ИЗ НАЙ-СТАРАТА ИСТОРИЯ

НА СЕЛО АРБАНАСИ, РАЗГРАДСКО

Археологическите находки вътре и вън от селото, като битови предмети, оръдия на труда, накити, надгробни плочи и др., показват, че селището непрекъснато е имало обществен живот от древността до наши дни.

Първите писмени сведения са открити в един турски регистър за дежелпкашаните, (овцевъдите). Той е съставен на 10.12.1573 г. в Разград. В него са записани имената на селата и селяните в Разградско, които са определени да предават на държавата десятъка за притежаваните от тях овце. За село Арнавуд, или с друго име Бин Бунар (Хиляда извора), са записани имената на селяните: Папас Коча (дядото на Василий Лупу - б. р.) - 60 овце, Гьока Мано - 50 овце, и Гьока - зет на Папаса - 60 овце.

Ето какво пише във в. "Българска пчела" през 1864 г. по повод доизкарването на сградата на училището "Кирил и Методий" в селото:

"Арбанасе, Долно Арбанасе за отличие от онова, що е при Търново и се зове Горно Арбанасе. Нашето село лежи на един час разстояние към югоизток от Разград, населено е до 350 къщи, българи повечето, дошли от Търновското окръжие и няколко от предишните му жители, вероятно от арнаутско произхождение, защото и досега говорят помежду си арнаутски. Това наше село, според както приказват старите, до 1808 година имало близо 2000 къщи, 4 черкви и 10-12 салхани (кланици, б. р.), жителите му били богати, занимавали се с търговия, имали дюкяни в Разград, дето сутрин отивали, а вечер се връщали с конете си. Развалините, които съществуват и до днес, свидетелстват за прежното му величие като близлежащите градове и села Шумен, Разград. Джумаята. Още помнят и приказват за търговията и богатството на предишните арбанасци. От четирите му черкви "Св. Димитър", "Св. Никола", "Св. Богородица" и "Св. Атанас" развалини се виждат и до днес. Подновена е само "Св. Атанас".

За първаоночалното заселване, както и за названието на това село Арбанаси по български, а по турски Арнаут-кьой, от старите се приказва следното:

Преди триста години Ибрахим паша, като направил голямата джамия в Разград, която съществува и до днес, покрита е с куршум и е доста голямо здание, повикал майстори арнаути, изкусни зидари, за да направят речената джамия. Тия, като видели, че земята около Разград е много добра и плодородна, умолили се да им се дозволи да си доведат фамилиите, та да се поселят тук. И наистина те не само получили дозволение от него, но и други от същаго с особен ферман, какъвто не са имали другите жители християни. Оттогава това село толкоз се размножило, щото както и по-рано се рече, достигнало да има до 2000 почти къщи, а жителите му се славели със своето богатство и юначество. "

(Долно Арбанасиани - Арбанаси - в. "Българска пчела",

бр. 16 от 15.09.1864 г.)

За селяните от Арбанаси има едно сведение от 1594-1598 г. То гласи, че те са взели участие в един бунт за прогонване на турците от земята им. Това е станало през време на подготовката на Първото Търновско въстание от дубровчанина Павел Джорджич и Тодор Балина. Тогава е било създадено съглашение между васалните турски княжества Влахия, Молдавия и Трансилвания за навлизането им през Дунава в България на помощ на въстаналите българи за прогонване на турците. През 1594 г. влашкият княз Михаил Витязул започнал системни нападения на турските крепости край Дунава. На 12.I.1594 г. около 200 нетърпеливи българи, емигранти в Румъния, начело с войводата си Баба Новак и част от румънските войски преминали замръзналия Дунав. Добре въоръжени, на коне и започнали нападение на турските селища в Добруджа. Те стигнали до Разград.1

От с. Арбанаси излизат въоръжени селяни с водача си Никола Коча (бащата на Василий Лупу - б. р.), присъединяват се към отряда на Баба Новак и почват нападения върху турците в града и селата. Поради преждевременно нахлуване, преди да е обявено въстанието, малобройната военна сила се оказала недостатъчна за постигане на целта - да прогонят турците. Синой паша взел жестоки мерки и потушил този неорганизиран опит за въстание.

Отрядът се оттеглил в Румъния с голяма плячка. С него е заминал и Никола Коча със семейството си. Установил се край Дунава в с. Монтеня. По-късно се заселил в гр. Търговище, близко до Букурещ, като търговец. Направил църква и учредил манастир "Стела". Заемал е висока длъжност. Синът му Васили Лупу, роден в Арнаут, след преселването в Румъния, взел участие в походите на турските войски в Молдавия. Проявил се като добър пълководец. Получил дарение (за храбраст) обширни земи и търгувал в Молдавия. Взел участие в молдавските дворцови борби. Избран е за княз на Молдавия 1634-1653 със столица Яш. Въвел е строги закони за покровителстване интересите на чокойите. Бил е в таен съюз с украинския княз Богдан Хмелницки и омъжил дъщеря си за неговия син. Имал е добри отношения с князете на Влахия и Трансилвания. Бил е в духовни връзки с Ерусалимския патриарх В. Дософтей и Константинополския - Партениос, които са дали сведения за това, че рожденото му място е с. Арбанаси, Разградско. Високата порта в Стамбул го е тачила като верен васал.

Между стари жители на селото има предание, че един техен селянин е станал цар на Молдавия. Той наредил чрез султана от селото да не се вземат деца за еничари, намалил им някои от данъците и др. Васили Лупу е воювал с татарите. Бил пленен от тях и изпратен в Стамбул за предателство с русите. Осъден, излежал присъдата си. Неуспял да заеме втори път престола си, той починал в Цариград.2

 

 -------------------------------------------------------------

1 История на България, I част, 1964 г., и П. Р. Славейков, Един поглед към миналото, Периодическо сп., год. V, 22/23.

2 Проф. Франц Бабингер - Произход и края на княз Висили Лупу. Доклад от 3.VII.1936 г., Букурещ, серия III, т. ХVIII.

leafborder.gif (3441 bytes)

     


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова