МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

 

 

От спомените на Пенка Руси Радкова Батоева (1898 - 1988)

Цони Гергев Механджоолу (1843 - 1905)
депутат от Разград в Учредителното Народно събрание
във Велико Търново - 1879 г.

CGergev.gif (161485 bytes)

Дядо ми, Цони Гергев Механджоолу, баща на майка ми, е роден в с. Дряновец (Разградско), но родителите му били преселници от Бесарабия, избягали там по време на Кримската война. Малък, бил изпратен на училище в гр. Котел. След като се върнал от училище, бил даден на занаят - абаджия - чирак при братя Арнаудови&Папазови - Разград. Но скоро абаджилъка не му харесал и той постъпилкато чирак при Велико Хр. Домузчиоолу - Разград, който имал колониален магазин и железария. Запознал се добре с търговията колониал, чорбаджията му го обикнал много поради способностите и характера му.
През 1865 г. той се оженил за баба ми Марийка Ненчова Ганчева, която едва имала 17 години. А през 1866 г. той бил изпратен от чорбаджията си в Цариград, където изпълнявал посредническата (комисионерската) работа. Там останал до 1868 г. След като се върнал в Разград, Домузчиоолу го направил ортак на печалбите, какъвто остава до Освобождението.
След Освобождението В. Хр. Домузчиоолу ликвидирал с търговията в България и заминал за Лондон, като канел и дядо да замине с тях. На това решително се противопоставила баба ми Марийка, мотивирайки се с това, че англичаните ядели конско и магарещко месо, а и не искала да напуска уредената си къща, създадена с толкова труд и мерак.
Къщата беше на два етажа, изтеглена напред над улицата, с много прозорци към пътя. В гостната имаше италианска мека мебел, а пердетата бяха снежно бели с дантелени волани, които баба ми Марийка всяка седмица переше и колосваше. В долния етаж имаше една кантора. Дворът, постлан с големи бели плочи, помпа за вода и голямо каменно корито. От двете страни на дългия двор - бордюри от камък, а после чемшири и зад тях най-разнообразни цветя. Оградата беше зидана, варосана и покрита с керемиди. Пред самата къща имаше наредени бели и розови зокуми. На дъното на двора се намираше едноетажна постройка - кухня, столова и баня, по-настрана - лятна столова и отделение, затворено, покрито - пещник, където се пекат хлябове и баници. По средата имаше специално помещение с нощови, брашно и тави, където се месеше хлябът. Съвсем на дъното - обор с коне и файтон. Пред фасадата на голямата къща беше стената с портите. Една по-малка с желязна розичка и желязно чукче и друга - двойна, откъдето излизаше файтонът на дядо. Под къщата имаше обширна маза - дълбока и хладна. Там имаше големи бъчви с вино, ракии, сандъци с чирози и "келе шекер" (кристална захар).
Редом до къщата на дядо ми Цони и баба Марийка е била къщата на бея. Те са живели добре и даже са имали "комшулук". Една вечер идва беят при дядо ми и му казва:
- Войната е в разгара си, но не се знае кой ще влезе пръв в Разград. Обещаваш ли ми, ако дойдат руснаците, да ме запазиш, да ми помогнеш, а аз ще те защитя, ако влязат турците.
Тази вечер, казваше майка ми, беше много особена. Като че ли по въздуха се носеше някаква невидима вълна и някакъв тих шепот се чуваше "Идат!", "Идат!"... И всяка къща беше приготвила по две свещи за всеки прозорец. Те чакаха с нетърпение да запалят свещите и наистина посред нощ руснаците влизат. Прашни и изморени са войниците и дядо ми разтваря широките порти и кани момчетата да влязат, да се измият и да починат, а на излизане давал на всеки войник по един пакет тютюн. На другия ден дядо ми отива в кафенето "Академията" и всичките му приятели скачат срещу него. Хей, човек, ние мислехме, че си най-умен, а ти излезе глупак, раздаде си тютюна без пари, когато можеше да спечелиш цяло състояние. А дядо ми казва: "Ами ако бяха влезли турците, щеше ли да остане косъм на главата ми?" Същата нощ беят забягнал с цялото си семейство, а къщата му се напълнила с хора от съседните села, загубили всичко в пожарищата на войната.
Е, как баба ми да напусне хубавата си къща и да отиде да живее в Лондон, в онази мъгла и да яде магарешко и конско месо, както тя казваше. Скачала, ритала, плакала и най-после надвила дядо и той останал в Разград.
След раздялата си с В. Хр. Домузчиоолу, дядо ми става самостоятелен търговец. Но същевременно се впуща в държавни и общински строителни предприятия. Той построил Разградската мъжка гимназия - "Каменното училище", шосетата Разград - Шумен, Разград - Попово и Разград - Ески Джумая (Търговище).
През 1879 г. в съдружие с Хаджи Иванчо Кулев започват тютюнева търговия. Най-напред работели с хавани, а след това си доставили от Англия малка тютюнорезачка. Произвеждали пакети тютюн от Кърджалийски и Хасковски тютюни. До смъртта си останал на тази работа.
На ръст дядо беше висок, представителен, красив и внушителен, тежък, респектиращ, а същевременно много спокоен и благ. Когато децата му от нещо били недоволни и роптаели, той им повтарял честичко: "гайрет, чоджум, гайрет!". Тоъ никога не викал и не хокал - винаги с кротост се налагал.
Поради своя благ характер, трудолюбие и почтеност, той си спечелил добро име в Разград и бил избран за депутат няколко пъти, включително и в Учредителното Народно събрание във Велико Търново.
Когато в Разград пристигнал княз Батенберг, той е отседнал в къщата на дядо. По този случай дядо ми е купил червена персийска пътека, която била постлана от читалището до къщата, за да мине князът по нея. Княз Батенберг е бил много красив и им оставил за спомен един свой портрет, който много години висеше в гостната. Глупави управници събориха хубавата старинна къща и нищо хубаво не изникна на мястото й.
След смъртта си дядо оставил добро състояние: къщата, в която живееше, друга едноетажна къща в двора, къща и магазин на главната улица, още няколко магазина и магазия за храни на гарата.
Починал на 63 години от разрив на сърцето.

leafborder1.gif (3441 bytes)


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова