МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

leafborder.gif (3441 bytes)

СУЛТАНСКИ ФЕРМАН

от 1714 г.

До кадията, началника на кехаите, сердаря на еничарите,
мъжете за работа
и коменданта на пристанището в Русчук.
Препис до същите в Разградско за с. Арнаут кьой.

Населението на селата Чернево и Арнаут кьой са джелепи; работата им е да колят добитък, да събират лой и топено масло. Населението на тези села, за да получат по-високи цени на произведените от тях лой и масло, ги задържат в своите къщи и изби.

Тъй като недостигът на лой и топено масло в Цариград поставя в затруднение и нищета работите божии, назначи се и изпрати .... за мубашир по тоя въпрос.

Сега вие, които сте посочени, при получаването на тая ми височайша заповед, погрижете се да изкарат със съдействието на речения мубашир и на кадийството, от къщите и избите скритите и събрани по този начин лой и масло, да ги продадете по текущи цени на търговците на масло, да ги пренесете до близкото на тези села пристанище и изпратите с кораб в Цариград, за да се продават на божието население. Но по този начин избягвайте, от алчност за печалба, да закриляте или увреждате било продавача, било купувача. Ако чуя, че сте извършили противни на високата ми заповед работи, решено е да бъдете строго наказани; затова се написа султанският ми ферман; края на юли 1714 г.

(Нанчо Дорев и Л. Мутафчиев, Документи

за българската история, т. 1, 40 г., БАН)

 

      leafborder.gif (3441 bytes)