МАМИНКА  
неизвестни страници от миналото на българите...

От спомените на Пенка Руси Радкова Батоева (1898 - 1988)

Баба ми Пена Кикименова
(1830 - 1900)

На нейното име аз съм кръстена. След кръщаването ми, майка ми по цели дни плачела, защото не ми харесвала името.

Та моята баба умряла, когато съм била малка. А и нашето семейство живя в много и различни градове и нямахме контакт със селото на баща ми. Ще я опиша от това, което съм чула от баща си и майка си.

Тънка, висока, пъргава като сърна, с красиво лице и още по-красив глас. Весела, игрива, вечна оптимистка. Когато се случвало в селото сватба или кръщавка, винаги канели баба ни да им попее с чудния си глас. Тя била по характер много кротка жена, но с твърд устойчив характер - без колебания. С добра дума постигала всичко.

Нейният баща бил богат човек от същото село, имали най-голямата и хубава къща. бил търговец. Имал кръчма и дюкян - продавница, претъпкана с най-различна стока - нещо като днешен универсален магазин.

Майката на баща ми е била последното от осемте деца в семейството. Мъжът й (дядо ми Илия не е бил богат), но честен и работлив момък от същото село. Тогава занаятчиите били тачени и почитани хора. Тя по характер по-пъргава и предприемчива се заело почти с цялото домакинство. Мъжът й непрекъснато е бил зает със занаята се. - шевът. Той не е имал помощници - чираци и калфи, сам изработвал дрехите. И машина не е имал, всичко е шиел на ръка.

По време на Руско-турската война през селото минала голяма войскова част. Понеже къщата на бащата на баба ми била най-голямата в центъра на селото, в нея настанили на квартира командващия генерал. Едно от момченцата на брат й силно привлякло вниманието на генерала. Той помолил да му дадат това дете като заминава обратно в русия. Обещал да му даде образование и възпитание и когато бъде способен за самостоятелен живот да го върне в България. така и станало - тай бил първи братовчед на баща ми - Васил Кикименов. Най-малкият брат на баба ми юноша по това време също тръгнал с генерала и малкият Василчо. Там в Петербург е постъпил във военно училище (кавалерийска школа). Генералът бил женен, но нямал деца, (жалко, че не му зная името).

 


©1999   Любов Винарова. Всички права запазени. Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Любов Винарова