МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

 

ПИСМА

1919 година

 

7 декември 1919 г., Плевен

До семейство Никола и Пенка Батоеви,
Русе

Любезни деца,
Писмото ви получихме, благодарим ви за поздравленията.
По вашия войник ви изпратихме една дамаджана малко винце, защото по-голяма дамаджана исках - 30 кила, обаче е опасно да не я счупи. Та затова ще се задоволите с тая, като се изпразни, ще ни я върнете, да ви се прати пак с друго, но червено, а туй мисля, че е по-хубаво и затова ви изпращаме от него, за да изкарате празника Св. Никола, като благопожелаваме да го празнувате дълги години.
Записването на акции ще бъде до 10-ти того. Та, ако искате поне 10-15, явете ми. За всички тези работи не трябва да се безпокоите, защото акциите са у мен и щом ги получа от банката, ще ви ги раздам веднага, а Иванка, както ни казаха, ще продадат къщата и ще се доплаща, защото може да отворят търговия. Аз казах, че не се грижат от тая страна. Те са тук сега на гости заедно с Боян.
За моя случай няма какво да ви пиша подробно, то стана от отвикване с една цигара тютюн (серт) и за огън, та благодарение, че мина вече, тъй че няма що да се безпокоите за нас.

Засега много здраве на всички ви от всички ни, особено от всички ни за Данчето, която целуваме, благопожелаваме да е щастлива докрай.

С поздрав, баща ви Д. Батоев

 

 

Ето какво пише в родословната книга на семейството
дядо ни Никола Батоев за брака си с баба ни Пенка Радкова-Батоева

От брака ни с Пенка Р. Радкова ни се родиха три деца: Йорданка, родена на 16.04.1919 г. в Разград, Георги, роден на 12.12.1920 в Русе, и Дора, родена на 29.08.1929 г. в Русе.

Джиджито (Георги) почина на 22.ХІ.1922 г. в Русе от скарлатина. Болестта беше пренесена от Данчето, която, понеже беше болна от малария, бяхме изпратили при баба й в Разград. Там заболяла от шарка, а то било скарлатина. От нея се зарази Джиджито, а от него - майка му. Много тежка година прекарахме.

Тъкмо го погребахме и ме преместиха в Харманли с повишение за по. командир на 6 Конен полк. Това ме накара да се уволня. Бях уволнен в чин подполковник от Конницата.

Започнах търговия с добитък и предприятие с двама русенски търговци: Стефан Братованов и Аврам Алфандари. Търговията ни тръгна много добре и скоро ни се наложи да построим при Захарната фабрика специални обори за угояване на добитъка със захарни отпадъци, което нещо дотогава не беше правено в България. Често ми се случваше да печеля за 1 ден повече от заплатата ми като офицер за цяла година.

По-късно, за да избегнем посредниците, се наложи да ходя ежегодно в Гърция - Пирея и Атина, гдето продавах нашата стока с параходите. В 1928 година поради недоглеждане на нащите управници търговската конвенция с Гърция бе развалена и трябваше да търся нови пазари в Палестина и Египет. Те обаче не бяха така благополучни като тези в Пирея.

През 1929 година се разделих с двамата си съдружници и поех всичко самостоятелно, като взех нов съдружник Акиф Ибриямов от с. Щръклево (Русенско), който се оказа много по-почтен и честен от първите ми двама съдружници.

Голямата стопанска криза, която бушуваше през 1928 година засегна и нас. За да избгна всякакви загуби, реших да ликвидирам всичко.

 

 

1920 година

 

 

23 януари 1920 г., Варна

До Г-жа Пенка Батоева, Русе

Мило Пенче,
Не мога просто да се начудя, защо престана вече да ни се обаждаш, дали за нещо си ми сърдита или пък просто не считаш за нужно да сториш това. Също и Никола не се е обадил с една дума поне на Жорж. Има нещо неприятно.
Както и да е, но аз ще ти се моля да бъдеш тъй добричка и ми пишеш, защото аз не искам да се забравяме и да бъдем в такива отношения, защо най-после да се влияе от хорски думи, ако има такива, разбира се. Не бяха ли достатъчно толкова години да се опознаем, ако не напълно, то поне горе-долу. Ако мислиш, че аз съм ти чужда и имаш по-близки от мен, то друг въпрос. Но аз не мисля така. Всички близки на Жорж са и мои мили, сега поне не можеш да кажеш, че не ти остава поне минутка свободно време. Имаш Коца, аз мисля, че тя е едно добро момиче, после Йорданчето порасна и не е тъй белалия, както от самото начало, нали? Аз забравих на колко месеца е вече, но предполагам да има осем-девет месеца. Не си ли я фотографирала? Искам да я видя. На кого прилича, на мама си или на татко си? Моето Лили засега, слава Богу, е добре. Проходи вече и е много весела. Тя е бонбончето на мама си и татко си. Много са милички, нали, Пенче! Пиши ми подробно как прекарваш времето си, имаш ли много познати, къде ходиш въобще, как си разпределила времето? Данчето слуша ли, с какво я храниш и пр.?
В Русе дамите са много шик, тъй че сигурно и ти си си нашила тоалети хубави.
Жорж е много зает, сега още повече като замества градоначалника, съвсем не може да си отвори очите, горкият, аз пък с моите деца, докато им наготвя нещичко или пък ги закърпя, та седмицата се минава, при всичко че имам голяма слугиня, но все пак тя си има своя работа, а аз своята.
Надя Аврамова се сгоди за г-н Секиларев от Добрич, инвалид от войната, добро момче, студент по правото и талант да декламира чудесно. Ние ще им бъдем кръстници, на 30 т. м. ще се венчават.
Днес имам от мама писмо по Мара Бърнева, която я поканих днес да дойде у нас.
Чакам писмо от теб.
Много целувки на теб и Данчето и поздрави на Никола от двама ни,
Стефанета

 

Пенка Батоева с голямата си дъщеря Йорданка - 17 април 1920 г. в Русе

 

 

24 октомври 1920 г., Русе

До Г-жа Руцка Полковник Радкова, Разград

Миличка мамо,
Чакам да ми се обади някой от къщи, но въпреки че дълго време измина в очакване, нито два реда не получавам. Необяснимо ми е просто.
Кикименови бяха тук доста време, канихме Веска и чичо на обяд. И заминаха си всички, освен чичо Игнат, без да ни се обадят, а пък аз по тях бих пратила порт-бебето. Страшно ме доядя, но нейсе.
Ти какво правиш, защо не ми се обадиш поне с две думи? Аз имам много работа. Ших си трансперанти на долната стая. Пренесохме спалнята долу, а горе направихме уж приемна, то една приемна, Господ да й е на помощ, но такива години дошли. Имам да шия на Данчето елеченца, повой и т.н. На себе си ризата още не съм шила, но каква неприятност, на платнената риза, която е почти готова, защото я бях шила още в Разград, едната презрамка липсва, тук ли е загубена, каква е работата не зная. Да ти се похваля - за един ден си скроих и уших много хубава роба от светло кремав цвят.Онзи ден я почнах след обяд и вчера я свърших и облякох.
Никола ми поднесе един разкошен букет, който наддаваха и се падна на него.
Данчето е много добре сега за сега.
Пиши ми подробно как приготовляваш чеснова яхния от кокошка.
Пиша на колене, страшно небрежна съм станала.
Никола ми предаде разговора, който сте имали помежду си по въпроса за мебелите, - съгласна съм, ако намерим купувач да продадем нещата. Кара-Димитров идва преди няколко дни и ни разправя, че работниците му са в стачка и мебелите ще са готови за края на месеца.
Този път много тежко нося, с Данчето нищо не усещах, а сега, като повървя малко, едва се домъквам в къщи.
Много целувки на всички от трима ни,
Пенка.
Надка да се обажда по-често, че ще се сърдя. Снощи питаха за нея двама господа, но няма да й кажа кои, докато не ми се обади.

 

 

1921 година

 

Георги Радков - брат на Пенка Батоева,
през 1921 година той е секретар в Българското посолство в Рим

 

 

1922 година

 

17 януари 1922 г., Русе

До Г-жа Руцка Полковник Радкова, Разград

Мила мамо,
Ние с Никола се заехме сериозно с изучаване на немския, та да видим до кога ще бъде това.
Картината ми с коня е на привършване.
Какво прави тати понастоящем, занимава ли се с нещо? Ами Надка с кого кара любовта? Мильо учи ли си добре уроците?
Забравих да ти пиша нещо ново. На Васильовден ходихме на гости на Георгиеви, командирът на полка беше у дома и, прави - струва, заведе ни. След това ни взе с файтона си и ни води на много места - имахме да правим много визити, първите ми впечатления излезли погрешни, този път изглеждаше съвършено различен, може би беше в отлично разположение на духа.
Искам от Надка едно подробно писмо; кой й е симпатията, как върви любовта?
Много целувки от Жоржи, Данчето и мен на теб и останалите дома, разбира се, не и на руснаците.
Пенка

PS. Спомних си случайно нещо; Г-жа Главиян, от която по едно време вземах уроци по немски (арменката), в Разград ли е? Ако е там, да отиде някой ден Надка, да я поздрави от мен и да й каже, че бях й дала една немска книга, доста обемиста (книга за брака). Аз вярвам тя ще я даде. Книгата е на Никола и аз не смея да му обадя. Той я търси доста време и ме пита, но аз му казах, че не зная къде може да бъде.

 

10 февруари 1922 г., Русе

До Г-ца Надежда Радкова

Миличка Надко,
И наистина мълчанието ти напоследък беше с нищо необяснимо. Първо се чудех, впоследствие почнах да ставам неспокойна, а най-после почнах систематически всяка нощ да ви сънувам; но най-сетне вчерашното ти писмо ми даде да разбера, че всички сте добре и няма никакви причини за тревога.
По едно време четох във вестника, че Царят бил в Разград и престоял 24 часа, та си помислих, да не би да сме се възгордели от това събитие и затова не приемаме да пишем.
Ние тук си живеем много добре, от никъде не липсваме, без нас вечеринка не минава и от игра по-рано от 3 часа не можем да тръгнем.
Сега се приготви, очите си широко отворете и добре прочетете това, което ща ви пиша, пиша ви защото то ще интересува не само тебе, но и много още като тебе.
На 15 февруари ще се изпрати в Разград един ескадрон от славния 9-ти конен полк, който ще остане там неизвестно до кога, може би няколко месеца, а възможно е и година, но там е работата, че за това никой нищо не знае. Ние бихме дошли, ако не беше зима и ако се знае, че ще стоим година, та човек да си прибере такъмите и така да дойде. Но не е чудно това да стане на пролет. Доволни ли ще бъдете ако дойдем? Ако у дома няма място ще наемем на баба долния етаж и туйто. Всичко с уста е добре наредено, но на дело да видим.
Пишеш, че сте имали страшен студ. Тук Дунава почти замръзна, но аз, право да си кажа, не разбрах, че е било студено, защото у дома винаги биваше много топло. Стените са много дебели, прозорците двойни и стегнати, а печката неуморно ден и нощ пъшка с каменни въглища пълна до горе. Излезеш някъде, но добре облечен и предоволно затоплен докато студа проникне по-навътре и ти пристигаш там, за където си тръгнал. Чувах много хора да казват, че било ужасен студ, но аз нищо не разбрах.
Дечицата цял ден си играят в топлата стая, цирк правят, премятат се, падат, стават, плачат, смеят се, бият се, милват и целуват, прекарват дните в най-разнообразни положения и настроения. Джижинко е станал такъв хитрак и сладък, че просто да не му се нарадваш. Върви свободно и потичва дори, често пада,но не плаче. Яде всичко с изключение на мляко, към което има особено органическо отвращение. И все пак аз още не съм го отбила. Нощно време става от количката си и ми вика от там "цици", само да смее някой да му откаже, на това ще вдигне такъв шум, че мъчно можеш да го успокоиш след тава. Мъчи се да говори вече.
Вчера бяхме у Глюк, а след това ходихме на един годеж. Чичо Стефан е уволнен,защото водел открита пропаганда на ляво и на дясно. Пенка пък живее близо да нас в улица "Андреева" под наем у едни стари хора, където плаща 500 лв., но с храна, отопление, осветление, пране и пр. Тя е станала бая дебела. Ходих два пъти с нея на баня, но меса има като някоя възрастна жена. Месата й на катове. Какви души и сърца имат хората. Но мерси, никога не бих желала да представлявам от себе си подобна безформеност.
Кака Иванка ни пише, че на 11 февруари ще струват три месеца на бати Боян, след което щяла да ни дойде на гости. Няколко пъти все така излъгахме, дано този път да не отидем пак на зелен хайвер. Мен ми се искаше много да дойдеш пак при нас. Тук има добри момчета. Горещо желание имам да се задомиш за достоен човек, който да може да отговаря на всички твои желания. Много хора са питали мен и Никола за теб, защо не дойдеш пак и пр. Тук има един много богат търговец, интелигентен човек, бивш съдия, ти го знаеш. Ходихме една вечер преди да си заминеш в магазина му да купуваме нещо, когато се беше натоварила с голямата книжна торба, когато бяхме помъкнали цялата шапкарница, хлебарница и колониалния магазин на въпросния господин и когато се смяхме като луди, та и сега при спомена дори неудържимо се смея. Този господин на една вечеринка подметнал на Никола за теб, че те много харесвал. Говорил за женитба, при което Никола го питал за г-ца Райкович, ти я знаеш също, ходи на вечеринките без ръкави, доста хубавичка госпожица. Той казал, че тя му е сродница и нищо не може да има с нея. Казал обаче, че го молели за няколко госпожици, една от които била Цеца Данева, ти, вярвам, я познаваш също. На вечеринката във военния клуб се запозна с нея, тя беше на нашата маса по едно време. Обаче всички тези госпожици не го привличали, "Йок му" - разбрахме се сега. Казват за господина, че бил много добър. Ех, да можеше това да стане, вярвам ти ще бъдеш щастлива. Чувам възраженията ти, но знаеш пословицата "без пари любовта излита, напуща семейното огнище, където предишното щастие се заменя от нещастието". Това не ще са празни думи. А любовта ще дойде по-искрена и по-крепка, щом като той е добър. Добрият мъж не може да не се залюби. Пиши ми какви са твоите отношения с Въск. И въобще отговори ми с едно по-подробно писмо за много работи.
Бързам да свърша, защото ще излизаме.
Нещо ново - днес или утре заминава Гинка с Колю, майка си и Радка за София, където ще се венчае. Първата сватба ще стане у едната й леля (Багарова).
Много горещи целувки от мен и децата на мама, тати и Емил
Пенка

 

18 февруари 1922 г., Русе

До Г-ца Надежда Радкова

Надке,
Пенчето поръча да бъдеш на 24 т. м. в Русе. На 25 февруари има бал-маске в Казиното, по тоя случай гледай да бъдеш с всичките си такъми.
Данчето и Жоржо са много болни. На Данчето почти мина, но малкият сега почва.
Адресът на Тодор:Teodor Batoeff, Schoffelgasse 11/8
Много здраве на всички ви от всички.
Бате ти Никола.
Отговори, приемаш ли поканата?

 

24 март 1922 г., Русе

До Г-жа Руцка Полковник Радкова

Миличка мамо,
Снощи ходихме да търсим г-н Ранчев на указания от теб хотел, но не само, че не го намерихме, а излезе, че не е слизало подобно лице в "Бристол", нито онзи ден, нито по-рано. Попитахме в хотел "Сплендит" също. Тази сутрин пратих един подофицер в хотел "Комерсиал" - няма такова лице.
Четка ти приготвихме и ако тези дни не намеря човек, ще ти я пратя с пощата.
Всички сме много добре, но една болка имаме: изпрати ни непременно момиче или пък Еленка. Срещу 100 лв., ако е с нейни дрехи - 40-50 лв. повече, но тази добавка е за Еленка, защото ако е по-малко момиче не бихме дали повече от 100 лв. Ти знаеш, гледай да я склониш и ми съобщи веднага, с разчет да може да го доведе Надка на 1 април.
Писмото ми онзи ден Никола прати само започнато, защото ме бяха прекъснали гости.
Кака Иванка си замина вчера сутрин, тя запали тук неколцина и един майор - вдовец с шестгодишно момиченце й направи официално предложение. Тя прие предложението, но иска да изтече поне година от загубата на вуйчо Боян. По Великден искат да сме отидели в Плевен наедно. Хем във Варна искат да се съберем...ще видим. Годеж не е направен във всеки случай.
При Зисман не съм ходила още, защото откакто се изпролети все се редуваме болни, най-после днес не чувствам никаква болка в гърдите си и може би ще прескоча до там, тъй като и аз ще си шия за Великден копринена рокля.
Трябва да сте научили отдавана, че Райна Килифарска има момченце, повече от две седмици от тогава. Занесох й ризка, лигавче и бродирани буйчета.
Виж, моля ти се мамо, че ми омръзна да ми мърморят за вълната; какво стана с нея, като дойде Надка да я донесе непременно.
По въпроса за слугинята ми отговори по възможност по-скоро.
Какво още да ти пиша сега не се сещам, пак имам да готвя. Като дойде Надка да вземе албума с нотите, които й беше пратил Мирю Явашев.
Днес писах на бати писмо, ще си купуваме място в София и къща ще си строим. Както виждаш, с нас не се приказва вече, от русенци ще станем софиянци. Ако е рекъл Бог и това ще стане.
Много поздрави и целувки на всички ви
Пенка.

 

25 април 1922 г., Русе

До Г-жа Руцка Полковник Радкова

Миличка мамо,
Да ти се похваля с нещо ново, купихме си място на много хубаво място, до столарското у-ще; днес свършиха пазарлъка, Никола им даде 5000 лв. капаро. Струва 14000 лв. - 300 кв. м.
Можем вече да си мечтаем за къща. Мястото, което имаме срещу оцетната фабрика, няма да продадем сега, и то след време ще струва пари. Тъй щото имаме вече две места. Решили сме сериозно да правим къща, даже тия дни ще оградим мястото, което от трите страни е обградено със съседи, значи едната страна остава да се загражда. Ще стоварим материала и после с Божата помощ ще почнем.
Второ ново нещо. Плата, който си купих за костюм и бях занесла на Зисман да ми го шие, днес отидох и си го взех обратно, понеже ми казаха, че тя костюми не умее да шие, още повече, такива от които е моя - английски фасон с много дълъг жакет. Занесох го на Яланджиев, та дано стане хубав, аз се надявам...Взех си тъмно кафяв цвят, но шивачът ме съветва да го върна, защото избелявал. Твоята рокля щеше да бъде в сряда обезателно готова, а днес ми каза, че може би в четвъртък... Взех ти още 0,75 м от синия плат за 260 лв.

Мила Нуце,
В края на тази седмица е повече от вероятно да замине за Варна Никола с г-н Донев за 1, 2 или 3 дни. Ако ще идваш, аз ще ти пиша добавъчно за по-сигурно, защото той като е тук, нали го знаеш, че не обича твърде да ходи и когато го подканям се дразни; ето защо, като дойдеш, него не ще го има и ще се поразходим свободничко. Но ти не ми писа, кой те праща на свои разноски и за какво, мислих, мислих и не можах да го измисля. Парите 350 лв. получих.
На мама ръката как е? Ходи ли тя при турчина? Пиши ми за това непременно, също и по въпроса със стомашните болести, лекува ли ги?
Петка на чичо Стефан в Разград ли ще остане да учи? Идва ли у дама и пита ли я за онова, което подметна на отиване. Чичо телеграфирал на хазяина й да я посрещне в неделя вечерта, но снощи той идва у дома, значи във вторник вечер, да ни пита имаме ли нещо от нея или техните, понеже Пенка още не е пристигнала. Безпокойствието му произтича от вчерашна една случка - една ученичка от VIII клас се удави в Дунава, понеже директорът я привикал на разпит по изгубването на три ученички във време на екскурзията им до Габрово и понеже последната заявила, че не знае нищо, той й заповядал да отиде при градоначалника на по-строг разпит. Ученичката му казала, че й е крайно неприятна тази работа и, че тя се срамува да отиде там сама, затова помолила да отиде до в къщи, да извика и майка си. Но наместо в къщи, тя отишла право на Дунава. Слязла по стъпалата, свалила си връхната дреха (жекетче). Свалила си шапката, написала прощално на родителите си и за миг се метнала във водата. На същото място имало и един войник, който си миел краката и който не е предполагал нещо подобно, и докато я види, тя потънала. Мястото е било доста дълбоко, но интересно, че още не са успели да я извадят. Дъщеря е на някой запасен капитан.
Много писах, да свършвам, че кухнята ме чака, ще правя гостба от гъби. Писмото го почнах снощи, а днес сутринта го довършвам.
Данчето от известно време все за мама говори, че искала да дойде баба й или пък, ако не щяла, тя да дойде, и това по цял ден.
Много целувки,
Пенка.

 

1924 година

 

Семейство Никола и Пенка Батоеви с дъщеричката си Йорданка на армейските конни състезания - 12 октомври 1924 година в Русе

 

 

1927 година

20 януари 1927 г.,
Русе, ул. Скобелевска 39

До Г-жа Руцка Полковник Радкова,
Разград

Мила моя майчице,
Изкарахме празниците, имаше доста работа и залисия през тях. Като виждам как трудно се отглеждат децата и неволно мислите ми се отправят към теб. Сравнявам живота си, мъча се да измеря скръбта, тревогите, несгодите, които си преминала заради нас, и ето в един час, когато ти си болна, никой няма около тебе, за да се грижи и те наглежда. Добра детска отплата.
Знаейки, че ти си болна, през празниците не можах да се отпусна и да се радвам от все сърце; ти трябва да си доста отслабнала. Много ми се иска да дойда и те видя, да поработя за тебе, мъничко да ти се отплатя за многото, което ти в замяна си ми дала. Но как, бива ли с Доренцето в този студ? Пиши ми, успокой ме поне, че си по-добре, че не страдаш толкова и още ли си на легло? Всяка нощ те сънувам.
Ами тати как е със зъба?
Мильо останал ли е доволен от разходката? - Кажи му ,че ми е развалил ключа от лампата на антрето. Но нищо, здраве да е, всичко друго се урежда.
Доренцето ми расте хубавичко, няма вече мондърлък никъде по тялото. Хубавица ми е станала и страшна хитрушка, да я видиш, няма да я познаеш. Кротка е, сладка е като бонбонче.
Данчето за сега е здравичка, но слабичко е, а в училище върви много добре и с голямо желание отива, дано бъде така до край. Вчера тя има имен ден. Правих й за случая сладки, баща й взе бонбони и др. работи, но гости нямаше много, поради ужасния студ, който особено се усили надвечер.
Неделя, да не й е уроки, от няколко дена се мъчи да угажда и добре си върши работата.
Извини ме пред г-жа Иванова, че в залисията по празниците съвсем загубих от предвид, това за което ме молеше Танчето. Ще й взема непременно, ако не си е взела още, но Вартано дава келепите по 40 лв. Затова да ми пиши, или ти, като ми се обадиш, съобщи ми да купя или не.
Моята съседка г-жа Маринова е страдала от твоята болест и е изпила доста дървено масло, така просто като вода, като се загрявала добре и е почувствала голяма полза. Но от тогава се пази много, облича се добре, макар и в къщи, зимно време, пък даже и лете, когато времето е хладно.
Зорка искаме да я женим за чичо Игнат, баща й дава 100 хил. лв. зестра за човек като него и прикята й май достига и тя 100 хил. лв. Писах му, та да видим. Иначе момичето е чудесно, но дъртата Кикименка май не става каил да се ожени, защото за тях той представлява дойна крава. Страшно плиткоумна ми се вижда и доста много semplice. Тя е тук по случай раждането на Юлка, която има вече едно ергенче.
Много целувки ти пращам и на тати непременно.
Твоя Пенка
P.S. Мильо тръгна набързо и си забравил дамаджаната.

 

6 февруари 1927 г., Русе

До Г-жа Руцка Полковник Радкова,
Разград

Мила мамо,
Получих последното ти писмо, а така също и това на Емил, който много старателно го беше написал, даже аз за момент се усъмних да не би някой друг да го е написал, така ми се стори, че е красиво написано. Браво! Той все по-умен и послушен почна да става.
Питаш ме как си е загубил галошите? Пратих ги двамата с Данчето у Юлкини, да видят имат ли бебе и какво е, за да знам какви неща да му занеса. Времето беше кално, особено пред тях е неизгазимо, човек рискува там да си остави галошите в онази отвратителна лепкава каша, т.е. тесто. И понеже били порядъчно изкаляни, от вежливост нашите двама гости, за да не им нацапат стълбите, се събули още на мостчето, което води от портата към стълбите. Добре, но за зла чест близо до портата играели някакви хлапаци, които си пресметнали добре работата и докато Данчето и Мильо били вътре, галошите на Мильо изчезнали. Едно е много интересно, защо пък на Данчето галошите оставили. Както и да е, горкото момче се върна така разстроено, та едва не го втресе от яд и тревога за туй, че ще ви ядоса, как ще се върне, та как. Тати му казал, ако загуби нещо да не се връща. Много сте го наплашили горкичкото, дожаля ми за него. Тати писал на бати, дали не са се намерили галошите - къде ще ги намери човек...
А пък ти не знаеш най-важното - Неделя ме напусна, като избяга.
Никола още същия ден ни абонира в една гостилница. Идва и отива техен човек. Храна изобилна и разнообразна - по 12 порции на ден, ще се пукнем от ядене. Данчето много й харесва, почна да се поправя и рибено масло пие, като вода, без никакво отвращение.
Пиши ми подробно как вариш шкембе-чорба, питаха ме от захарната фабрика, жената на поддиректора, обещах й да те питам.
Пожелавам ти да оздравееш напълно и сърдечно те целувам.
Пенка

 

20 февруари 1927 г., Русе

До Г-жа Руцка Полковник Радкова,
Разград

Миличка мамо,
Получих последното писмо, което много ме зарадва с новината за покривката.
През нощта, преди да получа твоето писмо, сънувах, че двама се къпахме в един чудесен басейн, но бяхме с горните си дрехи, като аз бях в една рокля цялата от дантела. И ето, на утринта, приятното известие за голямата дантела.
Аз съм сега много добре, имам една великолепна слугиня, дето казваш, всяко зло - за добро, било много умно казано. Каквато слугиня имам, със свещ да бях я бях търсила, пак не бих я намерила. Човек с уста без език, с ръце и голям мерак към работата, хайде, мъмри го такова, де, като не можеш да му намериш в нищо недостатък. Идеална слугиня, джанам, да я видиш, ще ти залепне. Селянка е, 18-годишна, ходи си по слски, чиста е много, пере добре, глади добре и всичко изобщо добре върши. Ех, и аз съм имала късмет със слугиня, дано остане за на лято, където и да ида с нея, ще се чувствам добре. Името й е Ана. Спомням си винаги за твоята Сливенска отлична Ана. Плащам й по 400 лева на месец и по едни сандали за 3 месеца.
За делото тати да не се тревожи ни най-малко, следователят е г-н Гецов, наш добър познат, който казал на Никола, че е по въпроса с крем-шоколада. Да дойде, когато може, като се оправи времето, разбира се, не в такава виелица.
Тук днес е ужасно студено, печката непрестанно бумти, пълна до устата, и прозорците, нарисувани най-фантастично, не могат да се размразят.
Вчера Данчето имаше слабо главоболие и малко температура, но не легна, но днес няма нищо. Дадох й два пъти хинин и аспирин, на диета я оставих и смятам за по-сигурно в този мраз, утре, понеделник да не я пращам на училище. Всички останали сме добре.
Доренцето расте и е захитряло много и много прилича на Джиджито. Скоро ще напълни коритото от край до край. Много е подвижна, един миг не стои мирна, все нещо се мърда.
Представи си, чичо Игнат не ми отговори на двете писма. Това е възмутително. Аз съм много обидена от постъпката му.
Не зная защо толкова често те сънувам и все съм под впечатлението от болестта ти, все ме е страх да не си болна.
Много поздрави и целувки на трима ви.
С нетърпение очаквам да видя покривката, за която полудях да се радвам.
Пенка

 

27 юний 1927 г., Русе

До Г-жа Руцка Полковник Радкова,
Разград

Мила мамо,
Защо от заминаването ви до днес не ми се обадихте поне с два реда?
Дорето сигурно е било болничко, но вече вярвам да е по-добре, защото доста време мина оттогава. След вашето заминаване се залових с шев. На Данчето и Дората ших 6 чифта гащички, елеченца на Дората също, две нощнички, и двете бродирани с български шевици, една хубава робичка, много хубав сентюр, на Дората рокличка и т. н. Страшно се озорих.
Тъкмо бях готова за път и Никола се изтърси ненадейно, сигурно ще отидем по-нататък към София. На 3-ти Данчето ще държи изпит, на 5-ти Никола е свидетел по делото на братя Ардити и на 6-ти сигурно ще дойдат двама с Данчето при Варкони. Ще донесат забравените работи.
Вчера, като чистих синята стая, намерих иконичката с верижката на голямото Дори и тя ще пристигне с другите забравени неща.
Много целувки на всички от всички,
Пенка и Данчето

 

13 август 1927 г., Русе

До Г-жа Руцка Полковник Радкова,
Разград

Миличка мамо,
Ето ни отново в Русе, след като прекарахме 26 дни в манастира "Св. Константин", т. е. курорта "Св. Константин", защото от манастира нищо не е останало, освен една незначителна черквица и една стара манастирска сграда, с чардаци, която гледа към чешмата с бистрата и ледена вода. В едно ъгълче от чешмата тече изворче лековита светена вода (аязмо), от която вода взехме при кръщението на Дорето.
Ходихме напоследък в Евксиноград, останах предоволна и съжалявам, че не отидохме много по-рано, както ми писа Нуцито. След нашето отиване идваха и Мумджиеви една вечер на гости, постояхме до 12 часа и после през задния вход на Евксиноград си отидоха, изпратихме ги до там.
В сряда ни поканиха да отидем там с едни наши познати от Русе, които имаха госпожица, и Неделчо искаше да я види. Току-що беше дошъл Ваньо същия ден. Поприказвахме, посмяхме се; нали знаеш с него не може човек да не се смее. Като пиша Ваньо и се споменава Евксиноград, то се разбира кой Ваньо (Багрянов). Изпратиха ни с автомобила от Евксиноград до манастира, накърмих Дорето и - обратно у Мумджиеви и от там в града с Ваньо и Неделчо.
Вечеряхме и гледахме "Чарлстон", от който Никола остана във възторг. Отидохме след това в "Грозд", където дойдоха и Митеви с момата от манастира.
Госпожицата, за която пиша, е 19-годишна, но е едра доста, та изглежда по-голяма. Дъщеря е на един търговец от Русе - Симо Митев - мелничар, тати сигурно го познава.
Ние заминахме на следващия ден - четвъртък и не зная какво стана по-нататък.
Много ми беше мъчно да се разделя с морето, въпреки големите неудобства по отношение на квартирата, все пак беше хубаво, въпреки ранения ми крак, който пазих 10 дни, но реших напоследък, ако ще би и да умра, но да се окъпя в онова чудесно бистро море. И ето ме, върнах се с вързани и двата крака. Не мога да ги излекувам, много се подлютиха от морската вода, макар че един доктор ми каза: къпете се колкото искате, солената вода ще ви ги излекува. Обаче не излезе верно. Данчето я втресе в манастира, но сега е добре. Дората е много добре, но много лоша е станала, като я къпем, не можем от коритото да я извадим, такава врява вдига, че къщата събаря. Много обича да я къпят.
Много целувки на всички от мен и децата
Пенка

 

15 септември 1927 г.

До Г-н Полковник Руси Радков,
Разград

Мили тате,
Мама ми писа, че си завел Мильо в София да го записваш в някакво професионално училище. Много умело сте решили въпроса. Аз тъй много вярвам, че Мильо там ще се събуди от голямата задрямалост, в която се намираше и вярвам, че той ще прояви големи способности и ще развие всичката си енергия в труд, успех и похвално поведение. Стига да има щастието да се настани в такова у-ще. Мама горката е много неспокойна, много разтревожена, но тя не знае колко Мильо е добричък и способен.
Вие всички имате едно криво мнение за това момче, само аз можах да о опозная, като бях в Разград и видях в него един много разумен, порядъчен и трудолюбив, ако щете ученолюбив юноша.. Той е способен да учи, както малцина могат да учат, но разградската атмосфера, кръгът от ученици го задушава. Аз само едно му желая от сърце, като на свое собствено дете, да има щастието да попадне на добри другари и, щом като ги забележи, че не са такива, да бяга от тях, като от чума.
Тате, идете още с получаването на писмото ми у Тодора (моя най-малък девер). Той живее на ул. Витошка № 5 в зданието на д-во "Стандарт" чак на най-горния (5-я) етаж. Ако не го намериш в квартирата му, потърси го в Търговската камара. Само под името Тодор Батоев, там ще го намериш.
Ето, той е един младеж, който с много воля, труд и постоянство, със скромно поведение свърши у-ще, свърши в Германия Търговска академия, въпреки, че баща му беше заможен, той беше пестелив и се задоволяваше с малкото пари, които получаваше като студент. Даже между уроците е вземал наши българчета по-невъзприемчиви и ги е подготвял срещу възнаграждение, само и само да не безпокои баща си и да не му става отегчителен, като му иска много пари. Днес той работи с удвоено усърдие и всички негови началници са във възторг от него, а той лично, доволен от себе си и щастлив, че може да бъде полезен на себе си и на другите. Това е един младеж от днескашното време, който не пие, не пуши, не играе хазартни игри, не посещава долнопробни заведения, почти ден и нощ работи над себе си. Пример за днешните юноши - утрешни младежи. Тодора ще търсите, защото той е отдавна в София и вярвам ще има познати, посредством които да може Мильо да се настани в желаното от вас у-ще.
Целувам и двама ви и ви пожелавам пълен успех.
На връщане се отбий непременно.
Пенка

Тодор е началник на занаятчийско-професионален отдел и навярно ще има връзки с тия у-ща.
Никола.

 

23 септември 1927 г., Русе

До Г-жа Руцка Полковник Радкова,
Разград

Мила мамо,
Получих новата пътека, чудесна е. Като я постлах в спалнята, стаята грейна като ясно слънце. От къде пак ти дойде на ума този сюрприз да ми направиш?
Ние сме здрави, Данчето е особено добре и много голям апетит има. Аз съм станала цяла дунда, никога не съм имала 60 кг, както сега.
Дано дойдеш за операцията на Никола, докато са и Нуцини там. Ти май не знаеш, че той има също една апендиситна операция преди двадесетина дни. Потръгнало ни е, както виждаш.
Хайде много целувки на всички ви, благодаря от сърце за подаръка.
Целува те
Пенка

 

10 октомври 1927 г., Русе

До Г-жа Руцка Полковник Радкова,
Разград

Миличка мамо,
Не съм ти писала отдавна, просто ме е срам сама от себе си.
Не можахме да пратим и сандъче, поне за Емил. Нали тази година нищо не ще работим, защото не успяхме да вземем мокри резанки от захарната фабрика, а сухите ги дават толкова скъпи, че няма никакъв смисъл да се угоява с тях. Значи оставаме на рента да живеем, до като се намери някое друго сигурно предприятие.
Никола къде беше кротък, съвсем е станал раздразнителен, не смея за нищо да го закача. Ето защо не пратихме сандъче за Мильо.
Аз не мога да мръдна от къщи, защото вече трета седмица нямам слугиня. Аз се поизморявам понякога, но като си помисля, че по този начин става икономия 1500 лв. най-малко всеки месец, това е наемът, който се плаща и така, като си разсъждавам, става ми по-леко.
Децата са много добре и двете. Дорето вече яде всичко.
Скоро ще идваме за операцията на Никола. Той имаше да си урежда някои негови работи и скоро се надява да можем да дойдем. Да ни видиш колко сме интересни, като нямаме сега слугиня правим следующето: една неделна вечер аз отивам в театъра с нашите познати Франгови, другата неделя Никола отива, един от двама ни остава при децата.
Сега, пишейки ти, съм сама, децата отдавна заспаха, а Никола е в театъра.
Много целувки и до скоро виждане.
Пенка.

 

20 октомври 1927 г., Русе

До Г-жа Руцка Полковник Радкова,
Разград

Миличка мамо,
Децата заспаха и аз седнах да ти пиша.
Никола замина за Плевен по покупката на добитък, пак аз му оправих работите. Скара се с директора на захарната фабрика и той отказа категорически да му даде резанки. Но аз ходих при прокуриста на фабриката, т. е. така стана, че той сам ме покани в кантората си, където аз спокойно и обстойно му изложих същината на въпроса и помолих застъпничеството му пред директора и съдействието му за примирение от двете страни. Прокуристът ми изказа възхищението си от нашата среща и съжаленията си загдето още много отдавна не съм отишла, защото Никола много му говорел и чак го дразнело това и, че въпросът би бил досега уреден, ако бях аз отишла на преговори. Това е известният тукашен адвокатът Мантов. На следващата среща с Никола г-н Мантов му казал, макар че не си се срещал още с директора, но щом аз ти казвам това, то е все едно: върви и закупи добитък, резанките ще искаш от мене. Значи ще работим тази година. Аз съм много доволна, че такъв изход взе работата.
В синята стая преместих спалнята, така ще ми бъде по-удобно за през зимата. И операцията сега за сега остава на по-заден план.
Забравих да ти благодаря за гроздето, много ни се услади. Тази година си отядохме на грозде. Всеки обяд и всяка вечеря имаме от хубаво по-хубаво грозде на масата.
Криво-ляво всичко се нарежда, но само тази моя ръчица никъде я няма. Като поработя малко вената ми се подува и ме боли. Като дойдем, ще си покажа дясната ръка на д-р Варкони.
Вие двамата с тати как сте, живо, здраво? Имате ли от Емил скоро писмо? Аз днес му писах едно доста големичко писмо.
Много целувки на теб и тати от мен и децата.
Пенка

 


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова