МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

leafborder.gif (3441 bytes)

От спомените на Пенка Руси Радкова Батоева (1898 - 1988)

Алекси Сапов (1826 - 1910)

Той е вуйчото на баба ми Марийка (дъщеря на Доца), поел напълно грижите около сирачето и се заел с възпитанието й.

Вуйчо Алекси е търгувал с Букурещ, Виена, Буда-Пеща, Цариград и Лондон. Той е владеел няколко езика и се е оженил за жена, за времето високо интелигентна, завършила Роберт колеж в Цариград. Малкото й име е било Анастасия, родом от Котел. Към богатството на баща си той прибавил още много. В Ески Джумая (Търговище) той построил нещо като кале, оградено с високи зидове, където построил много магазини, които били пълни с фина и богата стока, доставена от чужбина. Прочут е бил неговият панаирен град. След закриването на панаира портите на калето му се заключвали с големи и тежки катинари до следващият панаир.* Той поддържал и скъпия конен чифлик "сапа". Турците се отнасяли с голямо уважение към него. Той е получил от тогавашния султан ятаган с дръжка от слонова кост и правото да събира десятъка (данък) от целия вилает.

Баба ми Марийка (дъщеря на сестра му Доца) ми е разказвала, като дете още, как е виждала в килера наредени чували, пълни с жълтици, като чували, пълни с царевица. Тя е живеела в тази къща в неговото семейство. Когато се е строяла първата железопътна линия, свързваща Русе с Варна и минаваща през Разград, главният инженер - англичанин барон Хирш често е посещавал къщата на вуйчо Алекси, с когото е бил голям приятел. Жената на вуйчо Алекси - Анастасия е имала европейски костюм за езда и вуйчо Алекси е давал на жена си и на барона най-красивите коне да ходят на езда. В къщата му са идвали и първите владици на България.

Къщата на вуйчо Алекси беше голяма и вътре много добре планирана. Баща ми след пенсионирането си я откупи от наследниците му. Аз още я виждам нощем в сънищата си. Дворът имаше три порти, излизащи на три улици. В централната част на къщата имаше огромен хол, в който имаше нещо като кьошк с една стъпка по-висок от общия под. Таванът беше изработен с красива дървена резба, а и такива резбовани дървени стълбове го подпираха. В кьошка имаше мендерлици, възглавници, красиви завеси. Целият хол и къошкът бяха покрити с килими. Майка ни имаше талант на архитект декоратор и всичко беше подредила според древния стил на къщата. Под къщата имаше огромни мази, дълбоки и хладни. Долу в партерния етаж имаше хубава топла баня. В задната част на горния етаж имаше още една баня. Наляво от кьошка имаше голяма цветна тераса, цялата остъклена. Прозорците на кьошка се отваряха чрез повдигане нагоре и се закрепваха със специални дървени подпорки. Прозорците бяха защитени с железни пръчки. Под стаите имаше тунел, който отиваше в конюшните и се закриваше с голям каменен блок - това е било скривалището на къщата, където се е криело и оръжието за всеки случай. В двора имаше кладенец, дълбок 12 метра, който лятно време служеше за хладилник.

Минали бяха години, ние бяхме вече омъжени със сестра ми, когато на разградското кметство му хрумна да построи една съвсем излишна улица и най-безогледно да събори всичко по пътя й. Събориха къщата, която по време на войните е била щаб на френските войски, на турските и на руските, а тя трябваше да остане за вечен спомен от старите българи и да доказва на поколенията, че и те са имали вкус към изящното и удобно жилище.

Животът на вуйчо Алекси е бил много разнообразен и богат, но аз ще опиша само един особен епизод от него:

Един ден нещо доскучало на Алекси Сапов и решил да излезе малко да се поразходи. Яхва красивия си кон, излиза из една от портите и тръгва през центъра, тогава наричан "Варош", където имало и улична чешма точно срещу джамията. Не щеш ли, за зла чест, на чешмата млада българка наливала вода. Наближава я някакъв турски офицер и я ощипва, и тя изпищява. Вуйчо Алекси, свидетел на тази сцена, не се стърпява и така шибва с нагайката си турчина, че тай пада на земята. После пришпорва коня си и заминава. Но не минал още десет стъпки изведнаж се сепва от собствената си смелост. При това той е най-видният гражданин на Разград - Такъв скандал! Заобикаля квартала и от друга врата на двора се прибира набързо в къщи. Веднага казва на жена си: - Моля те приготви ми най-скъпите мезета, най-хубавата ракия и ми приготви багажа. - Заминавам. Къде отивам не ме питай, като се върна ще ти разкажа всичко. Тя останала много озадачена, но изпълнила желанието му.

Впрегнали най-новия му файтон с най-чудните коне и потеглили. Стигнали до гр. Русе. Като наближили конака, поръчал на файтонджията да не стои на едно място, а да обикаля конака в ситен тръс, докато той е горе при пашата.

Вътре в конака в кабинета си бил Мидхад паша. Докладвали му, че е дошъл от Разград ефенди Алекси Сапов и иска да го види. Те се познавали отдавна и Мидхад паша му е ходил на гости. Посрещнал го много любезно и го попитал по какъв повод е дошъл в Русчук. И докато вуйчо Алекси почнал да разказва за причината на посещението си, Мидхад паша се понадигнал да види какви са тези коне, които тропат по калдъръма като млади булки, а Алекси разказал как един турски офицер за резил посред бял ден ходи и щипе българските булки по чешмите.

Кипнал Мидхад паша, изругал по турски: - "керата, ще го науча аз него..." После се разговорили по други въпроси и накрая пашата го попитал:

- А бе тука мина един файтон с много хубави коне, да не си бил ти с него.

- Харесаха ли ви? - попитал Алекси.

- Много! - отговорил пашата.

- Подарявам ви ги! - И Мидхад паша, който бил луд по хубавите коне и файтони, ги приел като подарък.

След като напуснал кабинета му, останал още една седмица в Русе, и като се върнал в Разград, разбрал, че турският офицер е наказан и изпратен в Анадола.

Ето какъв е бил нашият вуйчо Алекси, братът на моята прабаба.

Той е имал 4 сина и 5 дъщери. Синовете му са взели висшето си образование във Франция, а дъщерите са учили в Русия - в Петербург, в пансион за благородни девици. Той е подпомагал семействата на сестрите си, като на всички е построил големи къщи.

Него толкова са го тачили турците, че когато губели във войната с Русия, палейки и унищожавайки всичко зад гърба си - градове и села, в Разград, за хатъра на Алекси Сапоолу, една клечка кибрит не са драсналии. Разград останал напълно незасегнат от ужасите на войната.

Но най-жалкото е, че се намират хора злобни, завистливи, които, щом се видели свободни от турската робия, решили да действат под напора на лошите си чувства, подпалили и изгорили панаирното градче на Алекси Сапов. Впоследствие той заболял от захарна болест и ослепял. В къщата на Алекси Сапов е израснала баба ми Марийка.

Б е л е ж к и:

* Каниц, Ф., Дунавска България и Балканът, т. III, стр. 295, София, 1995 г.: "Панаирът в Ески Джумая (Търговище) започва на 4 и продължава до 18 май. Три четвърти от огромната панаирна площ е пресечена надлъж и шир от пет панаирни улици, по които са разположени в 36 квартала павилионните будки на отделните търговци. При това наемът е в зависимост от търсенето. При по-голямо търсене той достига до 2500 пиастра и повече. При лоши години много от павилионите остават празни, тъй като редица търговци предпочитат в такива години изобщо да не разопаковат стоките си и ги връщат обратно назад...

Относно произхода на стоките, докарани на панаира, събрах следните данни: през 1874 г. по дунавския път през Русе тук са били докарани 10 000 центнера най-различни стоки. Още по-големи количества бяха пристигнали от Цариград по море през Варна, също така от Солун, Одрин, Пловдив и други с кервани през Балкана. От австро-унгарските стоки дойдоха големи количества от т. нар. “кронщадтски артикули”: ремъци, грубо платно, метални изделия, дървени рисувани ракли, четки, също така виенски шалове, манифактура, кърпи за глава със щамповани цветя, дантели, изкуствени цветя, кибрит, хартия за цигари, щаерски коси, бохемско стъкло, фесове, газени лампи, емайлирани кухненски съдове, китайски посребрени сервизи, хартия от Йозефщад, също химикали, мастило и хофманови капки от Будапеща, обикновена хартия от Унгария. Гръцко-арменски комисионери внасят: вълнени конци от Манчестер, английски кърпи за тюрбани, дантели, груби платове, а също и по-фини с фабрична украса, изработени в кипърски фабрики. Внасят се също кърпи за коса от Франция, копринени платове за фереджета, пресовано стъкло, английски метални изделия - игли, триони и други. Освен това видях саксонски памучни платове, рейнски метални изделия, джобни и стенни часовници, имитации на същите, изработени във Франция, руски железни и месингови тръби и други.

Между местните произведения ме поразиха с красотата и качеството си: бельото от Стара Загора, покривки с червени ивици, сини платове с бели квадрати, дамаска с кафява украса от Пирдоп - недалеч от Златица, обикновени метални изделия от Габрово и Шумен, седла и юздечки от Цариград. Търговците носят също от там английска дрогерия, фабрични произведения, американски петрол, марсилска захар, холандски стеаринови свещи и влашка сол, която се продава на едро и дребно. Някои ориенталски търговци предлагат трапезундски шалове по 15 наполеона, ирански тютюн по 18 пиастра, зелена къна от Дамаск по 7 пиастра, кокосови орехи от Мека по 5 пиастра и други.

Ориенталците много обичат пъстри полиглотски етикети, по които не липсват дори и цитати от библията, както и фабрични марки, прикрепени със златни или сребърни конци. Мерките и теглилките са съобразени главно с местните изисквания. Аршинът е дълъг 0,68 м, а една ока тежи 1,228945 кг. Златните и сребърни монети, които в турските провинции са твърде различни, се изчисляват по цариградския курс. Освен това амбулантни сарафи са застанали пред редица павилиони зад своите маси и разменят всички видове валути, които циркулират в Турция. Те гледат да закупят от селските красавици на ниска цена множество антични монети от техните нанизи. Редица писари разполагат с всички видове печати, така че тук при тях могат да се заверят нотариално различни сделки.

Няма да се спирам на това място на пазара за сурови изделия и добитък, свързан с панаира. Особено интересен е панаирът за етнографа, който се интересува от пъстрото смешение на народности и богатия народен бит на самия панаир и около него. Няма да се спирам и на сделките, извършвани на открито, нито на телалите, които постоянно викат и се опитват да продадат на всеки срещнат човек коне, оръжие и часовници. Най-оживена е търговията в малките амбулантни магазинчета, където всичко изложено: табакери, очила срещу прах и други, струват по 12 пфенига.”

** Този епизод е описан и от Захари Стоянов в книгата му "Заговорът". Той е бил близък приятел с Алекси Сапов, но и негов политически противник, поради което тази случка в неговите спомени е интерпретирана по различен начин.

leafborder.gif (3441 bytes)


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова