да дойдеш в София?
Асен Йорданов


Асен Йорданов (2 септември 1896 г. - 18 октомври 1967 г.) е първи братовчед на баба ми Пенка Радкова-Батоева, техните майки Дочка Йорданова и Руцка Радкова са сестри - големите дъщери на Фудул Марийка. Той е основоположник на българското самолетостроене. Организира гражданското въздухоплаване на САЩ, Англия и Франция. Авиационен педагог от световен мащаб. Участва в Балканската и Първата световна война, а през периода на Втората световна война е в конструкторските екипи на фирмите BOEING, LOCKHEED, CURTISS, DOUGLAS, PIPER, McDONELL.

 

1913 г., София
Двореца

До г-ца Пенка Радкова

 

Портрет на Княгините Евдокия и Надежда, изпратен за спомен на Пенка Радкова

 

 

Из автобиографичните бележки
на Никола Батоев в родовата книга

След завършването на 2-ри прогимназиален клас - на 13 години бях изпратен в София с учителя Марин Велев - роднина от с. Видраре, за да се явя на конкурсния изпит за постъпване във Военното училище. Изпита издържах и на 1 Септемврий 1902 г. бях приет като кадет във Военното на Н. В. Цар Фердинанд Училище. Настойник ми беше моята братовчедка Евгения Елмазова, известна като писателка с псевдонима Евгения Марс. Цели 7 години учих в това училище. Бяхме напълно изолирани от външния свят. Много рядко ни пускаха в отпуск и винаги стъкмени като кукли: с червени лачени колани и бели кожени ръкавици. Бях много палав, но се учех добре. Никога не съм получавал слаба бележка.

На 22 Септември 1909 г. завърших училището с много добър успех и бях произведен в чин "Подпоручик" и назначен във Втори Конен на Н. В. Княгиня Мария Луиза полк - гр. Лом. Пожелах този полк, защото той беше най-старият конен полк в България и с много добри традиции. Завърших Военното училище с 29-ти випуск.

На следващата година бях изпратен в Кавалерийската Офицерска Школа - София, която също завърших с многодобър успех.

1910 г.
Кавалерийската Офицерска Школа - София

Като офицер във Втори Конен полк, взех с него участие в Балканската и Междусъюзническата войни. Стигнахме до Мраморно море, гдето останахме през зимата 1912-1913 г. по охраната на брега.

През лятото на 1913 г. ни прехвърлиха на сръбската граница, гдето взехме участие в Междусъюзническата война при Букова глава - Сурбулица.

Животът ми в гр. Лом беше много охолен, поради голямата заплата 225 златни лева месечно. Аз не можех да похарча повече от 100 лв. месечно.

След завършване на Балканската война 1913 г. се преведох по мое желание в гр. Русе - Девети Конен полк, гдето останах цели 16 години и гдето можах да си създам добро материално положение.

С този полк взех участие, като Командир на Конния Картечен ескадрон в Добруджа, а по-късно с Конната дивизия на Генерал Колев, във всичките й боеве в Добруджа. Най-после в Румъния от Букурещ до Браила в състава на германската конна бригада фон Волф, гдето бях награден с железния кръст за храброст.

1913 г.
Ени-Чифлик при Мраморно море.
Поручик Никола Батоев от Втори конен на Н.В.Княгиня Мария-Луиза полк

 

КОНЕТЕ ПОМНЯТ

Един спомен на о. з. Полковник НИКОЛА БАТОЕВ от Балканската война

Прeз Балканската война бях Поручик във 2-й конен на Н. Ц. В. Княгиня МАРИЯ ЛУИЗА полк, взводен командир в третия ескадрон.

В началото на 1913. г. нашият полк получи задача да охранява брега на Мраморно море, от с. Силиврия-Ерекли – Ени Чифлик до с. Шерефли. Щабът на полка и нашият ескадрон бяха настанени в с. Ени Чифлик.

Охраната на морския бряг се извършваше с постове, които бяха поставени на един километър един от друг. Те бяха длъжни да наблюдават морето и своевременно да донасят за всеки съмнителен случай за десант на лодки, параходи и пр.

Моята длъжност се състоеше в разставянето на постовете, смяната им, подържането тяхната бойна готовност и проверка на носенето на службата. В това положение ни завари голямата зима през 1913. г. , която се усили твърде много през февруари. Страшни ви­елици и грамадни преспи се натрупаха, така щото селата едва личаха, а пътищата бяха съвършено изгубени под дебелата снежна покривка.

Смяната на постовете ставаше нощем. За една бурна снежна нощ трябваше да сменя постовете на ескадрона. Точно в 23 часа ординарецът ми почука на вратата и доложи, че взводът е готов. Сложих си ръкавиците и излязох, страшна виелица ме обхвана още от вратата, дигнах яката на шинела и смело излязох на пътя, гдето взводът ме чакаше. Конниците и конете бяха вече покрити с бяла снежна пелена. Нощта беше много тъмна, затова заповядах да се вър­ви на опашка, командвах „въседни”, и „ходом”.

Потеглихме право на юг, за брега на морето. Щом излязох от селото, дадох командата „тръс”, за да се стоплят хората и конете.

Морето отстоеше от селото Ени Чифлик на едно разстояние не по­вече от 15 минути ход. Местността беше равна и незабелязано се снишаваше към морето.

Бучението на морето се чуваше вече, стори ми се, че сме почти до него и затова командвах „ходом” и отпуснах поводите на коня си. Но чудно! Вървим вече повече от половин час, а морето все още не се вижда. От време навреме бучението му се чуваше по-яс­но и току пак заглъхне. Вдигнах пак тръс. Пак ход, пак тръс и това много пъти се повтори. Всички, хора и коне, капнахме от умора, пустото море чуваме, а все още не виждаме.

Виелицата се усилваше и тъмнината на нощта ставаше все по-голяма; разбрах че сме се заблудили и навярно вървим успоредно на брега на морето. Очаквах вече да видим гр. Ерекли, или с. Шерефли. Опитах се на няколко пъти да запаля кибрит и да видя компаса или часовника, но напразно; тогава не съществуваха днешните електрически фенерчета. А да спрем, беше опасно от замръзване, реших да се движим бавно, та където излезем.

На разсъмване чухме вече първите петли и всички се зарадвахме, че сме близко до населено място. Вдигнах тръс, за да се приберем по-скоро на закрито, но нито помен от село. Чудно нещо, хем мо­рето се чува, хем петлите пеят, а няма нито море, нито село. Тръгнахме пак ходом, така нашето нощно зимно странстване продължи до сутринта.

Призори виелицата затихна и изведнъж през мъглата от падащия сняг, видяхме село, и то кое село? Нашето село ЕНИ ЧИФЛИКЪ. Ето една чудна гатанка за разгадаване!

През дните, когато ескадронът нямаше работа, той правеше редовно по два часа проездка , за подържане в тренирано състояние ко­нете и хората. Проездката ставаше под селото, към морето, в манеж, т. е. един грамаден кръг. Кръгът от движението бе отъпкан и представляваше една голяма, правилна окръжност, която обаче, бе съвършено затрупана от дебелия сняг и не личеше къде е.

И, представете си, нашето нещастие - с взвода си съм попаднал точно при манежа, когато съм отпуснал поводите на коня си. И той, конят ми, веднага разбрал, че ще има манежна езда и спокойно започнал да ни върти в манежа, а след него и целия в взвод. Никой обаче от нас не забеляза това, а и нощта не ни позволи да се ориентираме, нито да забележим, че се движим в кръг. Във време на дъжд и сняг, нощем ездачът страда слабо от завиване на свят, подобно на морската болест, и мъчно може да се ориентира, но конят помни добре и се ориентира още по-добре.

 

13 януари 1913 г., с. Субаши, Чаталдженско

До Г-жа Руцка Радкова
пощенска картичка

 

Сърдечен поздрав от водопада под бивака на полка ни при с. Субаша, Чаталдженско,
на моята обична съпруга.

Руси Радков

 

12 юни 1913 г., Разград

До Г-н Подполковник Руси Ил. Радков
Командир на 44 полк, ІV дивизия, Пета Армия
пощенска картичка

Caro mio,
Volevo fotografare Emil, ma e diventato birichino e noi non abbiamo potuto. Cosi tanto e voluto montarsi sul motore e appena siamo riusciti, cosi, credo, ti accontentera a vederci. Lui e diventato padrone di casa.
Nikolai era ammalato e tu non puoi fare licenziarlo, dicono, che e molto debole.
Non ho ancora ricevuto il denaro a chi hai lasciato mandarli?
Tanti saluti e mille baci da noi

Ruzka

 

22 юли 1913 г., Бобошево

До Г-н Ротмистър Игнат Кикименов
пощенска картичка

На Игната за неговото артистично схващане на момента. Н. Батоев

 

9 август 1913 г., Борисов Гроб

До Г-н Димитър Батоев, Плевен
пощенска картичка

 

Драги тате,
Сега сме на път за Харманлий - пишете там и мене. Навярно ще намеря Марин Велев.
На Бориса бях дал пари но последният ги бе дал на Иванка. Виж да не би да ги пръснат на вятъра.
Поздрав на мама, Тодор и теб.

Твой син Никола


Пенка Радкова - ученичка, и сестра й Надка

 

29 декември 1913 г., Махмузли, Шуменско

До Г-ца Пенка Радкова

Хайде, геделим - хазарлан.
Добре... Качваш се на каруцата, завиваш се добре в шубата, запушваш цигара и...потегляш на път. Отначало времето беше доста умерено...студът приятен - малко щипе по носа и страните, но то е нищо. Минаваш село - две, задухва вятър силен, мете се снегът от земята. Напред - мъгла от него.
Каруцата ще се обърне. Скривам се цял в шубата и слушам само бушуването на бурята...Сегиз - тогиз силна струя студен въздух сполучва да разхвърли топлата завивка, наново се загъвам и пак слушам воя на бурята и т.н. и т.н. Колкото за друсането, което имах през време на целия път и дума не може да става. Кокалите още ме болят, като че ли са ме смазали от бой...
На път убихме един пор и сега още чувствам отвратителната миризма, която на вълни, на вълни се носеше наоколо...
Вълци и други подобни на него зверове, слава Богу, не срещнахме, но...минахме край тях и то малко надалеко, около 5-600 м. Давеха се за кожата на едно агне, затова, види се, и не обърнаха на нас.
Те-е, каай...чуваш ли, казва каруцарят... тъга и радост почувствах в този момент.
Радост, че скоро ще бъда под покрив и на топло. Тъга - е, сега пък много искате да знаете... Нека не ви обясня причините на тъгата си, която може и в гроба си да занеса...
- Хош гелди, хош гелди
- Хаш балду, - отговарям на поздравите.
- Е - нереден гелерсе...
- Разград касаба.
- Отура де. И аз сядам.
- Буйрунус - подават ми кафе - почерпих ги с цигари и разговорът почна: за студа, за миналогодишния сняг и пр. и пр.
Скоро се мръква в село, не знам защо... запалиха лампа - в камината горят чукани, кафе се лее и тютюневият дим забуля като тънък воал всичко...и кафе, и турски чалми, пък и мене самия...но моята мисъл е бистра, тя следи и вижда що се върши наоколо, не навсякъде. Тя бе у дома, бе в клуба, бе в моята уединена стаичка, тя се луташе около вас, мъчеше се да проникне до вашите души, но не знам дали успя да дебютира. Още не се е върнала за да ми съобщи резултата, а в такива лоши времена надали и ще се върне.
Стига, стига съм ви отегчавал със своите бръщолевения...пък и дали ще ме разберете не знам. Но какво ли има за разбиране, то е ясно като ден.
Например, би ли ви затруднило разбирането на това, че след всички разговори сложиха софрата (кръгла паралия). Нарязаха хляб, натрупаха сума ястия, на първо място пилафа, нагостиха ме и доволен от всичко, поне за момент, унасям се в сладък сън, а вие знаете, как тихо се спи след голяма умора. Пазете тишина, за да не накърните упоителния ми сън..
Хиляди привети по случай Новата година.
Борю Узунов

Борю Узунов е един от ранените офицери по време на Балканската война, който е бил лекуван в дома на Руцка Радкова, превърнат от нея по време на войната в лазарет, тъй като в разградската болница не е достигало място за всички пострадали.
Младият офицер се привързва искрено към семейството и дълги години поддържа приятелски връзки с тях. И до днес се пазят в къщи два сребърни свещника, подарени на Руцка Радкова от него по случай излекуването му. Особена топлота има в писмата му до Пенка, с която води кореспонденция.
В пансиона на неговата сестра Лола Узунова в София е живяла и приятелката на Пенка Райна Килифарска.

 

След падането на Одрин по време на Балканската война, прабаба ни Руцка Радкова посещава там бойните части, където воюват нейният съпруг Полковник Руси Радков - пехотинец, синът й Георги Радков - артилерист и племеникът й Асен Йорданов - авиатор. Снимките са направени след опелото и погребението на геройски загиналите български войни.

 

Полковник Руси Радков - след завръщането от Балканската война

 

 

1914 година

1914Razgrad

Пенка Радкова (втората от ляво на дясно), сестра й Надка и братовчедките им
(1914 г., Разград)

 

7 юли 1914 г., Разград - гарата

До Г-ца Пенка Радкова
пощенска картичка

Близо сме до хубавото теке. Жалим, че и ти не си между нас да полудуваме.
Привет,
Дора Явашева

При все, че се старая, не мога да забравя нявгашната скъпа Пенка.
Б.

Дора Явашева е дъщеря на големия български археолог и историк академик Анани Явашев и първата съпруга на Иван Багрянов. През тези години младежко приятелство свързва Пенка, Дора, Райна, Иван Багрянов, Борю Узунов, които често прекарват времето си в имението Текето на семейство Килифарски или в имението Воден на Багрянови и винаги, когато са разделени си пишат картички и писма.

 

12 ноември 1914 г., София

До г-ца Пенка Радкова
пощенска картичка

Пенче, Надко, Жорж,
благодаря за картичката, нима само едно писмо получи? Наедно пратих две писма, след онова в компанията.
Пиши, дали си ги получила. Чудно защо Хр. не ми се обажда.
Ти си добре, вярвам.
Поздрави на всички в къщи.
Твой Асен (Йорданов)

 

16 ноември 1914 г., Разград - гарата.

До Г-ца Пенка Радкова
пощенска картичка

Мила Чепен,
Защо не се обадиш? Чудо е тук. Няма ли да ми дойдете на гости?
В града ще дойда може би след неделя - две.
Поздрави на всички.
Райна

 

1914 г., Текето

До Г-ца Пенка Радкова
пощенска картичка

Няма смисъл нищо в живота - малка пауза за изсекване хремавия нос. Коремът е подут от много ядене на круши. Серсемско настроение, дявол да го вземе! Какво писа последното? Райна казва: Какво ли прави милата Чепен?
- Навярно спи, казвам аз, и съм сигурен, че след добра вечеря би се спало отлично. Неугоените дървеници, които Райна по несъображение не е нахранила снощи, бях длъжен да храня. Това ми коства четиричасово безсъние и възкиснало настроение.
Какво ли правят във бродерийското у-ще? Точка. Въпросителна - още една пауза за изсекване на хремата. Ще живеем по Мюлера и ще бъдем здрави - я здрави, я хремави.
Б.

 

 

1915 година

Teketo2

На Текето с приятелки

 

8 април 1915 г., понеделник, Текето

До г-ца Пенка Радкова
пощенска картичка

Не заслужаваш ни ред - дяволе малък, ама нейсе...
Аз прекарах грозни премеждия. Сега, слава на боговете, съм добре.
Ти кога ще дойдеш? Ела, когато ви раздават тефтерчетата. Нали имате два дена ваканция. Да видиш каква прелест е тук.
Мен гърбът ми позаздравя и пак започвам своите хохтуризми, сърдчице мъничко. Спомняй понякога и драсвай някой и друг ред на твоята приятелка Райна.
А може, или хайде, друг път ще пиша, сега няма място.
Целувам моя Мильо и начумереницата Надка,
Райна

 

23 юли 1915 г., Ресен - гара, трена, военна поща.

Г-ца Пенка Полковник Радкова

Пенке, пишем ти върху кутията с кундурите ти. Прекарваме отлично тук, но все пак не искаме да стоим повече от 24 часа. Петрова
Целувам те, Чепен. Твоята Райна
Честити чипички, Пенке! Д. Груева
Моя Пенке, очарована съм от веселостта на другарките ни. Ведно с тях и аз изпращам поздрав! Джебарова
Като мен за кратко в компанията. Ив. Калчев.
Поради неграмотността на госпожицата, която Ви поздравява. Аз.

 

Penka Radkova - 1915 h=

Баба ми Пенка Радкова - портрет, рисуван 1915 г. от разградския художник Георги Йорданов,
който беше съсед на прабаба ми Руцка Радкова

 

 

4 ноември 1915 г., София, Пансион Лала Узунова

До Г-ца Пенка Радкова

Най-сетне получих дългото ти писмо, в което, ако и да имаше неприятни вести, все пак ми достави голямо удоволствие.
Аз, мила Чепен, ще ти кажа едно - това на което ме научи той (Ив. Багрянов). Наплювай разни Вержинии, Кици, Йовки и тям подобни нищожества! Никого не искам да зная, затуй и добре ще направиш, ако друг път, макар и да има такива разговори, да не ми ги съобщаваш, за да не се тревожа, защото, колкото и да се мъча да гледам през пръсти на тия работи, все пак ме дразнят, сърдят. По-добре би направила, ако ми пишеш нещо за Милчето или Надка, отколкото за ония баби.
Е, как я караш таз година.? Редовни ли ви са занятията. Аз живея, впрочем аз вече писах. Виждала ли си кака? Ако я видиш кажи й, че ми е много мъчно дето не ми се обажда.
Аз пиша твърде малко дори в Разград. Майче освен на теб, никому другиму.
Майка ти добре ли е? Булката на бати ти каква ли е? На Дорини много здраве.
Райна

 

2 декември 1915 г , София

Г-ца Пенка Полковник Радкова

От училище ти пиша. - Защо мълчиш? Пиши!
Целува те
Райна.
Не зная колко могат да се крадат мои карти, докато пея!
- И макар, че не зная на кого се пише, ще пиша, понеже картата е моя.
Много здраве на всички хубави ергени, които са останали в Разград, че хубави не са останали, сигурно.
Узунова

 

6 декември 1915 г , Никулден, военна поща.

Г-ца Пенка Полковник Радкова

Изпращам поздрави от хубавата Македония на теб, Надка и госпожата.
Поручик Николов
Приемете и от мен, Вие и домашните Ви, поздрави из южните предели
на Велика България.
Капитан Калчев
Поздрав на Госпожицата и веселата Надя.
Първан Драганов
Привет! Подпоручик Жилков

 

17 декември 1915 г , София, военна поща.

Г-ца Пенка Полковник Радкова

Жанабет Чепен,
Сигурно ще си идвам, имаме ваканция 1/2 месец и ще бъде приятно да те видя в текето. Целувам всички ви в къщи!
Твой Борю

 

17 декември 1915 г , София

Г-ца Пенка Полковник Радкова

Първо да ти кажа адреса си: ул. Раковска 97.
Синеокото момче (Иван Багрянов) е тук, но на месеца веднъж се виждаме.
Райна Килифарска
Привет от душната Софийска поща,
Кожухарова

 

 

1916 година

 

25 март 1916 г., Княжево

До Пенка Радкова, Разград
пощенска картичка

На екскурзия за теменуги. Целувам те, Р.
Поздрави! В.Юилкова,
Привет! М. Дърмова Привет! Е. Нейков, М. Бешкова
Привет! Д. Титева, Пържунова
Много привети и от мен.
Привет от хубавата борова гора и школниците!

 

Пенка Радкова - ученичка в гимназията,
и приятелката й Райна Килифарска
1916 г. - Разград

 

5 май 1916 г. София, Пансион Узунова

До Пенка Радкова, Разград

Мила Чепен,
Сърдечен привет от мен. Пиши ми.
Чакам. Целувам те,
Р.
Пенче, сладичка братовчедке, какво хубаво нещо би било, ако беше и ти тука, за да пеете дуети. О!
Какво. щастие щеше да бъде. Ама Райна, както знаеш, чудесно пее. Мерси за картата. Целувки, Милка
Днес имах честта да слушам хубавото пение на г-ца Райна и други подобни.
Поздрави г-ца Дора,
твой Антон.


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова