МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

От спомените на Пенка Руси Радкова Батоева (1898 - 1988)

Как се е оженил баща ми Руси Радков
за моята майка Руцка Цонева през 1889г.

Ruzrus.gif (545589 bytes)

Руцка Радкова и Руси Радков в Торино, Италия, 1895 г.

Всяка събота баба ми почвала да къпе децата си, а това не било малка работа - седем деца. Майка ми като най-голяма й помагала във всичко, но предпочитала да чете (свършила е пети клас на гимназията). Криела се в гардеробите да чете, защото майка й я хокала и постоянно й опявала:

- Ти си жена, стига ти толкова - няма да те правя попадия или даскалица!

Тази събота свършила наряда си по къпането, най-после се изкъпала и тя. 19-годишна, пъргава и сочна като сладка праскова, с прибрана, още влажна коса, топла и зачервена, на боси крака с налъмите от банята, със свещник в ръка отива да отвори пътната врата, защото някой закъснял гост хлопа. Влиза вуйчо й, природеният брат на майка й, заедно с жена си буля Мария и един симпатичен млад офицер. Тя се смутила от чуждия гост, че я вижда в такъв вид. Той е на квартира у вуйчо й Васил. Вуйчото много го харесвал и го кани на гости, да види роднинското момиче. След първата визита баща ми отива и на другата вечер, вече сам. Баба ми обаче не го харесва. "Защото е от село и е офицерче."

- За тебе, чоджум, - рекла му тя, - по ще подхожда да се ожениш за някоя даскалица, аз моята дъщеря ще я омъжа за търговец.

Обаче баща ми не се отчайва, започва да й свири серенади с флейтата си.

Един ден пак отива, заварва ги на обяд. Баба ми била готвила боб и го поканила. Около боба имало печени домашни наденички, пастърмица, пържени туршии, на които баба ми беше факир, вино, ракия и разни турски сладкиши. Но основното било боб.

- Не го искам за зет, много е прост, щом като приема да седне на боб, - продължавала тя да се противи.

Но младите се харесали, и въпреки недоволството на баба ми, обявили годежа. Дядо ми бил в това време в сесия като депутат в Търново. Една вечер годеникът какво е танцувал, какво е лудувал, майка ми как е обикаляла мангала в гостната стая, че най-после го обърнали върху килима. Каква ли глъчка е последвала от баба ми, но знам, че мама цял живот си спомняше с радост и с ужас този случай. Започват да приготвят прикята, мобилизират се роднински и чужди шивачки. Най-после всичко е готово. Ергенът праща на годеницата си хавлия, вносна кутия (несесер) с пудра, парфюм, гребен, тоалетен сапун и таз за баня. Водят я на банята. Предварително е купен плат - бяло кадифе за булченска рокля - кадифе, защото сватбата е зимна, и друго кадифе за друга рокля, след като се преоблече от сватбените накити, обувки, дълги ръкавици и черна кадифяна перелина, подплатена със скаъпа коприна. Най-фин воал. Всичко дълго до земята, както била модата тогава 1889 г. Всичко вносно, европейско. Вуйчото на майка ми е имал голям манифактурен магазин. Заплатата на баща ми не стигнала за всичко, та задлъжнял на вуйчовия магазин, после, като се оженили, имали да изплащат този дълг. Сватбата била много голяма - много народ. Но баба ми най-много настоявала за този лукс. Тя и до стари години не си шиеше дрехите в Разград, а отиваше чак в София. Баба ми никога не е обличала пъстра, шарена или в някакъв крещящ цвят рокля. Само черна или най-много кафява. На сватбата кръстник бил Георги Сапунов, русенец, по това време на служба в Разград. След няколко месеца баща ми го пращат на служба в Шумен. Там като младоженци, преди раждането на детето, баща ми излизал внимателно от леглото да не я събуди или пък, ако го усети, подвивал юргана под нея и й поръчвал да си поспи. Когато сготвила за първи път, така не й харесало яденето, че самата тя не могла да го яде, а той ядял и хвалел до небето:

- Ето защо исках да се оженя, да ям сладко.

Баща ми, като се прибираше в къщи, ходеше от стая в стая:

- Руце, къде си, моето момиче?

А майка ми казваше:

- Колкото дните минаваха, все нови и нови добри качества откривах у баща ви.

 

Сватбата на Руси Радков и Руцка Цонева

Сватбата на Поручик Руси Радков и Руцка Цонева на 5 февруари 1889 г. в Разград

 

Златната сватба на Полковник Руси Радков и Руцка Цонева Радкова - 1939 година в Разград

leafborder.gif (3441 bytes)


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова