МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

 

ПИСМА

1937 година

5 май 1937 г., Плевен

Господин Емил Радков,
Шумен

Обично ми братче, Емиле,
Почти постоянно, тъй както мисля за децата си, мисля и за теб. За твоето бъдеще, за твоя живот и въпреки всичко, нищо не мога да помогна с мисълта си. Защото е наредено така, че преди всичко човек сам е длъжен на себе си да помогне, когато е вече голям, съзнателен и силен.
Обичам те, не излизаш от душата ми, всеки ден и всеки миг, защото си мой рожден брат, защото сме едно и също нещо, защото сме една плът и една кръв. А кой е възненавидил плътта си? Знам и мъчно ми е, че не съм ти дала веществени доказателства за сестринската си обич, но какво да сторя, когато това не зависи от мен. Така съм попаднала, така ще живея.
Животът не всякога и може би и никога не дава това, което ние искаме от него. А когато сме безсилни да го променим, не е ли по-добре да се помирим? Ще кажеш, може би, че слабите се помиряват, донякъде вярно, но не и съвършено. Всяка твоя картичка ме радва, като чета в нея, че си доволен, че си здрав. Това е вече щастие за мен.
Не можа на Възкресение да получиш моите поздравления, не писах никъде, имах работа до последния ден, а пък през празника времето бе така неприятно, не приличаше на Възкресение, а на погребение по целия свят, като че ли сам Бог се смили да ни покаже, колко е наскърбен и недоволен от чедата си, които нищо не вършат както трябва и с това тровят себе си и цялата вселена.
Има ли по-страшен грях, по-велико безумие от това, брат брата си да убива?
Какво става в Испания? Това достойно ли е за човека? За този, който претендира да е надарен с толкова добродетели?
Днес хората лъжат толкова страшно. Туй, в което вчера са се клели, че обичат, днес захвърлят и забравят дори без да мислят за раните, които си нанасят. Утре лъжат родителите си, тези, които са ги създали, тези, които са тръпнали и тръпнат за нас при всеки стон, при всяка грешна стъпка. Кого лъжат те? Не лъжат ли себе си? Не пакостят ли на себе си? Родителят е като Господ, той прощава, но е наскърбен с едно особено чувства на огорчение, защото обича безпределно и беззаветно, той е натъжен, в гърдите му припада тежка мъка, която само ние можем оттам да вдигнем и да го облекчим.
Обичаме ли родителите си, сестрите и братята си, ние трябва така да живеем, че само щастливи да ги правим, а това ще донесе и нашето малко лично щастие.
Както всички сме деца на родителите си, така и всички живи хора са синове на един Бог - Бог, изпълнен с любов и мъка. Само който е без мозък в главата и без чувство в сърцето си, не ще разбере това.
Лоши сме и много лоши, тези продължителни дъждове не дават ли ни един знак, докога ще си затваряме очите? Докога ще избягваме истината? Христос възкръсна!
Още не е възкръснал Христос! Днес той е разпънат най-жестоко, защото днешният свят е умен, но не за добро, а за смърт и унищожение. Като че ли целият свят е забравил основните принципи за щастие в живота - Любов и стремление към доброто.
Но да не чакаме живота да се поправи, а сами да вървим в правия път, така, че с постъпките никого да не засягаме, никому да не вредим, но това е много трудно. Искат се силни воли, силни характери - да бъдем такива, там е спокойствието.
Гледам през прозореца колко е опушено небето, като че ли вселената гори и все вали, вали...

1937Pleven

В къщата на родителите на полк. Никола Батоев - от ляво на дясно - съпругата му Пенка Батоева, дъщеря им Йорданка (Данчето), майка му Йордана Хлебарова (в средата) и малката им дъщеря Дора

8 май 1937 г., Тополовград

До Госпожица Йорданка Батоева
ул. Борисова 47, Плевен

Мили Данче и Дорче,
Много поздрави от Тополовград на вас двете, на майка ви и баба ви.
Аз съм много добре и бивака на трудоваците е вече готов - утре се гласим да ги посрещнем.
Пишете ми често. Какво стана със слугинчето - изпратихме ли го? Не го дръжте - след един месец сте при мен.
Целува ви баща ви.

Адрес: Командир 6-та Трудова дружина Тополовград, Елховска околия.

Татко ви

1937Topolovgrad
Постройката на шосето Тополовград - Дервишка могила -29 км, от 6-та Трудова дружина

1937Sakar
Клетвата на трудовите войници - 1937 г.

25 юни 1937 г., Разград.

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,
Ние тук всички чакаме да чуем твоето умно и сърдечно излияние по случай раждането на нашия многоочакван престолонаследник. Ние в оня момент, когато чухме по радиото великата радост, забравихме всичките наши грижи и кахъри и просто сияехме от голямата радост, в която имаше и Божи пръст. Пиши Пенче, пиши, такива моменти винаги не се преживяват. Аз и всички в къщи вярват в твоята светла душа и истински излияния. Ти защо още нищо не ни пишеш или още не се решаваш да изпратиш своите лични поздравления на неговите скъпи родители. Ти толкова хубаво беше написала за княгинката, а пък сега вярвам ще бъде нещо такова, че да разчувства целия дворец.
Емил е в София с войниците си от Шумен, гдето ще прекара до септември, но не ми се обажда, защо не знам. Минал през Плевенската гара на 10 т. м., но понеже било нощно време не се отбил да ви безпокои и оттогава не се е обаждал, навярно е сърдит, защото му пратихме само 300 лв. Искаме уж да го учим да не харчи много пари.
След един месец ни предстои вече непременно да събаряме къщата и как ще стане не знам, като и квартири няма. Също и квартирантите ни не могат да си намерят квартира.
Писаното със зор ще разбереш. Много съм разсеяна.
Много поздрави и много целувки на теб, Данчето и Дорето.
Също поздрави и на свекърва ти. Дръж се с нея, надвий се.
Майка ти

 

22 август 1937 г., София

До
Госпожа Пенка Батоева
Тополовград

Пощенска картичка от известната писателка Евгения Марс - близка приятелка на Пенка Батоева

 

Моя мила Пенке,
Вчера се завърнах от Банки и в кореспонденцията си намерих и твоята картичка.
Не зная дали си още там и за това не ти изпращам ръкописа, който е запазен. Драсни ми два реда веднага, за да зная трябва ли да го изпратя веднага или пък, ако няма време, за Плевен.
Ще ти обясня - по-добре лично, защо се омълчах и защо нищо не ти писах. За това имах много сериозни причини. Моята сестринска обич ме застави да мълча. Но това не ще рече, че съм те забравила. Ти си моята мила, незабравима и любима сестричка, ти знаеш, че аз съм цяла твоя.
Адресът на Яна Язова: ул. "Раковски" 161
Поздрави децата.
Много бих искала да те видя. Ако съм здрава, може да дойда на гости в Плевен през септември за грозде. Може да уредим и едно литературно четене.
Целува те горещо
твоя Жени

 

4 октомври 1937 г., Разград

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,
Прощавай за моето нехайство, вярно че съм заета много с преустройството на новото ни домакинство, но можех да ти се обадя, ако не е това нехайство и отлагане от днес за утре.
Писмото ти от Видин, писано с Тинка, получих. Но друго по-дълго не последва. Да ми опишеш как е Гинка, остаряла ли е и още мома ли е. Вярвам в нейната искреност, че се е зарадвала истински, като те е видяла.
Научих се, че щели сте да се местите в София, истина ли е?
Жорж беше миналата седмица на нас на гости, същевременно и Мавродин. Престояха само два дни. Изпратих ги едновременно. Сега ще очаквам Лилито. Беше ми писало, че искало да дойде през декември за тукашните балове и вечеринки, младини, него сега това го интересува. Още повече докато са Надкини тук да го поразведат.
Ние засега се понастанихме, но десетина дни имах силни бодежи в ребрата на дясната страна, топлих се, мазах се, не взема от нищо, просто ще ми извади душата. Най-после тати ти повика доктор, оказа се невралгия, защото ако било плеврит, то щяла съм да имам температура и щяла съм да кашля, а такива неща нямах. Даде ми човекът едно масло и хапчета, взех три пъти и три пъти се намазах и дим да го няма. Никакъв бодеж. Че от лекарството ми мина или само по себе си, но мина окончателно. Днес нямам бодежи, пък ме боли целият гръб. Като че ли съм носила торба с цимент. Със събарянето на тази къща и аз капитулирах със здравето. То не беше ден, а цели три месеца и половина. Труд непосилен плюс това и неприятностите с майстори.
Откакто съм дошла в този Разград почивка за мен е нямало. На младини се всичко понася, сега остарях и всичко ми се вижда тежко поносимо. Отгоре на това пак взех ученички с пансион, ще кажеш, кой те кара да си усложняваш живота на старини, вярно, но кой ми е крив пък като не съм си правила сметката на младини. И сега трябва да употребя велики усилия, докато изкарам и Емил на крака, че ако остане без мен, тежко му на учението и бъдещето.
Ето един жив пример с бащата и брата на Надя. Бащата седи, синът същевременно продава къщата, защото не може да се разбере със сина си, ако беше жива майката, по никой начин нямаше да допусне подобно нещо. А за втората майка даже това е удоволствие. Надя знае ли, че баща й продава къщата?
Много здраве и много целувки на всички ви от
твоята майка

РS. Варих мармалад и приготвих за вас да пратя по Надка, но не би. Представяйте си, че сте яли, може с Лилито да ви пратя, но то кога ще дойде.

 

6 октомври 1937 г., Разград

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Днес съм напълно здрава, на вечеря очаквах Надкини да ме обиколят и вчера отидох да видя, защо не са дошли и що да видя. Надка паднала от стъпалата и си обезобразила лицето, носът й се подул, устните й разпукани и мислела да не се подава, че да не гълча гдето не внимава. Но все пак щастливо падане, че не си счупила носа. Днес прави торта бяла с червен кръст за вечеринката, която ще бъде тази вечер, тъй като тя се украсила, ще прати само тортата.
И при всичко, че е така обезобразена, вчера ходихме с нея у кумицата Гинка на гости, тя нарочно те поздравява.
Майка ти

 

23 ноември 1937 г., Разград

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,
Днес една седмица, откакто Маргарита идва у Надкини да донесе много поздрави и локума от всички ви, и аз все не намирам време да благодаря за хубавия локум и скъпото здраве. Заета съм много с къщна работа, нямам слугиня, пак имам ученички, пък и аз навярно като остарях загубих похватност. Сутрин до обяд шетам, след обяд казвам, че ще пиша вече писма, но случи се някоя причина, отлагам за вечер - вечер ма се доспива и тъй времето минава неусетно.
Пък Маргарита не може да се изхвали. “Абе, г-жа Радкова, на кого прилича тази ваша Пенка, толкова приятна и разговорлива и във всяко отношение приветлива и хубава, за нейните години още млада”. Тъй щото все за теб приказвам и от това на мен много хубаво ми става, като я слушам тъй да говори за теб. Ами ти забеляза ли, че откакто Маргарита роди, колко се разхубави, по-рано не беше тъй хубава.
Много здраве и много целувки от мен и тати ти.
Твоя майка.

 

 

ПИСМА

1938 година

 

Dora-plitki

Мама - Дора Батоева-Винарова - 1938 г.

 

3 март 1938 г., Разград

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,
Защо не се обаждаш? Научи ли кой беше майсторът на тъй умелото зачеркване и защо? Пиши ми! Днес писах на Стефанета, понеже ме беше задължила да намеря момиче да й изплете една чаена покривка - поанлаз. Намерих й една жена, която й иска за чаена покривка и каре - 400 лв.
Цветомира Евстатиева беше и тя ще даде да й изплетат кувертюра за 500 лв.
Ако и ти имаш мерак за нещо, може и за теб да поръчам, докато жената не е станала много популярна.
Новините ще ти пиша след изборите. Като стане бели кого ще изберем и как ще се отсрамим жените. Димитрина Иванова държа много хубава реч, че и мъжете й признаха правото.
На 23, 24 и 25 Ваньо Багрянов изнесе три сказки:
1) Кризата, като обществен факт и опасност;
2) Кризата у нас: причини, особености и поражения;
3) Един цяр.
Рядко е имало толкава слушатели в Разград, колкото имаше на трите сказки на Багрянов. На всички ни е желанието да бъде Ваньо избран, но кой знае има много нахални, които пак по партизански начин се мъчат да се натрапят.
Цвета и Дора (Явашева) са скарани. Рядко снаха и зълва и свекърва да са добре и да се обичат. Стефанета прави изключение спрямо теб, тя казва, че те обича като сестра. Цвета и Мирьо (Явашев) вчера спаха у дома, а Цвета почти всичкото време прекарва у нас. Тя е много приятна. Брат й заболял и Мирьо похарчил по него 60 хил. лв., а сега го наредил на неговата фабричка с 3 хил. лв. Изглежда тези работи докарват до ревност, защо Мирьо да поддържа майка й и брат й. Но Мирьо изглежда е добряк и тук пращаше на майка си, Мара и децата бархети, различни оксфорди и хасета, никому не оставаше длъжен. Той казва на Цвета получавал 12 хил. на месец и от неговата фабричка 3 хил. и не знам от къде още 2 хил., тъй що нека му е зле и защо му се бъркат в живота, да си го живее, както си харесва. Ех, ами нали във всички семейства трябва да има нещо да ги измъчва. Много плака Цвета пред мен и Надка, като се пазеше даже Мара да не я види.
Завчера Надка беше поканила г-жите на целия полк. Голяма дандания бяха 22 гостенки. Утре ще кани съседките си, понеже всички са я канили, откакто е отишла в нея махала.
Вчера изпратихме с Надка на баба ти в Русе портокали и лимони по случай Заговезни.
По случай смъртта на г-жа Явашева бяха дошли всичките й синове и внуци, даже и Анчето чак от Бобошево. Много мило беше да гледаш една стара майка, изпращана и почитана от всички. По лицата им се четеше една дълбока скръб по загубата на една много обичана майка и баба. Тоню тук най-много скърби.
В неделя на Заговезни ще ги поканя у дома, за да не почувстват толкова тежко нейното отсъствие.
Вчера директорът на гимназията с един учител и 20 души ученици дойдоха да пренесат на ръце всичките книги от семейната библиотека, като искаха още веднъж да подчертаят почитта си към г- н Анани и г-жа Явашеви. Тази гледка беше много мила и трогателна. Те и двама са били завещали книгите на гимназията.
Ето че от човека остават само добрите дела - нищо друго, а той бездушен заминава, като взема със себе си всички земни мъки и неволи.
Дай Боже всички да сте живи и здрави да ни изпратите така, както приляга на добри и възпитани деца. Хайде да оставя тези печални работи.
Пиши ми как вие прекарвате в Плевен масленицата, как е свекърва ти и много здраве и на нея.
Пенче, пиши ми получаваш ли “Добро здраве”?
Много здраве и много целувки по случай Заговезни. Леки пости.
Твоя майка

 

13 май 1938 г., Разград

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Кога и как станах ловец
от Руси И.
Радков ( нашия прадядо)

Когато в миналите години
По полета, гори и планини
Имаше много диви гадини,
Всеки вземаше пищов или пушка
Втурваше се в полета кат вихрушка,
За да изтребва лова кат градушка
Това беше пред пейсет девет години
Когато аз в мойте буйни младини
С пищов тръгнах на сърни и диви свини
За в’голямата гора Торлашка
Посред лято по една рубашка
И с малко хляб в чанта сиромашка
Там ме в ловната верига наредиха
Щом се показа сърна пепелива
Стрелнаха другарите и я убиха
Взел бях и аз ловна пусия
Стрелнах с пищова си кремъклия
Но всичко стана на вересия
Това беше първият ми гърмеж
След който се свих като таралеж
Почесах се по врата без сърбеж
И дим да ме няма към село беж
След тая несполучлива случка
Аз на ловци не ставах кудучка
И като продадох ракия с билник
Купих си пушка от руски войник.
От тогаз капсулната ми пушка
Стана ми постоянната дружка
Вместо да седя в кафенето
Отивах си на лов из полето.
Завръщах се отначало празен
И ловът ми ставаше омразен
Но веднъж с време разполагах
От слог до слог пълзях и се слагах
Издебнах една гургулица
И за пръв път лов турих в торбица
И й дръпнах зъб без фъркулица.
От тая отдавнашна година
Аз до ден днешен все за лов зина
Може от него да се помина
Но знайте, другари, ловци млади,
Че ловът не донася наслади
Той ще ви затвърдява дослука
И аз ви пожелавам “Наслука!”

Пенка Батоева с баща си полковник Руси Радков и двете си дъщери Дора и Йорданка -
с. Скалица, близо до Тополовград през лятото на 1938 г.

1 юни 1938 г., Плевен

До Господин Никола Батоев
Тополовград

Мили Никола,
Получихме голямото ти последно писмо с мечката. Прощавай, не ми се сърди, защото наистина пружината ми се скъсва вече. От една страна, децата ме пекат за разни работи, от друга страна, ти пускат капка по капка, а къщата представлява жадна ламя, която не може се напои с капки и ето от къде са нервите, които вече не удържат. Деца готовановци, чакат всичко да им приготвиш и поднесеш, циганчето ме напусна, отиде да прави тухли и на него не съм дала 100 лв., защото останах само с толкова. Работа, ветрове, прахове, кърпеж, шев, готвене, миене съдове и какво ли не още, иде ми да викна с висок глас, та да ме чуе цял свят.
Вчера идва Янков с жена си на заминаване. Щом свършат децата му, Янкова отива в София, да обиколи първо майка си и от там Янков ще отиде да я вземе за долу.
Всички отиват да обиколят майките си, само аз вечно ще страдам, като че ли съм каторжница. На доживотно заточение осъдена, или като че ли нямам родители, сякаш съм намерено дете на улицата.
Дано се случи и на теб подобен зет, по години да не си видиш децата, та да почувстваш и разбереш.
Такава мъка ме е хванало, щото струва ми се ще се поболея и затова решавам, щом свърши Дора, да отида с нея до Разград за една седмица. Ще отида, ако ще би да ме заколиш, пак ще отида. Разбери ме най-сетне, ако искаш да те обичам.
Ако ме обичаш поне капчица, ще се погрижиш малко и за моите настроения. Твоето чудо го няма никъде по света. Може да се подразниш от думите ми, но уверявам те, не ще бъде разумно.
Не искам аз да отида в Разград, когато те ще склопят навеки очи, тогава не бих се помирила цял живот и все ти ще бъдеш като трън в очите ми.
А теб няколко дни наред чакахме. Готвих, лъсках, млечни баници правих, уж да те гощаваме, а то кой знае кога ще дойдеш, когато не ще се надяваме.
Ето, пращам ти снимката на похарчените пари. Те се изнизват безобразно. Като гледам сестра ти, мъкнат соди, вина, готвят риби, кокошки, ядат и пият, а ние все се стискаме и само петимисваме за много неща; но няма що да се прави, като съм била глупава едно време, та не съм разбирала какво да избирам, никой не ми е крив. Не ти се сърдя, сърдя се на глупостта си!
От що си бил болен? - Пази се, защото без тебе сме още по-зле. Като си беше в къщи, поне не се ядосвах за пари.
Хайде прощавай, ако с нещо те засягам в писмото си, но не мога да подтисна лошото си настроение, аз съм може би болна и ти трябва да ме съжалиш!
Напущам писмото, защото отивам долу да готвя и да сваря сладко от рози (само 1 кгр. колкото да не съм без сладко).
Нали не ми се сърдиш, че ще отидем с Дора в Разград, пък и да се сърдиш, повтарям най-категорично, че ще отидем.
Целувам те по сърдитото вирнато носле.
Пенка

 

14 юни 1938 г., Разград

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,
Тази сутрин още в 8 часа сутринта дойде Милка Надината да ми каже много здраве от теб. Те взели къщата, гдето живееше Маргарита. Емил ти писал, че съм била болна. Той прибързал, то беше едно малко неразположение. Навярно съм изстинала или от грижи по Емиловото неосигурено още бъдеще, което най-много ме безпокои. Пък и бати ти като отсъства и големството си смени, какво ще стане не знам.
Жорж замина на 8-ми този месец с аероплан за Хамбург и оттам за Рим, където щял да се бави цял месец. Ти, навярно, всичко това знаеш, не вярвам да не ти се е обадил. Но оттам още не се е обадил. Само при тръгване се обади на Емил и му изпрати адреса си в Рим.
Надка видяла днес Надя, тя й казала, че си била много добре. Въобще, всички сте били много добре. Това ме много радва. Здрави и добре да сте, пък макар далеч от мен, това ми стига.
Ако юнаците бяха дошли, аз и Надка щяхме да дойдем, но не стана нищо.
Много здраве и много целувки от
майка ти.

Днес 14-ти, получихме картичка от Жорж от Хамбург, писал на 12-ти, пристигнала на 14-ти.

 

17 юни 1938 г., Разград

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Не съм болна от нищо освен по грижите по Емил. В сряда вечерта ма каза, че вече били назначени трудовите офицери, но той не бил в тяхното число. Ядосан, разтревожен, което се отрази, разбира се твърде лошо и на мен. Цяла нощ не мигнах, не мога вече да понасям никакви тревоги. Бях сигурна, че ще бъде назначен, защото много ненадейно и внезапно г-н Рогозаров поиска документите му придружени със заявление, за които пак се похарчиха сума и пари и бати ти му писа, че сигурно ще бъде назначен и той просто с трепет очакваше този ден, но от вчера е просто сломен.
Кой да го е знаел, че такава страст и слабост е имал към военщината, та да не сме харчили и се притеснявали парично, но да сме го направлявали нататък, откакто свърши школата се преобрази. Сега нито се занимава, нито се готви за изпитите си, не знам как ще изживеем всички тези тревоги. Дано да го е излъгал някой, но на всеки случай, когато отидеш на Тополовград, помоли и убеди началството, ако го е зачеркнал, да направи едно изключение и го назначат. Кой знае какъв ревностен офицер ще бъде след всичкия му мерак, пък мисля трябва да имат предвид, че той ще бъде офицер с по-издигнат манталитет, като син на офицер и с висше образование.
Ох! Пенче, Пенче добре, че е тук Надка и в такива минути там при нея си въздишам. Майка имам, но аз пред нея все за щастлива се слагам и вдигам, защото тя ще злорадства от всичко зло, що ме сполетя, понеже тя за мен си има вече установено мнение, че аз отнех любовника (годеника, както казва тя на Ружка). Никола ти казал, че майка ми ослепяла, да, но тя вдява иглата без очила, а майка ти само с очила, та кой е сляп и кой окат по това си личи.
Надка все ме утешава, като казва, че може пък щастието от другаде да ми се усмихне. Кой знае дали ще съм жива това хубаво да видя и спокойно да умра.
Хайде стига толкова, вие да сте здрави и весели.
Майка ти.

 

24 юни 1938 г., Разград

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Cara mia Penca,
Ieri ho ricevuto la tua carissima lettera e sono diventato un’po piu tranquillo. Speriamo, che il Buon Dio ci aiutera. Ti ringrazio molte volte della buon’operazione e cura per tuo fratello. Staremo aspettando il risultato.
Tanti saluti al signor Colonnello e a te tanti baci dalla tua povera madre, che soffre molto per voi altri. Ricevendo questa lettera, scrivi subito a tuo fratello a Roma.
L’indirizzo: S-to Colonnello Giorgio Radcoff (per tramite della legazione di Bulgaria - Roma).
Papa

Вярвам, ще разбереш всичко. Дано и Бог да се намеси във всичката тая работа.
Пиши му веднага, той писа писмото за него да бъде пуснато на пощата на 23-ти този месец.
Още не съм напълно спокойна, докато не се свърши всичко благополучно. Бог да те възнагради за добрите ти дела стократно.
Майка ти

 

24 юни 1938 г., Разград

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,
Прощавай, че толкова време те държа в очакване. Всеки ден съм с намерение да ти пиша. Сутрин не мога, отлагам за след обяд - след обяд се случва друга причина, или някой ще дойде, или сладко ще варя, а вечер - изморена, не ми се ще, лягам с мисълта, дано утрешният ден бъде по-благоприятен.
Варих сладка за мен от орехчета, ягоди, сливи и зарзали от нашите в двора, които имаме. Тази година доста сварих и на Стефанета от сливките по нейно желание. Също и компот направих на нас и на Стефанета и на вас от кайсиите, за да ги кусате, но как ще си ги получите, остава ваша работа.
Както виждаш, доста тупуркане имам, пък и къщната работа не ми е малка.
Веднъж Емил поне да изпратя, защото и той ми създава доста грижи.
Днес изпратих Надкини за Вършец, тъкмо се върнах от тях, беше 6 ч., седнах да ти пиша, дойде Иванова, пак го напуснах писмото и сега рекох на бърза ръка да ти надращя няколко реда, че пак ще остане за утре, а то днес за утре стават месеци.
Тази вечер ще отидем на концерт на Царския оркестър, който пристигна днес. Утре ще ми дойдат на гости Аничка, Люба Цветкова, Бъчварова, Вера и Иванова.
Вчера щях да правя компот и на Ружа по майкино желание, но не успях и утре също не ще мога, та той пък ще остане за сряда. Баба ти все нея вайка “Ружка, горката, нещастна”. За нея само една Ружка има на света.
Ти Пенче, не обръщай внимание на моето тъй рядко обаждане. Тук няма нищо интересно. Ние сме станали цели земеделци. Занимаваме се с лозята, кокошки, пилета и две прасета, ако искаш, имаме, понеже сега имаме отделен двор, който ни служи за целта. Като ни събориха къщата, дворовете се роиха. Ти пиши по-често, дано скоро да ни изненадаш с Мильовото назначение. Твоите писма са много приятни за четене.
Ние засега сме добре със здравето, но Емил много отслабна, въпреки че се трудя да бъде нахранен, но тормозът го суши.
Хайде много целувки и здраве на всички ви.
Твоя майка

 

2 юли 1938 г., Разград

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,
Писмото ти от 27 м. м. получих. Вярно, че съм много немърлива в това отношение, но старина вече, Пенче, скоро се уморявам. Че и писмо да пиша ми се вижда уморително. Но писмата ни, види се, са се разминали по пътя, понеже го писах на 24 м.м. вечерта, а сутринта, отивайки на пазар го пуснах, значи на 25-ти, а на 26-и е тръгнало и по пътя са се срещнали и разминали с твоето без да се познаят.
Същия ден писах и на Стефанета във Варна, която ми се беше обадила, отивайки във Варна. А аз със нея същото направих. Днес-утре, че чак на 24 м. м. й писах. И тя също като теб ми писала на 27 м. м., да ме пита, защо не се обаждам, да не би да има някой болен. Тъй щото, както виждаш, все съм писала, макар и късно, обаждам се. Но тези запитвания ме накараха още по веднъж да пиша и на теб, и на нея. Макар да съм сигурна, че сте ги получили, все пак е възможно да не съм ги адресирала правилно. Някой път забравям даже да пиша града, за който го пращам.
Аз в него ти писах, че Надка с Иванчо и децата заминаха същия ден за Вършец. Тя навярно ти се е обадила оттам. Получих и от нея писмо. Хвали се, че им харесало много. Децата веднага си намерили познати, особено Капчето, то бисбизис на теб прилича в това отношение. Сигурно, като бяхме в Кюстендил си му внушила, Росито е по-друго. Тя много-много не говори. Тежка е.
Също ти писах, че ти направих компот от кайсиите, ако искаш да ти направя и сладко от дюли, от които ще правя и на Стефанета, но трябва само да знам, стъргани ли или пелте. Питах и нея. Правя само от плод, какъвто имаме, за да излезе по-евтино.
Вчера получих писмо от Жорж, в което съобщава, че след 10 дни, най-късно на 15-ти ще бъде вече повикан.
Радвам се, Пенче, че тъкмо тъй, както искам сте възпитани, да се обичате помежду си, което е достатъчна награда за моя труд и грижи.
Емил, като най-малък, постоянно го съветвам в тази насока, че от това по-хубаво в едно семейство няма. Малките да уважават по-големите и да са признателни за услугите и грижите, които се правят от по-възрастните.
Дано Бог ви запази и след нашата смърт все в мир и разбирателство да живеете, разумно да поделите скромното наследство, без някой да ви разбере.
Днес ще пиша и на Надка. Вчера имах писмо и от Ружа. Пише ми, че Мимито взело матура с отличие и за награда я пратили във Вършец да си почине. Но тя и миналото лято беше там. А Ружа и Сашо бяха дошли тук у дома, но понеже ние бяхме почнали да събаряме и Надкини бяха вече на квартира, прекараха и гостуваха у тях две седмици.
Вие как прекарвате курорта? Тук е много горещо, особено от няколко дни. Просто като че ли се намираме съвсем на юг, изглежда след този задух ще вали, дано.
Иванова замина за Кюстендил. Тя ще има наесен Ваню тук, офицер вече в тукашния полк. Тези дни Кица се гласи за Вършец, а Ничка и тя ще заминава за Кюстендил.
Само аз не мога да мърдам. Като настаним Емил, ако мога, когато се върнат те, да ви споходя, и то ми се иска по Дунава.
Искам да отида при доктор Симеонов, защото изглежда имам кила, без да усетя от какво е станала. Вера Шопова е тук и ми обеща тези дни да дойде да ме прегледа и ме посъветва, какво трябва да направя. Не се стряскай, не е много страшно, болки нямам, но го чувствам при стоене на крака по-дълго време.
Хайде, здраве да е на всички ви, че и на мен. Живейте, веселете се, докато сте млади,
много целувки и поздрави на всички ви. Защо не ми се обадят Данчето и Дорито? Много здраве и от баба ти.
Майка ти

 

5 юли 1938 г., Разград

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,
Вчера бати ти съобщи по телефона, че Емил е назначен в Шумен, да се приготви и след 2-3 дни ще последва заповедта. Много се зарадвахме, изглежда, че и бати ти се радва, защото снощи получихме телеграма от него пак до Емил да му честити.
След тези горещини валя изобилен дъжд, но пак не е хладно, но пък спя приятно.
Сложила съм ви картичката на бюрото, като пиша ви поглеждам и се засмивам, понеже вие двете с Дорито, весели и засмени и карате и мен да се засмивам.
Хайде бъдете все така.
Целувки от мен на всички.
Майка ти

Babche i mama 1938
Dora1938Roklia

Пенка Батоева и малката й дъщеря Дора (баба ни и майка ни)

 

24 септември 1938 г., Разград

До Госпожа Пенка Батоева
Плевен

Мило Пенче,
Вчера получих от теб откритото ти писмо, макар и такова, пак съм доволна, че те разбрах. Наистина и ти като мен сама си създаваш работа, като се мъчиш всичко на ред и глед да правиш. Хубаво на окото и приятно на душата, затова винаги ще бъдем заети и времето все не ще ни стига. Но аз тази твоя черта харесвам, която я притежават почти всичките ме деца, които обичат реда и красотата на живота, за което не жалят време и сили. Карай все в този дух и не бой се!
Работата, но умерена, е цял живот. Току-що четох един пасаж, който много ми хареса, и докато не съм го забравила, ти го пиша: “Няма нужда къщата ни да служи за кула, за да се защитаваме от произвола на силните, а трябва да бъде убежище против световните грижи, тихо пристанище, гдето можем да се приютим във време на буря и урагани, които неминуемо претърпяваме в своето плаване по океана на живота.” Нали е много умно писано?
Тати ти е много доволен от гостуването при вас, хвали се много. Също от Емил е много доволен и той хубаво го посрещнал.
Аз утре заминавам за Русе на конгреса. Днес заминаха делегатките, а ние гостите - аз, г-жа Камбосева и г-жа Панайотова - утре. В понеделник - другите, които ще дойдат само в Букурещ. Моето ходене е просто за разходка, защото колкото живея, по-ясно ми става, че животът е кратък и трябва да се използва кой както го разбира.
На връщане бих дошла по Дунава и при теб, но предстои ни гроздобер и у дома е още капитан Куцаров, който към 3 сл. м. ще вземе отпуска да доведе жена си. В такъв случай трябва да бъда в къщи. Аз отивам у Ружини на гости, без да съм я предупредила, че да не ме посрещнат, както Дочка ни посрещна, когато ходихме с теб. И аз оттогава вече не ходя.
Имаш много здраве от Надя Кожухарова и от Фана Белобрадова.
Времето тук е дъждовно и студено, панаирджийско.
Хайде, като се върна ще се помъча да ти пиша повече, като ти опиша впечатленията си от екскурзията ни. Много здраве и целувки на теб и децата.
Твоя майка Руцка

 

ПИСМА

1939 година

 

12 май 1939 г., София

До Госпожа Руцка Радкова,
Разград

Мила мамо,

От Емил узнах, че баба си счупила крака и това осуетява твоето идване тук. Моля те, пиши ми веднага кога и как ще се уреди въпросът с обещаните пари за подготовката на Лили, защото времето минава и трябва да се шие. Аз вярвам да си влязла в кореспонденция със Стефанета по тоя въпрос и мисля, че най-добре ще бъде да наредите вие двете каквото ще е необходимо. Ще бъдеш добра да ми известиш и на мене какво сте решили и наредили. Баба след като си е счупила крака, сигурно няма да я бъде задълго и навярно ви създава сега големи грижи и главоболия.
Пиши ми на адрес:
Управление на трудовите войски - Бул. “М. Луиза” 79.
Целувки на теб и тати
твой син Жорж

 

19 май 1939 г., София

До Госпожа Руцка Радкова,
Разград

Мила мамо,
Писах ти неотдавна едно писмо, с което те молех да ми съобщиш какво става с решението ти за парите за подготовката на Лили, защото от нея от Варна получавам тревожни писма в смисъл, че времето минава и стояли със скръстени ръце. Аз те бях помолил да влезеш във връзка с нея и със Стефанета и се разберете по тоя въпрос, а също да ми съобшиш и на мен кога и как ще се уреди тоя въпрос. Пак те моля, пиши веднага на Лили и й обясни най-подробно всичко, а и на мен с 2-3 думи, колкото за информация. Вярно е, че ето един и половина месеца минаха от годежа, а още нищо не са почнали да шият. Ще чакам с нетърпение бързия ти отговор.
Целувам теб и тати.
Жорж

 

16 юли 1939 г., София

До Госпожа Руцка Радкова,
Разград

Обична мамо,
Все така незабелязано минаха дните и при мен, докато седна да ти се обадя. Нали от 21 години, откакто съм женена, само пет години имах слугиня, моят труд и моят подвиг да се боря с най-различни хора и характери не е малък. По-добре да не пиша за това, неволята на другите, както и душата, мъчно се разбира. От младини се много измъчих, дано старостта ми бъде по-спокойна. Дано в есента на живота си видя топъл слънчев лъч да погали изморените ми нерви.
Мога да ти се похваля с вана и луксозна мивка в банята. С туристическите си обуща и с великия устрем към Балканите.
Тези дни сме по гуляи. Деверът ми Петко се е трогнал страшно. Води ни насам-натам, плаща, пръска пари. Сега в идущата неделя е подготвена една екскурзия с голяма компания, пак тайфата на Петко с няколко ловджии.
Снощи бяхме в локал, където ядохме пресни яребици.
Сега най-новото. Откакто е заминал бати, не ми се е обадил нито половин път. Така да бъде. Но ето какво се случи. Руси дошъл от обекта на работата да внася 2 000 лева държавни пари и веднага трябвало да се върне. Той обаче, отива в едно кабаре, заплесва се след едно от кабаретните девойчета (някаква унгарка), похарчва парите, изтегля 700 лв. аванс срещу заплатата си и остава вместо 2 дни, точно 12 дни. Дирят го от частта му, никъде не го намират.
В това време Руси пристига у дома, същински изпаднал германец. Обут отдолу с брич, отгоре с панталони, жълт, подпухнал, безобразно брадясъл - няма грош дори за бръснене и се хвали на Данчето със снимката на една руса почти гола жена, че го видяла на улицата, спряла го, запознала се и му казала, че е безумно влюбена в него и желае да се омъжи за него. А той цял се вмирисал, некъпан и непран, може би откакто е тръгнал от Варна - тъкмо за любов. След което се издаде, че е кабаретна персона.
Това се случва по обяд. Ето, пристига Никола и ни изпъжда от стаята. И много тайнствено остава да говори с Руси. След това извиква мен и го пита в мое присъствие: “Руси, ето леля ти, признай, открий пред нас какво си направил с чуждите пари, защото началството ти е много разтревожено, пита в дирекцията за теб и е наредено да те арестуват незабавно където те намерят. Признай, за да измислим нещо и те отървем, защото иначе ще те съди военният съд.”
Не признава момчето нищо и се смее най-спокойно и уверява, че парите е внесъл където трябва. Никола му каза, че трябва да замине същия час за обекта и да не чака да го арестуват, а за парите после ще се разбере истината. А той все отрича, олимпийско безгрижие.
Пенка

 

7 август 1939 г. Разград

До г-жа и г-н Игнат Кикименови
(вила под Грамадата),
с. Бояна, Софийско

О. з. Полковник Руси Радков - 1939 г.

Драги наши,
Преди всичко благодарим Ви много за отличното и чистосърдечно гостоприемство, което ни оказахте в битността ни в с. Бояна. Ние се завърнахме благополучно тук и поехме обикновените си домашни и кърски работи. Ще ни бъде много приятно да ни бъдете гости във време на зреенето на гроздето. Сърдечни поздрави на трима ви и на Г-жа майка Ви.
Руцка и Руси Радкови

 

13 декември 1939 г.,Разград

До Госпожа Пенка Батоева,
София

Мило Пенче,
Не се оплаквай от работа, здрава си, всичко имаш в изобилие. Колко се трудят пък безгрижие пак няма. Ти нали помниш, какво ти беше казала една гледачка, че ти си родена с късмет и където ходиш, щастие носиш.
Хайде, честит да ви е вторият апартамент. Радвай се, че ще можеш дъщерите си да задомиш и зетьовете си да зарадваш. Стига да са умни и да признаят вашите грижи и трудове.
Надка се кани в неделя да тръгне за Русе и в понеделник да пътува за София. Тя писа на Емил да излезе на гарата да я посрещне. Гледай и на тях да намерите един хубавичък апартамент.
Като си помисля, че и те един ден ще изчезнат от тук, просто свят ми се завива. Засега с тях си убивам времето.
В неделя заедно с тях бяхме на обяд у Мара Явашева. Христачето умря и остави завещание на един негов случаен син от Търново - директор на магазин, някой си Кокорков - 6 дюкяна, къща, дворно място, бахча, които възлизат на около 700 000 лв. Нека му е зле. Аничка се мъчи да развали завещанието, но изглежда не ще може.
Целувам те
майка ти

 


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова