МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

 

ПИСМА

1933 година

Пенка Батоева - 1933 г.

През 1933 година баба ни Пенка Батоева изнася поредица сказки, организирани от Еврейската общност в България, в много български градове. Това са изключително вълнуващи срещи със стотици хора, пред които тя споделя своите неизгладими впечатления от живота на хората в Палестина - впечатления, натрупани през времето, когато Никола и Пенка Батоеви пътуват до Гърция, Палестина и Египет.

Срещите се приемат с голямо вълнение и интерес от цялата еврейска общност, защото това е време, когато информацията за тяхната родина е крайно оскъдна, а в повечето европейски страни - съвсем забранена. За това свидетелстват писмата, които Пенка Батоева получава от Председателката на женската организация ВИЦО Котона Калев и от Председателя на Бенеберитската ложа КАРМЕЛ Йосиф Серпер.
Любопитно е, че по време на сказките са били показвани с увеличителен апарат картини от албумите на баба ни, които тя е донесла от Палестина.

Една забележка е важна за по-младите читатели на сайта - както тук, така и по-надолу, когато става дума за Палестина, се има предвид сегашната държава Израел, която по онова време още не е била официално провъзгласена.

 

20 януари 1933 г., София

До г-жа Руцка Радкова, Разград

Обични мамо и тати,
Отдавна търся подходящ момент за да ви се обадя и да ви запозная с всичко, което ме заобикаля.
Пристигнахме преди Коледа. Прекарахме празниците с Петкови и Тодорови. И двете семейства ни посрещнаха много радушно. Прекарахме цяла седмица у Петко, който беше необикновено любезен, води ни по гуляи няколко дни подред с техни приятели и познати.
Денем обикаляхме с Никола да търсим квартира. Някъде намирахме много големи някъде, много малки докато най-после се спряхме на една еврейска къща. Имаме три стаи, малък вестибюл и много малка кухня. Спалнята е най-голяма, другите две стай са по-малки, на пък всичко е прясно боядисано. Стените с много нежни тапети, подовете навсякъде лъщят, врати, прозорци всичко е прясна боя. лесно се чисти боядисана къща. Къщата е три етажа, ние заемаме I етаж. В спалнята на Данчето има стенна печка, с която отопляваме и нашата. В тази стая е и трапезарията. Тя е много светла има един грамаден, широк прозорец и е много приятна за работа. Едно беше неприятно само, че комините не бяха чистени.
След пристигането на багажа отидохме да разопаковаме и да редим, обаче комините не поемаха и всичкият пушек напълни стаите. Дойде коминочистач и извади такива сажди, каквито в живота се не съм виждала. Навсякъде се напълни с чернило една педя. Мих и чистих, та ще ми държи влага за дълго време.
Сега ми е наред и чистичко, приятно ми е в затоплената стая да пиша и, като повдигна глава от писмото, пред погледа ми се изправят от всички страни грамадни здания и се сещам, че съм в столицата.
Къщата е в центъра на града, близо до банята и наемът й е сравнително евтин - 1700 лв. Под същата къща има книжарница, млекарница фризьор, после месарница, магазин за плодове и зеленчуци. Отсреща колониал, магазин за млечни продукти. Наблизо има фурна, склад за дърва и въглища и всичко каквото трябва. С една дума, чудесно е.
Но най-чудното е, че след като пребродихме града нашир и надлъж и търсихме апартамент за купуване, си намерихме такъв пак в центъра - с три стаи, големичък вестибюл, кухня , баня и пр. Кухнята има врата, която излиза на малка тераса, а ние ще си направим стълбичка и ще излизаме на двора, който целият е постлан с плочи. Постройката е много солидна и красиво изработена, входът е разкошен. Кооперацията има десет апартамента, само един още не е продаден, този който е vis a vis на нашия. Зданието е пететажно, ние купихме на партера, който е висок, колкото беше нашата къща на дама. Кооперацията се нарича “Добрила” 13 и е на ул. "Денкооглу", пресечка на "Витошка". Много близо до новостроящата се съдебна палата; първата успоредна на "Алабинска".
Тодор е на "Цар Асен" 7, а ние сме през няколко къщи. Пазарлъкът е свършен Никола даде и капаро, сега на 24 т. м. ще сключи окончателно продажбата - купихме го за 300,000 лв. в брой.
След десетина дни ще ни предстои ново местене вече в наша къща, ще трябват още мебели, за да се обзаведем.
Мислех да ми пратиш нещата, но като сметна, че от там до тук ще се плати навло около 4000 лв., намерих, че ще е много по-добре да ги продадеш на някой мераклия за около 8000 лв. Тези пари, вярвам, ще се вземат, защото освен спалнята, има бюфет, маса и 4 стола, можеш да прибавиш и цветарницата, която съвсем е излязла от мода, но като за някой, който има пари, а няма понятие от нищо, все може да я хареса. Сега има много еснафи, които си направиха къщи и този случай ще бъде добре дошъл. С тези пари ще мога да си купя, макар и по-малко, но по-модерно нещо.
Нуцито си направила много хубава спалня, да й е честита, да я употребява с живот и здраве.
Обадете ми се всички. Адресът ни е ул. “Искър” 31.
Децата са добре. Данчето се записа в българско училище, защото във френското трябваше да се върне с една година назад.
Да е живот и здраве, на лято сме решили да дойдем със сватята Костадина, Надето и децата.
Целувам всички ви от сърце.
Пенка.
Имахме щастието да видим Царя и Кралица Елена от две стъпки разстояние.

 

 

4 февруари 1933 г., София
Двореца

До г-жа Пенка зап. майор Н. Батоеви, София

Телеграма

 

Telegrama

 

.

 

14 февруари 1933 г., София

До г-н Никола Батоев, Русе

Мили Никола,
Вчера ходих с Данчето в Училище. Първо се видях с класната й наставница, после дойде и директорът. Щом ме видя и ме попита, не сте ли Радкова, като разбра, че брат му е женен за моя братовчедка, обърна се към всички учителки и учители, “Я вижте, ние излязохме роднини - свати.” И веднага се съгласи с мен, каза ми, че трябва да побързаме да доставим официално бележките от V Русенска прогимназия от втори клас и от френската гимназия също, и по възможност това да стане по-скоро. В противен случай ще държи изпит през март върху материала само на първия срок. Документите ще се пратят от тукашната дирекция до инспектора и всичко ще се нареди.
На връщане от училище отидох у Тодорови да взема Дорето. Там сватът ми даде една покана за пощенски запис от 1488 лв., които ти пращат от 9-ти конен полк.
Днес отидох до Бойкови да го попитам, дали като ме легитимира, не ще мога да изтегля сумата. Това било невъзможно, щом не съм била упълномощена. Да държа ли поканата до твоето идване или да ти я пратя с препоръчано писмо да я джиросаш?
Забравих, директорът на училището ми каза, че ще представят работата, като че ли Данчето първия срок не е ходила на училище и направо идва от втория кл. на българско училище. Направи заявление час по-скоро, защото трябвало много да се бърза. Бурята е утихнала, като че ли не е имало нищо. Тодор снощи не ни пусна, остави ни на вечеря. Тази вечер ще ходят всички на театър. В къщи няма нищо ново, никой не е идвал. Стиснахме се до крайност, дано свържа двата края.
Пиши ми кой ден и кой час ще ни повикаш от телефона на Тодорови да дойда да си поприказваме. Те казаха, че си им взел номера.
Все чакам Вера да ме обиколи, но ако не дойде скоро, ще взема децата, ако е хубаво времето, и ще ги разходя до там.
Помолих Тодор да ми намери човек, който да направи стълбичката, Каза ми, че сега не става, защото мръзне и това е така. Това ще стане, като се постопли времето. Байков ми каза, че се е получило едно писмо от двамата предприемачи в смисъл, че всички отговарят за ипотеките и да се платят лихвите около 8000 лв. и нещо, защото те не можели да чакат до безкрайност, и още нещо имало, исках писмото, за да го препратя, но той ми отказа, като мотивира постъпката си с това, че нямало нищо страшно, нямало защо да ти пращам копие от него, те все така с писма ги плашели, от както почнали кооперацията. Аз мисля да настоя, да го препиша и да ти го пратя. Моля те Никола, отговори ми по всички тези въпроси.
Прегръщам те, целувки от трите ни и чакаме да те чуем по телефона.
Пенка

PS. Пращам ти писмото на предприемачите и ти съобщавам, че след това идва г-н Бойков, който ме помоли да те попитам, ще можеш ли да дойдеш преди заседанието, за което още не е решено кой ден ще се свика и от денят на решението до свикването на заседанието трябва да минат 8 дни. Той иска тази неделя да поговоря с теб, преди да се събират на съвет. Ако ти не можеш да дойдеш, съобщи още същия ден, за да не се залисаш с тази работа и да закъснееш на Данчето със заявлението. Бързам да ти пратя писмото, защото работата е спешна.
Мeme

 

Семейство Пенка и Никола Батоеви и дъщерите им Йорданка и Дора - 1933 г

13 март 1933 г., Кюстендил

До г-жа Руцка Радкова, Разград

Мои мили и обични,
Мамо, тате, Нуци, Иванчо и сладко Росенце,
Пиша ви набързо, откакто съм дошла, все ми се пада да бързам, кой знае защо.
Местене и скоро след това - Великден.
Плетох на Дората шапка, на Данчето блуза, ших пердета и пр. дреболии, които ми отнеха толкова време, та не успях на най-обичните си да се обадя.
Аз зная, че ми прощавате. Но защо досега от вас няма нито два реда? Здрави ли сте всички, започва да ме безпокои това голямо мълчание.
За третия ден на Великден няма да отивам в София, а за Томина неделя.
Сутринта между 10 и 11 ч. ще си чета реферата.
Добре съм, бях малко болна, но от тогава мина цяла седмица и половина. Чувствам се малко изморена и няма да пиша повече. Иначе съм добре. След Томина неделя ще ви пиша едно голямо, голямо писмо.
Пожелавам ви с живот и здраве да прекарате Възкресение Христово!
Всички ви целувам от сърце.
Пенка

Адресът :. П. Б. ул. “Иларион Ловчански” 16, Кюстендил

 

24 април 1933 г., Кюстендил

До г-жа Руцка Радкова, Разград

Обична ми мамо,
Пред мен стои разкошен букет, изпълва стаята с аромат и ме вдъхновява.
От къде да почна сама не знам.
В събота към 5 1/2 ч. тръгнах с Никола за София, децата оставих и двете у дома.
Десет минути преди да тръгна от къщи получих писмо от председателката на Дружество ВИЦО и една напечатана покана, като тези, които са били разпратени между евреите в София. Ето съдържанието на писмото й:

" Мила г-жа Батоева,
получих писмото Ви навреме, но искайки да Ви изпратя една покана за Вашето събрание, не Ви отговорих веднага.
Вашите поздрави предадох на семейство Семо, с които се срещам много често и които много се интересуват за Вашата сказка и постоянно питат кога ще я изнесете.
Слава Богу и това наближава и аз горя от щастие при мисълта, че аз съм тази, която Ви спечелих за нашата скромна трибуна, от където се разнася викът за култура, съзнание и правда за народите и човечеството. Доколко ще го постигнем, това е друг въпрос.
Но ето, че една мила, интелигентна и много събудена жена, която поради своята скромност не смее да излезе от своята черупка, направи това заради нас!
Като видите големия си успех, аз съм уверена, че сама ще добиете смелост и ще продължите, за да допринесете с Вашите способности, заложби и познания и за по-голям кръг отколкото за Вашите близки.
Вашият народ също има големи задачи за разрешение и никоя съзнателна жена не трябва да откаже съдействието си.
Ето, аз съм днес делегирана от ВИЦО на конференцията на женската лига “за мир и свобода”, където чух и разбрах, колко много и големи болки има Българският народ, които могат да се излекуват по-добре от всяка юнашки изкарана война, която донесе на изстрадалия български народ само разочарования и неправди; с миролюбие с начин, подобен на борбата за църковна независимост от преди освобождението, и от жените от целия свят, съюзени, обединени и ратуващи за една идея.
Очаквам Ви с нетърпение в неделя, когато ще говорим повече.
Как са децата Ви, съпруга Ви, как прекарвате, пишете ли? Това са въпроси, които ме интересуват.
Целувам Ви сърдечно.
Котона Калев"

Това писмо ми подейства като инжекция, като ракета в навечерието на заминаването ми. Пристигнахме в 9 1/2 и се настанихме в хотел “Сплендит-палас”.
Отидохме още същата вечер у Семо, които живеят над нашия апартамент, исках да повикам г-жа Калев, която пък живее над техния етаж, но не я намериха в къщи.
Тук ни дадоха няколко вестника, в които също беше оповестено за моята сказка.
Отидохме у Тодор и там ни посрещнаха с вестниците в ръка и ни се сърдят, че не сме се обадили, та добре, че от вестниците разбрали за нашето пристигане. От тях - в хотела.
Цяла нощ не можах да заспя. Не очаквах, че ще се даде такава голяма гласност на моя реферат. Бях като в треска. Ами ако наистина се събере едно множество, ами ако не им се хареса, не ще ли остана посрамена пред тях и пред себе си? И още много, много въпроси, които идеха от безкрайността и пъдеха съня от очите ми.
Станах сутринта, без да бях заспивала ни минутка през нощта. Отидох у г-жа Калев и заедно заминахме за салона, в който щях да говоря. Никола беше също с нас.
Там заварихме салонът пълен, жени, мъже, млади и стари. И толкова много още дойдоха, щото половината бяха на крака. От всички страни идваха еврейки да се запознават, лицата им бяха предварително светнали от удоволствие, че ще им говоря за тяхната родина. Качихме се с г-жа Калев на трибуната и след като тя ме представи на събранието и след като казах няколко думи като встъпление, започнах да чета бавно и ясно реферата си.
Всички бяха устремили очи към мен с и явно задоволство ме слушаха, това се четеше по лицата им. И когато свързвах старата им история с новата, когато им говорих за Мойсей и за новия Херцел, когато оплаках техните безкрайни страдания, гонения, унижения и всичката неправда, не посмях да погледна към тази разплакана аудитория, защото и аз се трогнах. Виждах как бели чисти кърпички се поднасяха към очите на развълнуваните жени и мъжете от стеснение с края на пръстите си бутаха сълзите надолу. Това беше един момент незапомнен.
Добре, евреите плачеха, защото говорех за техните най-дълбоки рани, но защо плачеха и българите?
Сватята Костадина и Надето също бяха просълзени.
Към края, който се изрази с буря от аплодисменти, започнаха да хвърчат из салона разни бележки, мъжете, жените, девиците ги пращаха и подаваха на председателката. После разбрах какво е това. Те не са очаквали да чуят това, което чуха и засрамени, че не са ми приготвили букет, бяха като залисани, питаха няма ли букет, къде е букетът и пр. подобни въпроси.
Пристигаха развълнувани жени с още влажни очи и бледи лица, стискаха горещо ръцете ми, целуваха ме, като да бях тяхна сестра, тяхна дъщеря; една през друга не смогваха от възторг. То беше един върховен eентусиазъм.
Една г-ца председателка на младежката група на девиците, ме молеше да остана да говоря пред тях. Като видя, че не е възможно, отстъпи за това, когато на мен ще бъде удобно. Друга идваше да ме кани да говоря пред учениците, трета ми искаше реферата, за да го цинкографират и го изнесат в пресата, четвърта ме молеше да го направя в сбита форма, за да могат да го напишат в учебниците на децата, пета ме канеше да дойда в най-скоро време, за да ме представи във във Високата ложа (което значи техните най-големи богаташи и аристократи), пред които същото да повторя, просто ми се завъртя главата.
Дойдоха сватята, сестра й, Надя, поздравиха ме горещо и чистосърдечно. Дойде и леля Анка, сестрата на леля Графица, целуна ме и ми каза: "Браво, от днес нататък, навсякъде ще се гордея с теб", това беше много мило. Аз ходих един път у тях, като бях в София.
Мъжете пък, евреи, идваха, запознаваха се с Никола, стискаха му ръцете. След като ме изпратиха до в къщи, председателката и нашите съкооператори, по телефона от Тодорови ме потърсиха още веднъж да ми благодарят, да ме питат къде ще бъда след обяд.
В 2 часа пристигна един студент, евреин, пратен от техния комитет, да ми донесе разкошния букет и още веднъж да ми изкаже възхищението на всички. Поднесе ми също една голяма бонбониера от семействата Калев и Семо с техните картички от Всесветската женска ционистическа организация - Софийска група.

Съдържанието на писмото:

"Почитаема Г-жа Пенка Батоева
Тук

Скъпа Г-жо,
Настоятелството на ВИЦО, счита за свой приятен дълг да Ви изкаже горещата си благодарност за големия труд, материални и морални жертви, които направихте, за да изнесете пред нас този чуден реферат, препълнен с хуманни чувства, красота и истинност за нашата света родина.
Не намирайки други думи за нашата благодарност, ние Ви пожелаваме здраве, дългоденствие и всичка най-хубаво.
Искрено шалом и добър път

Председателка: К. Калев
Секретарка: С. Хеския"

А ето и съдържанието на моята сказка:

ПАЛЕСТИНА - ЗВЕЗДАТА НА БЪДЕЩЕТО
(Пътни впечатления от Палестина - 1931 г)

Напуснахме Варненското пристанище в една студена зимна нощ. Параходът се плъзна по спокойното море толкова тихо, щото ти се струва, че влачи корема си по някакъв мек и дебел дюшек. Така беше до Бургас.
На път за Цариград морето се раздвижи, разбъркано сякаш от някаква невидима мощна ръка. То стана зло, настръхнало и по хоризонта се показаха рошавите гърбове на вълните, като гривата на някое разярено чудовище. Колкото повече се отдалечавахме от Цариград, толкова повече вятърът усилваше своя писък.
Осем денонощия прекарахме почти в безсъние, а и морската болест ни пречеше да се храним. С настръхнали нерви всеки момент очаквахме смъртта. Толкова тежко е това състояние, че в последния ден предпочитах по-скоро да загина, отколкото да изтрая още една адска нощ.
Особено зловеща е бурната нощ. Екипажът на параход “Цар Фердинанд” беше изтощен, уморителната работа ги бе обърнала в сенки. Безстрашният и опитен комендант Антон Георгиев прекарваше почти непрекъснато на моста, от време на време слизаше да ни ободрява и ни действаше тай, както докторът действа с присъствието си на тежко болен.

Вълните прехвърляха втория мост, играеха с парахода, прескачаха го и с оглушителен шум се разливаха навред. Други го подмятаха, издигаха като някакви високи планини, после падаше като в пропаст. Струва ти се, че заминаваш за дъното на морето, витлото бръмчи във въздуха, изхвръкнало над водата, след което чуваш няколко отмерени такта: - “лум, лум...” като тежки въздишки на убития и преуморен параход. И тази история се повтаряше до безконечност. Ту пък се завърташе от бок на бок, окачените предмети в кабината се отклоняваха до прав ъгъл. Погледнеш ли в овалното прозорче, виждаш само небето или само морето, а то, като че ли разтворило хиляди гърла, реве, иска да те погълне. Завие ти се свят и падаш пак в леглото. Боже мой, къде остана Хайфа? Няма суша, няма бряг. Изчезнала е от земята.
Заваля проливен дъжд, морето слабо поутихна. Моряците се радват, че пристигаме. Но бурята забушува наново. “Назад в морето!” - изкомандва Комендантът. Четири пъти се запътвахме и връщахме в открито море, невъзможно беше в такава буря да наближим. Най-после, през мъглата от пороен дъжд се показа окъпаната Хайфа.
Природата фуча, трещя, разрази се в плач и най-после се засмя. Слънцето огря и позлати цялата картина.
Хайфа - спасителният бряг, свещената земя, в която бие пулсът на всички народи. Белее се крайбрежието, написано като с тебешир, а чистите сини вълни го плискат, сякаш гальовно нашепват приказки от стари времена. Такова лазурно море и такова лазурно небе никога и никъде не съм виждала. Набодени като свещи палмите се издигат към небето, с кичури, разперени ветрила, приветливо ни махат от брега, махат и ни поздравяват с пристигането. Очите гледат и не могат да се нагледат, защо всичко тук е тъй различно, както казва народът: “Сякаш тук е друг господ”.
“Акка” украсява чудния пейзаж. Тя е от лявата страна на залива - бяла, бяла и хубава, като селище от вълшебни замъци - приказка, сън.
Първите хора, които видях бяха арабите. Те привлякоха вниманието ми силно, защото се различават от европейската раса. Дойдоха до парахода ни с големи мауни, защото параходите спираха далеч, новото пристанище току-що беше почнато. Пристигат и викат на своя особен език, толкова гърлено, като че ли нещо им е втикнато в гърлото. По цвят са доста светли, като наши чернооки хора, даже и по-светли. Чертите на лицата им са много правилни, красиви. Косите им са повечето къдрави, а фигурата е тънка и висока. Тлъсти и гърбави хора са рядкост у тях.
Пред нас е вече Палестина. Въздухът сладни от приятност, той е цяло упоение, дишаш и не можеш да се надишаш, като че ли налива в жилите ти шампанско, опиянява, подмладява.
С моторна лодка слязохме на пристанището, а оттам се изкачихме по една широка улица и веднага навлязохме в тесни мокри улички, обкръжени със стари каменни постройки - жилища, кафенета и пазарища.
Между къщите - прехвърлени затворени мостове във вид на сводове, които служеха за “комшулуци”, а по кафенетата отвън, надлъж наредени ниски столчета или рогозки, на които седят араби и пушат с наргелета. Облечени в дълги светли дрехи от “Суа екрю”, запасани с пояси, главите им, покрити с големи бели копринени кърпи, закрепени с чер ибришимен геврек.
Най-големи грижи полагат за тоалета на краката си. Щом имат някоя пара, първото нещо е хубави чорапи и обуща, лъскани по няколко пъти на ден. А пушенето с наргелето изглежда най-любимото им занятие.
Улиците са постлани с каменни плочи и са толкова широки, че могат да се разминат едно натоварено магаре и двама души отстрани. Това е в арабския квартал, през който се влиза в модерната част на град Хайфа.
Изведнъж излязохме на широка павирана улица, от двете страни на която се издигат хубави еврейски хотели. Там са групирани по-хубавите здания, в които се помещават агенциите на параходни дружества, търговски кантори, хотели, луксозни кафенета и ресторанти. Този квартал е по самото крайбрежие и е особено привлекателен.
Не по-малко е красив градът, който се е покатерил по полите на планината Кармел. Той с право може да се гордее с хубавите си постройки, зидани целите от камък - син, виолетов, червен и розов. В кокетни стилове, като всяка къща е с различна архитектура, в прегръдките на едно виещо растение с големи лилави цветове като накацали пеперуди. Тази част на града се нарича “Адара Кармел”, което значи “Прелестният Кармел”, който щастливо поглежда към подножието си, в което се виждат долният град и чаровният залив.
Тук улиците са много стръмни, постлани с асфалт и автобусите непрекъснато се движат. В този град от 60 000 души има 4 000 автомобила (таксита и омнибуси), поради стръмните улици всичко пътува до пазарите и обратно с коли. Освен това тук пристигат голям брой туристи, които предпочитат с автомобили да прекосяват страната, за да я разглеждат по-добре.
Не е за отминаване и колонията “Бат Галим” (“Дъщеря на вълните”), която е истинска дъщеря на морето. Разположена надлъж по красивото крайбрежие, което свършва с разкошен плаж, плискан и разхлаждан от лазурните води на Средиземно море, като едно райско кътче се е настанила тази колония. Правилни, асфалтирани улици, широки булеварди, украсени с алеи от млади палми, електричество, вода, канализация и всички необходими удобства. Тази колония е в самия град Хайфа.
Пътищата, които свързват градовете и селата на Палестина, са всички асфалтирани, такситата и автобусите хвърчат по тях като светкавици.
Също железопътна линия свързва Хайфа с Яфа и Тел-Авив.
Яфа е пристанище на Йерусалим, то е най-старото на палестинския бряг. Името му се среща в египетски описания, датиращи 2000 години преди н. е. В най-старо време населението му е било Ханаанско и се е занимавало с риболов. Финикийците са пренасяли през Яфа дървен материал за строящия се храм от Соломона в Йерусалим. Като всички сирийски пристанища, така и това е минавало от ръце в ръце под владичеството на много народи и два пъти е бивало унищожавано от легионите на Римската империя. В епохата на кръстоносните походи, тук е било мястото, където са слизали кръстоносците. В ХII век Яфа остава окончателно под арабско владение, чак в ХVIII в е била превзета с пристъп от войските на Наполеон.
Сега е населена с 45 000 араби и около 10 000 евреи.
Разположението на града е амфитеатрално и далеко от морето представлява красива гледка, но проникнеш ли в него, виждаш колко той е замърсен и непривлекателен. По тесните му арабски улички търговци продават някакво сладко тесто, метнато върху дървени пръчки, цяло почерняло от накацалите го мухи, но това не пречи на арабските деца да го купуват и жадно да го ядат. В околностите му се намират множество портокалови градини.
Разликата между еврейските и арабските градини е огромна. Докато градините на евреите са наредени с план и симетрия, грижливо поддържани и изчистени от най-малката тревичка, редовно напоявани, прилични на образцово отгледано американско лозе, тези на арабите са тревясали, дърветата с неправилна корона, оставени на произвола да си растат както могат и правят тъжно впечатление.
За туристите този град не е интересен, но преди да отидат в Йерусалим, препоръчително е да посетят гръцкия манастир “Св. Георги”, който се намира на брега на морето и притежава огромна портокалова градина.
Като продължение на град Яфа, по крайбрежието на морето се е разположил красивият еврейски град, столицата на евреите, който с право заслужава адмирациите на света. Това е построеният от 17 години прелестен Тел-Авив. Името му означава, преведено от еврейски език - “Хълмът на пролетта”.
Каква неизмерима разлика между единия и другия град.
Каква образцова чистота в Тел-Авив, с широки и дълги улици, с красиви булеварди, лехите, по средата на които са цели градини. Място за разходка на малките дечица и за почивка на старите.
Къщите са ненадминати по стил, красота и оригиналност. Особено интересни са в кварталите “Лев-Тел-Авив” и “Алемби”.
Тук ще спомена някои особености на града. За отбелязване е, че не частната инициатива замества държавната грижа в социално и здравно отношение. ВИЦО - организираната женска ционистическа мисъл е създала първите здравни станции в страната, които заместват за младите - майките им.
Много млади синове и дъщери са дошли тук сами, без родителите си, значи те се нуждаят от здравна просвета по отношение отглеждането на децата си.
Уредени са образцови станции за просвета на младите майки. Даже жени с разклатено здраве се прибират там с малките си деца, докато възстановят силите си. Там чрез масажи предизвикват млечност у съвършено безмлечни майки, които отглеждат своите близнаци като прасенца. Бебетата, които въпреки всички грижи на родителите си не наддават и общо лошо се развиват, се прибират в станциите и при идеални грижи и лекарски надзор се възстановяват. Там децата не плачат, защото от най-ранна възраст се възпитават, като никога не се държат на ръце, а свободни от всякакви повой си лежат в чисти и удобни креватчета. Децата там са едни от най-големите им грижи. Близнаци се раждат много често, често се раждат и по три деца близнаци.
Човешкият живот в Палестина е много скъп. Не раждат по много деца, но полагат максимум грижи за запазването и отглеждането им.
Докторът, който ни развеждаше из диспансера, казваше, че най-рано остаряват жените в България. Отгледат ли 3-4 деца, те преждевременно се състаряват, защото безсистемно вършат тази работа. Заплаче ли детето, веднага се взема на ръце или му се дава да бозае или го друскат, бозаят и люлеят по цели часове.
Според него за едно кърмаче са достатъчни двучасови грижи за целия ден. Той съветваше старите да не живеят с младите, защото старите са толкова опитни в отглеждането на малките, че от 12 родени 6 вече са погребали и с това нещо, без да съзнават, манифестират своята неопитност.
В Тел-Авив видях още едно интересно нещо: дневен приют за децата на работещи майки. Приемат дечица от 8-месечна до 3-годишна възраст. Това нещо се практикувало в цялата страна.
Неизличимо е врязан в душата ми споменът от тези приюти. При влизането още бях трогната от гледката, която ми се представи, сякаш нещо ме стисна за гърлото и сълзи изпълниха очите ми. Около една ниска, кръгла маса, наредени на малки столчета, повече от 50 голи главички, като картофчета, седят кратко, без особен шум и сърбат сладко някаква супичка. Приветливи млади девойки, подготвени за целта, насядали между тях в белоснежни престилки, като бели ангели-пазители.
В следващия миг 50 чифта невинни очички, весели като птички, отправят поглед към нас и с устица които едвам знаят да говорят, изговарят в един глас “Шалом”. Как да не се трогнеш от децата, от реда, от чистотата? Всичко идеално. От столовата минахме в тоалетната. Там децата се измиват. Под всеки номер на стената виси бяла чиста торбичка с домашните дрехи на децата.
Вечер, когато идват родителите да си приберат децата, оставят белите и чисти дрехи в торбичката и им обличат своите. В тази голяма зала (тоалетна) около стените има много ниски дъсчени пейки, под всеки номер е изрязана дупка, а под дупката гърненце, отделно за всяко дете. В тази зала няма ни най-малък дъх, който би ви подсетил, че тук се извършват разни физиологически обязаности. След като минат през тоалетната, децата чисти и измити се завеждат в спалните, за да облекат дрехите си за почивка. Светла, просторна стая, хубави малки креватчета, меки бели одеалца, чакат малките ръчички, да ги грабнат и пъхнат под тях, сладко и безгрижно да заспят, като агънца.
Те растат и крепнат под тези мили грижи на простор и чистота, нахранени и облечени, като най-богатите деца; без да подозирт, без да разберат грижите и немотията у дома. Те са здрави, те са весели, а това е достатъчна отплата за онези сърца, които със средствата си и с голямата си любов им дават всичко това. Тук има най-образцова, модерна баня, игрална, на двора - обширен павилион, целият залесен и на морския плаж - специално място, уредено за тях.
Майката, която е принудена да работи денем вън от къщата си, оставя детето си срещу едно заплащате от два гроша на ден, около 15 лв., които за там са много малко нещо и приютът нищо не разбира от тях, но това се прави, за да знаят майките, че и те са длъжни към децата си.
Още едно интересно нещо - понеже пристигат девици от всички страни, неподготвени за местните житейски условия, като: усилена физическа работа (земеделие), организацията ВИЦО е открила и поддържа две от най-хубавите земеделски училища: “Хостела” в Тел-Авив и “Нахалал” в едноименната колония при Хайфа. В тях се дават всички домакински и земеделски познания на практика.
Едни от първите деятелки в това направление са г-жа д-р Вайцман, г-жа Гудман и г-жа Зиф. Те са дошли от Америка и са помагали на мъжете си. Г.жа Вайцман е била в Манчестер ръководителка на диспансер. По това време преди 12 години смъртността у Палестинските деца е била 40 %. В Йерусалим има ясли за сираци, без майки. Там смъртността днес е достигнала 1/2 %. Има случай на родени близначета на 6 месеца и отгледани в инкубатор.
В модерни кухни, където всичко е от бял порцелан, всяка девица готви храна за 8 души. Науката за храненето се преподава най-грижливо. Най-рационално се използват всички продукти, съобразни климатическите условия на страната. Избягват излишното количество месо и тлъстини, а същевременно се стремят да набавят всичка нужно за възстановяване на загубената енергия от тежката физическа работа.
Тук се намират още зали за шев, за изучаване на общообразователни предмети.
Имаше зала, в която непрекъснато работят инкубатори; обширен птичи двор, зеленчукова градина, овощна градина, отглеждане на пчели, разни домашни индустрии и отглеждане на зърнени култури, което е в “Нахалал”.
Така всестранно подготвени девиците отиват в комуните - “кибуците”, като работнички и ръководителки. Стремлението на ВИЦО е да създаде от жената самостоятелен индивид, който със своя труд, лична инициатива и пълна подготовка да бъде равноправен другар с мъжа в това грандиозно строително движение.
Какво нещо са Палестинските комуни? Те са на чисто национална основа и животът в тях е много интересен.
Всички без изключение работят и приходите от труда им се събират в една каса, от която се черпи за нуждите на всички при най-голяма справедливост.
Понеже всички са на работа, децата се отглеждат в специално помещение до възрастта, когато ще тръгнат в забавачницата. Обикновено при кърмачетата са майките им до 6 месеца.
А в кухните се сменят на една година. Без изключение всички жени минават през нея.
На всеки 15 дни се нарежда програма за бъдещата работа в комуната.
Нека отидем малко до Йерусалим, да го разгледаме, след което ще се върнем при останалите интересни неща, които сякаш са неизчерпаеми. До 1892 г. пътуването от Яфа до Йерусалим е ставало с кон, камила, файтон или пеша. Разстоянието е 74 км. Влакът днес го прекосява за четири пъти по-малко време. Още по-приятно се пътува до там с такси или автобус.
Йерусалим е построен от великия благочестив цар Мелчеседек и се е наричал първоначално Селим, което значело страна на мира, на спокойствието. Според една легенда Мелчеседек е пренесъл костите на Адам и ги е погребал в подножието на Голгота. Жевюсите, които впоследствие завладели Селим, построили върху хълма, който се намира в околностите на града, едно укрепление, наречено на името на техния главатар - Жевюс и градът, също построен върху двата върха на Морея и Дорея приел името Жевюселим - Йерусалим, както се нарича отдавна вече.
След това градът и укреплението минали в ръцете на цар Давид, който построил великия дворец “Сион” в града на Давид. През царуването на цар Соломон (син на Давид) градът се развил и украсил с множество сгради и порчути храмове, които привлекли възхищението и вниманието на съседните племена. По късно Юдея започнала да запада, загубила постепенно своята слава. Тя се резделила на две части и Йерусалим - столицата паднала в неприятелски ръце и изчезнала почти окончателно.
Йерусалим е пострадал най-тежко от нашествието на вавилонския цар Новуходоносор. Градът е бил унищожен до основите и населението, което оцеляло, било взето в плен и изпратено далеч от отечеството си.
При връщането на евреите от тяхното пленичество, градът бил възстановен, но скоро завладян ат римляните. В следущия век - разрушен от Тит, синът на император Флавий Веспасиян.
Съвременният Йерусалим е построен върху четири хълма, затворени от висока стена, която има няколко порти (подвижни мостове). По-рано те са се затваряли и пазели от стража, но откакто англичаните са там, това е премахнато.
На запад е портата с “голямата” или “Давидовата” кула. Тук в най-тежки моменти на обсада беззащитното население - деца, жени и старци са намирали убежище. От тази порта водят два пътя - за Яфа и за Витлеем (Бетлехем).
На север е врата за “Дамаска” и надясно от нея - вратата за “Ирида”.
На изток, срещу “Елеон”, се намира портата на “Гетсимания”, която в стари времена се е наричала “Бенжамен”. В същото направление се намира “Златната порта”, зазидана от турците, които вярвали, че през тази порта ще нахлуят християнските царе, за да освободят града.
После е портата на “Сион” и най-накрая - портата на осъдените, от която са ги хвърляли в наводнения ров около града.
В околностите на Йерусалим най-напред се посещава “Сион”, за който се споменава в стария и новия завет. Сионската планина е била свещена за евреите, такава е и до днес.
На юг от този планина се намира джамията “Неби-Дауд” - Гробът на Давид, около който има няколко постройки. В 1559 г. по заповед на султана бил отнет от латините светия Сион, под претекст, че там са гробовете на Давид и Соломон, почитани от мюсюлманите, тогава построили джамията “Неби-Дауд”.
Едно важно и свещено място в Йерусалим е храмът на Соломон, съборен до основи, и на негово място построена джамията “Омар”. На това място Аврам щял да принесе жертва сина си Исак. Този храм, построен от Соломон, след едно съществуване от 4 века е бил изгорен от Навуходоносор в 588 г. п. н. е. По-късно през царуването на персийския цар Сирес, храмът наново е построен и съществувал до времето на Ирод, който в желанието си да угоди на евреите, напълно го възстановил и украсил в 19 г. пр. Хр. В 636 г. след Хр. халифът Омар превзел града и на мястото, където се намирал храма, построил джамията “Ел-Сакрач”. В тази каменна джамия се намира една скала в тъмножълт цвят о гробниците на Давид и Соломон. В подземията на скалата са запазени щитът, знамето и сабята на Мохамед и едно копие, за което предполагат, че е било на Давид. Тук се намира още оригиналът на корана, оставен от Мохамед. В двора на джамията има павилион, който се нарича “Тронът на Давид”.
Разказвайки за Йерусалим, прочут със своята история и архаичност, ще ви открия новия град, който е вън от оградените стени. Модерен, привличащ окото на чужденците. В него има красиви постройки и разкошни хотели, най-комфортен от които е “Цар Давид”.
В Йерусалим има нов университет, който посетих, и от парка на който се вижда Мъртво море и как се влива в него река Йордан. Това е на около 20 км. далече. Колко въздухът е лазурен, за да може да се види. Прочута е университетската библиотека. Тя е достъпна за всички. В нея има 500 000 тома, наредени в три етажа със стъклени подове. Книги на всички езици и по всички материали. Старите евреи с голямо усърдие учат “иврит” - древния език на евреите, който е много интересен.
Населението на Палестина е 1 000 000 души - 700 000 араби и около 200 000 евреи и 60-70 000 християни (англичани, германци и др.).
Ще видите в Транс Йордания баснословно богати араби и редом с тях крайно мизерни бедуини, които кръгла година ходят боси, живеят по каменисти, неплодородни местности под черни парцаливи шатри. Те са като нашите чергари - нямат установено местожителство. Като мъченици бродят от пустош на пустош. Телата им са сухи, лицата изпити от мъчителния живот. Те са истински деца на пустинята. Жените им, след като се омъжат, украсяват лицата си, като изписват цялата долна част, чак до носа, с разни фигури с барут и наместо да се разхубавят, те стават страшни.
Друг вид бедно население са фелахите, които живеят заседнал живот. Селищата им са много мрачни, измазани с кал. Представляват нещо като купчини, като къщи, много замърсени и първобитни. Те са почти закрепостени от богатите ефендита, които използват труда им срещу една надница от 5 гроша.
В тази 1931 г. един грош се равняваше на седем лева български пари. А една английска лира-стерлинга - на 800 лв. А евреите плащаха надница по 20 гроша. Това носи благополучие на бедните араби, срещу което пък настръхваха богатите араби.
Например срещу колонията “Реховод” е изникнало цветущо селище на бедни араби, които са почнали да подражават на евреите в битово и културно отношение. Затова ефендитата са против националното еврейско движение, което носи духът на човештината и свободата.
Между истински интелигентните араби има и такива, които открито заявяват, че евреите им донесоха много нещо - култура и благосъстояние.
Богатите араби имат право на 6 жени, като за всяка една издигат дворец с невероятен блясък, но в замяна на това, те живеят затворени, когато излизат, спущат на лицето си гъст черен воал, като оставят само един процеп за очите. Най-бедните араби също имат право на няколко жени, но тук положението е тъкмо обратното. Докато жените на ефендитата тънат в разкош, жените на фелаха работят, за да хранят мъжа, а той почти цялото си време прекарва в кафенето край наргелето.
Видях фелах да върви с двете си жени, той най-напред, а жените с вързопи на главите от палмови листа, крачат след него, като войници след командира си.
Там бедното население носи всичко на главата си - тепсий с хляб, сноп палмови листа (които употребяват за гориво), делви с вода, бохчи с дрехи и децата си дори. И пазят равновесие без да поддържат с ръце товара си.
Особено впечатление ми направи фактът, че по еврейските жени в Палестина не видях онзи разкош, както бяхме свикнали тук да ги гледаме. Повечето са без слугини, нещо, което беше рядкост, когато бяха в България. Там има един вид домашни помощници, които често са с висше образование, за тях строго се спазва осемчасовият работен ден. Извън работното време остава им време за техен личен живот. След нечистата домакинска работа вземат по една баня и излизат по сказки, концерти, театри и други развлечения. Заплатите им са гарантирани. Най-ниската е лира и половина (наши 1600 лв.).
Няколко думи за климата. Като слезете в Тиберия (Твери), която е на брега на Тиберийското (Генисаретското) езеро, бистро като сълза на дъното, на което се вижда всяко зрънце пясък и се обърнете на север, ще видите посребрените върхове, цяла година заснежени, на ливанските планини и планината Хермон в Палестина.
Горещият климат на пустинята, който със своя дъх разпалва страстите, от друга страна, подухван от хладния дъх на снежните върхове, възвръща и успокоява човешката природа. Предразполага към размишления, развива способности и дарби.
Този смесен климат помага за развитието на всички растителни култури, които виреят и в умерения пояс. Тук ще срещнете палмата и дъбът един до друг. Тук виреят всички видове овощни дървета, пренесени напоследък.
Палестина се напоява от реките, които извират от Ливанските планини и планината Хермон, от изобилните периодически дъждове и най-много от изкуственото напояване. Реката Йордан по течението си е най-плодородна.
Населението в Йордания е предимно арабско. Английските власти не пускат там евреи. Единствените еврейски колонии тук са “Дгания ереф” и “Дгания бет”. Те са най-старите колонии - от преди 30 години, преди Англия да е получила мандата. Тук старите живеят с младите, изпълняват религията си и поддържат традициите. Те също работят, но по-леките работи, вече са 70-80-годишни и си отиват.
Плодородни са крайбрежията на Генисаретското езеро, осеяни с хубави градини, лозя и всевъзможна растителност. Водите му се стичат в Мъртво море, наречено “чудото на света”. То се намира на 400 м. под морското равнище. Гъстотата на водата му е много голяма. Освен солта съдържа манганови соли и асфалт. Това го прави невъзможно за живот, в него не плува нито едно гръбначно животинче.
В Палестина вирее едно особено дърво, подобно на върбата, но много високо (евкалиптос), с него си служат за пресушаване на блата и мочури, за заздравяване на почвата. Понеже е донесено от евреите, наричат го още “еврейско дърво”. Пренесени са още и борове, които виреят чудесно и декорират частните и обществените градини. Много добре вирее и кипарисът.
Между най-плодородните области в страната е “Израелската долина”. Там се намира най-голямата комуна на национална основа. Това е “Ейн Харот”. Създадена със средствата на еврейските национални фондове. Също “Бет-Алфа”, “Тел-Йосеф” и др.
В областта Ехуда (Юдея), където водата е на два метра под почвата, са прочутите портокалови градини. Тук е колонията на българските евреи - “Бет-Ханан”, състояща се от 40 семейства. Успели са да си набавят средства от националния фонд, който им е дал земята безплатно за вечно владение. Друг фонд “Керен Аесот” им е дал инвентар и къщи, като всеки поотделно е внесъл личен капитал от 100 - 300 лири. За две години се е издигнало това селище, като културно-земеделско.
Зеленчуците там растат като луди.
Преди погрома малцина евреи са се занимавали с градинарство. Но когато отношенията между двата народа се усложниха (араби и евреи), заинтересувани от статистиката са разбрали, че Тел-Авив разходва месечно 100 лири за зеленчуци, доставяни от арабите. Събрал се комитет от общественици, който решил да се създаде нов поминък за евреите. Подпомогнали притежателите на малки късове земя, дали им средства и всичко необходимо и в резултат - голямо производство на зеленчуци, които се изнасят в Сирия, Египет и Цариград.
При ционистическата организация в страната има много опитни станции, които работят цели 30 години. Смесват пясъците с глина и съобразно климатическите условия са създали съвършени по качество плодове.
Главен поминък са оранжевите (портокаловите) плантации (баяри, пардеси, пардес-рай). Има специални разсадници, където от семка са отглеждат портокаловите дървета до 1 година. След това се разсаждат в баярите на разстояние 15 метра едно от друго, за да могат добре да виреят.
Напояват се изкуствено от мрежата канали на артезианските кладенци. С помощта на кръгове се дава правилно направление на короната, като всеки клон се вързва в кръга и дървото изглежда като кошница, без преплитане на клоните. Така на петата година получават първия плод. Тогава клоните се подпират със специални подпорки. С една дума, отглеждането им иска много труд, грижи и средства. Но веднъж почнало да ражда, дървото оправдава всичко направено за него.
Виреят тук много добре бананите, които искат сравнително по-малко грижи, а са много доходни. Растението по външния си вид наподобява царевицата, само че е много по-високо. Отрупано с плод, който се отсича със стеблото заедно. Плодът е във вид на кичури, около всяко коляно на стеблото. Отсечените кичури се държат известно време в топли и сухи помещения за доузряване и когато цветът им стане от зелен на жълт, дори светло кафяв, тогава са най-сладки и захарни. Понеже са деликатен, капризен плод, който не издържа на далечно пренасяне, достигат най-много до по-близките пазари - Сирия, Египет, най-много Цариград.
Най-древният поминък е маслината, която се среща още по височините, на път за Йерусалим и в самия град. Но тези маслини са изродени, оставени отдавна без грижи, без внимание. Конкурират ги гръцките. Тази култура сега се заменя с бананите и грейп-фрута. Издържа транспорт и се продава в средна Европа (Франция) в санаториумите за стомашно болни. Този плод е донесен от Калифорния и днес конкурира калифорнийския по цена и качество.
Лозарството е също един поминък за страната. Тук се срещат най-разнообразни видове лоза, които почват да раждат от май и свършват октомври. В Решон Лецион (първото селище), Зихрон Якоб (първите колонии, финансирани от барон Ротшилд) се намират най-прочутите изби, познати на Англия, Франция и Америка.
Индустриални произведения - цимент, памучен трикотаж (чорапи), копринената фабрика на Делфинер (американски евреин), след като е работила няколко години и произвела чудесни чорапи по десен и качество, е затворена в знак на протест.
Англичаните спъват много местната индустрия. На суровините налагат големи мита, а на обработените - по-малки.
В страната има всички видове занаяти, които се извършват от евреи. Правят се рисунки на дърво с еврейски мотиви, художествена резба на метали и камък, седеф, раковина, слонова кост, които се разнасят ат еврейските туристи по цял свят, възкресяват библията и свързват всички еврейски сърца с тяхната скъпа родина.
Каква е фауната на Палестина? Наред с белите магарета, ще видите малки черни кравички с голяма млечност, неспокойният и красив арабски кон, разкошно нагизден и грациозната камила, с меки пухени възглавнички на ходилата, овце и кози с цели буци лой в основата на опашките им. Това са местните животни. Но тук има пренесени от всички страни на света най-разнообразни облагородени домашни животни.


От местните животни, камилите са най-безобидни и най-непретенциозни. По цели дни могат да стоят гладни и жадни, а същевременно вършат най-тежката работа. Насят сандъци с портокали, торби с пясък, камъни и др. Арабите ги впрягат дори в ралото. Те много ги обичат и ги наричат “джамал”, което на арабски значи красота. Камилата има интересен силует, като картина.
Волове са срещат рядко, колят ги като малки. Отглеждат се всички видове домашни птици. Кокошката преди години е била рядкост, лукс. Днес изобилстват особено белите кокошки, които най-добре понасят климата. Срещат се всички видове пойни птички. Щъркелът и лястовицата прекарват зимата, а напролет отлитат. Най-често се среща гълъбът.
А сега, за да ободря вашето отегчено внимание, ще свържа старата и новата история.
Много години преди да се засели от евреите, Палестина е била населена с различни племена. Тук са се населявали и филистимяните, от където носи и днес името си малко преиначено.
Първото преселение е станало от 70 души евреи, които са живеели в някаква съседна област и през време на един глад са я напуснали и попаднали тук. Земята била плодородна и славата й се разнесла.
Дълго след това, когато еврейският народ е живял в Египет, потиснат, унижен, напълно неоправдан под властта на жестоките фараони, когато животът на един роб, на един евреин е бил по-нищожен от живота на една муха, когато е живеел и умирал по волята на фараоните, когато градял пирамиди, сфинкси, обелиски по каприза на тези човеци-божества, у тях се пробудило съзнанието, може би от непоносимите страдания, в кръвта им заговорили спомените за тяхното велико минало, за техните патриарси и решили в душата си да не търпят повече това жестоко и неизмеримо безчовечие, това срамно унижение.
Родили се хора способни, даровити, като Мойсей, който е светил и ще свети през всички времена. Този гениален мъж е създал такива закони, от които впоследствие е създаден Римският кодекс. Той извел народа си от Египет и го е водил през пустинята цели 40 години. Не защото не е знаел пътя, а за да го подготви. Защото нородът не е бил готов за новото царство. Той е искал да го превъзпита и кали всред несгодите на пустинята. Там се е родило и пораснало едно цяло поколение по негов модел. Той е искал да направи този народ достоен за самостоятелен живот. На Синайската планина той му е дал 10-тях Божи заповеди, толкава мъдри, че служат за основата на законите на всички народи и до днес.
След завладяване на земята, която била “обетована”, обещана им от Бога, те й дали името Израел. Била е много плодородна, плодородна е и до днес, но напусната впоследствие от евреите, изостанала в ръцете на арабите, тя едва ли не се е превърнала в пустиня.
През средните векове (13-я век) арабската култура стигнала върха на своята слава и величие. Тя пренесла влиянието си на север, стигнала до Испания (маврите), но за Палестина сякаш нищо не направила.
След 2000 години на тежък сън, трябваше да дойдат днешните млади евреи, за да я пресъздадат. Преизпълнени от идеала за своята национална самостоятелност, те се борят с всички сили против несгодите и издигнаха трудът в култ. Най-благородната класа днес за Палестина е работната. Ще видите девици и младежи, интелигентни, с висше образование, запретнали ръкавите на белоснежните си шемизетки, със загоряли ръце и гърди, със спортни обувки и боси крака да орат и копаят, да обръщат пустинята в рай.
Едни измежду най-упоритите са българските евреи. Израснали рамо да рамо с нас, следили с трепет нашето национално движение, виждайки, как сме се освободили, следейки с възторг делата на наши национални борци, у тях се засилва гордостта и узрява идеята за освобождение. И казвали си в душата: “Народи, по-малко измъчвани от нас, стават на крак и се освобождават, а ние навсякъде по земното кълбо, въпреки всички гонения и масови заколения - мълчим и търпим. До кога? - Ние нямаме ли гордост? Нямаме ли честолюбие?
Запалва се в душата им цял пожар и като отдушник на страданията им настъпва акцията за самостоятелно национално огнище - Палестина.
Със свръхчовешки усилия и труд, те доказаха на света, че могат много нещо да направят, че са способни не само за търговия и наука, но и за образцово земеделие.
Как да премълча това, което със собствените си очи видях? Докога най-после тази омраза и завист между народите? Това отричане на историята? Всичко добро е достойно за похвала и подражание.
Когато отиде в Палестина българин, посреща се като роднина, като брат. Лицата им светят и очите им блестят. Чувстваш се в радушна атмосфера между тях. Нещо, което изпитах и ме трогна дълбоко.
Едно нещо прави неприятно впечатление - отнасянето на англичаните с местното население. В Женева след войната се е дало мандат на Англия за управление на страната за неопределен срок, докато местното население се почувства силно за самоуправление. Казваха обаче, че Англия праща явни антисемити, които наместо ред и спокойствие, раздухват омразата между араби и евреи. Под тяхно управление от 13 години са се наредили вече 3 погрома, по-зверски и дивашки, отколкото в Русия. Те се чувстват там като господари на страната и се отнасят с населението надменно и с неприязън.
Англичаните са спрели емиграцията на бедни евреи, защото с присъствието си обременяват положението на страната. Който отиде с 500 лири стерлинги може свободно да се засели (500 800 лв.)
Докато във всички държави на света бюджетите свършват с дефицити, в Палестина има свръх бюджет, който англичаните са длъжни да разходват за нуждите на страната, но те предпочитат да го прибират в собствените и джобове.
Въпреки всички невзгоди и лишения, Палестина е един духовен оазис за разпръснатия по цялото земно кълбо еврейски народ. Там те се чувстват свободни и щастливи, защото са у дома си, в собствения си дом.
Много пъти виждах в Тел-Авив пълен автобус с дечица - ученици. С книжки в ръка, те пеят, смеят се на висок глас, весело ръкомахат, като че ли не са на улицата, а са у дома си. И наистина, те са у дома си. Тяхната къща, тяхното семейство е цяла Палестина. Те най-добре чувстват това със своите мънички сърца.
Според еврейското разбиране, трябва да се умножи населението чрез емиграция и раждаемост. Девизът на евреите е - не с оръжия, не със сила се създава, а с култура и труд, докато станат болшинство, за да имат влияние над разпръснатите евреи по цял свят.
Организацията ВИЦО - Тел-Авив подпомага всички дотук споменати дейности, а в началото на своето основаване - 1925 г., е изиграла най-голямата си роля, като е спряла изселването на Палестина, с което цялата акция е щяло да се провали завинаги.
Една от деятелките е между нас - уважаемата г-жа Котона Калев, с която случайно се запознах в благородното семейство на г-н Рахамим Асео в Тел-Авив.
Тя тогава ме води по всички интересни места - дело на тяхната организация. По едно голямо стечение на съдбата ние двете с голяма радост се срещнахме тук в София след две години и тя ме покани да кажа това, което съм видяла в Палестина. Нейното горещо национално сърце ме вдъхнови да напиша този реферат.
И най-после, да видим, защо навред по цялата земя евреите са гонени. Самото обстоятелство, че те са преследвани ги е карало да живеят на групи в един затворен кръг, наричащ се “гето”. Там те запазвали чист целия си бит и по този начин се запазвали от асимилация.
Затворени между себе си, между своите свещени книги и писания, занимавайки се с наука и просвета, отстранени, групирани в квартали, задълбочени в себе си, те са привличали вниманието и удивлението на другите. Затворени и неразбрани, отнасяли се с тях с неприязън.
В ХVIII век, векът на свободата, когато се провъзгласи свободата и правдата за всички човеци и те помислиха, че е настъпило истинското, мечтаното време. Но останали излъгани в своите блянове - нови гонения, нови изпитания.
По онова време евреите са дали на Испания култура и хора начело на управлението, но когато дошли кралица Изабела и крал Фердинанд, който бил напълно под влиянието на жена си, а пък тя под влиянието на един кардинал - възбудило се гонение против евреите. Предложено им било да приемат католицизма или да напуснат страната.
Но гаси ли се туй, що не гасне? Колкото повече преграждаш един бент, толкова напорът е по-страшен. В близкото минало Драйфусовата афера е повдигнала негодуването на много евреи и прочутият Херцел, редактор на “Noi frei presse”, изпратен като кореспондент, виждайки в процеса явното антисимитско настроение, как се заклеймявало заедно с Драйфус цялото му племе, в този момент у него се ражда идеята за самостоятелно национално огнище - Палестина - страната на прадедите, страната, над която имат историческо право, да бъде тяхна и да си живеят свободно в нея, както всички хора на земята. Тази страна той е пожелал да бъде пристанище на най-измъчените. Едновременно с Драйфусовата афера са били и честите погроми в Русия.
Трябвало е умение, упорство и труд, за да се убедят най-богатите евреи на света - като барон Ротшилд и барон Хирш, заедно с това - най-големите интелекти и светила на века - Nordau, Wolfson и др. Благодарение на своята личност, Херцел импонирал със своите чувства, той се скитал от държава в държава, като владетелите навсякъде го приемали с почести и радост и всички му обещавали своята помощ и съгласие. Даже Всерусийският цар и господар, който толкова е измъчвал евреите, го е приел и подкрепил. Жалко, че Херцел умрял много млад, станал жертва на своя идеал - загинал от порок на сърцето, без да може да вкуси от сладостта на своя голям блян. Трудностите и разочарованията му от големите хора са станали извор на страданието му. Но зад себе си е оставил голямото ционистическо движение - организирано и сплотено, готово да поеме и продължи голямото му и трудно дело.
Хвърлената от Херцела искра запалва душите на измъчените евреи по всички краища на света. Запътват се млади сили от Англия, Америка и останалите културни страни, отказали се от всички сладости и удоволствия на живота - верни оръжия на своя идеал, който превъплътяват в действителност.
Не е ли достойно за възхищение, не е ли достойно за подражание това полубожествено себеотрицание? Това велико човешко дело! Там живеят като хора, като братя - сдружени, сплотени, като един дух, като едно тяло. Там няма разпри, партии, кръвопролития. Няма разбойничество, няма грабежи, няма пиянство, а само трезви работещи хора. Техните млади, трудолюбиви души живеят в закрепнало тяло. С весел поглед, усмихнати към бъдещето, те сеят нивата на новия свят.
“Халуцими”, “халуцот” - пионери за едно ново човечество, в сраната, където е живял Мойсей и се е родил Христос - най-възторжения човеколюбец. Сега там изгрява още една звезда - звездата на труда, издигнат в култ. Там ще се провъзгласи смъртта на егоизма и ще възтържествува правдата, свободата и равенството - мечтата на човечеството. Да живее Палестина - звездата на бъдещето."

 

Бенеберитска ложа "КАРМЕЛ"
N 674
София, ул. "Тетевенска" 3,
6 юни 1933 г.

Госпожа Пенка Н. Батоева
Т У К

Уважаема Госпожа Батоева,
Настоятелството на Ложа "Кармел" счита за свой приятен дълг да Ви изкаже искрената си благодарност за сказката, която държахте в локала на Ложата на 4 того на тема: "ПАЛЕСТИНА - ЗВЕЗДАТА НА БЪДЕЩЕТО".
Възхитени от съдържанието на сказката и висшите форми, с които облякохте това съдържание, сказката Ви остави дълбока следа у всичките слушатели.
Като Ви благодарим още веднъж, молим да приемете
отличните ни към Вас почитания.

Секретар: Максимов
Председател: Йосиф Серпер

 

8 юни 1933г., Кюстендил

Г-жа Руцка Радкова, Разград

Мила мамо,
Защо никой не ми се обажда, нима всички ме забравихте. Не знаеш ли, че вашите писма са едничката радост на живота ми. С всяко писмо преживявам един истински ден.
Моля ти се, не ме мъчете и не ме карайте да се отчайвам, да мисля, че не ме обичате.
Писах и на дедя Стефанета няколко писма, нито на едно не ми е отговорила. Недоумявам напоследък, ние толкова се обичахме и разбирахме, тя тъй сърдечно ме изпрати, трогна ме със своето букетче от кокиченца и сега изведнъж това мъчително мълчание. Искам да го разбера с какво съм го заслужила. Дали къщата смениха, та не я намират писмата ми?
Пишете ми непременно по този въпрос!
Като се чудя и мисля за вас по цели дни, започвам да сънувам най-фантастични мъчителни сънища, сутрин ставам неспокойна, мисля, че сте болни, че умирате, ужас. Пишете често, избавете ме от тези кошмари! Похвалете ми се с нещо, едно по-подробно писмо, жадувам да ви разбера.
Тази неделя бях пак в София с Никола.
Евреите ми пратиха 500 лв. за път, за да им прочета реферата в Бенеберитската ложа “Кармел”, която влизат най-богатите и най-честни евреи. Членовете на тази ложа се приемат най-малко от 10 души. Беше събран елитът на София. Клубът им е разкошен.
С една дума, от председателя им г-н Серпер, бях представена на събранието, което препълваше салона. Излезе чудесно. Четенето свърши с буря от аплодисменти. От всички страни се стичаха да ме поздравяват жени, мъже, млади и стари.
Един техен писател, човек възрастен, след като ме поздрави и целуна няколко пъти ръцете ми, ми подари една негова драма, нова. Помоли ме да я прочета и където намеря за нужно, да я поправя. Това беше крайно ласкаво за мен.
Преди заминаването ми дойде една делегация от името на ложата с официално благодарствено писмо и една голяма бонбониера, два пъти по-голяма от първата. Евреите умеят.
След сказката бяхме поканени с председателката на ВИЦО г-жа Калев и сестрата на г-н Бераха (собственикът на бонбонената шоколадена фабрика). С г-жа Калев и сестрата на Бераха живеем в една кооперация в София.
Г-н Бераха, където бяхме поканени, живее в Павлово. Разкошна вила сред един още по-разкошен парк, рай, от който не ти се излиза. Бяха много любезни, особенно внимателни към мен. Гостиха ни, занимаваха ни до 9 1/2 часа. Този ден прекарах особено щастливо. Пожелаха да ни дойдат на гости в Кюстендил с техния автомобил. Богати хора. Как ли ще ги посрещна при нашата обстановка?
По покана от тукашното еврейство, четох реферата си в Кюстендил. получих един разкошен букет. Тук съм симпатията на всички еврейки и евреи. По магазините ми продават без пазарлък, даже от сметката сами правят шконто по 20-30 лв. Еврейките ме канят по гости, където ме видят.
По миналата неделя бяхме изненадани от една покана. На бързо станахме кръстници на дъщерята на подполковник Розев. Чудо сватба излезе. Събрал се беше градът. Момъкът е от Пловдив, на добра работа в София (секретар в дирекцията на държавните дългове). Хубав дар получехме. А ние сега от София им купихме много хубава отоманка - плюшена.
А пък за мен няма пари за една шапка. Дадох си пелерината да стане на костюм. Купих си една бяла копринена блуза от Радул Цветков за 350 лв. и нищо повече. Преди около една седмица ми донесоха пианото. Сега в събота ще пристигне от София един двуперсонен креват, махагонов фурнир, с две нощни долапчета, една закачалка от новите на цяло табло, 6 стола виенски тип. Всичко за 9000 лв. Спалнята от Разград и столовата моят хубостник не я иска. Току ми мели сол на главата ден през ден, защо не съм я продадяла, да купя нещо.
Тук едно много мило семейство Владо Василев вземаха децата докато бях в София - 3 дни, и са ги гледали чудесно. Г-н Василев, като разбра коя дъщеря съм, удвои вниманието си към мен. Познава се с тати. Близък роднина на починалия Велинов на банкета бил разпоредител и седял точно до тати на трапезата. Каза ми, че тати много му е харесал и ме помоли да го поздравя, като му пиша.Те са същите, които ме обикаляха, когато дойдох и заболях. На майката, която готви и се грижи най-много, взех един поднос за торта с 6 чинийки. На г-ца Мара, учителка в гимназията, нейна дъщеря - една сребърна брошка, и на г-н Василев, синът - едни сребърни копчета за ръкави.
Пишете, чакам с нетърпение.
Целувки на всички, най-много на теб.
Пенка

 

2 август 1933 г., Кюстендил

До Г-жа Руцка Радкова, Разград

Обична мамо,
отдавана получих затвореното ти писмо и картичката ти, но сякаш не ми остана време да ти отговоря. Благодаря също за телеграмата от вас и Надкини.
На Петровден имах много гости и прекарах весело. Получих телеграма също от батеви и сем. Ант. Андрееви.
След Петровден на другия ден ми дойдоха гости от София - сватята, свата и Динка. На другия ден след тях пристигнаха пак от София сем. Калев и семейство Семо, бяха ни на обяд, можеш да си представиш, какво тичане е било. При това току-що си бях преместила кухнята долу, та горе, долу, крака не ми останаха.
А каква горещина беше в онези дни, убийствена просто.
Калев и Семо останаха за един ден и на следущия заминаха за Рилския манастир.
А сватовете стояха 23 дни. Капнах, още не мога да дойда на себе си. Тя правеше бани и нищо не можеше да похване. Онзи ден си заминаха.
Почистих си къщата и седнах на чистичко да ти пиша.
Питаш ме за баните. Почнала бях да правя, направих две бани и отидохме у нашите познати д-р Оливер, който е градски и бански лекар, той ме посъветва да не правя сега бани, защото е голям наплив и са много горещи, а да ги отложа за септември и така направих.
Тук на бани са Златареви от Плевен (французойката). Тя те поздравява и се надява, ако дойдеш към 15-ти да се видите. Не зная какво да направя, хем ми се иска да не те пущам да си вземеш квартира, хем се чудя, какво да направя. На сватята й беше много мъчително да качва нашата улица, след баните, но едно ме успокоява, че ти си много яка, не си мекушава, превзета софиянка. Ти само ела, а другото е най-лесното. Сватята поръча да те поздравя и като минаваш през София да им се обадиш. Докато беше тя тук, успяхме да увещаем Никола да си взема спалнята.
Превоза ще си платим ние. В такъв случай ще се изпратят рамбурс.
Донеси ми, мамо, останалите неща. Вълнената черга, за да си постеля новата спалня. Брусенският шал с пискюлите, с който покривах масичката и др. останали неща. Ако се забавиш с още няколко дни, то за мен и за теб ще е по-добре. Баните ще поутихнат и аз ще мога да изкарам един курорт поне десетина дни, което не е без значение.
Има тук една местност “Памука” на 1800 м. височина, 14 км. от Кюстендил, летовище на тукашния гарнизон. Поканиха ни да отидем. Днес-утре сядам да си шия нова робичка и на децата нещо и смятаме да ходим. Ако ли пък ти си готова и се каниш да тръгваш, на драго сърце ще се откажа, само да те видя по-скоро.
Зарадвах се много като прочетох за водата. Ще ти олекне много, цяло възраждане.
Ами Нуценцето, защо нищо не пише? Как е тя? Кога си чака гостенчето?. Дано този път зарадва Иванчо с едно момченце.
Донеси ми мамо, фотографии от всички ви. Срам ме е вече от хората, да ме питат нямате ли фотографии от вашите.
За Емил говорих с г-н Калев от София. Знаеш ли какво ми каза, че имал брат с три деца и с висше образование, владеещ отлично езици и от 3 години е без работа. Той съветва, щом като е на работа, да не я напуща, защото действително кризата е ужасна.
Хайде, като дойдеш, ще имаме много нещо да си кажем.
На именният си ден получих от Никола букет и една торта с ЧИД. А онзи ден беше в София и на връщане ми донесе нова омбрела на мястото на загубената.
Много целувки на всички ви и най-много на сладкото Росенце, кога ли леля ще си го види?
Целувам те горещо.
Пенка

На Хисарлъка над Кюстендил с приятели

22 септември 1933 г., Кюстендил

Г-жа Руцка Радкова, Разград

Обична мамо,
Какво стана, че толкова дни не се обаждате никакви. Сънувах преди няколко дни Иванчо лош сън и все ме е страх да не се е случило неща лошо - да не е заболял. И вашето мълчание ме паши. Обадете ми се. Ти за писането си по-пишкин, не си тежка като Нуцито.
Тогава Никола се върна чак в неделя през нощта. Никакви пари не му дал нашият квартирант, даде го под съд и по този начин ще си вземе парите. Чакаме ги да напуснат къщата, защото евреите ни намериха нови наематели.
Никола ми донесе от София един чифт сиви копринени чорапи и на децата по 1 ч. чорапи ластични, и едно грамадно табло шоколад от еврейката, която живее над нас - сестра на фабриканта Бераха.
Пишете ми къде шетахте из София, какво купувахте, с кого се видяхте.
Г-н Кузманов казал на Никола, че Милка и Жоро били във Варна във военната почивна станция и леля Дочка била с тях.
Пращам на Росичка фигарцето и с него да посрещне хубавото братче. Пращам също ръкавиците на Нуцито, ако не знае, че ги е забравила, ще се позарадва. Пращам ти също моделче от плетката.
Почнах, както знаеш баните, направих 10 и прекратих, за няколко дни, но дясната ръка доста ме боли, пречи ми да пиша.
В баните заговорих случайно с една възрастна дама, излезе наша позната от Видин още - г-жа Динолова, живеели да военния клуб. Мъжът й се поминал, след 3 години се поминало момиче на 18 години. Оттогава страда от увеличение на щитовидната железа (гуша), дошла да пие тукашната вода. Много, много поздрави ти праща, сега живее в София.
Пращам ти семе от петуниите на г-жа Узунова (тъмно лила).
Вчера, за наша голяма изненада, след като не беше се обаждал толкова време италианецът от Кайро Raffaele Ovidi, получихме писмо от Италия (Милано). Обръща се към Никола, като му съобщава, че след смъртта на жена си не можел повече да остане в Египет и че сега открива представителска къща в Милано. Писмото е писано на италиански, всичко му разбирам. Накрая пише, че ще му бъде много приятно, ако му пишем, ще си спомня винаги нашето добро и често приятелство за кратко време. Пращам ти към писмото едно копие, за което те моля да напишеш ти, или тати и още на другия ден да ми го пратите, на италиански разбира се.
Много ти се моля, мамо, да ми купиш 500 чушки за сушене и да ми ги пратиш с багажа. За чисто масло дай най-много 50 лв.
А пък аз съм намислила да пиша на Царя за Милю, от него да прося да го настани в морската академия. За това последното никому ни дума, докато не видя какъв ще е резултатът.
Много поздрави и целувки на всички ви от най-малкото до най-голямото.
Пенка

 

5 октомври 1933 г., Кюстендил

До Г-жа Руцка Радкова, Разград

Обична мамо,
Получих писмото ти и превода от тати и на двамата ви благодаря много. Писмото преписах и чакам Никола да го подпише, защото го няма. Замина с Добруджански за едно село край границата - Пишаново. През идущия месец ще бъде в командировка. Радвам се много, че килимът е станал хубав, не се съмнявам в добрия ти вкус. И още едно се радвам, че, докато времето е хубаво, ще успея да прередя къщата и ще стане много хубавичко.
Онзи ден си направих туршията (камбите), приготвих ги по тукашна мода, та да видим какво ще стане. За чушките и за маслото ще ти пратим пари. Ако маслото е до 50 лв., непременно вземи едно тенеке. Дай го да се приготви при някой тенекеджия с капак, който ще се залее и в специално сковано сандъче само за него го изпрати, защото иначе може да стане беля. Не забравяйте едно много важно нещо - мебелите декларирайте “Стари мебели”, защото иначе ще излязат пресолени.
Бани направих до днес 21. Ти пишеш да ги прекратя, но защо, когато времето е топло и няма опасност от простуда. Ще направя още 4 и свършвам.
Питаш ме за впечатленията ми от Менча Карничева. Заварих я на масаж и понеже и аз исках да си правя, седнах на борда на басейна със спуснати ходила във водата, за да не простина. През това време я наблюдавах, но забелязах, че и тя ме наблюдава. Най-интересно беше това, което видях в очите й - един особен блясък, нещо като зловещо или уплашено. Дали, че аз я гледах, нещо я смущаваше, тъй като тя е измъчвана постоянно от мисълта, че я преследват. За красива не може да става дума, но в чертите й има нещо много особено и привлекателно.
Отидох за масаж, а тя в басейна. Попитах Станка, коя е тази жена с хубавата фигура, оказа се, че е тя същата. На излизане от басейна Менча дойде при нас да си вземе нещо и ми направи голям комплимент. Не можела да ми се нагледа, седнала на бордюра, особено хубави й се видели краката ми. Говори непринудено, без всякакви превземки. По физиономия и говор е много симпатична и личи, че е интелигентна жена. На другия ден ме видя в басейна, отдалеч още ме поздравява и ми се усмихва любезно. Ето това беше нашето запознаване, без тя да си каже името.
Сега малко по въпроса за Милю. писах на Царя, като го питах и молих, ако е възможно, нещо да направи за него, като стипендия. И му пратих онова стихотворение, което ти прочетох. За всичко това - нито дума пред никого.
Добре, че не писа нищо ясно в писмото си по тази работа и Никола не можа да разбере, че съм писала. Щом получа нещо, аз ще те уведомя веднага. До сега няма нищо, но тези работи не стават бързо. Миналия път чак след месец получих телеграмата, съвсем си бях отзела.
Много се радвам, че тати ще дойде да се видим.
Много поздрави на кой, що пита за мен и целувки на вас всички ви.
Пенка

 


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова