МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

 

ПИСМА

1928

15 май 1928 г., Русе

До г-жа Пенка Батоева
Разград

Пенче,
Все се надявах да пишеш чрез Франгови, но изглежда, че нямаш свободно време? Данчето е добре и ти праща много здраве, радва се, че ще живеем на Дама. Много ти здраве и от Ленчето.
Къщата спазарих, т. е. само за работата - 16 хил. лева и я почваме. Ето защо в събота със следобедния влак тръгни, ще те чакам на старата гара. Искам да присъстваш при полагане основите. Според тоя майстор ще отидат 130 хил. лева, а според инженера, 150 хил. лева.
Вземи сандъка си с твоите неща. Както знаеш, а най-важното - юрганите и дюшека, аз не взех юрган и дюшек, защото твоите дрехи и други кухненски работи хванаха много място. Останалите работи ще приберем след изкарване постройката. Стаята е измазана вече и всичко е разложено. Не е лошо да вземеш и столчето на Дорето, дай всичко на багаж, т. е. да пътува с теб. И още със слизането ще го освободим.
Пиши ми едно писмо на адрес: Махала Дамовете № 1, зад Захарната фабрика - за да проверим дали ще можем да получаваме писма на тоя адрес.
Тръгването не отлагай и не разчитай да дойда, понеже тук съм зает. Достатъчно е баща ти да те изпрати на гарата и предаде багажа.
Никола

 

17 май 1928 г., Русе

До г-жа Пенка Батоева
Разград

Пенче,
Снощи получих писмото ти, т. е. преди това бях ти писал вече. Вчера на обяд бях при г-жа Франга, викат ме да спя у тях, обаче на Дама съм се наредил добре. Имам две жени, които ми шетат - едната, на Георги жената, а другата - неговата тъща - навярно нея ще я вземем да помага. Тя ми се похвали, че била по-рано слугиня и разбира от тая работа. Тя ми маза стаята, тя ми и пере. От утре започват да се превозват материалите, ето защо не мога да се отделям.
Ти тръгни от Разград в събота с тоя влак, който пристига в 4.30 часа следобед в Русе - ще те чакам на старата гара.
Никола

 

24 май 1928 г., Русе

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Мили родители,
Пристигнахме благополучно до нашия чифлик. Заварих стаята измазана и почистена, пък и миризмата е почти изчезнала. Основите заварих прекопани и в понеделник правихме освещаване на основния камък. Присъстваха само Франгови. Останаха със свещеника на обяд и след това си отидоха.
Дорето се чувствува тук много добре. Аз също по цял ден чета и лежа. Имам една придворна на около 40 години с отрязана коса, малко смахнатичка, но нищо, това не пречи.
Днес имахме силна буря с дъжд и малко градушка, но до вечерта слънцето пекна.
Много здраве на всички, които питат за мен, и целувки на двама ви от
Пенка

 

18 юни 1928 г., Русе

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Мили родители,
Покриха къщата окончателно и от утре ще започнат вече измазването отвън и вътре. Стана много висока и хубава: стаите са разкошни, големи с по един модерен голям прозорец. Две големи стаи, голяма кухня, антре вътрешно и външно, пералня, баня и клозет. Всичко под един покрив.
Градината ни е много хубава, имаме лук, чесън, бакла, зелен боб, копър, меродия, доматите ни почнаха да цъфтят, имаме бамя и тиква, която вече завърза.
Цял ден се занимавам с пиленца, градина, къща и пр. чифликчийски развлечения. Така свикнах да си стоя тук, че не ми се отделя сякаш. Никак не скучая.
Въздухът тук е чист, кристален, като на най-хубавия курорт. Данчето скоро ще свърши училище и ще си дойде. Имах от нея писма. Пише, че й било много мъчно за нас.
Много целувки ви изпращам,
Пенка

 

 

ПИСМА

1929

15 януари 1929 г., Бургас

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Мили родители,
Пристигнахме в Бургас, откъдето ще продължим тази вечер в 6 ч.
Морето до днес беше спокойно като езеро, никаква морска болест не ни хвана.
Целува ви.
Пенка


В Гърция - Пирея - 15 февруари 1929 г.

 

21 февруари 1929 г., Пирея

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Мила мамо,
Защо не ми отговори на второто писмо? Не си ли го получила? Възможно ли е? Постоянно мисля, да не е някой от вас болен. Пиша ти от кантората на директора на хотела, много почтен човек, син на доктор от остров Миконос. Ние се много сближихме, по цял ден сме наедно, а вечер на кино или при тях прекарваме много весело. Той има от седем години при себе си като касиерка една много добра полякиня, 25-годишна, с която се разбираме чудесно. Говорим на руски и немски с нея, а директорът говори чудесно руски.
Сега, като ти пиша, Никола, директорът и един наш българин отидоха до Атина да си поръчват обуща. На мен ми купиха от Атина едни ръкавици от бяла шведска кожа и една шапка, която сега не ми се харесва. За мой късмет времето е студено и аз съм принудена да ходя с моето ожулено кожено жакетче, което толкова се оскуба, че ме е срам вече да се покажа пред хората. Мантото взех, но го облякох само два-три пъти, защото времето пак застина.
Чудно нещо, писмата от Разград не ги ли препращат на границата?
Целувам теб, тати, Емил, Нуцито и Иванчо
Пенка

Адресът: Valentina Tauber, Hotel International Piree - Grece
Ако мама я няма и е в Разград, препратете писмото, за да ми отговори, докато съм тук. Ако ли пък заминем обратно, то аз ще наредя, тя да ми го препрати по някакъв начин, ще измисля как. Пенка

 

Пенка и Никола Батоеви в Гърция - Пирея, 1 март 1929 г.

 

4 март 1929 г., Пирея

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Мила мамо,
Нищо не получих досега, освен първото писмо, писано заедно с Надка. Чаках с нетърпение. Ще поръчам да го пратят обратно до вкъщи в Разград. Утре или вдругиден заминаваме обратно с парахода "Варна".
Много целувки на теб и тати
Пенка

 

24 април 1929 г., Русе

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Мила мамо,
Тогава, когато ти писах, че Никола замина, той се върна след два дни от Варна, защото нямаше параход за добитъка.
Сега в събота замина през София и Сърбия за Гърция. Добитъкът го изнесоха, снощи е заминал с параход "Варна" заедно със съдружника ни г-н Милушев, който придружава стоката.
Ние засега сме здрави, поразходихме се като замина Никола. Плета сега за две Надки за бебетата им възглавнички. От вчера шия муселинената рокля на кака Иванка. Днес ще бъде готова. Ще си шия на мен, на Данчето и Дора по една опалова риза и гащи, също и за Великден, няма друго да се шие сега, къде да го носи човек.
Нашите търговци ще се върнат може би за Великден.
Имаме писмо от Плевен. Пишат, че майка им ще дойде тук за празниците.
Пиши ми как си ти, тати, Емил, Нуцито и Иванчо. И за празниците кой при кого ще отиде.
Целувам всички ви горещо
Пенка

 

28 април 1929 г., Русе

До г-н Никола Батоев
Пирея

Милий Никола,
Писмото ти от 24 т. м. получих на 28-и, много бързо. Надявам се, че и ти ще можеш моето там да имаш своевременно. Много хубава цена ти е дал бай Павлаки, не ще ли вземе той и останалите? Ами г-н Стоматополу, не му ли трябват волове? Или той не дава тази цена? Страхувам се за останалия непродаден добитък, защото с парахода "Варна" пристигали доста нещо, та да не падне борсата.
Господин Корабов щял на 10-ти да отива в Пирея, така се говори. Вчера ходи на фабриката да тегли воловете си. След твоето заминаване идва у него един търговец - грък, но нищо не му продаде. Той си огради лицето на мястото с дървен стобор, а към нас с висок ред бодлива тел. На нас остави около 30 м място за градене.
Тук паднаха напоителни и топли валежи, които направиха всичко да подлудее. Всички дръвчета се развиха, повече от тях цъфтят вече. Новото място е разорано и насято. Отляво на кокошарника - също, а отдясно - Пенчо го обръща с лопатата и ще го насади с бамя.
Дамът е почистен, и единият, и другият, дворът - почти очистен, пуйката насадихме на 25 яйца. Триците напълнихме в 12 чувала, три от които оставихме за нас, а другите според нарежданията на Акиф, дадохме на Милушеви.
В мое присъствие се теглиха и пълниха триците и съм си взела точно бележка за килограмите.
Децата са здрави, но Данчето нещо много отслабна, може би от болестта. За Великден ще й отрежа косичките, които стоят като някои стърчи-опашки. Не се противопоставяй, моля ти се, на тази работа. Уших на кака Иванка муселинената рокля, на Данчето от тънкия пъстър плат и по две ризички и гащички от син и розов опал на децата.
Петко идва след твоето заминаване наскоро. Приготовляваме се за Великден. Утре почваме с мазането.
Днес идваха от Червен-Иванови да искат машината, но им отказах под предлог на изгубеният ключ. Може да им стане неприятно, но какво да правя, нали ти не я даваш без това.
Бог знае, колко е сега там топло и приятно. Облажавам те, че си пътувал
Пенка

 

8 май 1929 г., Пирея

До г-жа Пенка Батоева
Русе

Мило Пенче,
Днес очакваме парахода “България” и с него ще замине Владимир, а аз ще остана да събера парите. Можахме само от единия да вземем една четвърт и по Владимира изпращам 500 английски лири - около 337 500 лв. наши пари. Продажбата я направихме в срок до 12 май 1929 г., обаче положението на пазара е ужасно. За Великден нищо не можа да се продаде и останаха около 35 хиляди агнета и почти всички волове. На хана все още стоят воловете на Н. Начев и други двама българи. Освен това в търговците няма пари. Тази вечер Спиро Павлаки беше при нас и се оплаква, че загубили около 150 хиляди лева, взели руски добитък и той още стои. Въобще - лошо.
Аз вярвам, че на 12-ти ще ми платят, обаче Спиро ме плаши - просто не зная какво ще правя тук сам. Спиро казва, че нашите купувачи са богати хора, но понеже от нашите волове още не са клали - възможно е да ме забавят.
От параходната агенция ми съобщиха, че “България” кара 45 вола, чий са не зная, но зная, че и той ще изгори като кюмюр. Всички ми казват, че ако бях се задържал с един час повече, и таз щях да изгоря.
По Владимир изпращам само една част, която съм взел за вас, обаче не мога да разбера, Иванка защо иска толкоз много креп-дешин - тя да не мисли, че имам магазин или фабрика за креп-дешин? Бая загазихме с Владимир с тия покупки. Аз дадох около 3 хиляди драхми и той толкова, но има работи, които не съм купил - чакам писмо от теб.
Аз ти писах вече толкова пъти, а също за Великден ти пратих писмо 10 километра - ако обичаш, отговори ми. Моето стоене тук е най-малкото до 15-ти т. м., а може да отиде до 25-ти. Обаче ти имаш време да ми отговориш и на това писмо. Писмата пристигат за 4 дена.
По Владимир ще изпратя едно тенеке дървено масло - ще го поделите с Акиф, или по-добре, задръж го, додето дойда. Вярвам, че от старото имаше още.
Валентина искаше да ме води днес по пазар за покупките, но казах, че чакам твоето писмо. Ще ви пратя и банани, друго не ще мога. Взех ти две кутии пудра - най-хубавите каквито има в Гърция. Валентина каза, че са сто пъти по-хубави от “Коти”.
Писах ти, че съм доволен от проявената ти стопанска дейност, ако гълъбите са покарали около 1-2 педи, то трябва да се прекопаят - това е Пенчова работа. Очаквах досега много нещо да ми пишеш, но изглежда всички знаете едно: дай пари и подаръци и много ти здраве. Ако не ми пишеш подробно какви обуща искаш, то няма да смея да купя - ще остане да си купуваш от Русе. Какво точно съм купил, няма да пиша, че тогава няма да има интерес за вас.
Все пак на 14 или 15 Владимир е в Русе - пиши ми като дойде, какво ти е донесъл и как е пътувал. Акиф предаде ли коня и кравата?
Ако ви потрябват пари, поискайте от Владимира, като дойде.
Много целувки и поздрави на Иванка, теб и децата.
Целува те Никола

 

8 май 1929 г., Пирея

До г-жа Пенка Батоева
Русе

Мило Пенче,
Пиша ти второ писмо, защото в тоя момент получих твоето второ писмо от 2.V.1929 г. Е, не си ме забравила. Аз бях помислил, че ти не се сещаш за мен. От писмото ти разбирам, че нещо сме се разритали. Бъди умна. Признавам ти, че си търпелива, но човек трябва да бъде и умен, който претърпи, ще бъде спасен, макар и да е съгрешил. Потърпи, дано се настани - ето, Владимир се връща, но никога не е отварял въпрос за нея, иначе е много внимателен с мен. Тя не трябва да бърза, а да чака той да прави първата крачка.
Обуща искам да ти купя, но Валентина не дава - няма да можем да ти вземем добри, защото взехме на Владимир, уж добри, а сега не можа да ги обуе, а пък моите са грамадни.
Бързам да прибера и се върна. Мъчно ми е за вас. А след като свърши Данчето, ще видим накъде ще отидем за лятото.
Решил съм да си купим един апартамент в София на изплащане. Ще работим още 2-3 години, а като го изплатим, ще се приберем в София. Изплащането ще става бързо, защото той само от наемите ще помага.
Сега преброих сметките от Стаматоолу и платих митото. Остават ми за 12 май още трима души. По Владимир изпращам чек № 559179 от 500 английски лири на името на Гаврил Милушев.
Роклите ще си ушиеш като си дойда, ще ги дадем на Зисман и тогава ще си подбереш и подходящи обуща. Тук модата на обущата е тъмно-синя, почти черна - е, ще отиват ли на твоите рокли? Аз извадих само тия дървета, които бяха окончателно изсъхнали, не мисли, че не разбирам.
Вярвай, че Великдена прекарахме, без да сме изяли по едно яйце. Всичко се затвори, всичко се прибра, само ние двамата с Владимир скитахме да търсим поне гостилница, за да се нахраним. Отгоре на това никой в тоя момент не се обади от нашите. А сега ще ми бъде още по-скучно без Владимир. Но дано на 12-13 уредя всичко и да тръгна.
Много сърдечни поздрави и целувки на децата и Иванка.
Целува те Никола.

 

22 май 1929 г., Русе

До г-жа Руцка Радкова
Разград

Обична ми мамо,
Прости ми, че така много съм те разтревожила с моето мълчание. Наистина аз писах за празниците на Надка, но скоро преди празниците ти писах затворено писмо и точно за Възкресение съм пропуснала да ви поздравя двамата с тати.
На Великден, като бяхме сами ни беше доста скучно, та изведнаж решихме с кака Иванка да ви дойдем на гости за няколко дни, но после се отказахме поради нашия пиян слуга, на когото беше рисковано да се остави къщата.
Никола се върна по сухо преди няколко дена. Донесе ми чудесен японски чадър, отгоре тъмносин с зелени и бирюзови брокати, а по края с зелен копринен рюш много интересничко, два чифта копринени чорапи, летни копринени кюлоти, бежова чанта, като плата за роклята, много фини кърпички и една чудесна пудра “hombigan”, цяла чанта портокали, едно тенеке дървено масло, което обаче ще поделим с Владимир, банани и разни зарзавати.
Между другото случи ми се премеждие, така го наричам, защото мина благополучно. Залях си крака от кокълчето надолу с цял лиен вряла вода, но благодарение бързите мерки на Никола мина благополучно. Веднага изля две шишета мастило и после го натрупа със сода за сладки. Ужасно болеше, плаках като дете. Но пък за това нито една плюска не стана. Ангелика веднага ми направи един мехлем. Сутрин и вечер се мие кракът с топличка вода от пелин и се маже с мехлема. Разбиват се два белтъка с една лъжица свинска мас, докато стане много гъсто и готов мехлем. Кракът ми е много добре, даже почти мина вече.
Много целувки на теб, тати и Нуцанка, която сигурно е вече при вас.
Пенка

 

15 юли 1929 г., Плевен

До г-жа Пенка Батоева
Русе

Мило Пенче,
Утре продължавам за София - Но пиша оттук поради едно предупреждение. Въпросът е по оценката на имотите. Ако дойде комисия за оценка на имота (такава скоро ще мине), гледайте да не би да кажете нещо, което може да увеличи оценката. Струва целият имот около 200 хиляди лева. Малкият дам е паянта и той, и къщата са зид, а не са кал - нарочно всичко подценявай. Иначе данъкът е голям. Предупреди и Иванка.
Моля те бъди благоразумна и не се разправяй с Иванка, щом като си дойда, тя ще се върне. Толкоз сме търпели, ще изтърпим още.
Данчето не пускай на никъде, а като наближи края на месеца, следете в. “Поща”, или я прати в леля си да се научи за деня на прегледа и заминаването. Това направи, догдето времето е топло.
Много ти здраве от младата булка Ленчето.
Целува те теб и децата, Никола
Писмата прати в Тодорови: “Цар Асен” 7

 

17 юли 1929 г., София

До г-жа Пенка Батоева
Русе

Мило Пенче,
Вчера пристигнах в София и предадох всичко на бебето. То много се зарадва и чрез мен благодари на стринка си Пенка, леля си Иванка, Данчето и Дорито и на всички ви праща горещи целувки.
Всеки случай, предугадили сте какво е трябвало за бебето. То е малко, хубавичко, има черти и на двамата. Всички му се радват много, а най-щастлива е баба му Костадина (Франга).
Днес ходих по работите на Ивона. Успях само да подменя полиците. Обещаха да изпратят още тая седмица поне 1000 лв - нека вярваме.
Попадията я няма тук. Ще карам Петко да ме води у Велини. След обяд мисля да се преглеждам при лекар, д-р Тонков ми препоръча Хисаря. Ако отида там и видя, че е хубаво, след като изпратиш Данчето, ще ми пишеш, та може да те изненадам с нещо.
Днес при Атанасови гледах една самостоятелна къща с 500 кв. м място, искат 460 хил. лв., не ми хареса самата къща. Аз се отбих в един апартамент и той много ми хареса, 250 хил. лв. Повече, по-хубави и по-големи стаи на ул. “Витошка”, ще обиколя още някой, та да видя, биха ли могли да ме излъжат.
Право да ти кажа, нашият простор никъде не ще намерим. Ние сега не го харесваме, но ще дойде ден, да плачем за него. Още повече, като се има предвид, че зимата и пролетта ще бъдем пак в Пирея, а само лятото и есента в Русе.
Но каквото бъде, т. е. по-право, каквото ни е писано. Почнах вече като турците да се оставям на съдбата и да гледам на всичко спокойно и през пръсти. Апартамент мога да купя, понеже с парите на мястото в Русе ще капарирам и после постепенно ще изплащаме. Сега искат 1/4, след влизането 1/4 и другите, платени за 10 години. Наемът ще изплати имота.
Много целувки и поздрави на всички
Никола

Купих си Метода по гръцки, но немско-гръцка - българска няма. Пиши ми в София до Тодорови. Какъв котон искаше и за какви дантели, защото забравих, какви именно дантели. Оттук ни завиждат на курорта в Русе.

 

18 юли 1929 г., София

До г-жа Пенка Батоева
Русе

Мило Пенче,
И днес останах в София, защото чакам анализа и според него ще може да се произнесе докторът накъде. Мама също дойде в София, но тя ще остане у Надкини при бебето.
Тази сутрин бях в Агрономическия университет и се запознах с проф. Иванов, т. е. прочутия с пшеница № 14 и 16. Много доволен останах от тая среща и неговите предложения, но във връзка с това трябва местене от Русе. Повече не искам да ти пиша, за да не се развали работата. Обаче съм много доволен, по тоя случай ти разрешавам да си направиш копринената рокля и купиш лятна шапка - но не забравяй, че роклята трябва да бъде с ръкави и без деколте - ако я ушиеш иначе, знай, че ще я скъсам. Искам един път в десет години да ме послушаш.
Тук на Надето ушили една такава рокля и при това само за двеста лева, а твоята Зисман, защо взима по 800? Направи така, че шапката и роклята да не надминават 1000 - или извикай шивачка в къщи, или идете с Иванка в града и я поръчай. Постарай се поне тия 15 дена, догдето стои Иванка при теб, да загладиш всичко и да нямате хър-мър. Казах, че ако отида в Хисаря и е добре, след като изпратим Данчето, ще те извикам с Дорито.
Гледай да направиш юфката и това, което сме възложили на слугата. Рязането на дървата и събирането на джубрето му остави за най-после, така че ако ти тръгнеш, той да има работа.
На Данчето дай 200 лв. за дребни разходи и я изпратете с Иванка и Дората на гарата - помоли учителката да има грижа за нея и вземи адреса им.
Каквито мои дрехи има, постави в нафталин. Както ти казах и по-рано, на слугата повече от 20 лв. няма да дадеш на ден.
Пиши ми как са пилетата. Обърни внимание на слугата, че за тях държа много и да внимава добре.
Днес ще ходя да гледам два нови апартамента, но по моето схващане, ще настъпи много скоро криза в банките, понеже народната банка спира кредитите и увеличава лихвата - а това значи, че имотите ще спаднат, особено тия, които са правени с пари под лихва.
Много поздрави и целувки на теб, Иванка, Данчето и Дората
Никола

 

20 юли 1929 г., София

До г-жа Пенка Батоева
Русе

Мило Пенче,
Резултатът от моите бъбреци излезе лош, но ще трябват нови наблюдения, затова временно ме изпращат в Горна Баня, като през три дена ще ме изследват. В урината има кръв, но не може още да се установи произхода й.
Днес заварих у Надини шивачка, която шие на мама копринена рокля за 350 лв. Питах за теб може да ти ушие, като изпратиш плата и мерките на дължината, гърдите (стегната, кръста и ханша). А нашата Зисман 700 - 800 лв. Г-жа Франга и Надето намират, че тя е по-добра шивачка.
Ако има живот, може да почакаш и, ако докторът каже да остана тук, то след като изпратиш Данчето, ще те извикам в София, та да направиш и ти малко бани за да ти минат болките.
Ако обаче Зисман се съгласи на 400 лв., дай я на нея, за да имаш готова рокля. Аз съм уверен, че ще остана в Г. Баня и мисля все от София и роклята, и жакета ще бъдат по-добри.
Предложението на проф. Иванов ми завъртя главата, още повече, че това е от моя бранш. И пак ще можем да бъдем в странство. Но за всичко това ми трябва спокойствие. Така или иначе след заминаването на Данчето, приготви се с куфара и Дорота - Иванка ще те придружи до Плевен, а ако иска може да дойде и в София. А слугата ще оставим за 10-15 дена сам.
По Петковите пилета се появи холера и ги измори половината - поддържайте чисто и ги дръжте вътре. Водата да сменява всеки ден и в седмицата да поставя по една бука зелен камък.
Прибирането на боклука му остави да направи в наше отсъствие. Прозорците на мазата ще поставиш или, ако не стават, вратата на мазата затворете добре. Всичко по-ценно - в спалнята и ще заключите нейната врата, после Иванкината, после кухнята и пералнята, и ще излезеш от главния вход.
На слугата ще се остави само по 20 лв. на ден за 15 дена и му купи просо и трици за кокошките.
Пиши ми ежедневно.
Целува те Никола
Много целувки и на Иванка и на децата

 

ПИСМА

1930

 

20 февруари 1930 г., Русе

До г-жа Руцка Радкова, Разград

Мила мамо,
Преди заминаването на Никола имах доста работа по приготовлението. Последните три дни преди да замине имах невралгия, изстинах може би. Дорето е добре. Данчето не й се стояло вече в Плевен, искала да си дойде. На връщане от Гърция Никола ще мине през Плевен и сигурно ще я доведе.
Представи си, че дантелата на г-жа Попова още не съм върнала, по пощата да я пратя, такъв малък колет може да се загуби.
Дедя Стефанета не е идвала нито веднъж, а аз поради невралгията не мога да се подам от стаята навън. Добре, че имам тази жена, много ми помага. Научих я всичко да ми върши, много съм доволна и по характер е кротичка.
Ако съм получила някое писмо от Райна или друг, моля те, изпрати го.
Как е моето добро Нуци и Иванчо. Росица кой знае колко порасна.
Ами и тати, и той май че дошъл на Шеремет, лови ли си зайци? На Поца двете книги френски на етажерката дето бяха, дали се сети да й ги пратиш, какво ли ще грамосва и тя. Много здраве на учителката Иванка, на Мана и на баба Недковица.
А вас, мои гълъби и гълъбици, целувам горещо
Пеца, що се смъкна множко от тази пуста невралгия

Между бележките намерих адреса на леля Дочка, кой знае защо го имаше там: ул. "Св . Тертер" № 19 Г-жа Дочка д-р Юрданова

 

21 февруари 1930 г., Русе

До г-жа Руцка Радкова, Разград

Скъпи родители,
Отдавна, много отдавна не съм ви се обаждала. Знам, че не направих добре, но кой знае как и аз сама не мога да си обясня. Ще ми се да литна като птичка при вас да ви видя, да си поприказваме, да ви се порадвам. Като хипнотизирана, мислите ми се въртят все около вас, въпреки, че по цели месеци не пиша. Не е минало нощ, в която да не съм ви сънувала, и на утрото се чувствам радостна или тъжна според съня. Преди изборите сънувах тати в някаква красива униформа, цялата светеща в сърма и още, че му поникнала дълга и гъста брада. Смешни са наистина и чудни понякога нашите сънища.
Никола замина в сряда за пазар във Видин или Плевен.
Данчето беше тук 10 дни по време на царската сватба. Баба й Юрдана отишла по това време в София. Аз пък бях на село с Дора у Акифови, където стоях осем дни, а Никола отиде в Плевен. Фабриката на Иванкиният мъж щяла да изгърми, те са пред фалит. Старият ставал гарант на зетя си с 200 000 лв. и сега кредиторите гонят него. Беше се изплашил, че ще му хвръкне къщата, но те са виртуозни, ще се измъкнат по някакъв начин. Обещаваше да ме води на царската сватба и това не стана. От сега ме залисва за на лято, къде щял да ме води - трай коньо за зелена морава, след като умре нашето магаре, трева може да покара колкото иска. Иначе по фронта е тихо, от време на време се чува някоя гюрултия, но без нея у дома не е бивало и на може да бъде. Нали знаете, буйните хора приличат на вулкани, ако не изригват, пушат.
Ами вие поне, защо не пишете? Ходите по София, по сватби, по “Царя” и пр., та къде ще ви остане време да помислите за мен. Ние тук с воловете наедно, хора ли сме?
Прощавайте, че пиша с молив, но лоша слабост имам, започна ли с мастило, отива ми всичкото настроение по дяволите.
И тъй, чакам с нетърпение да дойде някой от вас, та да се наприказваме. Вчера пратих един слуга до бативи да им занесе букет с хризантеми, да пита дали няма някого от вас и да види как са. Казали, че идващата седмица тати щял да идва тука и, че дедя Стефанета и Лила били болни на легло от инфлуенца.
Ние сме добре, но Данчето, като дойде, не ми хареса, поотслабнала доста. Щях да забравя да благодаря за ширата, мътеницата и ошафа. Сега искам мама да ми прати ден по-скоро рецептата за ореховата торта, която се приготовлява с маджун, така също за рецептата на стефанкините бисквити и формичката. Хем да не ме накарате да чакам пак с месеци. Тати като дойде, да ми ги донесе.
Откак научих за тативия избор много съм щастлива да споделям общата ви радост.
Много целувки на всички ви
Пенка

Какино Нуценце,
Стига си лъгала и ти, най-после ела, иначе ще загубиш всичкото си доверие у нас. Блазе ти, че се нагледа на царска сватба - доброто си погледала, а ние през масур оттук.
Специално много здраве на Иванчо, а на теб и Бунчето много целувки.

 

8 март 1930 г., Русе

До г-жа Руцка Радкова, Разград

Миличка мамо,
Отдавна имам последното ти писмо, но все чаках да разбера с положителност, дали ще остане за дълго Никола в Гърция или ще се връща скоро, от което зависеше да те поканя или не да ми гостуваш. Много ми се искаше да дойдеш и вчера, тъкмо се канех да ти пиша да тръгнеш, получих телеграма от съдружника на Никола, че той е тръгнал с парахода “България” в сряда, на 5-ти значи. Сигурно ще пристигне тук към 9-10, утре или вдругиден. Писмото ти щеше да го пусне бай Акиф на Разградската гара, заминавайки за Варна с втората партида волове. И много се ядоса, като се получи телеграмата, че пристига Никола, отложи изпращането на добитъка до завръщането му.
Ще зависи от много обстоятелства, може би ще ни вземе този път със себе си, но още нищо положително не мога да кажа и не зная сигурно. Аз съм много добре и Дорето също. Невралгията ми мина окончателно.
Преди Заговезни ходих с Дора и слугинята в града, на Заговезни всички от бативи бяха у нас, спаха тук, тъй щото не почувствах никаква скука. Но след Заговезни моята кокона без ни най-малък повод от моя страна, след като й подарих вечерта една бакърена тенджерка, си надигна дърмите и си замина на село. Веднага бай Акиф отиде до село и ми доведе дъщеря си, която ми е гостенка от няколко дни. Не исках да оставам сама, не от туй, че ме е страх, но защото Никола във всяко писмо заръчва или слугиня или някоя от Акифовите жени да са при мен. Иначе в писмата си е много внимателен и любезен, но за другото, с него ще си умре той, характер и толкова. Само то да е, ще се търпи.
Току-що дойде Лилито със слугинята, ще остане да спи у нас, а утре дедя Стефанета, бати и Жоржо Белчев щели да ми дойдат на гости. Тъкмо е момент да го питам за онази история.
Днес обаче се разтревожих от една работа. Получи се писмо за Никола от Д-во “Орел”, добре, че го нямаше, защото какъвто е невъздържан, аз щях да си изтегля от цялата работа. Аз дори смятам да не му го показвам никак, защото ще се ядоса много и кой знае дали няма пак да ми забрани да отивам и се срещам с тях. Ето какво е:
“Бившият районен инспектор при Дружеството ни г-н Георги Радков от Русе, на когото Вие поръчителствахте пред Дружеството ни, след напущане през м. април м. г. остана да ни дължи сумата 30 407 лв. Поканен много пъти от наша страна да се издължи, той постоянно е давал обещания и до сега не е погасил нищо от дълга си. Предвид на това, молим Ви да поканите от своя страна Г-н Радков да се издължи доброволно на Дружеството ни, за да не става нужда да събираме вземането си по съдебен ред, в който случай искът ни ще бъде насочен и спрямо Вас.”
Само това трябваше, че после да нямам бял ден докато съм жива. Много ти се моля, мамо, пиши му да погасява по малко и Никола хабер да няма от тази работа. Ако му е жал за мен, разбира се. Аз утре лично ще го моля за това.
Ако Никола замине обратно, ще те повикам до дойдеш по за дълго.
Дорето по цял ден пее. “Бабо Руцке, лельо Надко”.
Много целувки на трима ви Пенка

 

25 юни 1930 г., Русе
две пощенски картички - снимки

До г-жа Руцка Радкова, Разград

Ето, тук още една снимка на градината , нали е хубавка?
Много те моля, мамо, изпрати ми исканият модел от Иванова, ако на теб не остава време сега, Нуцито е в къщи и може да свърши тази работа по-бързо.
Кой като вас сега, като се събрахте всички. Росичка колко ли е пораснала. Още веднъж много целувки на всички в къщи.
Пенка

 


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова